Учат ли децата ви?!

Как се справят децата ви в училище? Смятате ли, че са мотивирани да учат? Какво мислите за "пълните отличници"? Възможно ли е едно дете с определени интереси да е пълен отличник, но не само на хартия?! Изобщо, как постъпвате, когато чуете от детето си:" Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"?

Цялата тази ситуация е страшно различна за деца от 1-ви до 12-ти клас. Ти коя възраст точно визираш?
В началото на децата им е интересно в училище, учителката успява да ги заинтригува с материала и те учат главно от интерес (и желание да се докажат). По-нататък започват да учат заради насажданите от родителите представи, че трябва да изкарват "оценки".
За гимназията не ми се говори.

Относно "пълните отличници", пак си зависи за кои класове става дума. В началото е възможно едно дете да е пълен отличник и знанията му да са резултат от негов личен интерес към всяка една област на науката, която се изучава.
Имах един първокласник, който на 5 се беше научил да чете, обожаваше енциклпедии, имаше много и ги беше чел по сто пъти. Общата му култура можеше да смая почти всеки възрастен. Разбира се такъв интерес към "всичко" не може да продължи кой знае колко време. Сега трябва да е седмокласник и ми е чудно в коя сфера се е специализирал


"Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?" е реплика, която всеки човек е казвал в ученическите си години поне по сто пъти Невъзможно е да очакваш, че едно дете, особено в предгимназиална възраст, ще осъзнае кое колко ще му е необходимо. Или че необходимостта от знание може да му бъде приоритет, заради който да наруши комфорта си и да седне да учи, вместо да играе.
Главната мотивация на децата да учат е в родителите, които изискват от тях високи оценки. Допълнителна мотивация е да се покажат знаещи пред съучениците си. На трето място стои много добрият учител, който предизвиква у децата интерес към материята. И на последно място, среща се при много малко деца, самопредизвикан интерес към училищния материал.
Разбира се, това последното е най-хубаво като мотивация, но то не може да работи за всички предмети. Детето има влечение към един или два. В крайна сметка, няма да завършва едновременно всички висши специалности, нали

Успех с ученето!

radvam se 4e niakoi govori na tazi tema.AZ se opitvam da iztakna niakoi motivi pred da6teriami koiato e na 14 godini i e vav vixara na puberteta :1za da si osiguri6 dobra rabota triabva da ima6 obrazovanie,2ako iska6 da ima koi da var6i dom. rabota kato miene na 4inii ti triabvat pari da si plati6 dom. pomo6ni4ka ,3iska6 zabavi i dobar garderob triabva da si go plati6 ili s 2 dumi jivotat e skap triabva za vsi4ko da pomisli6 dobre

"На трето място стои много добрият учител, който предизвиква у децата интерес към материята" - това аз го слагам на първо място.
А колкото до възрастта - на мен ми е интересно да чуя за всяко дете, но моето е вече в гимназията и определено нещата са много по-различни. Има предмети, по които нищо не им се предава като материал. Оценяването става на база умения за преписване, добро впечатление пред учителя и т.н. Възмутена съм и се питам как да постъпя?! Става въпрос за "елитна гимназия". Иска ми се да го насоча към това, което го интересува. Но как да кажа, че по другите предмети трябва да учи за оценка. Това, което самата аз съм ненавиждала в училище. Винаги се стремя да го насърчавам да учи с разбиране, да не се влияе от субективните оценки, които понякога са по-ниски. Все пак човек не винаги може да се представи добре. И цялата ми стратегия се сблъсква с действителността в училище - другите дечица най-целенасочено дерзаят за оценки, преписват като луди, подмазват се на учителите, дори са готови да стъпчат другарчето си, за да си постигнат целите. Всичко, което ми се разказва като училищни случки, все повече ме шокира и обърква. Пример - математика. За контролните се дават задачи, които предварително са обявени от сборник. Изпитвания по време на час няма. Само контролни на всяка тема. Задачите се решават предварително от частните учители, разменят се между децата, правят се пищови и се стреля яко. Но това не е всичко. Господинът дава толкова задачи, че ако не са предварително решени, няма време за мислене. Става нещо като състезание по зубрене или преписване на решени задачи. Възмутена съм. Говорих и с учителя, и с директора... глас в пустиня. Резултат - отличници са преписвачите, а мислещите - на тях просто не им стига времето и нищо друго не им остава, освен да започнат като другите. А така математика не се учи.

