Колекционерство

Как мислите, всеки човек ли е колекционер на нещо, или това е присъщо само на част от хората?

Примерно - книги, марки, оръжия, старини, часовници, музика, филми, капачки, картички, салфетки, ... мъжи / жени...?
Случайно някой да е попадал на някое проучване за колекционерството, независимо дали статистическо, психологическо, ...?

аз от една година колекционирам животни и съквартиранти, но ми омръзна колекционирането със съквартиранти и по този повод има вероятност да замина за Франция, което ме кара пак да избеснявам, защото явно тук не мога да се справя със ситуацията-финансовата. Давам си сметка за всичко-от другата страна...иска ми се да стане чудо и да спре да ми се обръща колата....пак се разприказвах-какво ми става днес
Та за колекцията и колекционерството сериозно- спрях в момента, в който брат ми замени ценни пощенски марки събирани от мен и дядо ми за календарчета
И колекционирам усмивките на децата си и щастливите им муцунки и сега наблщдавам дъщеря си...спинка гушаната с кучето и се усмихва насън

Ами, зависи как гледаш на колекционерството.
В широк смисъл, да...на пример повечето жени обожават ...(добре, де, обожаваме ) дрехи, бижута, ОБУВКИИИИ и принципът е, колкото повече, толкова повече.
Сега, някои жени, които са си надвили на харча, могат да си колекционират дрехи и обувки ей така, за да си ги купят и да си гледат просто(което е колекционерство в тесен смисъл), но повечето ги купуват, за да ги носят.
В този смисъл, разграничителен критерии може да бъде, целта, за която се събират вещите. Когато е заради вещта сама по себе си, без да я употребяваш...е колекционерство в тесен смисъл (чисто колекционерсто, по моему, някаква мания); когато е за употреба, в каквито и количества да е, е колекционерство в широк смисъл (т.нар. ШОПИНГ - терапия)
Не знам при мъжете как е в тази насока...

всяка религия

ама одеве осъзнах, че колекционирам и инструменти :))

Ако дефиницията за колекционерство е "събиране на нещо, което не ползваш или използваш изключително рядко", то май само инструментите ми и старите компютърни чарколяци влизат в тази графа :)

Иначе мъжете ги използвам по предназначение достатъчно редовно... тях не ги колекционирам

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Някога някъде съм чувал отговор на този въпрос, който не може да не изуми.
Много странно е, че помня изумлението, а не помня отговора.
И помня, че корена на колекционерската страст е някъде из ануса...

Аз колекционирам хора. И си наричам колекцията - Галерия изроди "Избрани шедьоври".
Нямам нормален приятел или приятелка. За гаджетата ми да не говорим. Всички са лауреати в някоя форма на лудост.
Мога да дам и кратки данни за някои.

На върха на копието

те и да не знаят че са ти гаджета кво ти пука. тя и глава не ти трябва.
удри тенекиите на баи миле. като барабанче

... затова и си търсиш необикновени хора за средата си.
Разбирам те.
Аз съм дуалистична в това отношение... имам, както приятели и познати - абсолютни традиционалисти / направо като статистическа извадка за средния българин/, така хора, живеещи на ръба на някоя крайност...
Явно, съм като онзи особен вид делфин в Амазония, за който се знае, че живее благополучно, както в сладки, така и в солени води.
Може би причината е в биографията ми - когато бях в беда ми помогнаха най-много именно " нетрадиционните" личности, докато другите стояха и се чудеха какво и как...

Non nova, sed nove.

Ами нещо ми е скука да общувам с нормални. Не, че не се опитвам, ама се усещам, че като ми говорят, изобщо не мога да ги чуя. Само виждам, че си мърдат устните, а мен ме е обзела една такава досада, че не чувам нищо.
Пък съм свикнала вече да ме обвиняват някакви непознати недоносчета във виртуала, че позьорствам и преигравам. Истината е, че се опитвам да се държа колкото мога нормално тук.

На върха на копието

Аз колекционирам компютърни вируси. Изпитвам непреодолима носталгия към времето когато най-сериозните компютри бяха 286-ци. И имаше само ДОС.

C'mon, meat!

Ти пак си добре. Има някои, които колекционират спирохети, стрептококи и пичи въшки.
При това, дори не си го поставят за цел, ама им иде отръки.

На върха на копието

Спирохета... опазил господ. Веднъж набрах гъби по венците. Ужасно беше.

C'mon, meat!

От това, което си мисля ли?!?

На върха на копието

Ъ-хъ. Бях млад и зелен тогава.

C'mon, meat!

което се опитваше да ми обясни, че колекционерството като натрупване на предмети е израз на желанието да запълним материално емоционални празнини. И понеже съм страстен колекционер, зарязах написаното - нямам нужда някой да ми казва нещо, което знам

Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.

4eHe написа: "...хората събират разни неща, защото ги намират красиви". Още мисля върху това.

Werner Muensterberger, американски психолог, който издаде книга, наречена Колекционерството. В нея той застъпваше идеята, че няма малки и средни колекционери, а колекционерството спроед него е психологическа заложеност, която може да се дължи на сетивен спомен на лишаване, на загуба или нараняемост и че желанието за колекциониране е субстит, пряко свързан със сивотата на ежедневието и депресивните тенденции.
По нататък се продължава с идеята, че мисълтта за натрупване на предмети в колекция се заражда след осъзнаването, че всички ние сме затрупани с предмети, които нямат друга функция освен да стимулират нашата памет и да ни карат да си спомняме, както и да си даваме материално сметка, че сме и живеем. Дават се примери със стари писма, камънчета от морето в детството, стари банкноти от преди време, все предмети, които нямат друга функция освен тази на екструвертна памет.

Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.

е присъщо на някои, колекционерството се учи.

Попитали Мария Бонапарт, една от първите жени психоложки какъв е произходът на колекционирането, и тя казала, че е анален.

Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.