Истини
8 отговора
0 прегледа
Истини
Когато преглеждах днес разни свои писания и материали свързани с АА, попаднах на един много стар списък на “златните мисли” на АА, който някога бях изготвила за 1 брой българска “АркА”. Помислих си, че може би и тук тези прости, но мъдри истин биха могли на някой да подскажат пътя в някой момент, както на мен много от тях са станали пътепоказателии в пътешествието ми към трезвеността
• Дай му време на времето.
• Преди да заживееш с някого, научи се да живееш със себе си.
• За да обичаш другите, трябва първо да обикнеш себе си.
• При теб се връща това, което сам раздаваш.
• Не е важно, какво те сполетява – важното е, как го приемаш.
• Там, където е хлъзгаво, лесно е да паднеш.
• Това действа – ако ти действаш.
• Не усложнявай.
• Първо най-важните неща.
• Нищо не става насила.
• Празната тенекия вдига най-много шум.
• Ако се мислиш за смирен, значи не си такъв.
• Смирението не означава да мислиш за себе си по-лошо, а да мислиш за себе си по-рядко.
• Не си отговорен за ничие щастие – освен собственото.
• Страх има там, където няма вяра.
• Лоша новина: Никой няма да те спаси.
Добра новина: Сам можеш да се спасиш.
• Можеш да промениш само себе си, не и останалия свят.
• Ако в едната ръка стискаш миналото, а с другата искаш да хванеш бъдещето, липсва ти третата ръка, за да се заемеш с настоящето.
• Ако не направиш нищо, за да е по-добре, със сигурност ще бъде по-зле.
• Това, за което мислиш, е това, в което се превръщаш.
• Господ ни изпраща само това, с което можем да се справим.
• Ако се молиш за кадилак, а Господ ти изпраща магаре, яхни магарето.
• Самият аз съм автор на проблемите си.
• Извади памука от ушите си и си го сложи в устата.
• Две открития са повлияли на духовното ми развитие: 1) Има някакъв Бог. 2) Това не съм аз.
• И с тялото си, и с духа си, бъди винаги на едно и също място.
• Живей и остави другите да живеят.
• Самотата се лекува.
• Когато вече си се изказал на сбирка, слушай другите, за да чуеш дали си казал нещо.
• Отивай на сбирки, когато имаш желание, когато имаш нужда и когато идва часът на сбирката.
• Алкохоликът, който е сам, е в лоша компания.
• Може би си пил отдавна, но това не означава, че си далеч от чашата.
• Транквилантите не са нищо друго освен алкохол на таблетки.
• Ако не помниш последния си запой, той е пред теб.
• АА не е място, където свършваш – това е място, където започваш.
• Най-после мога да стана от леглото и да кажа: “Добро утро, Боже!” вместо: “Добри Боже, утро!”.
• Предавайки себе си на Бога, изтръгнах живота си от ръцете на един идиот.
• Дай му време на времето.
• Преди да заживееш с някого, научи се да живееш със себе си.
• За да обичаш другите, трябва първо да обикнеш себе си.
• При теб се връща това, което сам раздаваш.
• Не е важно, какво те сполетява – важното е, как го приемаш.
• Там, където е хлъзгаво, лесно е да паднеш.
• Това действа – ако ти действаш.
• Не усложнявай.
• Първо най-важните неща.
• Нищо не става насила.
• Празната тенекия вдига най-много шум.
• Ако се мислиш за смирен, значи не си такъв.
• Смирението не означава да мислиш за себе си по-лошо, а да мислиш за себе си по-рядко.
• Не си отговорен за ничие щастие – освен собственото.
• Страх има там, където няма вяра.
• Лоша новина: Никой няма да те спаси.
Добра новина: Сам можеш да се спасиш.
• Можеш да промениш само себе си, не и останалия свят.
• Ако в едната ръка стискаш миналото, а с другата искаш да хванеш бъдещето, липсва ти третата ръка, за да се заемеш с настоящето.
• Ако не направиш нищо, за да е по-добре, със сигурност ще бъде по-зле.
• Това, за което мислиш, е това, в което се превръщаш.