Поставям го на трето място не по важност, а по честота на срещане. Не можете да ме убедите, че най-честата мотивация на учениците да учат е в добрите учители. Та в днешно време те са ужасно малко!
Не искам да обвинявам учителите, просто нещата са доведени до такова положение.
Колкото до случката с математиката, трябва да се научите да не се сравнявате с другите. Ако целта ви е детето ви да знае и да може да мисли, то насочете усилията си в тази посока. Оценките в случая нямат значение, защото те не показват нищо реално.
От тази случка има и друг извод. Детето ви ще се сблъсква в живота много често с хора, които ще си решават проблемите по този начин - с измама. И в университета, и в работата си, че и в личния живот, непрекъснато ще среща такива примери.
Училището не е толкова ценно с цифрите в дипломата, колкото със знанията и уменията, които оставя у нас. И тези знания и умения не винаги са свързани с науката, а много често са чисто социални.

Научете детето си да се съревновава със себе си. Нека да подобрява собствените си възможности, като сравнява постиженията си с това, което е можел на по-ранен етап. Преписвачите нямат значение, макар че аз като учител по образоване си признавам, че толерирам преписването. То е просто различен вид решение на проблема.
Затова казах в началото, че ако оценката е приоритет, то преписването е ок. Ако приоритет е знанието, оценката няма никакво значение.
В момента висшето образование в България предлага предостатъчно възможности. Ако един човек е кадърен и му се учи, неотличната диплома не може да му бъде пречка.
В същото време има много предмети, към които е много трудно да се създаде мотивация. А не е и нужно.
Българската образователна система е претрупана с информация, представена по безумен начин. Но тази тема не искам да я отварям, защото няма да мога да я приключа тази седмица :)
Исках просто да кажа, че в средния курс се учат маса абсолютно ненужни неща, а други - много важни, просто се прескачат.

Та в тази връзка, ако на детето ви не му се учи много, то е един съвсем номален ученик :)
Ако искате да му създатете интерес към знанието, опитайте се да му създадете такава среда. Говорете си с него за определени проблеми, коментирайте книги, идеите в тях, питайте го за мнението му по разни въпроси, искайте от него да ви убеждава в това, което мисли, да си аргументира мнението. Интересувайте се вие самите от нови неща, споделяйте ги с детето, коментирайте ги вкъщи, така че да му привлечете вниманието към темата...
Учителите отдавна са вдигнали ръце точно от тази функция на образованието. И дори това да не се отнася за абсолютно всички учители, то не можете да разчитате, че това е тяхно задължение.

Благодаря за мнението Ви. Съгласна съм като цяло с него. Колкото до преписването, аз не го отричам. Но не и по математика. Математиката е особена наука. Тя изисква логическо мислене, съчетано с механична памет, освен това изисква постоянство в ученето, защото ако има пропуски, не може да се продължи нататък. И по начина, описан от мен по-горе, не мисля, че може да се научи. За мен приоритет има знанието, но когато оценката е ниска и един ден ще е балообразуваща, нещата стават сложни.

Да, преписването по математика, особено по този начин е страшно тъпо, защото то води само до получаване на висока оценка. Ако ученик, който си е изкарал оценката по такъв начин, тръгне да кандидатства с математика, няма голям шанс и без това. А дори и да го приемат, да не забравяме, че кандидатстудентският изпит е най-лесният изпит за един студент и ако математиката е в основата на специалността му, ще му се наложи да навакса пропуснатото за екстремно кратки срокове, което ще си е негов проблем.
Шестица по математика, изкарана по този начин, може да послужи единствено за красота в дипломата на някой бъдещ филолог или историк (примерно).

