е писна ми!!!

Преди два дни направих нервана криза...
положението е следното в къщи роднините ми не зачитат професионалните ми умения и постоянно търсят съвети за разни дреболии от други( а и не са добре здравословно и ми е доста притеснено).
Все аз трябва да правя отстъпки едва ли не аз съм имала повече (от какво тъй и не е ясно) да се примирявам...
Хората, които харесвам като разберат това започват да се държат грубо.
Постепенно се превръщам отвътре и отвънка в чудовище ...
Странното че като отида при пси- не мога да има кажа проблемите си...
излиза че съм някаква глезла...не знам кой път да хвана така трудно се издържa

С роднините си е така.

И мен ме наричат глезла вкъщи и си е обиждат и пренебрегват на поразия, както се казва - разликата е, че мен това не ме интересува ...

Хората са най-големите чудовища. Не всички обаче - ти например може да не станеш.

Ти при колко пси-та ходиш?!

Не си глезла, а просто ти се е натрупало много неразбиране от другите, което се мъчиш да погребеш в себе си и скриеш от тях, защото след като не те разбират си мислиш, че не им пука за теб. И това е наистина потискащо, депресиращо, меко казано неприятно. Така е, но няма винаги да е така, просто вземи the best от настоящите обстоятелства, те могат наистина да бъдат в твоя полза за вбъдеще.


J'ai leve la tete et j'ai vu personne

най-доброто викаш ...пробвам ама всичко твърде дълго продължава
Ходила съм на една психиятърка, която каза , че не съм болна, но ме прати при една психоложка.Тя ми направи тест за депресия и каза че нямало нищо страшно. ВСе пак не мога да има кажа всичките си тайни.
Aм като се замисля метаморфозата вече е започнала (към чудовище де).
Пък да ти кажа много е кофти като виждам докъде ми стигат възможностите.
И съм се спряла почти на едно място ...
Ех а|яс добре, че си тука. Ти как си ?

Това което пишеш е кофти. Мисля, че единственият ти изход е да се вземеш сама в ръце и да зарежиш всякакви пси-та. На тях или се казва всичко или нищо. Понякога човек не може да бъде откровен даже и в тежка ситуация. Тогава нещата са предопределени от ограниченията, които поради някаква причина съществуват. Какво остава тогава? Имаше една приказка "Красавицата и звяра".

Късмет!

/Аз лично не вярвам на пси-тата, но всеки знае себе си./

Я бягай при хомеопат да те вкара в пътя и ги заеби тея психомалоумници,
те са по зле и от лудите.
Ти си обидена и с наранено его,а хомеопатията доколкото знам помага при
такива състояния.

Липсва ти доверие, в теб самата, в другите, дори в хората, към които се обръщаш за помощ.

Не можеш да очакваш, че ще получиш адекватен съвет от психиатър или психолог, ако не му се довериш напълно... Може би решението не това, което те измъчва е именно в онова, което криеш от всички... Ако му позволиш да излезе наяве, има голяма вероятност то да изгуби власт над теб и да престане да те измъчва...

Не се самообвинявай, просто се довери... Не се страхувай да се довериш. Ако по някаква причина психиатърът или психологът не ти вдъхва доверие, иди при друг.



Елате си узнете лордот!

Твърде дълго... И аз имах миналата година един период, който от преди беше започнал, но тогава се засилиха неготивните влияния (ако мога така да се изразя) и бях сигурна, че октомври ще премине... е, ноември , не знам как издържах, защото нещата започнаха да набират скорост, но... всичко си има край, трябва да го знаеш. От това например положителното е, че ще си направиш изводи и няма да се съмняваш къде е твоята вина, къде чуждата.