• Господ ни изпраща само това, с което можем да се справим.
• Ако се молиш за кадилак, а Господ ти изпраща магаре, яхни магарето.
• Самият аз съм автор на проблемите си.
• Извади памука от ушите си и си го сложи в устата.
• Две открития са повлияли на духовното ми развитие: 1) Има някакъв Бог. 2) Това не съм аз.
• И с тялото си, и с духа си, бъди винаги на едно и също място.
• Живей и остави другите да живеят.
• Самотата се лекува.
• Когато вече си се изказал на сбирка, слушай другите, за да чуеш дали си казал нещо.
• Отивай на сбирки, когато имаш желание, когато имаш нужда и когато идва часът на сбирката.
• Алкохоликът, който е сам, е в лоша компания.
• Може би си пил отдавна, но това не означава, че си далеч от чашата.
• Транквилантите не са нищо друго освен алкохол на таблетки.
• Ако не помниш последния си запой, той е пред теб.
• АА не е място, където свършваш – това е място, където започваш.
• Най-после мога да стана от леглото и да кажа: “Добро утро, Боже!” вместо: “Добри Боже, утро!”.
• Предавайки себе си на Бога, изтръгнах живота си от ръцете на един идиот.
Re: Истини
И още нещо, което намерих днес. За мен някога беше важно да открия тези истини, колкото и банални изглеждат те отстрани...
Когато изграждах новия си живот си върху фундамента на реда (като противоположност на хаоса, всеприсъщ в моя някогашен пиян живот), открих – чак след известно време и с известно учудване – че “обикновената” сбирка на АА е съвършен модел на такава безопасна, хармонична структура. Нейният ритъм, винаги един и същ, нерушим и ритуален, дава чувство за сигурност на движението в познато и “опитомено” пространство, а същевременно довежда до мисълта за нерушимостта на свръхчовешката Хармония, частица от която сме и ние (както говори моята любима Дезидерата). За мен основните елементи на символичната структура на сбирката са извършили преоценка на много елементи от “предишния” живот в новата перспектива на реда. Например свещта. В “онзи живот” тя е била постоянен елемент от сценография на нощното пиене, реквизит, създаващ всякакви “настроения”, които са служили на пиенето. Тук тя стана част от ритуала, задълбочаваща неговия смисъл с цялата огромна символика на огъня – светлина, топлина, прочистване, вяра, общност, пътепоказател... Всякакви принципи, норми и правила са били някога показатели на “робство”, на ограничаване на моето его. Помня добре, колко ме ядосваха в началото на трезвеенето ми принципите, спазвани на сбирките, колко ми досаждаше мисълта, че “някой иска нещо да ми наложи”, колко подробно анализирах всеки един от тези принципи с неосъзнатото желание да намеря опровержение на целенасочеността му. Не успях, а онези ми опити са историческо доказателство за моята тогавашна незрялост, за повърхностното ми разбиране на феномена АА и на смисъла на функциониране в Общността на всеки един от нас, на същността на взаимоотношенията в нея. В момента, след коато проумях смисъла на всеки от принципите, когато, признавайки неопровержимата им целенасоченост и мъдрост, ги приех като МОИ – те престанаха да бъдат изнервящо ограничение, а се превърнаха в признание на собствените ми убеждения. Аз не мисля: “забранено ми е да полемизирам, да критикувам, да задавам въпроси, да осенявам, да се надсмивам, да прекъсвам...” и т.н., не мисля “трябва да вдигам ръка и да чакам своя ред, за да кажа нещо”. Мисля: “АЗ не полемизирам, не критикувам, не оценявам...” Това е МОЯТ избор, моите принципи, които преди всичко на МЕН дават чувство за сигурност – САМАТА АЗ да не съм от другите критикувана, оценявана, да имам право на собствено изказване без прекъсване, да се чувствам безопасно. И точно така се чувствам на сбирка. Така действа това.
