Присъствие на таткото...

по време на раждане? Термина ми е 22-ри май, много се замислям дали да не присъства и таткото. Моля, минали по този път майчета да споделят помогнало ли е присъствието на таткото, татковците как се чувстват, къде точно стоят по време на целия процес и въобще много искам да науча с подробности всичко около това присъствие.....Благодаря предварително на отзовалите се....

Една от често спряганите теми покрай раждането!
Ето ти едно мнение не само от "другата страна" а и от доста четене по темата.
Раждането на детето ви е нещо Лично и силно Емоционално за всеки от вас.
Наблягам на Лично заради целия букет от сходства или различия, които имате предварително към очаквания момент. Наблягам и на Емоционално заради други очаквания, индивидуални виждания, насадени предразсъдъци или реално преценени потребности.
Говорете си! Обсъдете го!
Главното е, евентуалното му присъствие /или отсъствие/ да не травмира никой от вас. Да не е повод за неоправдани очаквания или пропуснат шанс.
По реда на приоритетите, това е първо твое решение , после негово решение, но в крайна сметка е ... ваше общо решение!
Няма рецепта!
Вярно е, че има мами, коио са НАСТОЯВАЛИ мъжете им да присъстват и после мъжете им са били благодарни за емоцията. Вярно е и че има мъже, които са НАСТОЯВАЛИ да присъстват и мамите впоследствие са им били благодарни за подкрепата. Винаги има изключения.
Вярно е и че зависи от това нормално или секцио е раждането; има или няма усложненияпри раждането; разрешено /по принцип/ или забанено е присъствието на таткото ... сигурно пропускам и още неизвестни

Понякога решението идва от самосебеси, друг път е трудно и проблемно.
Каквото и да решите - Успех!
За протокола : Мамма ражда със секцио, присъствах.

Ще ти напиша своето мнение изхождайки от нрава и реакциите на нашият татко. Никога не бих допуснала да присъства на раждане. Първо прекалено е емоционален и много се притеснява (по ред причини). Второ има вероятност като по филмите да се налага екип и за него (въпреки, че е учил генетика и знае горе-долу за какво става въпрос и какво се очаква). Трето раждането при някои майки е доста травмиращо по отношение на разкъсвания, викове, болежки и т.н., а това е достатъчна причина да шашне един любящ и притеснен таткоq който незнае как да помогне на жена си.
За протокола раждах секцио, но никой незнаеше дата и час, за да няма излишни тревоги и притеснения

Благодаря за отговорите...Оффф, не знам, змислих се, има го момента с болежките и виковете и точно си мислех, че ако той присъства няма да викам толкова, за да не се излагам един вид...че първият път мнооого виках...той каза, че ако настоявам ще присъствамакар че неискал да гледа как се мъча.....не знам....

Да.Да.Да и ДА.
Ако имах 4 ръце бих ги вдигнала zа присъствието на таткото. Това е най_голямата помощ, която можеш да получиш. Мъжът ми беше с мен преz цялото време_от постъпването в болницата докато ни иzкараха от реанимацията. Първо докато траят контракциите ми беше много приятно да имам някой блиzък, с когото да си говоря на теми раzлични от това колко ме боли/неболии и колко раzкритие имам. Имах много мила и внимателна акушерка, направо ангел, но ИЗОБЩО не се чувствах толкова спокойна с нея, колкото с мъжът ми. При напъването таткото ти е до главата_иzобщо няма видимост zа това, което се случва долу и смея да твърдя, че ако не ме беше подстракавал и окуражавал преz това време щях да раждам поне 2 пъти по_дълго. Просто в тоzи момент бях иzклЮчила тотално какво ми раzправят и доктора и акушерката и чувах само и единствено неговият глас.
В zаклЮчение мога да кажа, че с невероятното си самообладание и подкрепа мъжът ми стана 2 пъти повече мъж в очите ми след тоzи случай. Иначе и аz си мислех, че няма да му понесе и че добре го поzнавам, ама нанаиси не само, че му понесе, но и бях толкова иzненадана. Просто е невероятно, да видиш колко много можеш да получиш от човека до теб.
С думи 2 ЗА присъствието.


