как бихте постъпили?

Не зная защо не съм писала досега.Може би от неудобство.Дори от себе си се чувствам неудобно ,да призная ситуацията , в която се намирам.Единственото ,което чувствам е болка и пак болка.Омъжих се преди 20 години за ученическата си любов.Родих 2 деца,докато ги гледах ,почти сама естествено,завърших висшето си образование,създадох собствен бизнес.Материално сме добре обезпечени.Нищо не ни липсва.Погледнато отстрани ще кажете ,тогава какъв е проблема?Проблема е в това ,че ми омръзна да се боря със всичко сама.Мъжът ми е силен характер и откакто се занимавам със собствен бизнес, това сякаш си го смачка и го отблъсна от мен.Опитвам се да го приобщавам,обяснявам ,че всичко е общо.Ефект естествено няма.Почти не споделя.За всичките му намерения научавам последна.А повярвайте,от това боли.Не зная с какво заслужих тази съдба и това отношение.В годините съм прощавала какво ли не.Но вече не издържам.Усещам че и аз се отдръпвам.Не искам да развалям семейството си.Нямам време за глупави влюбвания и приключения от този род.Денят ми е натоварен на 200 процента.Но вечер ,когато седнем заедно пред телевизора и няма какво да си кажем,тогава е ужасно.Смятам ,че го обичам.Не зная какво да направя за да си го върна.Искам да споделя ,а не да мълчи.Дори не зная какви стъпки да предприема.А хората си мислят ,че зная всичко и мога всичко.Никой от близките и познатите не подозира за болката и самотата,която испитвам.Ще се радвам ако някой ми пише.

Хем бизнес да върви на 200%,хем семейна идилия. Ти си го зарязала отдавна твоя съпруг,а сега се чудиш къде е.Ами живее си собствен живот човека.Ти си поела функцията глава на семейството и той се е отдръпнал и за кво да говори?! Гледа телевизора и мълчи.Така и така няма думата.

И моят СЪПРУГ(само под подпис) лежи с две петна
на иначе идеално лъснатото симу откраймоевреме теме,
в едно съседно помещение.
Като простене спра.
Като подпука с резачката редактирам.
Или да лежа до него?
Или да го питам какво му е?

Той си ме пита защо съм спала в хола,
или кухнята
или защо приличам на парцал.
Тези неща само той вижда.

Я питай отбора пернечане кво си рекоха
наум докато ни гледаха като ни срещнаха случайно
умейдиамарката,

или по добре недей.

Моя е още тая работа,
дето е задоготвяне за връщане в
в Родината Ви.

Дарове давам раздавам

Welcome to the club!
Няма такъв филм - и успешен бизнес или кариера и успешно семейство. Особено ако постиженията не са на мъжа. Мъжете имат непоносимост към успелите жени, ако са собствените им съпруги. Иначе на чуждите се възхищават. Съдбата ти съдбата на силните жени. И аз така- омъжих се на 20, бързо родих 2 деца - да са ми живи и здрави- завърших висше образование /медицина/ с отличен успех, че даже и поработвах междувременно. Започнах да работя и да печеля добре, а той вървеше все назад, все нещо му пречеше - да си завърши образованието, да успява бизнеса /не знам колко пъти фалира/ А всъщност се оказа ........че аз съм виновна
Е след 15 год брак след като години наред го влачих се разведох и повярвай ми се чувствах истински щастлива!
Добре си дай сметка искаш ли и струва ли си да живееш така!
И давай го малко по-спокойно в бизнеса - трябва да имаш и време за релакс- парите не са всичко.

Ми ти кво искаш бе, пиле? Откак сте се зели, цел човешки живот е минал... Ората са като дърветата - растат додето са живи! И вие сте расли, нищо, че и двамата не сте го видели...

Дааа, ама всеобщата представа е за "стройна се калина вие" около "кичест явор", дето "клони сплита в нейни вейчици зелени"... Или нещо подобно, ако не ме лъже паметта... Хи-хи-хи....

Седите си, викаш пред телевизора и си мълчите... Па и ние с Дукот същото праиме... Денем - я у замъка и околностите гоним прахта, а той - по горите! Вечер си седиме край огиня и гледаме как пламъците играят в очите на другия и как пукат цепениците и ... мълчиме. Оти кво да говориме? - Ката ден секи тича по СВОИТЕ задачи, които са част от общите задачи, ама секи си има НЕГОВАТА си част.

Мислиш ли, че яз ще приема той да ми дава акъл колко билки да тура в гювеча, или в кой ъгъл на мазата да покрия сладкото от дренки, или кскви шарки да избродирам на ръкавите на ризата? Па аз да му решавам кой дзвер да утепа за обед, или кое дърво да отсече у гората, или (пази боже) у кое кръчме да се отбие, една шльоковица да обърне? А-ааа, не стават така тиа работи...