Когато изграждах новия си живот си върху фундамента на реда (като противоположност на хаоса, всеприсъщ в моя някогашен пиян живот), открих – чак след известно време и с известно учудване – че “обикновената” сбирка на АА е съвършен модел на такава безопасна, хармонична структура. Нейният ритъм, винаги един и същ, нерушим и ритуален, дава чувство за сигурност на движението в познато и “опитомено” пространство, а същевременно довежда до мисълта за нерушимостта на свръхчовешката Хармония, частица от която сме и ние (както говори моята любима Дезидерата). За мен основните елементи на символичната структура на сбирката са извършили преоценка на много елементи от “предишния” живот в новата перспектива на реда. Например свещта. В “онзи живот” тя е била постоянен елемент от сценография на нощното пиене, реквизит, създаващ всякакви “настроения”, които са служили на пиенето. Тук тя стана част от ритуала, задълбочаваща неговия смисъл с цялата огромна символика на огъня – светлина, топлина, прочистване, вяра, общност, пътепоказател... Всякакви принципи, норми и правила са били някога показатели на “робство”, на ограничаване на моето его. Помня добре, колко ме ядосваха в началото на трезвеенето ми принципите, спазвани на сбирките, колко ми досаждаше мисълта, че “някой иска нещо да ми наложи”, колко подробно анализирах всеки един от тези принципи с неосъзнатото желание да намеря опровержение на целенасочеността му. Не успях, а онези ми опити са историческо доказателство за моята тогавашна незрялост, за повърхностното ми разбиране на феномена АА и на смисъла на функциониране в Общността на всеки един от нас, на същността на взаимоотношенията в нея. В момента, след коато проумях смисъла на всеки от принципите, когато, признавайки неопровержимата им целенасоченост и мъдрост, ги приех като МОИ – те престанаха да бъдат изнервящо ограничение, а се превърнаха в признание на собствените ми убеждения. Аз не мисля: “забранено ми е да полемизирам, да критикувам, да задавам въпроси, да осенявам, да се надсмивам, да прекъсвам...” и т.н., не мисля “трябва да вдигам ръка и да чакам своя ред, за да кажа нещо”. Мисля: “АЗ не полемизирам, не критикувам, не оценявам...” Това е МОЯТ избор, моите принципи, които преди всичко на МЕН дават чувство за сигурност – САМАТА АЗ да не съм от другите критикувана, оценявана, да имам право на собствено изказване без прекъсване, да се чувствам безопасно. И точно така се чувствам на сбирка. Така действа това.
Re: Истини
Здравей, Аня!
Чета златните мисли и им се радвам. Обаче ми се струва, че на човек/алкохолик, който още пие/ биха му прозвучали като клишета, такива, каквито ни заобикалят навсякъде. Трезв мозък трябва да ги чете, за да разбере. Поне моят пиян мозък от миналото нямаше да им обърне никакво внимание. Сега аз свързвам всяка една от тези мисли с конкретни преживявания, затова и те имат своя дълбок и положителен смисъл за мен. Мисля, че всеки търси някаква връзка между прочетено и личен опит. Ако асоциацията е добра и написаното си струва. Един пиещ алкохолик / със своята изумителна изобретателност/ така може да "извърти" тези златни мисли, че с тях да оправдае/пред кой?-само той си знае/ пиенето си "во веки веков"...
Пиша всичко това, защото съм озадъчен от безмълвното присъствие на всички, които сега спират или искат да спрат. Как тези хора да разберат, да усетят, че непиенето ще обърне живота им? Как да преодолеят страха и да започнат да споделят проблема си / не тук задължително/? Да търсят своя път, а не да чакат рецепти. И тогава да се насладят на златните мисли. Нека не са тези. Нека са техни трезви мисли.
Ние, непиещите, си пишем тук. Подкрепяме се, споделяме, радваме се на трезвоста си. Можем да си позволим да спорим, да се смеем, остава обаче голяма празнина между нас и тези, които все още отлагат за "утре". Това ми е болката. Когато споделям " днес имах страхотен ден" Вие, непиещите ще ме разберете, а пиещите....