Simona-25.01.2006

Един глас "против" и от мен

Говори със съпруга си. Каквото и да ти казваме тук, вие сте семейство и трябва да решите как е най-добре за вас

Ами щом ти е казал, че не иска да гледа как ще мъчиш какво се замисляш. Защото ти ако раждаш нормално гаранция ще се мъчиш. За раждането ти трябва човек със самообладание, който да е готов да седи с теб нон стоп и да ти помага за всичко каквото поискаш. Ако е някой претенциозен или със слабо сърце или нервен или паника мисля, че по-добре без него. Аз първия път раждах със свеки щото мъжо беше в чужбина. Много съм доволна от помощта и и всичко - страхотна жена. Изтърпя всичките ми викове (по нея) и беше неотлъчно до мен. Сега искам мъжът ми да е с мен, но определено съм се подготвила да очаквам по-скоро проблеми с него отколкото помощ. Той припада само като му вземат кръв. Там не знам как ще издържи. Помисли и си реши, кое е най-добре за теб самата. Успех

По принцип всяко семейство си решава. Ако бащата не иска, дали има смисъл да се насилва? Хора всякакви, не всеки издържа.
Иначе моят мъж беше с мен, той сам си реши, въпреки, че го беше страх, усещах го. В болницата бяха казали, че предпочитат присъствието на бащата, но никого не задължават. Понеже раждах с епидурална (като видях, че не мога да издържа и си я поисках), ме болеше само в началото. Таткото го сложиха на един стол до мен, говорихме си, даваше ми по малко водичка, така, че времето мина бързо, иначе сигурно би ми било досадно. Накрая се премести до главата ми, въпреки, че му предложиха ако иска да отиде отпред да види как се подава главата на бебето, но той разбира се отказа , обаче явно от горе е хвърлял по едно око, защото после ми заяви, че почти всичко е видял. Предлагат ако иска да пререже и пъпната връв, на наша позната мъжът и е месар и той я е прерязал като е раждала. Също така ми помагаше при напъните и за капак първо дадоха бебето на него, а не на мен!

решението си е лично ваше и никoй друг не може да го вземе!
Но аз съм с двете ръце ЗА! Просто не мога да си представя мъжа ми да не беше с мен! Сигурно щях да изкукам и да се побъркам от притеснения!
Бях мислена за нормално раждане, мъжа ми седеше до мен, говорихме си глупости, а той като виждаше на когато че се задава контракцийка ми подаваше ръката си. Най-вече ми напомняше да дишам - оказа се мнооого важно нещо това правилното дишане! Да обаче тоневете на бебо бяха страхотно ниски, постоянно влизаха разни доктори и акушерки и си шушукаха разни работи и по едно време ме превърнаха на опитно зайче...после изведнъж каzаха секцио и след 2 минути вече бях в операционната, а след още има-няма 5 татко и бебока вече били заедно.
А аз още не мога да си повярвам колко спокойна бях през цялото това време. Просто даже и за момент не се бях притеснила. То вярно, че и персонала в болницата беше супер мил, но без мъжа ми както писах щях да изперкам!



P.С. а мъжа ти ако не иска, може да вземеш майка, сестра, приятелка...просто човек с които знаеш, че сте се чувстваш спокойно и комфортно







