просто споделям

Здравейте,

проблемът ми / ако може да се нарече проблем/ не е нещо особено, но просто пиша, за да сверя да мисля в правилна посока.

С мъжа ми живеем заедно отповече от три години, имаме малко 2-годишно момиченце. Обичам много мъжа си и знам, че искам да съм с него, но откакто сме заедно животът ми е ад. Основната ми грешка бе, че когато забременях се съгласих да живеем в дома на родителите му без да ги познавам много. Още в началото ми стана ясно, че съжителството ни е невъзможно. Манталитета име коренно различен от моя и неща, които аз тълкувам по един начин, те тълкуват по коренно различен. Знам, че се иказвам много общо, но всички хора са различни и нямам нищо против това. Проблемите започнаха откакто решихме да се изнесем на кавритара. Детето ни беше някъде на 8-месеца. Тогава те казаха, че това е краят на отношенията ни и няма да стъпят в нашия дом, нито пък ние в техния. Искам само да отбележа, че имат друг апратамент в провинцията, който си стои напълно празен. Съгласих се тогава да останем при тях с идеята да не се скара мъжа ми със семейството си и да се налага да избира между мен и родителите си. И така до сега. Сега пак търсим квартира, защото напрежението вкъщи е непоносимо. Няма скандали и караници, но просто и ние и те сме страшно изнервени вече. Бих искала да се изнесем на кавртира, но не и да се караме с тях. А за апартаментите те са си техни и да ги правят каквото те намерят за добре.
Докато пишех този пост ми се обадиха за чудесна кавртира, стискайте палци и дано да не се изпоракараме завинаг със родителите на мъжа ми.

Че изпокарайте се, какво страшно има в това? От значение е единствено каква позиция заема мъжа ти /тъй като това са неговите родители/. Ако и той е съгласен с квартирата какъв е проблема? Спокойствието е много ценно. И отношенията ви ще станат по-хармонични.

За мен няма нищо страшно да се изпокарам с тях, по - гадно е за мъжа ми. А той е съгласен да излезем на квартира, но най - много му се иска родителите му да продадат апартамента в провинцията, който така или иначе стои заключен, и ние да си купим жилище близо до тях. Те са много възрастни и рано или късно ще имат нужда от него.

Ох, човек като понаброи годинки и става едно магаре... Ни приема ни предава. Ако не искат да продават никакви аргументи няма да ги накарат да променят решението си. Просто си излезте на квартира и се радвайте един на друг, вместо да изправяте криви краставици. Това е лично мнение. Вие самите ще се преоткриете като личности когато останете на спокойствие.

Решението сте го намерили вече.
Не им обръщайте внимание на сръдните. Ще се вразумят. Просто не трябва да ги оставяте да диктуват правилата и ще се кротнат.

Щом не върви пък- отделно! Роднините си стават по- мили, когато са по- далече. И е хубаво, че с мъжа ти сте на едно мнение. Успех.

Благодаря ви на всички за подкрепата. Сега, след като разбраха, че се изнасяме започнаха да вдигат кръвното и са много болни. Жал да ти стане! Но ние все още сме твърдо решени, че ще живеем отделно Да видим дали ще удържим, докато тече пренасянето на багажа

Важното е да не ти стане жал... Е малко по- късно, пък и тогава вече ще ви гледат с друго око

Не се поддавай на провокации. Това е само театър.

съм имала, но смятам, че трябва да отстоявате самостоятелността си и да не се оставяте ви манипулират.

бъдете обичани!

Всяко семейство трябва да има своя територия. Това го пише в учебника по психология за девети клас.
Като живеете отделно, нито той престава да им е син, нито те да са му родители. Айде дано порастнат и поумнеят, какво друго да кажа.

Решението ви е абсолютно правилно. Вие сте семейство и никой не трябва да ви налага мнението си относно това, къде трябва да живеете. Не сте компаньони и болногледачи, и дори да се наложи, това пак може да става и когато живеете отделно. Ние със съпруга ми живяхме точно 5 месеца с неговите родители. Но преди това като студенти бяхме живяли две години самостоятелно в друг град. Излязохме на квартира, макар и още да нямахме деца. Не им стана приятно, защото той е единствен син. Но после напуснахме и града, така че ...И вече 20 години си живеем самостоятелно. Желая ви щастие и не позволявайте да ви манипулират!

Радвам се , че намерих толкова съмишленици тук, но сега има ново развитие. В момента, в който съобщихме на родителите на съпруга ми, че се изнасяме и сме намерили квартира, те решиха, че ще продават апартамента си в провинцията и ще ни помогнат да си купим тук в София. Цитирам: "Какво ще кажат хората, ако вие се изнесете на квартира и един апартамент стои празен". Ние естествено сме изключително благодарни и го оценяваме. Но сега сме изправени пред друга дилема. Докато се продаде апартамента в провинцията ще мине поне един месец, след това предстои търсене на апартамент тук и евентуално ремонт на този апратамент. Всичко това е свързано с разходи, които ние не бихме могли да си позволим, ако плащаме наем. Но в същото време ако искаме да си спестим тези раходи ще трябва през това време да продължаваме да живеем с родителите на мъжа ми. За няколко месеца ще стискаме зъби ще кажат някои, но дали пък ще бъдат няколко месеца, а не година и повече и дали ако останем цялата ни борба дотук ще се обезсмисли. Не знам

4,5 г с неговите и 4,5 г. с моята майка(с майка ми беше 1 идея по-кофти, защото мъжът ми й е мн любим зет).Никога повече!!Това лято,докато се разхождахме из прекрасната природа на Видима си говорехме с мъжа ми , колко мн сме загубили от това съобразяване.
Няма сума,която не си струва самостоятелността и любовта м/у вас!
Не можете да продадете апартамент за месец в провинцията..и в София не можете да намерите.А и нали трябва да го ремонтирате или довършвате.Не си обтягайте отношенията с мъжа ти!

