няма край

Тъкмо си мисля че съм се оправила и една огромна самотна вълна ме залива с гръм и трясък. Как се събуждаш и гърдите те стягат от болка, понеже неспирно и неосъзнато си мислил за някого. Как се нарича това? Изобщо дали съм живяла някога без тая болка. Защо тъкмо като си си мислил е си преодолял нещата и изведнъж се сриваш отново...ама до толкова на дълбоко се закопава, че дори нямам желание даа спазвам елементарна хигиена.( както във филма Приложна магия). Толкова дълбоки са тези моменти, че дори забравям за дъщеря ми - след като свършат моментите се чувствам егоистка и си казвам че няма да го повторя....но сриването е наистина потресаващо. Цял живот ли ме чака това? От сега нататък винаги ли ще съм половин човек? Кое дава право на някой да съсипе така друг човек? Искам си живота на смела смихната и вярваща жена, а не на някаква заблудена и правеща се на всичко и е ок жена. Искам дъщеря ми да има пълноценна майка..а не плачеща от ...всъшност май обида и гняв и самосъжаление такава. 10 месеца ...толкова време мина...и от тогава нито вест нито кост нито дори малък интерес как е дъщеря му. Чувала съм че всяко зло е за добро....но един съсипан живот едва ли е за добро....
Страшно съжалявам за ужасно песимистичния пост. Чувствам се отвратително ....всеки път като трябва да си пожелая нещо си казвам че искам само спокойтвие на мисълта и душата си.....а времето минава и става все по-гадно....

Здравей valuna! Съжалявам, че се чувстваш така зле, но наистина има моменти в които много ни боли.Според мен обаче при теб нещата продължават доста дълго, не че 10 месеца са много, но ако няма облегчение, а както ти казваш нещата се задълбочават, това вече е признак на депресивно състояние.
Особено притеснително е това което споделяш за нежеланието да спазваш поне елементарна лична хигиенамисля, че имаш нужда от квалифицирана помощ, за да избегнеш неприятните последици от една силна депресия.Разбирам, че Той,( който и да е) те е изоставил, теб и дъщеря ти, но повярвай, никой не може да ни съсипе живота, ако ние не се оставим да го направи.След като отговаряш не само за себе си, но и за живота и благополучието и на детето си, най-важното е веднага да вземеш мерки за да спреш сривовете си.Обърни се към лекар, на когото имаш доверие за помощ, а като излезеш от най-гадната дупка, ще осъзнаеш, че живота си зависи само от теб и няма смисъл Ти да си го съсипваш заради някой, който не заслужава дори вниманието ти, какво остава за любовта ти.
Не отлагай, а действай незабавно за да запазиш здравето си Ще дойде по-добро време и за теб, сигурна съм!

Здравей!Ах,как са ми познати тия неща за които пишеш!Не си мисли,че е нещо,което ти се случва само на теб!Просто трябва време,трябва човек да достигне дъното за да почне да се оттласква нагоре.Само че,мила моя, ти имаш дете за което да мислиш-не забравяй това.Добре ти е писала ххл-потърси професионална помощ-не е срамно!Сама няма да се справиш-повярвай ми.И аз си мислех-ще ми мине-но не би!Намери добър психиатър,разкажи му всичко,нека той да прецени от какво лечение се нуждаеш.Пак ти казвам -не е срамно да потърсиш помощ.Направи го-ще видиш,че ще се почустваш по-добре!

не мисля че ти е необходим психиатър. необходим ти е човека които си изгонила. а ако не ти е бил необходим е нямало да се появи в живота ти изобщо. психиатър няма да ти каже нищо по - различно от това което знаеш. ще е казано по различен начин. но няма да е принципно различно. и няма да замести това, което ти е нужно.

не съм гонила никой...
не си мисля че съм единствена, на която се е случило, заради това и пиша тук...не за да ме съжалите, а за да ми помогнете...,.да ....чувала съм реплики ако сам не си помогнеш, никой не може да ти помогне.......опитвам ....дерзая....обичам дъщеря ми....но и това не помага.....толкова силна болка...неконтролируема и абсурдна, появяваща се точно когато не я очаквам....
Един колега наскоро ми каза" защо не се огледаш, за да видиш колко хора те обичат.... с един човек не свърша света....нито любовта.....защо ли не му вярвам....
държа се само заради най-голямото ми съкровище, но понякога я гледам как си играе и си мисля кой ли ще я гледа когато рухна съвсем....дали родителите ми или някоя приятелка....ужасно е
ходих на психиатър, който ми предписа медикаминозно лечение, от което заспивах и нямаше никакво подобрение....беше само едно бягство..за малко...

