Снимки

Няма 2 седмици от смъртта на любимата ми кобилка тука. Страшно много ми е мъчно за нея. Погребиха я, до другите коне, но извън оградата. Преди няколко седмици също писах за приятелката ми и нейния кон. Беше на 29 години. Обади ми се вторник, и ми каза че е много зле, и да отида при нея (както и беше до мене, с кобилката) за да не е сама и тя. Когато пристигнах при тях, видях как нейния приятел се мъчише да го дърпа, за да е пак на краката му, че е бил на земята. Тя ми каза, че веднъж успяха, за да стане коня, но падна пак на земята. Явно се мъчише, с колкото сили му остана, гледаше към корема му. Малко след това, дойде ветеринара, и вместо да се мъче до края, колкото и да е малко времето дето му остана, го приспа. Заедно с нея си плакахме, годината едва почна, но толкова загубихме. Тя го имаше от както беше на 7 години, а аз си го яздих когато си беше още добре, и също си го обичах много заедно с нея. Той ме накара да ги харесвам Арабите, все едно те сещаше как се чувстваше. Аз например, от доста време не съм се качвала на кон, и ми беше малко страх за да се качвам пак. Той беше толкова нежен към мене.

Малко след като загубихме кобилката, тя реши да си вземи другия й кон, и да дойде до фермата кадето са другите коне. Решихме да вземиме, Чарм. Тя е кон на порода "American Paint Horse". Заедно с черното й Арабче, и Чарм, отидохме за да ги пусниме в арената. Мястото е в градшето ни, и е безплатно и отворено за всеки за да ползва мястото. Нуждаехме се, за нещо хубаво, за да не си мислиме за проблемите ни.

Мислихме, как да го направиме това пускане, че двата никога не са се виждали преди. След като стигнахме до арената, решихме да ги пусниме заедно по едно и също време. За малко се подушиха, и след това забелязахме едно голямо чудо с Арабчето. Арабчето й обикновенно си е голям инат, прави си каквото си иска, и хапе други коне (освен приятеля му, дето почина). Нещо много се влюби в нея. Тя да тръгне, и той след нея. Тя да спира и той спира. Тя да яде, и той до нея яде. Тя ми каза, че никога не е искал да яде точно това (не му знам името на Български), а го виш сега! Търкаляхе се заедно, потичаха малко, времето беше приятно, и беше много хубаво.

Направих няколко снимки от тях, дано ви харесва. Ето линка [линк]

Ох да доста загуби за началото на годината,но дано нещата на татък се оправят и да няма повече загуби.Много красиви коне осовено арабина макар да неса описани снимките мисля,че различих конете кобилката е с повечето бяло на главата а арабчето е с по малко .Нали?

Да, кобилката е с бяло и на тялото й. Тя е с лилавия углавник. Беше много смешно с Арабчето, постоянно след нея. Правише се на голям кавалерче. Иначе родословието на кобилката отива и до "Man 'O War", дядото на "Seabiscuit", и бащата на "War Admiral"

Още веднъж, съжалявам безкрайно за загубата ви....

Но се радвайте на това, което имате. Двете кончета са страхотни....!!!!!

Абе, Исе, то от секунден поглед си личи коя е Пейнт кобилата и кое е черното арабче?!?!?!?! Но, да, правилно си ги различила...

Много си права, трябва да се гледа на пред, и кончетата ни помагат много в това. Смешното е когато го снимах Арабчето точно в тая снимка и няколко други, че сме си седнали в пясака, и той реши да дойде при нас. Заради това само част от него успях да наснимам. Смешно ми е и името му по регистрацията, "Show me the money"
Ние ще трябва да ходиме пак до Амарило. Също и, ако ни остани времето, ще ходиме до магистралата до към Кениън, за да разгледаме караваните. Нямам представа за цените им, но ще видиме. Също ще е много хубаво ако има начин за да се видиме пак!

Хахахаха.... Страхотно име.... Смешно ми е.....

Кога ще идвате към Амарило????? Аз съм ваканиция до 18ти.

Понякогта годината почва със загуби, понякога така свършва...Ех, каквото е писано...
Много сладки снимки, ама кобилката не е чак много шарена ?

Рени, то принципно има някои коне, които са с голям фенер само на челото и да речем четири бели крака и е възможно генетично да са ШАРЕНИ, а да изглеждат съвсем обикновено. Както и последните проучвания показват, че белите коне най-вероятно са шарени, с МНОГО бяло, демек навсякъде.

