Какво е това?

Обичам много съпруга си! Толкова го обичам, че само като си помисля, че харесва друга жена дори само като визия, кръв ми капе от сърцето, въпреки че съм убедена че никога няма да ме предаде - а дали е така?
Един колега отдавна не крие че ме харесва и сме си приятелчета, но... напоследък усещам че положението е сериозно! Когато ме срещне - знаете как гледа влюбения - очите му са езера! Едно е да ти кажат освен това "Днес изглеждаш много добре", но друго "Много на хубаво миришеш! Винаги си миришела на хубаво"
От моя страна - аз....не го харесвам като мъж и не може да се говори изобщо за сексуално влечение, но...Харесва ми това че някой е влюбен в мен! Харесва ми, че се грижи за мен когато има повод, харесва ми как ме гледа! Така ме гледаше и моя съпруг в началото! Много често го сънувам в сънища ...изпълнени с ужасни угризения на съвестта!
Аз съм човек който остава верен до гроб и никога не бих изневерила дори и да става въпрос за Аполон, но... защо го сънувам ...
Май това си е за друг клуб - психиатрия!?

Психология - не психиатрия
Нормални са тези неща - не може човек да е вечно влюбен - и ти не го гледаш така като си го гледала в началото... Просто след време остава факта, че имате прекалено много изживяни моменти и сигурност за да почнете да дирите това което е изживяно... То е като с детството - изживяваш го и после и да искаш не можеш отново!
Няма нищо по-добро от това да те харесва някой - качва рейтинга и те кара да се чувстваш добре - това, че го сънуваш не е проблем - не можеш да контролираш подсъзнанието си, но можеш да се опиташ да накараш поне искрица да се появи в очите на мъжа ти... Ти знаеш - жена си

Дали само не си мислиш, че не го харесваш, като мъж?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

изпод пръстите .

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

и без това мацката е тръгнала по двоен стандарт - хем й прилошавало, ако мъжът и дори хареса друга жена /на черното - бяло, и обратно, не можеш да кажеш/, а в същото време - на нея й харесва някой дори да е ВЛЮБЕН в нея. Типично женска работа.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

А да бе аз наливам масло в огъня, просто задавам въпроса, който се крие под цялото и писание, мъ я е страх да си го зададе.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Може и да се съглася с теб, но човек с принципи които е отстоявал цял живот няма да си позволи нещо повече от коментар във форума за да може да разсея съмненията и колебливостта
По този повод - наистина не можеш да налееш масло в огъня, защото ако тя осъзнае физическото си привличане ще избяга като опарена

Ех, пък на мен да вземе да ми се появи туй физическо привличане! Съвсеем мъничко, ей тонинко, м? Хич няма да го осъзнавам и да бягам:))
Пеперудите ми стигат.
Тю, все на който не трябва, начи!

nemojeli dapi6te po kratki ne6t amrazime da 4eta tolko ne sa lo6i ma ni6to ne sfanah

Ех тази психиатрия бе! Знам че е психология но има някои неща които ме пращат направо в психиатрията но твърде много разводняване ще се получи!
Сигурна бях, че точно това ще ми отговорите че всъщност съм привлечена физически! Ако видите съпруга ми и въпросният колега ще разберете колко невъзможно е това! Първият прилича на Ричард Гиър, а втория... на Марлон Брандо примерно ама в онази дебелата му и плешива форма!
Съпругата на колегата всеки момент ще му роди детенце, а той се захласва по други жени! Просто като си помисля че същото може да ми причини моя съпруг - затова ми става лошо! А ми харесва в мен да ъдат влюбени - че на кой не му харесва?! Много мъже са ме харесвали, но когато са простаци и просто мераклии това само отблъсква! Когато не ти се натрапват - тогава може да ти хареса! На влюбения очите са езера, на мераклията - понички!

се чувства недостатъчно харесван като мъж /ми то, с това описание... макар че има неща, по-секси от нечия външност/, тръгнал да бройка, и то точно когато партньорката му е в най-деликатната фаза... Ако ми се падне такъв, и ако разбера какви ги върши, така ще го наритам, че ще заприлича на Брандо в слаботелесната му форма... Какво толкова се ласкаеш... а ако вземе някой, приличащ на Джордж Клуни /хехе, дръжте го бе, мацки, ваш е!!/, да те ухажва? Не забравяй, че всичко се връща.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

Ами аз нищо всъщност не правя! Много често са ми казвали дори че са били доста респектирани от мен докато ме опознаят и разберат че всъщност не съм толкова строга и надута! Въпреки това ......на сън ме гризе съвестта!?
А и не мисля че точната дума е "ласкаеш"! По скоро /по моя вина/ в нашето семейство аз съм силният и жадувам понякога да се чувствам нежна и закриляна! Мисля че по-скоро това ми липсва а не нещо друго! Е да ама то не може хем тъй хем тъй. Хем чуждо иго не търпя хем пък ми се приискало да ме закрилят! Да, знам че не става! Колегата ... за съжаление очевидно нямат този късмет със съпругата си да се обичат така, както ние с моя - по- силно дори от началото! Е разбира се с друг вид любов не толкова зашеметяваща, но дълбока.
Е, ние пък нямаме техния в друго отношение но - не може всичко да е идеално!

Бубадзвер... Ти ли си?

Тц!

Че ме усъмни дълбоко

Не съм бе ангелче, що да лъжа! Защо този/тази/ толкоз лош/лоша/ ли е? Пък нали за любов си говорим?

Не е лоша - това е любимата ми

Добре, че моят любим не говори български, иначе току-виж и той взел да ме дебне по форумите!

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

Тук си почти много прав, но може да се отклони малко темата и тогава вече може да се поспори дали ще избяга или ще започне една вътрешна борба от типа на "ем боли ем сърби".

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Да и пикам на принципите ако земе да се чуди твърде дълго

Тя не ме дебне - аз преди време и казах за форума и тя драсна 2-3 мнения ама и писна - съмнявам се да ме проверява... А и да го први - нямам кой знае какво да крия