Искало ли ви се е...

... някога, дори и за миг само, да се върнете някъде и някога назад? Защо? Какво сте оставили там или какво не сте успели да направите? Дали ако имате възможност да промените нещо от миналото си, ще го направите?
Аз искам да се върна в детството и да спра машината на времето. Да ям филиите с масло и лютеница и да ми остават по бузите червени мустаци, да вадя трънчета от краката си, да ходя с раните по коленете, да обувам ботушите на баща ми и да газя във водата, а после да я изсипвам от тях, да сме партизани и като се приберем огладнели, да ни накажат пред вратата и да броим звездите, да си правим снежни замъци, а вечер да слушаме как бумти печката, да дебнем прималяли за сън, кога ще дойде Дядо Мраз и да се молим, да не е разбрал, че сме намерили онези странни балончета в шкафа на наще, да се правим на заспали, та тате да ни пренесе в креватчетата, да се катерим най-високо на черешата и да гледаме кога ще дойде автобуса и наще най-сетне ще си ни приберат, да чакаме с нетърпение отпуските, защото това е равно на пътешествие, задължителна спирка в Правец за няколко топки сладолед, после всякаква халва от Ябланица, пити слънчоглед направо от полето и куп щуротии, защото наще изведнъж стават деца....
Няма да променям и микронче от изживяното, просто ми се иска тези и стотици други хубави мигове да ги почуствам пак. Не да ги изживея, а да ги почуствам. И не с носталгията на спомените, а така... чисти, както са изживяни тогава. Още се чудя (толкова години вече...не помня кога ми хрумна за първи път) защо не са измислили такава машина, която да записва всичко минало през очите ни, та да може, когато ни се прииска да го видиме пак...

да се върна поне за седмица в периода, когато бях на 4-11 г., и можех да събирам паднали пера от гугутки, охлюви, попови лъжици, и мъхнати гъсеници.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

хубаво е, да....наскоро разглеждах една колекция от салфетки на една ученичка - нали сега пак събират салфетки момичетата като в моето детство - и си спомних онова страхотно хубаво време, когато аз събирах салфетки и цялата атмосфера тогава...почти като в разказите на Бунин, когато усещаш мириса на ябълките, оставени в стаята...
хубаво е обаче и когато имаш мигове на прелест в днешния ден например...аз обичам да се радвам на настоящето си, да се разтворя в мига ....в хубавата музика, в чудесната изненада, която изпитвам, когато прочетох този хубав постинг...в желанието да го споделя тук,

Искам и аз там!
Преклон пред думите с които си го написал/а.... И поздрав:
[линк]

Колко златисти следобеди - по корем на леглото, с книгата и кутия "Детски закуски"... И плавах, и пътувах, и на кон, и в каляска, и в джунглите, и с индианците... Къде ли не съм била! :)) И после "Сто години самота" - тогава недоразбрана, но потресаваща.
Абе децата днес знаят въобще какво е индианец?

nemojeli dapi6te po kratki ne6t amrazime da 4eta tolko ne sa lo6i ma ni6to ne sfanah

Восъчна фигура в националния исторически музей на САЩ

Но на мене "котешките езици" повече ми харесваха, особено когато с една от най-добрите ми приятелки /в момента водеща във Веселина ТВ/ - Светла Кабаиванова, ги ядяхме в час по английски, хвърляйки ги във въздуха, без да види даскалът, естествено. Ами шоколадите "фин млечен"? Егати луксът. Но аз не мога да се оплача - нашите работеха в една специална магазинна система, затова и нямах приятели дълго време.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

все още знаят какво е книга...

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

Izklyuchitelno mnogo stradam ot misylta "iskam da se vyrna nazad". Mnogo e seriozno. Ponqkoga mislite za tova kakvo sym imal predi me hvyrlqt v bezuteshna depresiq. Iskam da se vyrna nazad, i to ne da izpitam chuvstvoto otnovo a napravo da load-na jivota si otnovo ot predishen moment i da go izjiveq otnovo.
Iskam da se vyrna kym detstvoto, da. I vypreki che ne beshe perfektno, beshe tolkova hubavo! Vsichko beshe pred men. Vidqh tolkova mnogo neshta oshte togava, za pyrvi pyt.
Iskam da se vyrna v uchenicheskite godini, da priloja vsichko koeto sym pridobil kato opit. Iskam oshte 5 godini uchilishte, 8i do 12i klas. Iskam da se vyrna v pyrvite godini na sledvaneto mi. Imashe tolkova mnogo emocii i novi neshta, ne vsichki hubavi, no cqlata kombinaciq beshe tolkova hubava!
Izobshto, iskam da se vyrna. Ponqkoga kato si mislq za vsichki sybrani plyusove na jivota mi do tozi moment si kazvam che sym obrechen - bydeshteto mi nikoga nqma da byde tolkova hubavo; mislq si che nikoga ne moga da sybera nakup vsichkite plyusove ot jivota, koito sym vodil dosega: Ima tolkova mnogo hora ot minaloto, koito mi lipsvat! Ne moga da gi imam vsichkite nakup, te sa prysnati iz celiq svqt.
Ujasen sym, zashtoto ponqkoga se zamislqm kolko posredstven izglejda jivotyt mi ot gledna tochka na jivota mi vyv vseki edin predishen moment. Moje bi problemyt e v podhoda mi. Moite spomeni i sraveneniq ne mi pozvolqvat da izpolzvam do maximum momenta, a tova e osnovnoto umenie da se jivee...
Ne znam - prosto se boq mnogo da ne jiveq posredstven jivot, znam che vse nqkoga jivotyt shte svyrshi i vypreki che sym oshte na 22 si pravq veche ravnosmetki...
Ne moga da opisha naistina kolko e seriozno polojenieto i jelanieto mi da se vyrna nazad.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Изключително много страдам от мисълта \"искам да се върна назад\". Много е сериозно. Понякога мислите за това какво съм имал преди ме хвърлят в безутешна депресия. Искам да се върна назад, и то не да изпитам чувството отново а направо да load-на живота си отново от предишен момент и да го изживея отново.
Искам да се върна към детството, да. И въпреки че не беше перфектно, беше толкова хубаво! Всичко беше пред мен. Видях толкова много неща още тогава, за първи път.
Искам да се върна в ученическите години, да приложа всичко което съм придобил като опит. Искам още 5 години училище, 8и до 12и клас. Искам да се върна в първите години на следването ми. Имаше толкова много емоции и нови неща, не всички хубави, но цялата комбинация беше толкова хубава!
Изобщо, искам да се върна. Понякога като си мисля за всички събрани плюсове на живота ми до този момент си казвам че съм обречен - бъдещето ми никога няма да бъде толкова хубаво; мисля си че никога не мога да събера накуп всичките плюсове от живота, които съм водил досега: Има толкова много хора от миналото, които ми липсват! Не мога да ги имам всичките накуп, те са пръснати из целия свят.
Ужасен съм, защото понякога се замислям колко посредствен изглежда животът ми от гледна точка на живота ми във всеки един предишен момент. Може би проблемът е в подхода ми. Моите спомени и сравенения не ми позволяват да използвам до максимум момента, а това е основното умение да се живее...
Не знам - просто се боя много да не живея посредствен живот, знам че все някога животът ще свърши и въпреки че съм още на 22 си правя вече равносметки...
Не мога да опиша наистина колко е сериозно положението и желанието ми да се върна назад.

