Мразя го!!!

Случвало ли ви се е поне за част от секундата да изпитате всичкопомитаща омраза към човек, на когото по чужди думи държите прекалено много ?

И въобще изпитвали ли сте гняв най-вече към хората, които успяват по някакъв начин да ви бръкнат в душата ?
И желание да наранявате, за да компенсирате това, което вие изпитвате ?

Или съм голям егоист, или има граница в любовта, от която се преминава в омраза и тя се прескача не заради конкретни действия на другия, а заради градация в чувствата до степен на повече няма накъде и те се обръщат в другата крайност ...

Лоша работа е омразата

Веднъж ми казаха, че за да намразиш някого, първо трябва да го заобичаш.

Незнам дали е вярно, но имайки предвид, че не всеки може да ти повлияе или да ти бръкне в душата, намирам известна доза смисъл в тези думи.
Мисля, че това по- скоро е някаква вътрешна борба с чуството на беззащитност спрямо този човек, а не омраза, поне в случая, за който ти говориш.

А още по-лоша любовта

А ако първо намразиш, после може ли да пламне любов?

На скоро..да не кажа вчера изпитах подобно чувствоНе точно омраза, но определено си беше желание за отмъщение, което от една страна е добре, понеже другите ми чувства явно отслабват и мога да преценя реално ситуациятаМисля, че е нещо нормално..пък и колелото се върти..за пореден път се обеждавам в това

Super sum zaIbne!

О! Намирам го за твърде възможно Границата е съвсеееем тънка

Дали ще мразиш или обичаш все идва от сърцето, нали?

Не знам дали това е гаранция за охлаждане на чувствата обаче.

Явно, щом и двете замъгляват съзнанието, значи не идват от него, следователно ще да е от сърцето

А какво е?Аз не мисля, лоши неща на хората, които обичам и уважавамМоже още да ми е тръпка, но факта, че вече не ми пука и мога да го резна по всяко време..определено си е охладняване на чувствата

Super sum zaIbne!

А дали не умираш да го резнеш рязззко ? Задължително след като той те е търсил по всяко време

ядосвал съм се, но НИКОГА МРАЗИЛ

моята омраза се състои в това да забравя за този човек , а забравя ли го просто нищо не изпитвам към него



За триумфа на Злото е достатъчно Добрите да не правят нищо!

В моя случай си умирам да не го режаНо за съжаление той си пропусна шанса(когато трябваше да ме търси не го направи, за което може да се каже, че ме яд, но в никакъв случай не го мразя..ясен ми е..)Имаше нещо-изгуби го.За да го спечели отново, ще трява да претърпи голямата секира и то много пъти..едва ли ще издържи, а и на мен ми е все тая вече...ей в т'ва е отмъщението/удовлетворението...че го виждам как се пъне за внимание, както правех аз навремето..

Super sum zaIbne!

Не съм много сигурен в това, всичко е въпрос на гледна точка. Според мен няма по-хубаво нещо на света от истинската любов, а ако си успяла да намразиш съответния човек то значи, че любовта ти към него не е била истинска, а само си се самозаблудила, че си влюбена и съответно след известно с въпросния човек си заплащаш за самозаблудата си