Полудявам

Наистина, съвсем ще се побъркам вече...! Има една жена - толкова я обичам, че вече я мразя...от около 4 месеца непрекъснато почти мисля за нея, но от известно време е пълен ад, защото изобщо не успявам да я изкарам от мислите си; денонощно - все едно и също - тя, тя, тя...Това положение ми пречи да върша нормално нещата, които имам да правя през деня - вместо това, предпочитам да стоя в нас и да размишлявам дали тя има някакви чувства към мен и ако да - какви? Напоследък като че ли избягва да говори с мен или, като се налага, е по-лаконична...но пък за сметка на това, имам чувството, че непрекъснато ме зяпа.
Кажете ми, моля ви, какво да направя, за да (1.) я забравя, да не виждам
повече жената в нея, да не мисля за нея, да не я желая...
Дали би се получил такъв резултат, ако направя нещо, с което много да я ядосам и по този начин да я накарам да се държи лошо с мен (което пък да ме поотблъсне от нея)? Или само бих се самонаранила?!

2. Как да разбера какво точно мисли за мен? Ние сме в делови отношения и просто не ми хрумва нищо подходящо...а директно да я попитам, е абсурд.

Kato za na4alo i pusni anonimni smsi ot neta i ostavi email.No shte i kajesh 4e ia poznavash.Niama kak da ne proiavi lubopitstvo pone.

Абе, ако на мен ми пускат анонимни смс-и от нета и си оставят меила.. най много да се счупя от хилеж и/или нарева от смях.Ма да зема да пиша на нечий меил... ..малко ненамясто ми се струва, поне на мен. Ама тва си е лично мое мнение, просто подхождам с голяма доза скептицизъм към анонимките и спама във форма на смс в стил"hi baby, az te poznavam i si padam po teb, shte mi e mnogo qko ako spodelim nqkolko plutski momenta zaedno, ako ti e lyubopitno pishi mi na mail [email protected]"и таквизи ми ти раоти.....

Оправдавам безметежността на дните си.

И откъде се познавате с тази жена ако не е тайна? Ако искаш да я забравиш по-добре направи така че повече да не я виждаш, зависи от това при какви обстоятелства се срещате с нея или пък си мисли че и тя те мрази толкова колкото и ти нея.

а прочети темата "ми то днес..." И я чети докато не видиш другата страна на хамбургера. Тя те зяпа, представям си пък ти как я зяпаш. И разкажи тук повече:)

Познаваме се служебно - тя е клиентка на фирмата ми и точно поради тази причина, на този етап поне, не е възможно/удачно да прекратим съвместната си работа. Единственото, което мога да направя, е да се срещам с нея по-рядко, но кой знае с какво впечатление би останала, ако я оставя само на съдружника ми - чисто професионално - обикновено двамата с него заедно се срещаме с клиентите.
Виж, другото, което ми предлагаш - "или пък си мисли че и тя те мрази толкова колкото и ти нея", ме накара да се позасмея...звучи логично...ако знам за някой, че със сигурност ме мрази, едва ли бих имала много топли чувства към него. Но все пак, не мисля, че ме мрази, а не съм от хората, които обичат да се държат гадно с другите, така че не бих могла да се отнасям към нея така, като че се мразим. По-скоро може би, да си внуша, че сме си безразлични.

Ako pitash men, nai-dobroto neshto, koeto mojesh da napravish, e da i kajesh kak se chuvstvash. Ili pone i kaji, che si padash po jeni, pa vij kak shte reagira. Pone shte oceni tova, che si bila chestna s neq, a nqma da te pomisli za neoravnovesena, kato si gyltash ezika pred neq.

Hei, vseki 6te ti dade razli4en akyl, no samo ti preceni kak 6te postypi6. Pomisli si samo - ami ako tya izob6to ne si pada po jeni /makar 4e vinagi ima parvi put/?
Ami ako pu 4aka ti da napravi6 parvata kra4ka imenno poradi gornoto. Prosto badi delikatna i badi sbe si. Ne se otkazvai predi da si ubedena 4e tia ne go iska. Pone az bix postapila

защо ли това ми е ужастно познато, точно от 4 месеца

Да поосвежа темата, като ви кажа, че от няколко дни са ме поразминали сърдечните болки, поради не по-лекия факт, че ме наляга пролетна депресия, която автоматично води до затихване на мисловните ми процеси; имам чувството, че светът се е срутил върху мен...

Недей така. Хах...затихване на мисловните процеси, остави ми мейл да ти пиша, мисля, че просто си се изнемощила емоционално, и сега организма ти нормално реагира по тоя начин. Това е любовта , малко е болезнена понякога ....и ...да, всъщност...исках да кажа, че е трябвало да й кажеш, .....и боже, може би...трябвало да ми кажеш , то човек никога не знае. Абе не знам, ама човек като усети, че полудява от любов трябва да намери сили да сподели, не че аз, ама........ Искам да кажа - някои го правят, споделят, така де, никога не знаеш, как ще реагира другия, но пък, мисля, иначе не е много честно? Нали? Особено ако реакцията ще бъде добра. Пък и мисля си, иначе малко е безотговорно едно такова.....все едно де.

Оф, не знам, и аз имам работа, която тия дни изобщо не мога да свърша и изобщо, но карай :)))) Но пък е красива пролет нали, и няма защо човек да изпада в депресии, съгласи се с мен?

Хайде, бъди усмихната и щастлива и ако искаш ми остави имейл да си пишем, аз напоследък рядко влизам, но все пак.....

"и ...да, всъщност...исках да кажа, че е трябвало да й кажеш, .....и боже, може би...трябвало да ми кажеш" - аз на свой ред да те запитам - а ти защо не си й казала?!

Регистрирах се - ако искаш и ти го направи и ми пиши на бележки.

влюбените няма значение
на кого, какво и къде пишат,
каквото и да е -
безсърдечните "разумни" пак няма
да могат да ги дишат!

хеххехе :))))))))))))))

нали така, ostra.i.zatova.narcisistka.po.prinuda@strashengenij.org

Хех, важното е, че както е казал О Уайлд, който е влюбен в себе си, е влюбен за цял животя

Таз мисъл на О. Уайлд е наистина велика! Престава да важи само в случай, че ненадейно се саморазлюбиш :).

Ми просто я покани не брежно да идете на кафе..Поговорете си за света,вселаната и всичко останало, усети я, опознай я..дай и тя да те усети....И то ще си стане от самосебе си, ако има какво да става.
Мисля,че като слагаме много тежест и очакване в една ситуация, сами я развушваме..Дай полека...с лекота..без бързане...без искания...