За лъжата

Понеже много теми напоследък за изоставяне и любовни мъки...:)
И понеже и на мен ми е актуална темата...:)
В много от мненията чета че хората най-много ги боли от това, че са ги излъгали. Или са им спестили част от истината. Или ги оставят в някакъв вакуум, надявайки се сами да се досетят, че вече не са желани.
И се чудя - мен лично от този вакуум ли ми е по-обидно, или от това че съм отхвърлена.
Или по друг начин казано - ако ми се каже ясно и точно "край" - по-малко ли би ме боляло?
Или най-вероятно по-бързо щях да се взема в ръце и да продължа нататък.
Аз лично продължавам да настоявам че и най-лошата истина е по-добра от най-красивата лъжа.
А вие?

напълно съм съгласна, каквото и тук да говорят по темата колко по човеколюбиво било да се покриеш и да не нараняваш другия с истината, ми той сам да се бил сетил. истината е, че всеки човек може да си хване поне още един партньор(а аз поне 20). нито този с които сме е най най нито нищо. така не казвайки ти истината, егоистично ти губят времето и ти пречат да си потърсиш овреме своя човек. аз ненавиждам подобни хомосексуални чупки и никога не съм могла да го правя.

Аз ще започна малко по отдалеч, ще ми простите лирическото отклонение
Наскоро препрочитах обичана книга и си припомних реплика на един от главните герои по повод процъвтяващата мистична литература, посветена на Скрита тайна, План, Заговор и т.н. (справка - Д.Браун). Той каза, че такава винаги ще има, понеже човечеството не може да понесе истината, че е просто и единствено плод на случайната среща на 4 молекули. И че само случайността е определила да съществуваме като вид, а не сме венецът на природната еволЮция. Така че днес повечето хора имат нужда от това да мислят и вярват, че нещо по висше, по-голямо от тях е отговорно за живота им с всичките им грешки и страдания. Винаги съм казвала, че мисълтта, че само и единствено ти си отговорил за собствената си съдба и най вече, за всичко лошо, което правиш или ти правят, е едно от най-трудните неща на света.
Та от там и за лъжата и нейната роля в края на една връзка (подчертавам го, не става въпрос за лъжата по принцип, а само като конкретна времева функция). Мисля, че няма нищо по жестоко от един край без...смисъл. Без виновни, без причини, поне не видими. Много трудно е да се понесе това. Събуждаш се всеки божи ден и питаш защо, а отговор няма. Ядосваш се, но реално няма на кого. Гневът ти е ярък, силен, но нефокусиран и разгаждащ. Това те трови. Някои хора се побъркват, други откриват Бог (и идеята от по горе, че е станало така, защото има висша сила, която ни ръководи и ние само понасяме нейните невидими ходове), трети стават нихилисти, циници...Докато, ако има причина, ако знаеш поне, че дугият те е излъгал...Как да кажа, ако имаш нещо реално и истинско, върху което да се концентрираш, което да обвиниш, на което да се ядосваш...било то лъжа или нещо друго, това ти позволява да оцелееш един ден, понеже макър и крехко, ти намираш някакво снование ако не за всичко, то поне за нещо. Гневът, болката са насочени и след първите моменти на процеса на катарзис ти позволяват, опирайки се на тях, да се измъкнеш.
Не знам дали някой ме разбра...

никой не знае утре каква саксия ще му сполети главата

абе аз те разбрах, но не съм съгласна. обикновено, когато има лъжа, се губи много от времето в илюзии. тоест ти активно действаш опитваш се д апромениш нещо в себе си, водиш битки , въпроси отговори терзаеш се, а войната отдавна е загубена. според мен колкото и да е тъпо една връзка да свърши без смисъл, е по добре поне да свърши а не да се гънеш гърчиш още 1000 години в опити да отговориш на всички претенции, и чак тогава да се окаже, че изобщо това е някаква измишльотина и загубена кауза и да имаш за какво да се ядосаш:)

Ами аз съм преживяла и двете и мога да ти кажа, че за края без смисъл ми трябваха 3 години, а за другия, 3 месеца
Всъщност, ще го кажа просто - един вид лъжата, която ти се казва прави другия лош, а да знаеш, че той е такъв ти помага да го преживееш. Извинявам се, че така го опростявам, но това е основната идея в думите ми. Грешките и лъжите за момент измиват всичко хубаво между вас, а когато един ден вече започнеш да си спомняш доброто, си излекуван и можеш да си го позволиш.

никой не знае утре каква саксия ще му сполети главата

а ,да, в това наистина си права, че развалят всичко, но това за мен ги прави по трудни за преживяване:))иначе простo изпитваш носталгия ,и мъка, но си казваш имахме нещо красиво и смислено, което ще си спомням цял живот.
а така,с лъжата, е покъртително безсмислие, което ти е отнело много. тоест все едно да дадеш 100 лв за красиво нещо и да го загубиш и да дадеш 100 лв за лайно. трудно е да се определи , кое е по гадно, но в едното те правят на глупак и това мира не ти дава:) ти знаеш ли че един месец не можех да спя от гняв. свалих 10 кг, що книги изчетох и работа свърших. и тн.

Благодаря ти EvaB,за споделените мисли.
Не съм се сещала дори,че нещата могат да се погледнат по тоя начин

Здравейте, ..и аз навлизам във фазата на гневът.И мен ме оставиха 1 месец да се чудя какво става и ако не бях изискала отговор - въобще нямаше да ми се отговори..."сещай се сама", естествено отговора беше една голяма лъжа...която излезе на бял свят много малко след това.
Не знам от кое ме боли повече, от "изритването" или от лъжата, но май когато са така добре и едновременно комбинирани е още по зле...Но все пак, мисля, че съм способна да понеса всяка истина и по-лесно бих го преживяла, отколкото една лъжа....ужасно обидно е някой към който си хранил силни чувства да се измъкне, като крадец...