..........

Когато мечта във съня ти се сбъдне,
от вопли задушен се будиш.
И не е просто трънче да те бодне,
а страх те гони. И се губиш.
И плачеш викайки деня,
а молиш се да има още.
И искаш пак очите да затвориш
и пак да върнеш се в съня
и пак да си спокоен нощем...
Но няма. Сълза поредна само ще отрониш.
Образите от ноща ще милваш
и демоните сънищни ще призоваваш
и главата морна пак ще килваш
и пак с деня си сив ще преживяваш...

М.А.К.

mnogo tochno zvuchi... dori tvyrde!
Koi/koq li e M.A.K.?
Mnogo tochno opisanie e izvadil... nqkaksi chuvstvam che me razbira, ili az nego/neq:). Interesno, nito na myj, nito na jena prilicha, po-skoro na neshto pomejdu... nqkakyv mnogo interesen i sensitiven tip.

Скоро с приятели се връщахме към тези салфетки, метални войничета, календарчета, картинки от дъвки, колички мачбокс, шоколадови яйца, списание пиф, щракащи химикалки, "оригинални" значки, плакати, монети, марки пак се сетих -с цялата си олигофрения си залепих всички марки на едина огромна папка дето ми я подариха на една олимпиада по математика (страшна беше-с кожена подвързия и чисто бели листа) и това само, защото брат ми ми тафираше марките. От онова време ми остана само апаратчето за прожектиране на филмчета и метална кутия с няколко от тях, които по всяка вероятност вече са толкова изгорели, че ако понеча да ги монтирам, навярно ще се начупят.

Оооо индианци...абе как се казваши любимата на Винету... спомням си, че по едно време си наричахме с имена от филма
Наще пък само ме хокаха, че не уча и си крия книгите под учебниците. После спряха де...явно им омръзна.

Хм! Там си е само за мен
Пусни ни и ти в твойто детство.

пп Поздрав от мен за теб, само дето не можах да намеря песничката

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.


[линк]

Благодаря на Барби за превода!
А на теб, драги ми приятелю, ще кажа, че по мое мнение си обречен да НЕ водиш посредствен живот! За което много се радвам!
Може за разкошните 22 да не успяваш да си в синхрон с мига, но... това все някога ще стане.

А аз се надявам да се усеща благодарноста ми!

Онзи ден си мислех дали ни е по-добре да живеем в истината или предпочитаме да сме в приказката създадена от нас и да се обличаме в собствените си илюзии?!
Определено усещам живота някак по жив като се огледам в сапунено мехурче-с огромен нос като на клоун и с уста разтеглена по целия екватор. Предпочитам истината пред лъжата, но и третата страна от "Братята с лъвски сърца"

готино е...аз пък вчера слушах Рейнбоу....музиката им ми напомня времето, когато бях с приятели на една хижа над Буковец - бяхме в стая за 12 души - когато след като бяхме вървяли 20 км пеш и след като седяхме и си лафихме и пихме накрая си легнахме - си пуснахме на касетофона Рейнбоу ....беше готино....тази компания все още духовно сме заедно - едното от момичетата, Бог да я прости, загина в Карлуково от скалите, но пак....миналата година август месец бяхме горе-долу същия състав на Витоша в една хижа празнувахме до сутринта - вън край огъня, пеехме песни, слушахме хубава музика.....и после някои от нас пеш покрай Боянския водопад ндолу - другите, дето с колите слязоха, ни чакаха край едно кафе....

Blagodarq!
Dano si prava...
Blagodarq i az za prevoda...

Или дано е праВ!


Не вчера. Не утре. Днес!