Чета златните мисли и им се радвам. Обаче ми се струва, че на човек/алкохолик, който още пие/ биха му прозвучали като клишета, такива, каквито ни заобикалят навсякъде. Трезв мозък трябва да ги чете, за да разбере. Поне моят пиян мозък от миналото нямаше да им обърне никакво внимание. Сега аз свързвам всяка една от тези мисли с конкретни преживявания, затова и те имат своя дълбок и положителен смисъл за мен. Мисля, че всеки търси някаква връзка между прочетено и личен опит. Ако асоциацията е добра и написаното си струва. Един пиещ алкохолик / със своята изумителна изобретателност/ така може да "извърти" тези златни мисли, че с тях да оправдае/пред кой?-само той си знае/ пиенето си "во веки веков"...
Пиша всичко това, защото съм озадъчен от безмълвното присъствие на всички, които сега спират или искат да спрат. Как тези хора да разберат, да усетят, че непиенето ще обърне живота им? Как да преодолеят страха и да започнат да споделят проблема си / не тук задължително/? Да търсят своя път, а не да чакат рецепти. И тогава да се насладят на златните мисли. Нека не са тези. Нека са техни трезви мисли.
Ние, непиещите, си пишем тук. Подкрепяме се, споделяме, радваме се на трезвоста си. Можем да си позволим да спорим, да се смеем, остава обаче голяма празнина между нас и тези, които все още отлагат за "утре". Това ми е болката. Когато споделям " днес имах страхотен ден" Вие, непиещите ще ме разберете, а пиещите....
тогава. Не пиех, но и нищо друго не правех.
Re: Истини
Дай му време на времето.
В началото на трезвостта ми, това беше мотото ми за деня. Трупах трезво време и ден след ден се стабилизирах. Единствено непиенето ме радваше и обнадеждаваше. Днес прилагам тази златна мисъл в други житейски ситуации. Научих се на ТЪРПЕНИЕ. Първо най-важните неща - постепенно, едно по едно.
Преди да заживееш с някого, научи се да живееш със себе си.
Това изисква време. Непрекъснато се уча да живея в мир и хармония със себе си, да разбера какво искам в трезвия ми живот, как да го постигна, какво да правя..., но понякога и аз незнам, особено в нова ситуация, наистина незнам... и си казвам ТЪРПЕНИЕ, Там, където е хлъзгаво, лесно е да паднеш. Не усложнявай. Страх има там, където няма вяра. Господ ни изпраща само това, с което можем да се справим.
Самотата се лекува.
Мда.., определено имам моменти, в които се чувствам самотна, но това е така, защото сама си го налагам. Един вид предпазливост. Старите връзки от алкохолния ми живот ги прекъснах, в новите връзки - внимавам... трудно допускам хората до себе си, а тези, които пият, въобще не ги допускам... как няма да съм самотна?! Единствено детето и работата ме вълнуват. И с двете трябва да наваксвам пропуските, за сметка на личния ми живот...
В началото на трезвостта ми, това беше мотото ми за деня. Трупах трезво време и ден след ден се стабилизирах. Единствено непиенето ме радваше и обнадеждаваше. Днес прилагам тази златна мисъл в други житейски ситуации. Научих се на ТЪРПЕНИЕ. Първо най-важните неща - постепенно, едно по едно.
Преди да заживееш с някого, научи се да живееш със себе си.
Това изисква време. Непрекъснато се уча да живея в мир и хармония със себе си, да разбера какво искам в трезвия ми живот, как да го постигна, какво да правя..., но понякога и аз незнам, особено в нова ситуация, наистина незнам... и си казвам ТЪРПЕНИЕ, Там, където е хлъзгаво, лесно е да паднеш. Не усложнявай. Страх има там, където няма вяра. Господ ни изпраща само това, с което можем да се справим.
Самотата се лекува.
Мда.., определено имам моменти, в които се чувствам самотна, но това е така, защото сама си го налагам. Един вид предпазливост. Старите връзки от алкохолния ми живот ги прекъснах, в новите връзки - внимавам... трудно допускам хората до себе си, а тези, които пият, въобще не ги допускам... как няма да съм самотна?! Единствено детето и работата ме вълнуват. И с двете трябва да наваксвам пропуските, за сметка на личния ми живот...
Re: Истини
“Трезв мозък трябва да ги чете, за да разбере.”
