Уште един езиков проблем.

Българските участници във форума сигурно знаят, че българската азбука се е предстявяла и с думи по следния начин:
Аз
Буки
Веди
Глаголи
Добро
Есть
Живете
и т.н.
Един въпрос ме мъчи, какво означава ВЕДИ?
От друга страна как в останалите СЛАВЯНСКИ езици е личното местоимение АЗ.
На руски е ясно - Я.
На македонски?
На српски?
украински,
полски
чешки,
словенски,
хърватски,
словенски,
словашки,
белоруски,
молдовски
и влашки, ако и последните два да не са славянски.
Моля отговорете сериозно, ако имате представа?

Все още крият тайни названията глаголическите букви: аз, буки, веди, глаголи, добро и прочее. Същите названия са прехвърлени и върху кирилицата. Столетия наред, от Климент до началото на XIX в., българските деца заучават така буквите. Навярно учениците на Кирил и Методий са знаели произхода и значението на названията, но в никоя своя творба не са ни съобщили това. По-късно поколенията са забравили. Векове наред тези названия са смятани за свети, децата механично са ги заучавали и учителите не са се питали, защо буквите се наричат така. Те по традиция са се изговаряли при заучаването на азбуката и при четенето, произнасяли са се като загадъчни формули —признак на българщината. Едва през периода на зрялото възраждане начинателите на българската филологическа наука започват да се питат как са произлезли названията на буквите и да търсят в тях скрит, Дълбок смисъл. Този въпрос се третира и по-късно в славистиката и по него се изказват редица учени. Някои смятат названията на буквите като наследство от езичеството, други мислят, че са старинни знаци, изгубили смисъла си, трети ги обясняват с чуждо влияние. Най-логичното и убедително мнение е, че Константин сам е дал тези названия. Но как? Ако е за всяка буква самостоятелно, недоумение буди обстоятелството, така добре подчертано от акад. Е. Георгиев, че няма връзка между смисъла на отделните названия и че те са твърде „пъстри" в езиково отношение—глаголи, съществителни, местоимения и пр. Най-реалното, което може да се допусне, е, че имената на буквите произхождат от първите думи на азбучен акростих. Вероятно Константин е написал азбучна творба—благодарност към Света Троица за оказаната помощ или може би обръщение към славянския народ по подобие на „Проглас към евангелието". Скоро след създаването на това поетическо произведение в азбучен акростих първите думи на всеки стих са получили значение на названия на буквите и са започнали да се изговарят отделно за благозвучие и за по-лесно запаметяване на азбуката.
[линк]

Мисля че "веди/вядить" значи "знам".

Благодаря за цитираната статия.
но тя не дава отговори на въпросите.
Какво значи ВЕДИ? -
Дали не носи значението придадено му в санскрит - свещено писание (книга)???
И как се обяснава връзката между азбуката в европейска България от 9 в. и Индия от древността???
Също местоимението Аз има ли го в същата и подобна форма в другите славянски езици и в кои?

Благодаря!
А на какъв език - старобългарски (славянски)?

[линк]

Веди – вести, управлять (отсюда водитель, предводитель, путеводитель, ведать, заведовать и т. п.). Смысл первой азбучной Истины – призыв к людям, что бы в их действиях мир реальный был определяющим для мира символов (слов), а не наоборот.
-----
Та разни хора - разни прочети... Зиези може да даде свой прочит (сигурно вече го е направил - нали имаше някаква говоряща азбука)

Идва от старославянски. Със същото значение е и в санскрит, а не книги. В санскрит може да се тълкува и като свещенни писания, или пак синоним на познание.

ВЕДИ = ЗНАЯ

вещер и вещица идват от

вещ /ведещ/ = знаещ

родствени думи са германската WISSEN и английската WISDOM които значат ЗНАНИЕ и произлизат от старогерманската WIZZAN / WESAN = ЗНАЯ

ВЕДИ
WESAn

ВЕЩЕР
WIZARD

Добре де, как в старославянския и санскрит има толкова общи думи?