Успех от мен!

Повече сълзи са пролети заради сбъднати, отколкото заради несбъднати мечти.

И защо го продават - явно не с искреното желание да ви помогнат, а защото: "Какво щели да кажат хората". Продажбата на апартамента няма да стане толкова бързо, дори напротив, според мен. Покупката на нов - също. Не мислиш ли че ще се намесят в избора на нов апартамент? Ще искат да определят къде да бъде. Може би ще се намери някой съвсем близо до тях? Излизайте си на квартира, пък ако наистина искат да ви помогнат и продадат апартамента си в провинцията, все ще се намери начин и средства за един малък начален ремонт, дори и да не е веднага.

че само от продажбата на апартамента в провинцията няма да можете да купите апартамент в София. Както и че това няма да може да се случи за 2 месеца. Най-малко поволин година ще трае цялата процедура. А пък, ако съвсем случайно си харесате нещо в строеж - може да се проточи и доста повече.
Лично аз бих излязла на евтин наем и след това да чакам развитието на покупко-продажбите. Не мисля, че докато сте у тях ще продадат каквото и да е.

бъдете обичани!

Мн ти се моля не ги слушай , ако неговите родители предлагат да продадат апартамннта и да ви купят друг в София е добре , едвали всеки втори получава такава възможност . Да се излезе на квартира не е мн лесно . А и апартамент се продава в срок от 2 седмици . Лично аз с моите родители живеехме в Сливен и за 2 месеца продадохме 2 апартамента там и в Пловдив купихме друг . А на квартира не е мн кеф да се живее .........

Четох,четох и не изтраях.Реших и аз да се включа.И моята история прилича на друга една описана по-горе.1,5година като студенти сами на общежитие и после едва 3 месеца със свекърва/съпругът ми е едно дете на разведени мн.отдавна родители/.Стигнахме до развод/детето ни бе на 7 месеца/,а се обичахме и продължаваме да се обичаме.Разделихме се за няколко месеца,беше ми много трудно.После направихме компромис:събрахме се,изнесохме се на квартира /но на нас ни се наложи и града да сменим-апартамента остана празен,защото свекърва ми се изнесе в другия апартамент който имаха/,след време ни се роди и второ дете и вече почти 29години сме заедно.Купихме си жилище построихме вила изучаваме децата и т,н.И при нас апартамента бе продаден,но след 25 години брак и то защото трябваше да купуваме жилище за синът ни в София.Свекърва ми вече съжалява/при нея нещата се развиват много по-бавно от нормалните /.
ТАКА,ЧЕ и от мен съвет :изнесете се,градете двамата семейството си,живота е достатъчно стресиращ за да го правим такъв и в къщи.Дори нещата да станат по-бавно ще сте сами!

Реших и аз да ти кажа мнението си:няма смисъл да търпиш нещо, което не ти е приятно. Ама те вдигали кръвно или нещо подобно, ти имаш един живот и след като си решила да си с човека до тебе не е нужно да се съобразяваш с всички други пък било това и родителите му. А колкото до връзването на двата края откъм пари, то знай че ние българите сме устроени така , че може да караме и с много малко, стига да знаем да си направим разчет. Пожелавам ти успех и горе главата. Вярвам, че ще се оправиш и пиши тогава за развоя на нещата.

Учудена съм, че темата ми / ако мога така да я нарека/ днес отново е оживяла. Препрочетох вашите мнения и за съжаление всички се оказвате много прави, като се има предвид какво се случи през последните два месеца. Оказа се, че родителите на мъжа ми май наистина нямат намерение да продават каквото и да е и да ни помагат да се изнесем и всичко е било хвърляне на прах в очите. Вече и аз не знам какво да правя. Единственият начин е квартира, но ми писна всеки път, когато тръгнем да се изнасяме да се случва нещо, да се дават разни обещания за самостоятелност и да се внушава чувство на вина. Иска ми се да мога да изключвам и да не забелязвам нещата, които ме дразнят и както някой беше написал кучетата лаят, керванът си върви и съжителството ни да не ме натоварва психически. но пък от друга страна защо да си пропилявам годините. Въобще едва ли съм първата в подобна ситуация, която я терзаят подобни мисли. След тези 3 години , обаче, съм наясно с едно - попаднеш ли в такава ситауция шансовете да спечелиш са много малко. В единия случай / ако решиш да се караш с родителите / - губиш, защото мъжът ти ще страда от това, във втория случай / решиш да търпиш / - губиш ценни години, които можеш да изживееш определено по приятно. И в двата случая губиш най-важното - нормално развитие на отношенията между мъж и жена без намесата на странични фактори като нечии родители. Отново просто си споделям.....