Трудно е, но е много важно детето ви да не се сравнява с другите и да не си мисли, че този "лесен" начин води до успех, защото той всъщност не води до никъде.
Въпреки, че на пръв поглед ученето е колективен процес, то има само индивидуални резултати и всеки си тръгва с това, което е останало в главата му. Т.е. един с много, друг с малко.

много интересна тема и актуална. дъщеря ми е също в елитна г-я , но вероятно друга защото нямаме г-н, а г-жа по математика. Не ми се пише дълго, но ето елементи от моя подход. Наистина трябва да се абстрахира от оценките на другите и от начина на получаването им. някой може да има същите оценки като теб- високи, но зад тях стоят различни "знания". Дъщеря ми е от подсказващите- помага понякота на някой друг да изкара висока оценка- насърчавам я. не могат да ти вземат знанията- ето това е основното и все някога в живата те ще са решаващи. (не и казвам че това не е гарантирано, но все пак в повечето случаи е, пък и те ще живеят в "различен" от нашия свят)
а до безинтересните предмети- ами трябват и малко тактически умения- някой доклад, заинтересованост в час- много далеч от подмазването, просто тактика. и помага- така имаме 6-ци по музика, рисуване и т.н.
успех!

На това: Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"?, бих отговорила така:
1. Въпроса какво и колко да се учи изобщо не опира до избор! Че, програмите в училищата са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ по закон, и то точно за да подговят децата по най-добрия (намерен) начин за живота;
2. Законът се е наложил, именно, защото човек не може да знае какво и колко ще му трябват определени знания в бъдещето му;
3. Ще се постарая да дам конкретни примери от личния си живот или от живота на свои роднини или приятели, как живота им е поднесъл обрати и знанията /незнанията им от училище са се оказали необходими/ липсата им се е усетила.
...
Говори с децата си спокойно и с демонстрирано откровение; да усещат че разговаряш с тях с уважение и им помагаш да разберат нещо неизвестно им до момента. Аргументирай се без натякване. Дори и да проявят известна съпротива, знай, че от начина по който ще водиш разговора ще зависи дали все пак няма и да се замислят над обясненията ти.
Успех!

На твоя отговор всяко средностатистическо дете ще отговори: Ми няма пък да го уча.
Точно тук е тънкия момент - трябва да се накара детето да учи по дадения предмет, защото то само иска, а не защото някой друг казва така.

Не забравяй, че за повечето деца един период от 10 години е страшно много време, и много малко мислят за толкова "далечно" бъдеще.

Точно за този тънък момент става въпрос. Но как да го накараме само да иска да учи по даден предмет, по който не му е интересно, по който учителят не желае по никакъв начин да привлече вниманието на децата, а само си "изпява" урока, а понякого и това не прави?! Как да обясниш на едно дете, че трябва да учи чуждия език, когато учителят гордо заявява, че всички сме знаели, че чужд език не се учи в училище, а в школи, на частни уроци и курсове?! С кого първо трябва да се пребориш - с детето, което обвиняваш, че не иска да учи, или със системата, която просто му позволява безпрепятствено това?! И ако случайно решиш да започнеш тази неравна битка, нали това ще рефлектира веднага и с пълна сила на собственото ти дете?! Тогава???

Да, възможно е. Отличник означава, че има знанията, които му се искат според учебния план.
Да има интереси в дадена област означава, че детето има и трупа много повече познания от тези, които са заложени в учебниците.
Ще ти дам пример: Възможно е детето ти да е отличник по математика, да знае добре да събира, изважда, дели и въобще да решава всички задачи от учебника. Това не го прави автоматично много заинтересовано от предмета. Едно дете на неговата възраст, което наистина се интересува от математика и логика, ще може и ще решава логически задачи (например, задачи за монети), ще чете специализирана литература - сборници, книги, списания, ще посещава допълнителни курсове, обучения.