Колкото до депресията - има разлика между нарушен химичен/хормонален баланс в мозъка и емоционално състояние, провокирано от множество фактори. Ако е първото, тогава човек има нужда от лекарства. Ако е второто - значи имаш чувства, т.е. все още не си чудовище . И е нормално. И аз като се отпусна да мисля и се сдухвам. Обаче може да е грешен подход, но тогава си представям колко по-зле можеше да бъде всичко и че си струва да се старая по някакъв начин, за да не се влошат нещата още повече, че тогава просто не знам - нещото, което най ме плаши е хаосът, т.е. когато изпусна дадена ситуация или емоция от всякакъв контрол - тогава изпускам и всичко останало и се панирам . Това може да има общо с асцендента ми - Дева
И аз мога да кажа за себе си, че съм се чувствала като чудовище и продължава да ми се случва и понякога се мразя ама много силно се мразя, защото... ми да заради възможностите, както ти казваш, заради това, че пред определени обстоятелства съм напълно безсилна, затова, че се въртя в омагьосан кръг, затова че не мога да направя нищо и съм се предала предварително в една много, много важна "битка" и сега се опитвам да си докажа, че не съм толкова виновна, колкото си мислех преди, защото ако не го постигна ще е страшно... И това всичкото ти го говоря в момента без капка емоция, защото е отдавна осъзнато и преживяно, тоест искам да ти кажа е нормално всичко, което чувстваш, че абсолютно всеки си има проблеми, съмнения, тежки загуби... но това нищо не означава всъщност. Така се е случило, голяма работа
Спряла си се, защото имаш нужда от почивка - дай си я, все пак главното, за да се чувстваш добре е да бъдеш приятел на самата себе си и да си помагаш и утешаваш така, както би го направила с някой, на когото много държиш
Питаш ме как съм? - Аз винаги съм добре, а понякога се чувствам дори страхотно.

Ето ти един поздрав - може да е тъжна песента, обаче на мен ми действа освежаващо може би защото съм го изпитала - в този смисъл на всеки се случва да е губещ в любовта и не е толкова страшно, само е малко сдухващо и те кара да си преоцениш живота E, сега не се чувствам така, де или поне не чак така :

[линк]


So many words for the broken heart
It's hard to see in a crimson love
So hard to breathe
Walk with me, and maybe
Nights of light so soon become
Wild and free I could feel the sun
Your every wish will be done !
They tell me . . .

Show me the meaning of being lonely
Is this the feeling I need to walk with
Tell me why I can't be there where you are
There's something missing in my heart

Life goes on as it never ends
Eyes of stone observe the trends
They never say forever gaze
Guilty roads to an endless love
There's no control
Are you with me now ? !
Your every wish will be done!
They tell me...

Show me the meaning of being lonely
Is this the feeling I need to walk with
Tell me why I can't be there where you are
There's something missing in my heart

There's nowhere to run
I have no place to go
Surrender my heart, body and soul
How can it be you're asking me to feel the things you never show ?

You are missing in my heart
Tell me why I can't be there where you are . . .

Show me the meaning of being lonely
Is this the feeling I need to walk with
Tell me why I can't be there where you are
There's something missing in my heart . . .


J'ai leve la tete et j'ai vu personne

хм ем аз не ги казвам с думи те си личат нещата изписани по лицето ми по държанието и т.н.
В осми клас пак имах някакви проблеми тогава психоложката в даскалото някак ми се подсмихна все едно някакъв детински проблем че съм и ясна та тъй де с някакъв ирония ме гледаше.
Пък тази сегашната изкара все едно всичко ми е наред.И като излезнах от кабинета и наистина ми беше по-леко ..ама после
Нямам нужда да ме вкарват в правия път ...
Ако има кажа ясно какъв е проблема шет вземата да се мя4 да ме вкарват в "правия път"
Аз си мълча другите се опитват да ме манипулират яд ги е че не играя по тяхната свирка ...
И съм твърдо решила на моята няма да стане, но и на тяхната няма

Ама това е само приказка...Прав си все пак в главата ми е останал капка трезв разум да не позволя да се разръчкат твърде на дълбоко
ще се опитам да се взема в ръце ..въпреки че ръцете ми са леко възани ...

Мислех да ида на ирисова диагностика ...
Към хомеопатията гледам с известни опасения ..но щом казваш че и за такива неща лек намирали може и там да пробвам ..все пак не разполагам с толкова много средства

значи казваш ще го преживеем и това ..дано да е така
явно ти си преживяла доста ...
моя кофти период беше март месец миналата година ..лятото долу горе се закрепих... am не напълно
та мерси че си тук :)

Ти сама се поставяш в положение на жертва на някакво лошо отношение или на неразбиране...

Запитай се, а дали не ти харесва да бъдеш неразбрана? Дали точно това не ти се иска? - Било защото имаш нужда от самоутвърждаване, било защото това е "драматично" и "е признк на дълбока душевност"?

И кое е това, което квалифицираш като "тяхната няма да стане!"?

Ако си между 16 и 24 годишна, може да имаш конфликти с близките си поради необходимостта да започнеш да живееш самостоятелно, поради нуждата да те възприемат не като "детето", а като равна измежду равни? И в това да няма никаква патология...

Но ако наистина се стремиш да излезеш от кризата си, трябва някому да се довериш. Друг изход няма...

Е, ти си избираш какво да правиш... Но от твоя избор произтича всичко, което ти се случва и ше ти се случва, така, че опитай са да скъсаш с търсенето на други, отговорни за състоянието ти...