Коко, много си прав. Това може даже да се приеме като един вид сверяване на трезвеността...
“Един пиещ алкохолик / със своята изумителна изобретателност/ така може да "извърти" тези златни мисли, че с тях да оправдае/пред кой?-само той си знае/ пиенето си "во веки веков"... ”
Разбира се. Един пиещ алкохолик ОТ ВСИЧКО е в състояние да направи оправдание за своето пиене. Спомних си за един разговор с “моите” алкохолици (начинаещи, с по 2-4 седмици ремисия) за ситуациите, в които най-често са си “помагали” с алкохол. Единият каза, че било заради жена му, която била много заядлива, все му дигала скандали - как да не пие човек? “Ако нямах такава жена, сигурно нямаше да пия” - констатира той. Вторият също посочи съпругата си, но по други причини: тя била без собствено мнение, не е била в състояние да му се възпритиви, само плачела, но нищо не му казвала - адски е изнервящо, как да не му се припие на човека? “Ако жена ми беше друга, ако беше в състояние да ми покаже, че не приема това, което аз правя, сигурно нямаше да пия” - звучеше реюмето. Третият пък каза тъжно: “Ами, аз нямам семейство, нямам за кого да живея. Ако имах жена и деца сигурно нямаше да пия...”
“...всички, които сега спират или искат да спрат. Как тези хора да разберат, да усетят, че непиенето ще обърне живота им? Как да преодолеят страха и да започнат да споделят проблема си...”
За съжаление, няма да го раберат преди да престанат да пият, както и ние не го разбирахме. За съжаление, никой не престава да пие за да направи живота си по-добър. За мен и за всички, които познавам, важи още една истина на АА: че един алкохолик ще реши да престане само тогава, когато болката на непиенето ще му се стори по-малка от болката на пиенето. С други думи: когато ни заболи толкова, че не сме в състояние да го понасяме повече - тогава ще поемем риска да изпитаме тази друга страшна болка - да се откажем от алкохол. Съзнанието, че това ще направи живота ни много по-щастлив, идва далеч по-късно. Аз бях на 2-3 месеца ремисия, когато на терапията ни направиха едно упражнение: със затворени очи слушахме хубава, нежна музика и трябваше да си представим трезвения си живот. После си разказвахме видяното. Аз нямах много да кажа - единственото, което “видях” беше една черна стена...
Коко, много си прав. Това може даже да се приеме като един вид сверяване на трезвеността...
“Един пиещ алкохолик / със своята изумителна изобретателност/ така може да "извърти" тези златни мисли, че с тях да оправдае/пред кой?-само той си знае/ пиенето си "во веки веков"... ”
Разбира се. Един пиещ алкохолик ОТ ВСИЧКО е в състояние да направи оправдание за своето пиене. Спомних си за един разговор с “моите” алкохолици (начинаещи, с по 2-4 седмици ремисия) за ситуациите, в които най-често са си “помагали” с алкохол. Единият каза, че било заради жена му, която била много заядлива, все му дигала скандали - как да не пие човек? “Ако нямах такава жена, сигурно нямаше да пия” - констатира той. Вторият също посочи съпругата си, но по други причини: тя била без собствено мнение, не е била в състояние да му се възпритиви, само плачела, но нищо не му казвала - адски е изнервящо, как да не му се припие на човека? “Ако жена ми беше друга, ако беше в състояние да ми покаже, че не приема това, което аз правя, сигурно нямаше да пия” - звучеше реюмето. Третият пък каза тъжно: “Ами, аз нямам семейство, нямам за кого да живея. Ако имах жена и деца сигурно нямаше да пия...”
“...всички, които сега спират или искат да спрат. Как тези хора да разберат, да усетят, че непиенето ще обърне живота им? Как да преодолеят страха и да започнат да споделят проблема си...”