Тъкмо си мисля че съм се оправила и една огромна самотна вълна ме залива с гръм и трясък. Как се събуждаш и гърдите те стягат от болка, понеже неспирно и неосъзнато си мислил за някого. Как се нарича това?

Нарича се "фиксация" и е вид психичен феномен - не особено здравословен.
Все пак мисля, че 10 месеца раздяла е вече достатъчен период за се пооправищ и да започнеш да се бориш с това " пристрастяване" към някога / но вече - НЕ / любим човек.
Ако ти е много трудно - приеми, че е все едно умрял.
Някои дами в клуба, доколкото знам така са постъпили в началния период след раздялата...
Само, че така както те чета - едва ли ще се справиш сама с болката си... наистина звучиш много отчаяно.
По-скоро/ както са ти препоръчали и другите/ ти си за консулт с някой много мил, внимателен и разбиращ психиатър - ако е необходимо да ти изпише нещо адекватно за лека депресия.
Ако освен раздялата/ развода имаш вече и развита депресия - много по-трудно ще излезеш от " дупката"... и повече време ще отнеме.
Заради детето поне се погрижи за себе си!
И вярвай, че заслужаваш по-добър живот!
Кой ако не - ти? И кога - ако не сега?

Non nova, sed nove.

вероятно е започнал първо с някакви успокоителни и анксиолитици - като начална фаза ...
Но ако отидеш пак на преглед и този път кажеш, че проблема не е в шока, страха, напражението или друго от развода, а в тъгата, самотата, липсата на воля, липсата на " радост" от ежедневния живот, ако споделиш това което каза тук - вероятно наистина ще ти изпишат антидепресант.
Това е нещо съвсем ралично от успокоителните - би трябвало, ако улучат дозата и вида на лекарството - не само да не ти се спи, но и дори да получиш чувство на допълнителна бодрост, енергия, прилив на сила и оптимизъм.

Non nova, sed nove.

Нарича се "фиксация" и е вид психичен феномен - не особено здравословен

Е, какъв е тоя "феномен"?!
Това не е ли някаква натрапчива, маниакална психоза?!

Такива състояния трябва да се лекуват.По ред причини.
Иначе, състоянието на скръб по загубата на някого е нормално явление и може да съществува във времето с различен интензитет и продължителност, в зависимост от много фактори.
Проблемът е дали това е познатата болка от загубата - тогава успокоителните са един вид, но ако говорим за някакво състояние, в което имаш обект, върху който се фиксираш и не приемаш отсъствието му, развивайки различни клинични симптоми в тази посока, то говорим вече за други неща.
Изобщо, най-добре ще е да се попадне на наистина добър специалист, за да разпознае симптомите, да постави адекватна диагнози и тогава да се върви към лечение.

Времето е единственият критик без амбиции

Чакай сега!
Звучиш така, сякаш човекът е умпял, а бел най-прекрасното нещо в живота ти и затова те боли зверски от загубата.
Това го разбирама, ама.....ей тия думички:"Кое дава право на някой да съсипе така друг човек?", ме замислят мнооого.
Значи, имаш усещането, че човекът те е съсипал?!
С какво?
С това, че си е тръгнал?!
Добре, де, тогава за какво по-точно страдаш - за него, за себе си?
Казваш, че се чувстваш половин човек.Как така?Няма такова положение, мила.Раждаме се и умираме сами, никога не сме половин хора, дори след най-тежките си и невъзвратими загуби.

Времето е единственият критик без амбиции

Случвало ми се е. От опит ще ти кажа, че ще мине. Болката, де. Но първо трябва да промениш себе си. Първо, толкова ли е страшно, че още го обичаш този човек, пък той не е до теб? Ако наистина го обичаш, би трябвало да можеш да го обичаш независимо от всичко. Като проумееш тази истина и се научиш да обичаш не само него, но и по принцип, без да искаш някого, ще установиш, че болката е изчезнала. И още нещо: като простиш на себе си, ще можеш да простиш и на него - и ще можеш да продължиш. Успех!
ПП Антидепресантите могат да се окажат временно решение. Не знам, не съм пробвала.

А как да се отървем от "фиксацията" е въпроса?.. и аз искам да престана да мисля за него, даже съвсем ясно осъзнавам нещата с които ме е наранявал и въпреки всичко не мога да се отърва от мисълта за него. Чудя се дали тъгата ми е само по него или съм по-скоро обидена и егото ми е наранено. А и като прибавим и факта че невъзможността да имаш желания обект още повече засилва желанието към него..май се получава гадна ситуация:)

давайте конструктивни съвети как да избягаме от този кръг от мисли които ни въртят около някой..