Елате си узнете лордот!

За неразбирането... аз съм на мнение, че когато човек опитва, опитва да обяснява, да уточнява, да се разбере с хората и се оказва, че на тях всъщност не им пука дали ще те разберат или не, а просто искат да си постигнат своето - при това дори играят пред теб на наранени, при това осъзнаваш как през цялото време само теб коментират, но забележи когато ти искаш да говориш с тях, те си знаят само своето и практически като развалена грамофонна плоча ти повтарят едно и също и не искат да вникнат в думите ти, защото така им е по-лесно; когато осъзнаваш, че никога няма да бъдат доволни, защото те искат като предмет, не като човек и искат да осмислят своя живот, а не твоя; че ти се дразнят само защото не си тази, която ще прави мили очи пред приятелите им и те после ще хвалят тях заради теб, тогава просто човек спира да дава обяснения, спира да се интересува, става напълно безразличен и неминуемо причинява болка дори не това да е целта му. А тази болка я използват отново срещу теб и ти си мислиш, че можа би имат право... А всъщност просто не е станало тяхното и затова се ядосват, затова ти се сърдят, затова се опитват да те наранят по всякакви начини... и все пак отвреме навреме знаят, че трябва да бъдат и "добри", за да се съмняваш, за да не можеш да бъдеш сигурна, за да обвиняваш себе си, а не тях. Но всеки път след като забравиш случилото се, то се повтаря неминуемо. Аз вече обаче помня. Винаги настъпва една преломна точка и няма, няма да забравя нищо, дори нарочно ще си припомням ей така насила.


J'ai leve la tete et j'ai vu personne

Не съм преживяла доста, моля ти се. Ако знаеш на хората какво им се случва. Най-малкото децата, които се раждат болни и всичко друго е без значение. Не говоря за инцидантите, които преобръщат целия ти живот. А повечето аз сама съм си го причинила освен това, така че не се брои , нито пък е непоправимо засега поне - моите са главно емоционални проблеми и драми, затова и не се възприемам особено насериозно, щото би било смешно. И все пак винаги ще помня една реплика от "Али Макбийл": 'Какво прави твоите проблеми по важни от чуждите? - Мои са си.' Та и аз така - мои са си

Нали знаеш, винаги и на бележка можеш да ми пишеш, когато поискаш, защото и аз не мога да бъда докрай откровена пред всички. Това не означава сега, означава винаги


J'ai leve la tete et j'ai vu personne

ирисовата диагноза изобщо няма нищо общо с проблема ти.
търси хомеопат , който работи с ''ЦВЕТЯТА НА ДОКТОР БАХ''.
ЕДНО ВРЕМЕ НА МЕН МИ ПОМОГНАХА ПРИ СЛЕДОБЕДНА ТРЕВОЖНОСТ.

ОТ КЪДЕ СИ?

Smisyla v koito upotrebih irisovata diagnostika e po skoro obrzen edin vid poglejdat ti v o4ite i pro4itata vsi4ko...nqma nujda da obesnqvash
a tova koeto go kazvash ne e li nqkakyv vid aromoterapiq ..vidqh nqkakavi shishenca deto prodavat po 3 lv ednoto plus tova zape4atani ...
tq moqta trevojnost ne e toku tyi bez pri4ina ..nqma li pove4e da zamaja neshtata ?
Ina4e na homeopat misleh da hodq zaradi studeni krainici i tymni krygove pod o4ite ...ama puk tozi problem se reshi donqkyde s 4ai ot ginseng
Tvoqt problem kakyv e bil?

Моят съвет е като начало да си намерите поне един, който да бъде под ваше опекунство... Човек, човече или някакво животинче - котенце или кученце, което да бъде покровителствувано от вас. Някой, който се нуждае от нечия, защо пък не от вашата помощ. Знаете ли как човек може най-бързо да се научи да бъде щастлив? Като се постарае да научи на това някой друг. Именно вие бихте могли да научите мнозина, защото имате голям опит, вие знаете как човек може да НЕ БЪДЕ щастлив. Опитайте поне експериментално. Поемете някакво неофициално, най-незначително опекунство. Като приемете тази позиция, като й се отдадете искрено, ще почувствате съвършено ново състояние на духа. Успех!

Ааа какво е туй нещо -

В отговор на:

---

човече

---

...не съм съгласна с такива определения
домашни животни имам ... ама няма никой да обсебвам сега

Не става въпрос за обсебване, а за помощ, ако ме разбираш какво искам да кажа.