Малка родителска тема.

Според мен не толкова раждането, макар че и то не е без значение /бремеността е сякаш по-важна в случая/, което прави майката майка - навремето баба ми, Бог да я прости, казваше - всяка може да се напъне и да роди, главното идва после...
Та, на първо място е осъзнатото желание да имаш дете. Оттам следва всичко останало, а именно на какво си готов за да го постигнеш. За мен и според мен, то е да си готов на първо място да се откажеш от всичко онова, което в процеса на израстването и възпитанието на детето, се окаже пречка за реализирането им - може да е много болезнено за майката, но тя трябва осъзнато да го направи и да не се оплаква. Това е нейният избор.
На детето си искам да дам нужния инструментариум да се справя по човешки с повечето ситуации в живота - той априори изключва тезата, че целта оправдава средствата. Тоест става дума за чувствителността относно понятието почтеност и удоволетворението от постигането и прилагането и на практика. Старомодно, нали?
Считам, че децата не са длъжни на родителите си. Ако правят нещо, то е защото са го пожелали. А, ако са го пожелали, то е в резултат от натрупванията при възпитанието им в течение на години и става тяхна необходимост в един момент. Обратното им се струва невъзможно, независимо от конкретната ситуация. Тоест това е на базата на моралните ценности, които самите те са си изградили, не без участието на родителите естествено /като най-близък модел за подражание/. В този ред на мисли не очаквам нищо - ако не съм успяла като майка, ще си понеса последствията...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Раждането ли е нещото, което прави от жената майка?

Не.
Цяла група деца цепиш по тоя начин.
В клуба на разведените точно това трябва да се разбира най-добре.


Какво прави родителят за децата си? Обикновените неща, не чудеса от смелост, кое е според вас най-най-необходимото?

Да зачита мнението им.
Може и да не ми харесва през цялото време,
може и да не ги разбирам съвсем,
но те са децата ми и им дължа уважение !



Какво бихте искали да дадете вие на децата си?

Вяра в толерантността.
Те правят света ми по-хубав, по-смислен.

Какво очаквате те да правят за вас?
Реципрочно уважение и респект към мнението ми.
Не че всеки ден ми се обаждат да ме питат какво мисля, как да постъпят.
Децата знаят, че когато ме попитат, ще отговоря директно и честно.

Раждането ли е нещото, което прави от жената майка?

Не знам, защото не съм раждала. Детето ми е осиновено, както неведнъж съм се фукала .

Какво бихте искали да дадете вие на децата си?

Своя светоглед. Общите щрихи. Над това да надгражда. Или пък да го отрече.

Какво очаквате те да правят за вас?

Нищо. Само да не ми изчезне от очите.

Здравей!
Много хубави отговори дотук :)
За мен самият факт на раждането не е достатъчен. Като се връщам назад, сещам се, че минаха 1-2 дни, докато се осъзная като майка на малкото човече.
Тогава също ми просветна какво е за мен майка ми/ с неохота признавам, че не сме близки с нея, но поне я разбрах точно тогава/.
Родителят прави...хм...сякаш най-важното е да насърчава детето си, да му вдъхва увереност, а това става с обич. Да му показва света и да говори по темите важни за него. Да е търпелив и справедлив. Да му вдъхва спокойствие. Да не го кара да се чувства така, сякаш щом му дава хляб и покрив, то трябва да е вечно благодарно и да го е страх да изкаже свое различно мнение. Между родител и дете не бива никога да има страх !
Надявам се съм дала на детето си увереност, че винаги ще има моята подкрепа/ разбира се, за разумни начинания /
Очакванията...са към мен самата по отношение на детето- за това да съм успяла аз като родител. Останалото е следствие от това. Ако съм - то значи всичко ще е наред:)
И накрая смятам, че ние всички дължим на децата си да ги направим способни да се справят с живота си. Помагайки им, понякога повече вредим.

...Върнах се да добавя нещо важно според мен. Неотдавна чух едно предупреждение- " Keep away from broken people!"
Та в този смисъл - нека не превръщаме децата си в това !!!

Успех на всички!

Раждането ли е нещото, което прави от жената майка?
Не
Какво прави родителят за децата си? Обикновените неща, не чудеса от смелост, кое е според вас най-най-необходимото?
Обича,отглежда, учи, възпитава,изгражда личност и носи отговорност за това.
Какво бихте искали да дадете вие на децата си?
Свобода,личен избор,чувство за отговорност,умения да се приспособява ,желание за успех,стремеж към развитие.
Какво очаквате те да правят за вас?
Любов,доверие и уважение.