reshenieto si e lichno vashe i nikoi drugne moze da go vzeme!
No az sam s dvete race ZA! Prosto ne moga da si predstavia maza mi da ne beshe s men! Sigurno shtaih da izkukam i da se pobarkam ot pritesnenia!
Biah mislena za normalno razdane, maza mi sedeshe do men, govorihme si gluposti, a toi kato vizdashe na ktg'to che se zadava kontrakciika mi podavashe rakata si. Nai-veche mi napomniashe da disham - okaza se mnooogo vazno neshto tova pravilnoto dishane! Da obache tonevete na bebo biaha strahotno niski, postoianno vlizaha razni doktori i akusherki i si shushukaha razni raboti i po edno vreme me prevarnaha na opitno zaiche...posle izvednaz kazha sectio i sled 2 minuti veche biah v operacionnata, a sled oste ima-niama 5 tatko i beboka veche bili zaedno.
A az oshte ne moga da si poviarvam kolko spokoina biah prez cialoto tova vreme. Prosto daze i za moment ne se biah pritesnila. To viarno, che i personala v bolnicata beshe super mil, no bez maza mi kakto pisah shtiah da izperkam!

P.S. a maza ti ako ne iska, moze da vzemesh maika, sestra, priatelka...prosto chovek s koito znaesh, che ste se chuvstvash spokoino i komfortno

Моят глас е" против".По време на цялата ми бременност много исках таткото да присъства,но се случи един инцидент и се наложи да раждам 3 седмици преди термина ми и така или иначе не го пуснаха да влезе и добре че стана така,защото що викане извиках и болки изтърпях ...и после ясно си дадох сметка,че самата аз не бих искала да бъде там и да ми слуша виковете и да ми гледа "изпълненията".А той милия стоял долу под прозореца и когато са започнали да ме шият и аз наново съм започнала с виковете,той си помислил че ще има още едно едно бебеЕ,чул е нещо но се радвам че му спестих гледката.Разбира се, всяко семейство само трябва да вземе това решение,пък и много зависи от "вида"на таткотоУспешно раждане!

Аз съм за! Първият път раждах сама ,защото болницата не разрешаваше ,вторият път бяхме заедно. Не бих се лишила нито аз от него ,нито него от възможността да присъства на раждането на детето си.
Не е задължително да се мъчиш,да викаш .... има си упойки. Аз не съм чула баща който е присъствал на раждането да отказва да повтори.

Златко и Стоян

Аз не съм раждала, но ми предстои и съм се замисляла по въпроса и за това ще си позволя да изкажа мнение.
Аз съм твърдо ЗА бащата да пръсъства! В крайна сметка, ако на него не можеш да разчиташ в такъв момент, на кого????
И не смятам, че трябва да се настоява! Той трябва да има желание да е до теб и да ти помогне в този момент. Дори да се притеснява, да му е тежко, трябва да се стегне и да ти даде опора, пък вътрешно да се притеснява колкото си иска!
Все пак това дете е и негово. Айде сега да ме остави сама за да не се бил притеснявал как се мъча! Всяка жена има нужда точно от подкрепата на таткото в този момент. Така че татковци, стягайте се и бъдете опора на жените си. Стойте спокойни поне отвън!

Преди да забременея исках при раждането съпругът ми да е до мен за да ме подкрепя и да разбере и той какво е да раждаш.
Като забременях и като видях той колко се притеснява за мен и бебето и го беше дори страх да дойде с мен на консултация да не би лекарят да кажел нещо лошо, реших че мога да му спестя излишните емоции.
Когато ми изтекоха водите и отидох в болницата съпругът ми беше 100 пъти по притеснен от мен.А аз бях доста спокойна все пак знаех, че този момент ще настъпи пък и ми беше датата на термина.Раждах в клиника, в която се намирах на 4 етаж, с добре затворени прозорци и добре изолирана.Знаех, че няма да чуе нищо дори и да си издера гърлото и това ме успокояваше още повече.
Ако беше до мен щях да се притеснявам за него да не припадне а не да мисля за раждането.
Както и да е викането си го спестих защото бебчо започна да губи тонове и по спешност родих секцио.
Така беше при нас и не съжалявам.Нито се обичаме по-малко нито се уважаваме по-малко.
Смятам, че ти и таткото на бебето ти трябва да решите какво да правите.Ако е много чувствителен на тема раждане и го е страх от този момент повече и от теб просто му спести емоциите.Леко раждане!