В крайна сметка признавам, че не съм специалист - езиковед.
Считам обаче, че най-ясното доказателство за произхода на един народ следва да се търси в лингвистиката.
В тази насока в България не са правени сериозни научни изследвания.
Същевременно намирам теорията за иранския произход на българите за доста по-добре обоснована от тази за тюркския.
Давам пример: У нас се счита, че думата капище е с доказан тюркски произход. - вж.[линк], тук изрично е записано, че думата има тюркски произход и произхожда от тюркската дума капъ - врата. (Т.е. врата към отвъдното).
Така в нашите възприятия и повечето писания по въпроса капище безкритично се приема за древна българска дума. Вж. [линк] и респективно българите за тюрки.
Същевременно същата дума според руснаците е с древен славянски произход -
вж. [линк]
И македонци и сърби твърдят, че става въпрос за славянска дума, която се среща в сръбския и "македонския".
Това е по-вероятно да се приеме, тъй като окончанието "-ище" е със славянски произход.
От друга страна един сериозен учен не може да подмине факта, че и трите държави - Сърбия, Македония и Русия в най-ранните си етапи на културно развитие при приемането на християнството и писмеността си всъщност са говорили и ползвали официалния език в България - Черковнославянския, така че нищо не пречи дори дума с (пра-)български произход да е била приета безкритично и акцептирана в тези езици.
Т.е. приемам, че капище може и да е (пра-)българска дума. Би следвало да бъде призната за славянска, ако я има и в друг славянски език (освен руски, сръбски и македонски), но не мога да се съглася, че е тюркска, поради това, че има просто съвпадение между капъ -врата и капище.
(Очаквайте продължение)

В санскрит има много общи думи със славянските езици и не само, а с всички индоевропейски езици, включително германски и романски. Думата която веднага се сещам е "агни" на санскрит - "огън" със съответните много близки произношения на руски и английски - "ignition" Петър Добрев, който не е много уважаван в този форум, даже доказва общност на прабългарския ирански / арийски / език, както със санскрит и староперсийски, така и със съвременните индоевропейски езици.

Danke Herr Baron!
Това беше изключително пълен и разбираем отговор.

Тъй като не съм запознат с проблема разкажи ми повече за Петър Добрев и защо не е харесван на форума.
Без да съм специалист, след като прочетох една негова книга реших, че доста се престарава с някои детайли.

Намирам, че и Зиези (дано не се обиди) също прекалява в някои свои заключения. Въпреки това не намирам иранската теория за произхода на българите за необоснована и считам, че тя също може да бъде защитена.
В много случаи доста по-добре от тюркската.

Danke shohn mine freund!
Сетих се!!!
сВЕДущ.
сВЕДение.

Обаче докъде стигнахме с местоимението Аз и неговият превод в другите словенски езици.

ВЕДИ=ЗНАЯ, ЗНАНИЕ, ПОЗНАНИЕ

От Староиндийските веди на санскрит - свещенни книги,
през старобългарския - в славянските езици: изкуствовед, краевед...........знаещ.

На надписа на Асеновата крепост край Асеновград от 1231 Иван Асен 2 се е подписал: ЯЗ

Драгун обстоятелството, че ВЕДИ съществува в другите славянски езици не изключва възможността то да е попаднало там чрез българския и общата писменост, която ние сме наложили. (Така че в това отношение не споря с теб, а дори напротив.)
Тя е оказала влияние в Русия, Украйна, Сърбия и Македония. В другите славянски държави това не е така.
Виж меродавно е да се провери дали тази дума (веди) съществува в езици, като полски и словашкия, които не са били под много голямо българско, а впоследствие руско влияние (макар, че Поляците са влизали в руската империя.)
Чешкия не го взимам предвид защото е прекалено много германизиран.
Следва да се има предвид, че Русия, макар и да го отрича е изградена като държава под силно българско влияние - културно-историческо и цивилизационно. Влияние оказва не само азбуката и преводите на книги, но и обстоятелството, че след изтласкването на монголите русите заемат бившите територии на волжска българия, а освен това и културното влияние на Втората българска държава - митрополит Киприан Търновски и т. н.

"веди" наистина е старославянска дума за "знание". Например днес на словенски "vsi vemo" означава "всички знаем". Относно местоимението "аз" - на словенски е "jaz"

Поздрави!

И аз да се включа

веди=знам

най-близката останала форма в българския е

- държа в неВЕДЕние

Нови българи през 2005.
общо 5 848/ oт Молдова - 2465/ oт Mакедония - 2435

Благодарско!
Приемам отговорите.

Също така се радвам, че има човек, който разбира един не толкова популярен славянски език. Благодаря. Когато навестяваш форума ще се радвам ако даваш отговори на подобни въпроси, защото ще продължа да ги задавам .
както излиза на сляпо, но знае ли човек ...???

Друг въпрос е за родствените връзки и обозначенията им в българския.
Аз знам английски и немски (последния почти номинално, но все пак) в тези езци няма тлкова детайлно означаване на роднинските връзки, както това е в българския.
Съвсем наскоро научих, че в индийския (беше журналистически репортаж и затова не бе псочен кой точно език) девер има същото значение, както в българския - брат на съпруга. има ли такова значение в другите славянски езици, в кои, както другите родствени връзки.
Тетка - леля
вуйна,
стрина,
стрико,
шурей,
баджанак,
етърва,
зълва,
свекърва,
зет
снаха
и т.н.
Дколкото съм запзнат в руския няма такова детайлно упоменаване на родствените връзки.