Хм, май и аз съм на мнение, че бремеността е по-важна от самото раждане. Но нито бремеността, нито раждането те правят автоматично майка - това е просто механизъм да създадеш дете.

Обикновените неща, които прави родителят за децата си... Май първото, което трябва да направят родителите е да сведат до оптимум количеството случайност около зачеването. Да откажеш категорично да имаш деца от човек с наследствени заболявания в семейството е параноя. Да използваш предпазни средства, когато ти или партньора ти сте употребили алкохол - това означава, че просто се отнасяш с отговорност към бъдещето.

Оттам нататък... обич . И разбирането, че при отглеждането и възпитанието на децата важи правилото "ден година храни". Ужасно клише е онзи пример със сградата, която се срутва при първото бедствие, ако основата е нестабилна, но пък... е точно .
Един родител трябва да даде на детето си добра основа, но виж дефиницията за "добра основа" е различна при различните хора. Един родител би трябвало и навреме, и внимателно да пуска детето си да полети във всеки един етап от развитието му, защото няма нищо по-тъжно от закърнели крила.
Един родител се страхува за децата си и това е здравословен страх, но трябва да умее да го преодолява. И да се научи да живее и да продължава напред, ако се сбъднат големите му страхове.

Какво бих искала да дам на децата си?
Хм, ако допусна, че сме се справили с гореспоменатото, май единственото, което остава е едно наследство от... 40-тина милиарда . Във всички случаи за друго е вече късно - основата отдавна е поставена, за градеж нагоре при метър и 80 почти не остана... чакам със страх и надежда останалите бури

Какво очаквам да прави за мен?
Нищо не очаквам, по-скоро съм адски любопитна какво би се получило от нашето произведение по-нататък. Да задоволи любопитството ми ще е достатъчно

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Хм


Все едно, че аз съм го писал, ама съм мъж

всеки ден, по няколко пъти стоях с ухо на тумбата и чувах.
Това жена не може да чуе


и....
пак се разведох

Раждането ли е нещото, което прави от жената майка?
Не е достатъчно, но според мен е необходимо условие.

Какво прави родителят за децата си? Обикновените неща, не чудеса от смелост, кое е според вас най-най-необходимото?
Ако изхождам от своята позиция, правя дори невъзможното възможно понякога. Мисля, че има много примери, които показват колко силна може да бъде майчинската любов и какви неща може да сътвори тя.
Колкото до ежедневните грижи - да бъда винаги до детето си, когато се нуждае от това, да го изслушвам, да изказвам мнението си по въпроси, които го вълнуват и му показвам къде греши, да го насочвам, подкрепям.
на тоя етап от възрастта за това се сещам.

Какво бихте искали да дадете вие на децата си?
Бих искала да предам своя опит, да предотвратя евентуални грешки, които аз съм допускала и осъзнала като такива (макар че това ми се струва не съвсем изпълнимо, тъй като всеки върви по своя път).
Бих искала детето ми да получи това, което аз не съм получила от своите родители и мисля, че доста добре го постигам, в това отношение съм се постарала доста, макар и правейки някои жертви (кой родител не прави жертви за детето си?!).

Какво очаквате те да правят за вас?
Очаквания май нямам засега. Любовта, която получавам ми е предостатъчна, за да ме зарежда и окрилява в трудни моменти. Може би бих изисквала подобаващо уважение, разбиране и отношение като към родител. В това отношение съм съгласна с библейския принцип: "Почитай баща си и майка си".

Може би звуча старомодно и архаично, незнам, но това е моето мнение за момента. Животът ще покаже занапред.:)

Раждането ли е нещото, което прави от жената майка?
-Да си майка не е състояние на тялото, това е състояние на духа. Не мислиш ли, не дайстваш ли, не живееш ли като майка, и поредица раждания да си имала, това не те прави такава.

Какво прави родителят за децата си? Обикновените неща, не чудеса от смелост, кое е според вас най-най-необходимото?
-Опитват се да му помогнат да навлезе сам в живота без да го раняват преждевременно. Няма нищо по-страшно от комплексите, заложени в нас (съзнателно или не) от родителите ни.

Какво бихте искали да дадете вие на децата си?
-Свободата да лети на собствените си криле. На където и както то иска. Не искам да му предавам моя опит или мислене, моето знание - всеки в крайна сметка е свой единствен учител и ученик, а само да го науча само да създаде един ден свои.