За съжаление, няма да го раберат преди да престанат да пият, както и ние не го разбирахме. За съжаление, никой не престава да пие за да направи живота си по-добър. За мен и за всички, които познавам, важи още една истина на АА: че един алкохолик ще реши да престане само тогава, когато болката на непиенето ще му се стори по-малка от болката на пиенето. С други думи: когато ни заболи толкова, че не сме в състояние да го понасяме повече - тогава ще поемем риска да изпитаме тази друга страшна болка - да се откажем от алкохол. Съзнанието, че това ще направи живота ни много по-щастлив, идва далеч по-късно. Аз бях на 2-3 месеца ремисия, когато на терапията ни направиха едно упражнение: със затворени очи слушахме хубава, нежна музика и трябваше да си представим трезвения си живот. После си разказвахме видяното. Аз нямах много да кажа - единственото, което “видях” беше една черна стена...
Re: Истини
Аня, с това упражнение ме подсети за началния ми период на трезвеене, когато започнах да правя опити в медитацията.
Намерих едно писмо в пощата ми, където разказвам за преживяването. Тогава съм била 1 месец трезва. Ще го постна тук.
Относно: Re: Meditacia
Дата: Неделя, 2006, Юни 4 12:18:40 GMT+02:00
Опитвах се да медитирам, но не се получи съвсем… Аз до сега не съм го правила, но от известно време започнах да чета от разни източници как става.
Пуснах си лека музика и легнах на пода в средата на хола, върху едно одеало. Затворих очи и се отпуснах. Опитах се да си представя океана…, необятната шир около мен…, но усещането все ми се изплъзваше. След 15 минути реших да сменя диска и си пуснах албума на Bond. Подбрах си песните в ред и му дадох да ги повтаря нон стоп. Започнах с “Oceanic”, отново затворих очи. Представих си, че плувам по гръб, а вълните ме люлеят… усещането стана за миг, но после пак изчезна… Оставих се на въображението си и се отпуснах отново. Продължих да слушам Bond… Видях се в пустинята, препускаща на кон. Наоколо само пустош, планини от пясък, а аз препусках ли препусках неуморно. Усетих се силна… видях залеза – червеното небе… стана тъмно, но аз не спирах… нощ, пясък… продължавах… Неусетно дойде изгревът. Започна да става светло, Слънцето изгря, почувствах как ме галят лъчите му, усетих топлина. Продължих да препускам, но по-бавно… в далечината забелязах море… исках да стигна там. Бях много далече, видях се от високо, като една малка точка в обширната пустош… Отново препусках в галоп… появиха се още конници… един, двама… много. Последваха ме. Заваля дъжд…
И в този момент свърши песента на Bond – Quixote… Задържах изживяването … Засвири “Victory”. Останах в пустинята, започнах да препускам бясно, все по близо бях да морето… още миг и щях да го достигна…
Изчезна…, изпуснах контрола над въображението си, и не успях да задържа изживяването в съзнанието ми… Слязох на земята.
Това ли се усеща при медитация?
--------------------------------------------
Сега като се замисля, след 9 месеца от тогава, вече мога да кажа, че наистина станах силна, свободна от алкохола, уверена в избора ми.
И наистина след втория месец някъде почувствах прилив на енергия, активизирах се, и започна едно препускане в галоп...
И продължавам да препускам, но вече по-бавно…
Намерих едно писмо в пощата ми, където разказвам за преживяването. Тогава съм била 1 месец трезва. Ще го постна тук.
Относно: Re: Meditacia
Дата: Неделя, 2006, Юни 4 12:18:40 GMT+02:00
Опитвах се да медитирам, но не се получи съвсем… Аз до сега не съм го правила, но от известно време започнах да чета от разни източници как става.