Колкото до мотивацията - тя зависи от средата, в която се движи детето, от учителите и от родителите.
Бих посъветвала всички родители да развиват силните страни на децата си. Ако детето се интересува от математика, не го насилвайте да учи език. Напротив, говорете му, че един ден този език ще му е нужен, показвайте му интересни материали на чужди езици, направете така че да му се налага да комуникира с други връстници със сходни интереси, но не българи. Така то само ще стига до идеята, че език е нужен. И ще го учи, защото ще му помага да се развива по-добре в областта, която го интересува.

abe vie ludi li stee beeee koi 6e interesyva ot spec.literatyra.Dneska gi gledam dve 2-3klasni4eta se biqt i se psyvat kat ludi 6tot izbqgali ot daskalo i ednoto ne be6e suglasno iska6e da se vru6ta ,a drugoto ne go puska Koi 6e sedne da vi se zanimava s nqkva hud.literat. ili tem podobni gluposti?! Tva moj da e bilo edno vreme a sq sme 21veeeek da vi svetna malko ahhhah

Виждам, че добре знаеш кой век сме, но май с това ти се изчерпват знанията.
Понеже е очевидно, че не правиш разлика между специализирана и художествена литература, най-вероятно не си имал/а досег с нито един от двата вида.

И конкретно да ти кажа дали сме "луди".
Животът има много прости правила. Който учи и си развива способностите, един ден става специалист и успява. Който бяга от училище и се мисли за тарикат, един ден става зидаромазач (примерно). Е, има шанс и да забогатее по другия начин и да го гръмнат, преди да навърши 30, но това е друга тема.
Шансовете не са кой знае колко много, понеже всичко е на принципа, че за да получиш трябва да дадеш. Разлиаките са само в това кога какво даваш и какво получаваш.

Как се справят децата ви в училище? И двамата не са пълни отличници, но доколкото учат все пак в училища, в които изискванията не са занижени, смятам, че не е лошо.
Смятате ли, че са мотивирани да учат? Явно да, иначе защо ще го правят, без да ги карам.
Какво мислите за "пълните отличници"? Възможно ли е едно дете с определени интереси да е пълен отличник, но не само на хартия?! Пълните отличници учат повече от другите и имат достатъчно акъл в главата. Познавам пълни отличници, които имаха интереси в определена област, но това не им пречеше да се изявят във всички области. Просто Господ им е дал повече акъл.
Изобщо, как постъпвате, когато чуете от детето си:" Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"? Опитвам се да намеря смислен отговор защо трябва да се учи съответното нещо. Ако не намеря, просто казвам "защото така и вместо да философстваш, досега да го беше научил".

Не можеш да се сърдиш на Бог, ако не вярваш в него

А какви са твоите интереси, че не правиш разлика между художествена и специализирана литература? И как развиваш тези си интереси, без да четеш?

