Андреналин.
2 отговора
0 прегледа
Заключена
Андреналин.
Имали ли сте чувството, че се движите ужасно бързо, толкова бързо, че клетките ви трептят, а всичко край вас се завихря и се увлича и ви отнася в такава инерция, сякаш никога няма да спре? И когато нещата се случват буквално едно върху друго, предполагате ли край във вида на страхотен невероятен велик удовлетворителен и прекрасен финал или подозирате, че ще се събудите във внезапна тишина и безвремие като изхвърлени от цунами на забит в океана пуст бряг? Нещо ме е задебнало!
Или ще стане много хубаво, или след кулминация от напрежение ще секне от раз да се чудя какво ме прегази. При вас какво се случва като блъснете Пързалката?
- - - -
The Same Star
Или ще стане много хубаво, или след кулминация от напрежение ще секне от раз да се чудя какво ме прегази. При вас какво се случва като блъснете Пързалката?- - - -
The Same Star
Кой кво си има
При мен не блъска адреналин, а горе между ушите.
Нявга си мисля че се самонавивам и трябва да погледна на ситуацията от забавната й страна, защото съм този профил (дето намира смешното навсякъде).
Лентата за 200 км/ч ми е навик, не изключение от правилото.
Създава проблем, когато трябва да обясниш на сто засегнати, да влезеш в ботушите на всеки поотделно, за що иде реч. Търпението не е сред добрите ми страни, когато от значение е времето.
А някак все става, че се гоним с минутите ! Както и да въртя избора си, в решението винаги има елемент на спешност (който създава тревожност).
Почне ли да ми тупка сърцето, знам че е време да се оттегля и помисля.
Рационалното ми се изплъзва.
Нужна е допълнителна информация.
Тогава
забравям че има време.
И часовете се успокояват.
Hello
Нявга си мисля че се самонавивам и трябва да погледна на ситуацията от забавната й страна, защото съм този профил (дето намира смешното навсякъде).
Лентата за 200 км/ч ми е навик, не изключение от правилото.
Създава проблем, когато трябва да обясниш на сто засегнати, да влезеш в ботушите на всеки поотделно, за що иде реч. Търпението не е сред добрите ми страни, когато от значение е времето.
А някак все става, че се гоним с минутите ! Както и да въртя избора си, в решението винаги има елемент на спешност (който създава тревожност).
Почне ли да ми тупка сърцето, знам че е време да се оттегля и помисля.
Рационалното ми се изплъзва.
Нужна е допълнителна информация.
Тогава
забравям че има време.
И часовете се успокояват.
Hello