Какво очаквате те да правят за вас?
-Нищо. Ще съм му дала най великото - живот. Ще приема спокойно, ако след това животът ми го отнеме Човек не създава деца с идеята да очаква каквото и да е от тях след това, за него самият акт на създаване трябва да е възнаграждение. Останалото е мълчание.

никой не знае утре каква саксия ще му сполети главата

Раждането ли е нещото, което прави от жената майка?

- Не само, но още с бременноста инстинкта се изостря и осъзнаваш ролята си все пак. А майката за мен идва после с възпитанието отговорността и грижите.

Какво прави родителят за децата си? Обикновените неща, не чудеса от смелост, кое е според вас най-най-необходимото?

До известен период мисля, че длъжен да прави всичко възможно за да израстнат тези деца в нормална среда /поне според общоустановените норми/ , а разбирасе всеки като личност и индивидуалност влага повече от това /до колкото може и според собствените си възгледи/

Какво бихте искали да дадете вие на децата си?
- Много бих искала да имам повече нерви и търпение и да дам още от себеси - спокойствие , внимание дори много повече любов ако щете. Мисля, че от това са лишени днешните съвременни деца , заради бързото ни и динамично ежедневие /не рядко твърде сиво и депресиращо/ . Да направя всичко възможно да им спестя част от проблемите които май неминуемо ще ги застигнат, но аз искам да им ги спестяяя

Какво очаквате те да правят за вас?
Очаквам и се надявам да ме уважава и обича с всичките ми преимущества и недостатъци и когато порасне пак да си говорим и да бъдем мнооого близки така както аз с моята майка например. Дано успея да го постигна

Със сигурност фактът на раждането съвсем не е достатъчен да направи някого майка с главно "М". Знам го със сигурност и от личния си опит- аз съм осиновена и мога да заявя, че МАЙКА ми заслужава паметник за всичко това, което е направила за мен и за цялата любов и даже саможертва понякога, които ми е посветила(съжалявам за високопарните слова, но са заслужени, повярвайте ми; да не говорим, че е и всеотдайна баба).

Родителите правят най-различни неща за децата си. Някои непрекъснато правят това, което не бива да правят. Със сигурност няма идеални родители, както няма и идеални хора. Аз, например, допускам грешката да бъда прекалено доминантна майка понякога, но пък това, което със сигурност давам на дъщеря си е чувството, че винаги, във всяка една ситуация може да разчита на мен, давам и възможността да желае да общува с мен, да ми има доверие, което никак не е малко и е твърде проблематично за възрастовата категория, в която е. Давам и цялото си възможно( и пожелано от нея) свободно време. Давам и модел за поведение и това го разбирам по начина, по който тя мисли и разсъждава, по цялото и отношение към живота и света, което ме кара на този етап да изпитвам някакво мъничко удовлетворение като родител.
Това, което със сигурност все още се опитвам да и давам, е знание за предизвикателствата на живота и умения да ги преодолява, без те да я нараняват особено. Или пък ако я наранят, да продължи напред по-силна. Тук имам още доста да давам.

Засега нямам никакви очаквания към дъщеря си. Никога не съм помисляла какво очаквам тя да прави за мен. Ще бъда щастлива, ако някога има нужда от мен, може би не точно както сега, но ако има нужда от мен като душевност, като мисъл, като човек. Не бих искала да изпълнява някакъв дълг към мен. Но ако стана болнава старица някога, може и да мисля малко по- различно, знам ли... Ако и да съм горд човек.

За да ме разбереш правилно, искам да се поправя, че не толкова и давам модел за поведение, както неправилно се изразих, а по- скоро модел за някаква базисна ценностна система. А иначе и разказвам за многобройните си грешки, когато иска и е любопитна да ме слуша, с надеждата поне малко да се поучи от тях, преди да направи и тя своите грешки.

Раждането не ме направи майка, дори малко му бях ядосана на бебока заради болката, която ми причини. Постепенно грижите за детенцето притъпиха егозма ми и го заобичах, все повече и повече, и сега живея чрез тази любов.
Най-необходимото - на разположение съм винаги, когато и трябвам, подкрепям я във всяко начинание. Уча я да е добър човек.
Искам детето да има куража да достигне мечтите си, каквито и да са те, и същевремено да търси щастието в простичките неща.
Очаквам да МЕ ОБИЧА и когато няма нужда от мене.

Покрив и хляб е и килията..а дете се вдига с духовност.
И си лягай, щото ще ти свършат очите и заминаха плетките като станеш достолепна гражданка.

Hello

Защото те са дълг на родителите и за всеки нормален родител се подразбират.

Какъв аулин бе, Безсънна?! Какво ти е?