сърдитко

Имам седем месечно калпазанче,много гальовно и сладко/когато иска/.Проблемът е в това,че от скоро съм по цял ден на работа и той е сам в къщи.Има си играчки и всички други необходими неща,но очевидно страда по човешка компания,защото когато се прибера драска,хапе и не дава да го гушкам,а в събота и неделя е съвсем друго коте,мил и плътно залепен за мен/тропа по вратата на тоалетната ако случайно се забавя повече от две секунди/.Няма начин да му обясня,че излизам не защото не искам да съм с него.Случвало ли ви се е и как да направя така,че да страда по малко от самотата и да не се превръща в дивак за цяла седмица?Сега не смея да изляза за по дълго време през почивните дни,защото трагедията започва отново.Дали ще се примири?

как да направя така,че да страда по малко от самотата

Като му вземеш другарче, може би

Това е мило предложение,но за съжаление неосъществимо за момента-борбата да имам едно коте беше достатъчно тежка и сега не мога да внедря още,макар че ми се иска.

Мъжкото тяло ли?
Е, защо не опиташ да го 'препрограмираш'
По-лесно ще ти е, отколкото котето...
(личен опит )

Опитвам непрекъснато да пробия оттук-оттам,но тези неща изискват време,а междувременно пискьо страда и ме дере(него също),с което не подпомага идеята за друго коте.

откакто си взех втора котка (макар и абсолютно непланувано), спряха жестоките набези по глезените ми, мятането на гърба и зверското хапане. Сега дебелия има къде да си изразходва енергията и не ни напада, а даже е много по-гальовен от преди. Естествено, съществува и ревността, и борбата за територия, но с течение на времето борбите между тях стават все по-"меки". Така че най-лесно е да имаш две котки ..... по-забавно е, а и няма да го мислиш скучно ли му е по цял ден. Грижите не са двойни, даже е по-лесно.

п.п. между другото мъжа ми обожава дебелия котарак. Когато се прибра от работа преди година и половина и завари нещастно дрипаво коте в коша на Наньо му идваше да ме застреля на момента. Около седмица говореше, че трябва да намерим друг дом за котката и по всякакъв начин ми даваше да разбера, че не е възхитен от присъствието и вкъщи. Месец след това я обичаше колкото мен .... сега имам чувството, че я обича повече от мен
. Спят заедно, гушкат се, говорят си .... направо умира за нея. Така че и твоят мъж ще склони, спокойно.


there's no time to analyse

Това е успокоително,макар само до някъде,защото ако го направя и ми мине номера,не се знае колко пъти още ще се опитам (никога не мога да устоя на котешка муцунка).Засега давам на мачко обстойни обяснения за неизбежните неща в живота,но той май не е склонен да приема оправдания от рода на:работя за да имам парички за вкуснотийки,инъче трябва да станеш просяче и други подобни,отминава ги с гордо мълчание,макар че ме изслушва.

когато някой от нас планира излезе от дома котако ни веднага усеща (не знам как) и се паркира пред входната врата. и не мърда от там горкия и седи и гледа с един жален поглед "моле те не излизай"... това се случва дори когато вкъщо остава някой друг... просто не ни пуска да излизаме
обаче ефекта на прибиранито ни е точно обратния... като е стоял известно време сам и после само гледа как да се гали и търка... а като сме наоколо по дълго време по скоро ни избягва...
мисълта ми е, че това вероятно е индивидуално за всяко коте
твоето си те обича... ама е и още мъничко. може би ще го израсте
но не мисля, че има начин да го отучиш
то милото си има чувства и те вероятно не подлежат на контрол от човешка страна

Вземете му котегледачка!

Rosy,повярвай, по-хубаво от това да имаш коте е единствено това да имаш две котета...Аз исках едно,но в посл;едствие се слу4и така 4е си взех две4ки и даже за миг не съм съжалила,да не говорим 4е единствената поразия ,която съм сварила у нас беше размотаната тоалетна хартия веднъж.Имам страшно много цветя в саксии,сухи цветя,вази навсякъде по земята...изобщо не проявяват интерес към тези неща.единственото което ги вълнува е да ти4ат по цял ден гонейки се,да се бори4кат и да се гушкат.Винаги когато съм навън за по- дълъг период съм спокойна,защото знам 4е се забавляват двенките.Така 4е и моето мнение е да помислиш за още едно котара4е,а това ще достави огромна радост не само на твоя котьо,а и на теб.Представяш ли си ве4ер две мъркащи същества да се гушнат при теб под завивките...Няма такъв кеф:)))

Страхотно е, но това за цветята... Боже, завиждам ти! Вкъщи вече е пустиня...

Най-хубавото нещо ее... да имаш котка естествено! Познай кое е по-хубаво от това да имаш котка? Да, веднага позна - да имаш две котки. Две котки вече са коТница, комбина, а също така и двойна радост, две пухинки за гушкане, за милване и за глезонтене. Освен това има по една за всеки от вас. Няма единият да се чувства пренебрегнат. Лошото е, че човек започва да се настървява на котките ...