Пуснах си лека музика и легнах на пода в средата на хола, върху едно одеало. Затворих очи и се отпуснах. Опитах се да си представя океана…, необятната шир около мен…, но усещането все ми се изплъзваше. След 15 минути реших да сменя диска и си пуснах албума на Bond. Подбрах си песните в ред и му дадох да ги повтаря нон стоп. Започнах с “Oceanic”, отново затворих очи. Представих си, че плувам по гръб, а вълните ме люлеят… усещането стана за миг, но после пак изчезна… Оставих се на въображението си и се отпуснах отново. Продължих да слушам Bond… Видях се в пустинята, препускаща на кон. Наоколо само пустош, планини от пясък, а аз препусках ли препусках неуморно. Усетих се силна… видях залеза – червеното небе… стана тъмно, но аз не спирах… нощ, пясък… продължавах… Неусетно дойде изгревът. Започна да става светло, Слънцето изгря, почувствах как ме галят лъчите му, усетих топлина. Продължих да препускам, но по-бавно… в далечината забелязах море… исках да стигна там. Бях много далече, видях се от високо, като една малка точка в обширната пустош… Отново препусках в галоп… появиха се още конници… един, двама… много. Последваха ме. Заваля дъжд…
И в този момент свърши песента на Bond – Quixote… Задържах изживяването … Засвири “Victory”. Останах в пустинята, започнах да препускам бясно, все по близо бях да морето… още миг и щях да го достигна…
Изчезна…, изпуснах контрола над въображението си, и не успях да задържа изживяването в съзнанието ми… Слязох на земята.
Това ли се усеща при медитация?
--------------------------------------------
Сега като се замисля, след 9 месеца от тогава, вече мога да кажа, че наистина станах силна, свободна от алкохола, уверена в избора ми.
И наистина след втория месец някъде почувствах прилив на енергия, активизирах се, и започна едно препускане в галоп...
И продължавам да препускам, но вече по-бавно…
Редактирано от Eми® на
Re: Истини
...за ситуациите, в които най-често са си “помагали” с алкохол.
При мен алкохола "помагаше" основно в работата. Бях по-млад. Исках да свърша цялата работа на тоя свят и то веднага
. Така започнах с по едно питие след обяд /най-често 50 грама джин с много тоник/. Ободряваше ме. Имах нов импулс и всичко ставаше добре. Бях доволен и "ценен". Отскачах до близкото барче за питието. В началото веднъж, после по два пъти. Когато и това не стигаше вече, започнах да си вкарвам бутилки в офиса. Работата "вървеше" и на никой не му пукаше, на мен най-малко. Загубих мярката на изпитото, но нали бях "номер едно". Вечер се събирах с приятели и познати на по питие. Те си пиеха /и сега го правят/ нормално, аз вече "подплатен" стабилно им пригласях. Започнаха ежесутрешните махмурлуци и гасенето им с по две-три бири. Това също след време вече не оправяше нещата. И така нататък.....
Бях надценил собствените си и умствени и физически възможности. Исках от себе си повече отколкото можех да дам. Резерва от сили за утрешната работа си го взимах за днес с помоща на алкохола. А за утре- от следващите дни. Затворен кръг. Безсмислен.
...когато болката на непиенето ще му се стори по-малка от болката на пиенето
Това е самата истина. Обезсърчителна, но факт.
"• Две открития са повлияли на духовното ми развитие: 1) Има някакъв Бог. 2) Това не съм аз."
При мен алкохола "помагаше" основно в работата. Бях по-млад. Исках да свърша цялата работа на тоя свят и то веднага
. Така започнах с по едно питие след обяд /най-често 50 грама джин с много тоник/. Ободряваше ме. Имах нов импулс и всичко ставаше добре. Бях доволен и "ценен". Отскачах до близкото барче за питието. В началото веднъж, после по два пъти. Когато и това не стигаше вече, започнах да си вкарвам бутилки в офиса. Работата "вървеше" и на никой не му пукаше, на мен най-малко. Загубих мярката на изпитото, но нали бях "номер едно". Вечер се събирах с приятели и познати на по питие. Те си пиеха /и сега го правят/ нормално, аз вече "подплатен" стабилно им пригласях. Започнаха ежесутрешните махмурлуци и гасенето им с по две-три бири. Това също след време вече не оправяше нещата. И така нататък.....
Бях надценил собствените си и умствени и физически възможности. Исках от себе си повече отколкото можех да дам. Резерва от сили за утрешната работа си го взимах за днес с помоща на алкохола. А за утре- от следващите дни. Затворен кръг. Безсмислен.
...когато болката на непиенето ще му се стори по-малка от болката на пиенето
Това е самата истина. Обезсърчителна, но факт.
"• Две открития са повлияли на духовното ми развитие: 1) Има някакъв Бог. 2) Това не съм аз."