Права си.
Знаех че е ужасно, за да загубиш кон, но не съм знаела колко е тежко, за да загубиш кон дето толкова много обичаш. Когато отидох там, бях готова пак да я вадя. Все ме чакаше до оградата. Без углавник, без нищо излизаше, и постоянно след мене вървеше. А когато я видях мъртва, ех, и ти си била там. Отвратително чувство е това!
При конете на породата Пейнт, има и коне дето никак не са шарени. Но при тези коне дето не са шарени, нямат толкова много дисциплини кадето могат да участват. Но понеже на доста хора им е яд това, почнаха да пускат и тях на няколко от дисциплините. Тези коне дето не са шарени, но са регистрирани в същото място, им викат "Breeding stock". Превежда се нещо като коне за разплод. Иначе баща й е един много шарен, оцветен поне 50/50.

Ния, какво ще се каже за кон, която е родена алесто и бяло, но стана почти бяла, е сива и бяла де, но едва й се виждат петната? Когато я види някой, казва че е бяла (сива), но генетично е сива и бяла, родена алеста и бяла. Ако някой я види в България, пак бяла/сива ли ще я нарича някой? Предполагам че ще я наричат пак такава.
Ето една снимка

Не съм сигурна кога ще ходиме. Иначе ваканцията на Мелиса е една седмица след твойта. Ще трябва да се обадиме и да направиме час там, и ще ти пиша на писмо или на кюто, за датата.
Може би тоя път да я видя Грейс на живо? Дано се видиме. Ще е хубаво, ако искаш де, да дойдеш с нас, за да разгледаме караваните. Интересуваме се за един за поне 3 коня, "slant load", че повечето от конете, хич няма да се качват на каравана на приятелката ми, едно тясно двойно. Ще ти пиша на повечето на поне писмо. Коне като Джеки, едва в един "stocktrailer" се качват.

Явно аз имам погрешна представа за Paint horse - за мен трябва да е МНОГО шарен...

Много добре те разбирам, преживяла съм го...На никого не го пожелавам !
Ясно, разбрах...Явно съм си създала погрешна представа за тях...Романтична малко !

Не се притеснявай. То и аз много пък съм знаела по едно време, и аз си мислих че са едни много шарени, особено когато някой ти каже че коня им е оверо на цвят. А за тези дето не са шарени, да не говориме. Няма разлика по външен вид, е зависи от родословието им, дали гледаш един Чистокръвен Английски или един "Quarter Horse". Ако някой не ми каже че е Пейнт, никога няма да разбера че може и да е това по документите му. Иначе ми харесват тези дето са тобияно на цвят. Да си намериш едно дето е хомозиготно, и ще си сигурна че бебетата му, ще са шарени, и да е от кобила/жребец дето не е никак шарен. Красиви кончета когато ги разглеждаш по цвета им.
Ето Джекито, пример на тобияното, и си е с 2 сини очи. Ще видиш как главата й е тъмно (а при Чарм повечето от главата й е бяло), и краката й са бели (при Чарм са черни)

Най лошото е че да нямаш представа дали много се е мъчила. Е, ужасно ми беше да съм била при приятелката ми с Арабите си, и колкото е било тежко, но поне при него, не са го "оставили" да се мъчи до най последния си дух. Заради това, не знам дали и при тебе е било така, че е отвратително чувството за да се чудя и да си представа, какво е станало с нея, и колко много се е мъчила. Чух, че кон може да "отиде", и с самия им тежест когато са легнали. Е, да промениме разговора, страшно много ми е мъчно за нея. Дано за много години на ред, да няма нищо таково повече.

Има една турска поговорка "Когато печелиш,не знаеш какво губиш".Бих я перефразирала "Когато губиш не знаеш какво печелиш"
Черното арабче е страхотен симпатяга и голям кавалер като гледам.Ще се загаджат тия двамата май
Радвайте се на хубавото,което е дошло и помнете хубавото,което са ви дали конете,които вече ги няма.

Так не са ни говорили за тия неща, особено за гени, наследственост...Цвета често е последна грижа - лепва се там едно ШАРЕН - и то обяснява всичко...уж...
А, ей точно ТОВА приемам за шарено - дето ние му казваме като крава !

Мери ли ? Не е ! Както е легнала, така си е останала - една сламка не й беше разместена от постела, едно косъмче нямаше разрошено...И изражението й беше едно спокойно...А съм виждала коне, които са се мъчили...