Не си турай камик на сърце - сичко е наред! Всеки камик си тежи на местото и сека жаба си знае гьола... Има една много стара приказка, която аз много уважавам: Съпрузите са като два вола, впрегнати в едно рало, да орат едни и същи бразди. И за да изкарат хубава, права бразда, требе да вървят УСПОРЕДНО, а не секи да стъпя в стъпките на другия. И двамата гледат в една посока, затуй всичко в техния свят е наред.

Нека всеки да бъде себе си, да има свободата да взима своите решения и да поема своите отговорности. Няма нищо лошо в това. Ти виждала ли си добичетата как почиват след оран? Лежат на тревата едно до друго и не продумват. Почиват си от тежкия труд, секо заето с мислите си - за общата бразда, дето са я опънали заедно. Радвайте се не един на друг - на това, което сте създали!

Елате си узнете лордот!

Дий Воле, дий... ряпа да яде.
Белчо и Сивушка си почиват след тежката оран и не продумват.Ами имат ли си сили за думане,бре?!

Здрасти,

Как бих постъпил ли!? Неправилен въпрос! Пред мен не стои този проблем и сигурно е излишно да казвам, че съм гледал да не се докарам до там.
Правилният въпрос би трябвало да е "Как да постъпя?".

Отговор. Принципът е простичък. Решаваш проблемите съобразно разстоянието от тялото ти - първо най-близките до теб, а озоновата дупка над Антарктида я оставяш най-накрая.
Конкретно. Зарязваш ... пардон ... замразяваш бизнеса си. Сигурно имаш достатъчно спестявания след тези 200-процентови продължителни напъни. Колко време това? Значи горе-долу до след приемането на еврото като национална валута у нас. Така ще избиеш още няколко заека - суматохите около европейзирането ни и ще имаш дори време да осмислиш новите закони не съвсем съобразени с нашенския стил на "бизнес", с какъвто си свикнала. С две думи - ползи много.

После какво? Ще използваш това време за укрепване на семейството си. Основните усилия се въртят около ключовия термин "ученическа любов". Приемам на доверие, че е такава, а не само някакви си 2-3 год. след завършване на гимназията да сте се подписали. Подписали сте се на 25-26 години и до това време сте карали само на ученическа любов, купони, хижички и хаха-хихи. Нали така? Ако не, то лошо - никаква ученическа любов не е това. Но допуснахме, че си е такава. Истинската ученическа любов не проблясва замалко и не остава безвъзвратно в миналото под формата на мили и вълнуващи спомени.
Значи, той съзнателно или не си мечтае за това време. Пускаш "машината на времето" и се връщате в този период. Вече е напълно възможно - използваните методи са подходящи диети, фитнес, козметика, прическа и най-вече лъчезарно поведение. Ще стане чудничко! И няма да ти тежат бизнес-проблеми от сорта на "Как да я завъртя тази пуста фактура?"
Не казвам, че е лесен този метод, но пък резултатен. Гаранция.
Айде, действай и да почерпиш за идеята!

Немат, оти работат, ама ква бразда остава след них! И кво семе расте у нея - за чудо и приказ!

На тоа свет лесно и убаво нема... Или е лесно, или е убаво...

Ама яз сакам да ми е убаво. Па другите - не знам...
А наздравье!

Елате си узнете лордот!

Джули, зарежи всичко!

За какво толкова се тревожиш?! Какво толкова ужасно има в това, че няма какво да си кажете? А какво си говорехте преди? Имахте ли общи интереси?

Май, че не? Ученическа любов...блъсва те хормонът, тъй и тъй ще трябва да изпълниш възпроизводствения си дълг - и готово!

Свършила си добра работа! Доизгледай си децата и си гледай кефа! Кво толкоз искаш да говориш с баща им? Тя, природата, се е погрижила - когато е трябвало е имало за какво да говорите! Сега, вече - млък!...язък!

Движи си бизнеса - чудесен спорт!Пък дали ще ти налети някоя нова любов...не му мисли!


А на неприятните мисли направи така -

Извинете моля това с т. чиния как да си го чопна?Ако решите да ми обясните по-простичко моля ви защото съм ужасно неграмотна от към компютрите.

Като ти падне оная работа (между палците на краката) ..... девойки готови на всичко - под път и над път!

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Отиваш с мишката върху тоалетната чиния,нищо че Пунчо може да я е изцапал и с десен бутон на пропъртис и ти излиза едно прочорче в което виждаш УРЛ адреса,маркираш го и копи-пейст на браузера/така май му се викаше/ и си отваряш линка с тоалетните чинии и си избираш ,която ти е по мярка.