Явно за различните хора спасението е различно:)
И според мен е обусловено от цялостната им същност, коплекси, ценности и т.н.
Аз лично не обичам да се чувствам глупаво. Обидно ми е, неравностойно ми е. Приемам обаче всяка истина и колкото и да ми е трудно в началото, постепенно настъпва едно приятно "олекотяване" и запазвам и уважението и самоуважението. И след време няма и въпроси, защото има ли смисъл да питаш тревата защо е зелена:) Просто приемам че нещата се случват:)

да, на мен много ми харесва да си кажа...еех не ме обича вече, но съм обичала/обичам достоен човек, красив човек...това придава смисъл на нещата някакси. а иначе осъзнаването, че си се хабил за някакъв кретен...поне аз много трудно го понесох. съжалявам, че го наричам кретен, но той наистина се оказа такъв. просто съм някакъв перфекционист и искам всичко да има смисъл и красота. дори в миналото ми. абе покъртително е две години да си бил сляп и глух и живящ в илюзии. то страшно ми стана. хора, моля ви се...бъдете искрени. не си мислете, че е толкова хубаво да пощадиш другия- той няма да умре без вас...

Както и има конкретно точно обяснение за зеления цвят
Аз не обичам нещата без отговор, знам какво е да се будиш в пот и да се питаш защо, защо, защо...дни, месеци, години...Ако има нещо близко до Ада на тази земя, то е именно въпросите без получател и без отговор.
Предпочитам пречистващата сила на яда (не, не се чувствам обидена от лъжата, чувствам се няй-вече ядосана, от този гняв, който ти дава сили да продължиш), пред ужаса на празнотата и неразбирането.

никой не знае утре каква саксия ще му сполети главата

И аз това питах-защо,не ми каза истината?Голям човек съм,ще разбера.Кажи ми-не те обичам,срешнах друга....
Е боли,но това е,случва се.
И получих следният отговор:"Е ти какво,искаш да съм първият в историята ли"

... не само го мисля, но и го чувствам ТОЧНО като теб!
Не, че не разбрах аргументите и на Ева, именно защото също като нея съм преживяла и двата вида раздели - със и без лъжа.
Само че при мен раздялата без лъжа свърши точно за 3 дена, след като бяхме сериозни гаджета 3 години, беше ми тъжно, но запазих самоуважението си и уважението към бившия партньор, а което е най-хубаво - и досега сме приятели!
И обратното - раздялата с лъжа трая 3-4 години - цял един период от живота ми беше превърнат в душевен ад, минах на антидепресанти, напълнях с 10 килограма, не смеех да изляза от къщи и по едно време сериозно мислех за самоубийство.
Да, когато най накрая, прозрях цялата си наивност и узнах за лъжата и предателството успях да изгоня " любимия" от сърцето си за около 3 месеца / след 10 годишен брак и дете/, но кой ще ми върне времето преди това?
Така че присъединявам се към този апел -
хора, моля ви се...бъдете искрени. не си мислете, че е толкова хубаво да пощадиш другия- той няма да умре без вас...
Нека никой не се прави на Бог и да разполага за свои цели с живота на друг човек!

Non nova, sed nove.

не си мислете, че е толкова хубаво да пощадиш другия- той няма да умре без вас...
Позволи ми да не се съглася...изцяло И до днес се питам какво е онова, което в крайна сметка ми попречи да не умра без него. А ей Богу, как уверено бях тръгнала натам

никой не знае утре каква саксия ще му сполети главата

Да, гневът е онова нещо, което може да те изстреля много напред, т.е. имам в предвид, че можеш да постигнеш много в други сфери, да постигнеш и мечти, които си загърбил... , но за съжаление (поне при мен) болката не намалява, явно е още рано за това...Иначе точно така ми действа гневът - като, че ли се опитвам, борейки се за нещата които съм мечтала - правя и невъзможното...това ми носи донякъде успокоение, че ще успея, въпреки ВСИЧКО...

е, как да не се съгласяваш като си живо доказателство. имаш всички симптоми на бая жив човек

Сега, Ивв, сега
Виж, за тогава...не съм убедена

никой не знае утре каква саксия ще му сполети главата

"хора, моля ви се...бъдете искрени. не си мислете, че е толкова хубаво да пощадиш другия- той няма да умре без вас... ":
Та даже може и да пукне другия от вас , за съжаление познавам такива случаи.Да не говоря за себе си:19 години брак и 1 и 1/2 -търсене на истина=мъка.

Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол

Много е обидно да те лъжат!Ей това е нещото дето ме вбесява!Истината колкото и да е тежка е по-добра и от най-милата лъжа.Всеки човек заслужава истина.

Все не се решавах да взема отношение. Защото това, което поставяш като въпрос, направо ми преобърна живота, измъкна душата ми, изтри усмивката ми.
Разбира се, че боли неизразимо повече не от това, че са те отхвърлили, поне за мен е така. Още повече, че отхвърляйки ме, този който го направи изгуби наистина много. Е, това, което е загубил, дано да го намери другаде, какво пък! Въпреки че нещо не ми се вярва...
Само че...защо е необходимо да се протакат нещата, да подлагаш на агония човека, който иска просто да те обича? Защо, за бога, го мъчиш и страхливо, но последователно, лека-полека го водиш сам да стигне до приключване? Защо довеждаш нещата до такова положение, когато дори и край не може да има? За бога, толкова ли е трудно? И нима най-важното е да се измъкнеш без сътресения (за тебе!)? Добре, а после?