Научи се да контролираш ТОВА състояние. Никой друг, освен ти самата ,не може да ти помогне. Ето някои от нещата които помагат.
1. Повтаряш си, че Любимият не съществува вече-мъртъв е за теб.
2. Всеки път когато те връхлети мисъл за Него – веднага си забраняваш да мислиш за това и си повтаряш-сега ще мисля за нещо хубаво.
3. Ако не се получи само с мисли-излизаш веднага навън с приятелки или детето на дълга разходка.
4. Имаш нет-регистрирай се в някой сайт за запознанства,skype,ICQ-не че ще намериш любовта там,но ще избягаш от мислите си и ще се намериш компания в дългите самотни вечери.
5. Избери си приятели в чиято компания се чувстваш спокойна,избягвай тъжните и песимистично настроени хора-те те товарят допълнително,а ти нямаш нужда от това точно сега.
6. Купи си МР3 плеър и си го зареди с любима музика-слушай го винаги когато усетиш че изпадаш в ТОВА състояние.

Имах позната- ТОВА я държа 2 години.Пиеше и вземаше приспивателни едновременно Има две деца.Децата изпадаха в ужас, когато я видеха да пие хапче.Повтаряше ,че никога няма да е отново щастлива и че винаги ще е сама. От половин година е влюбена и живее с прекрасен човек.Отново са нормално и щастливо семейство.
Може и да не ти се вярва сега,но ще бъдещ пак щастлива и влюбена.Кога-не мога да ти кажа. Спри да мислиш за ТОВА и започни да мечтаеш.И всичко ще се нареди .

е какво ви пречи на връзката с бащата тогава - не иска ли дъщеря си

Казваш: Ни вест, ни кост....
Мисля, че не ти е стигнало времето да свикнеш с мисълта, че този човек няма да се върне. Тръгни от там, да приемеш положението. Няма го вече във вашия живот. Пусни го да си отиде.....
Ако трябва пробвай с автосугестия. Повтаряй си, че го освобождаваш.
Има и достатъчно книги по тези въпроси.

Пробвай всичко, защото другия вариант е, живота да те изкара с "ритници" от този ступор. Повече боли, но е по бързо. А той ще те изкара, вярвай ми. Няма да те остави там.

Идвай да казваш, как вървят нещата


Carpe diem! Volente deo!

Казваш,"кое дава право на някой така да съсипе нечий живот"..хайде,погледни и от друг ъгъл..в момента ти,повярвай ми.. само ти си причината да продължаваш да съсипваш живота си!!С мисълта си за него.
И ако не си намериш занимания,които да отклоняват мисълта ти за него..ще се побъркаш..Би ли позволила на човек,който те е наранил толкова много,да разбере за безсилието ти?!?!
А колкото до болката..с времето отслабва,повярвай ми

Това, което описваш, са класически симптоми на депресия. За тоя човек няма смисъл да тъгуваш, но интелект и емоциите не съвпадат.

Погрижи се за себе си, физически и психически. Физически: спортувай, иди на разходка на красиви места, храни се здравословно. Психически: излез с приятели, прочети глупава криминална книга, иди с детето на ресторант или наеми гледачка и се развихри с приятелка/приятел/или сама поне за една вечер. (Да, можеш да си сама и да изпитваш удоволствие от живота!) Фокусирай на успех в работата. Ако искаш, виж се с терапефт.

И помни: This, too, shall pass (и това ще мине).

Всъщност...ТИ самата даваш право на някой да ти съсипе живота.
Няма как да те наранят ако не позволиш това.

Не ти говоря неща четени в книжките - изстрадано е.

Ами какво да ти кажа...Когато ми бяха най-трудните седмици и месеци хоратя ми казваха"Никой не заслужава това" Имаха предвид, че никой не заслужава да се тормозиш и да се съсипваш психически и физически. Никой не харесва и не търси контакт със скапани/съсипани хора, без значение дали става въпрос за бившия/ бившата или за други. Ако искаш да изгониш мисълта за някой или нещо от съзнанието то тя неминуемо се връща още по-натрапчива. Като за начало се опитай да се научиш да живееш с тази мисъл, а не да се бориш с нея. С времето всичко ще си избледнее и ще си дойде по местата. Така мисля аз поне.