Как се справят децата ви в училище?
Деца още нямам, затова ще споделям личния си опит от училище и от унито (в момента) - при мен мотивацията е ключов фактор - ако съм мотивиран - справям се добре, колкото и да е трудно (гимназията и сегашния ми вуз) и обратно ако мотивацията ми е ниска - резултатите ми са лоши (прогимназиялния ми успех и провала в първия ми вуз - и двете избрани от родителското тяло)
Смятате ли, че са мотивирани да учат?
Мотивацията е нещо трудно за описване. Аз не мога да дефинирам причините да искам да уча, но мога да кажа че в прогимназията бях тотално демотивиран продължа в училището в което бях и направих всичко възможно да отида в училището което искам със специалноста която искам. (Прогимназията ми бе избрана от родителското тяло). Гимназията си я избрах сам и се справих добре (след средата на девети клас нашите спряха да разпитват за оценки и отсъствия). След гимназията дойде кандидат-студентската кампания - приеха навсякъде където кандидатствах, родителите ми оказаха натиск при избора на ВУЗ и се записах там където те казаха, а не там където исках - голяма грешка и пълен мой провал. Повторно кандидатстване - подобни резултати - този път не допуснах намеса, въпреки няколкото разправии, съмнения и коментари от страна на нашите. Засега вървя добре в сегашния си вуз (не мисля, че е по-лесен от предишния, разликата е, че изборът е мой и да го завърша успешно и да се реализирам с дипломата която съм получил там засилва вярата ми в мен самия и в моите способности. И обратното - ако се проваля в начинанието което сам съм си избрал, провалът си е мой и само мой - няма да го допусна. В гимназията беше същото - след като аз съм избрал с какво да се заема, не мога да считам никой друг отговорен за успеха или провала - следователно единстеното което ми остава е да си свърша съвестно работата :)
Какво мислите за "пълните отличници"? Възможно ли е едно дете с определени интереси да е пълен отличник, но не само на хартия?!
Напълно възможно, но не много вероятно. Децата с профилирани интереси обикновено се съсредоточават върху дисциплината (и свързаните с нея такива) която ги интересува. Децата с разностранни интереси също са склонни да пращат някои предмети в девета глуха, особено ако учителят е калпав (в прогимназията намразих литературата заради злобна и НЕГРАМОТНА (не се шегувам) литераторка) или програмта неадекватна (как се изучава смислено гимназиална математика за два часа седмично или физика - за един час?) В моя случай литературата си я наваксах в гимназията (отлични преподаватели) а математиката - две години след като завърших и реших че искам да кандидатствам техническа специалност (благодаря на нашите че ми финансираха 4 месеца частни уроци :) )
Изобщо, как постъпвате, когато чуете от детето си:" Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"? - Май няма начин да бъде убедено че може да му потрябва. Аз в 12-ти клас бях убеден че математиката е безполезна за мен наука и че никога няма да ми трябва. Колко си чупих после главата с 4-ките по математика и физика... Когато реших да сменя ВУЗ-а си и да кандидатствам наново в друг две години по-късно (заради пълното различие в специалностите не можех да се прехвърля) с 5 на изпита имах бал колкото някой с 3 на изпита и 6 по математика и физика от диплома. Сега съм студент в технически ВУЗ и математиката ми трябва всеки ден. Но ако преди 4 години някой ми беше казал, че ще е така - нямаше да му повярвам. Научих си урока - вече няма да отписвам науки като "безполезни", но този урок май се научава само от личен опит.

Искрено се зарадвах на отговора ти. Благодаря! Впечатлена съм.

това с ученето е едно голямо бреме, за всяко дете м/у 14 и 18. По това време ве1е са влезли в гимназии с профили и дори и да имат желание да учат то е най-вече по специалния предмет. Също за знанията зависи и самия клас защото ако всичките са гамени без особено желание за реализация то и самият ученик няма нужната мотивация, за да учи. А и самото училище е важно какво е, аз например уча в художествено у-ще и там нивото е около 3 за общообразователните предмети, по които на поразия се пишат 6ци само и само да не си мърдат пръста учителите, тъ като немогат да излязат на глава с нас... и ако детето ви влезе в групата на двойкарите няма шанс да изплува, затова много, ама много внимателно изберете гимназията, това е времето в което децата оформят характера си и подръжават на другите

На въпроса "Защо трябва да уча това, няма да ми потрябва" бих отговорила така:

1. Човек учи много неща, не заради практическата им стойност, а защото ученето развива мисленето и мозъка.
2. Знанието разширява кръгозора, удоволствие е просто да знаеш нещо. Не е необходимо всяко знание да има практическо приложение.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!