ДА, ДА, ДА и пак ДА!!!!
Това е моето и на мъжа ми мнение!!! Бяхме заедно...и не сме съжалявали нито за секунда!
Все пак бебето е колкото на майката, толкова и на бащата...правено е от двама души...таткото е бил през цялото време до мама през бремеността....Айде сега не можел да издържи да гледа как се мъчи жена му!!! Може да го издържи...и според нас двамата (мен и мъжа ми!) мястото на таткото е точно там - до мама, докато се ражда човечето!
Но наистина решението ви трябва да бъде взето от двамата заедно!
Каквото и да решите - УСПЕХ и леко раждане

Е не мога да раzбера едно нещо_от къде ги иzмислихте тия викове, мъки, крясъци и т.н...не сме в 17 век, а в 21. Има обеzболяващи инжекци, епидурални, спинални и неzнам още какви _ални анастеzии...
Никой не иска от родилката да се прави на герой и да чака до последно, че да отиде в болницата_отиваш, виждаш, дали те боли и как върви раzкритието, ако решиш, че ти идва в повече си искаш упойка и всичко е ток и жица. А пък при необеzболено раждане ИЗОБЩО няма смисъл да си хабиш силите с викане_дишаш дълбоко на контракциите, а при напъните още по_дълбоко. С крясъци само се раzсейваш, това са някакви Холивудски драматиzми.


Simona-25.01.2006

Може да няма време за упойка

Е тогава zначи ще бъде много бърzо раждането и иzобщо пък няма какво да се оплаква.


Simona-25.01.2006

Абе да ти кажа, пак си боли. Бързо, бавно - раждаш
Прагът на болката е важно нещо

А, бе ти недей така...щото точно такива холивудски драматизации изживях с първото ми раждане преди 8 години. Беше изключително (за мен, де) продължително и мъчително.

Постъпих на термина сутринта с изтичащи води. Целия ден нищо не се случи. Контракциите почнаха в полунощ и бяха много болезнени. Родих чак на следващия ден в 14 часа - неяла и неспала повече от 24 часа, напълно изтощена (т.е. от първата контракция до раждането - 14 часа, след 8 часа мъки имах по-малко от 2 см. разкритие). Никой не спомена за упойка, единствено няколко часа преди раждането ме включиха на система окситоцин.

Как си представяш мъж да седи до мен 14 часа и да слуша как стена, скимучкам като настъпено пале, хлипам жално "мамо, мамо", викам....и т.н.

След такова изживяване сигурно доста жени биха се отказали от второ дете. Но пък аз имах късмет - второто беше бързо и лесно - по-малко от 3 часа от първия признак до раждането. Дето се вика - едвам влязохме в болницата и родих. Още няколко минутки закъснение е щях да родя в коридора . И да, таткото беше с мен, но не влезе - как ще влезе облечен с ежедневните си дрехи, кой ще се занимава да го облича в престилка и прочие...

Да не говорим, че тогава присъствието изобщо не беше регламентирано, даже не се коментираше толкова.

Сега за третото дете му казвам - имаш последен шанс, ако искаш, но ако не искаш - няма проблем...Честно да си кажа - и на мен не ми се искаше, не че имаше как. Отново. Аз преносих. Постъпих в болницата на шестия ден - без родова дейност. Отново цял ден нищо не се случи - нито болки, нито контракции. Към 2 часа през нощта от мен изпадна нещо голямо, пихтиесто и кърваво (после ми казаха - ми тапата ще е било, какво друго....но не приличаше на предишните два пъти)....казаха, че имам вече 8 см разкритие, а аз не бях усетила нищо до момента. Родих в 5:20 сутринта - беше кратко и много болезнено, почти без контракции, които да ми помагат....

И отново - как си представяш таткото да седи до мен цял ден и цяла нощ в очакване на неизвестното....

И въпреки неприсъствието на таткото конкретно до мен и трите пъти - нито за миг не съм се почувствала изоставена, необичана или каквото там може някой да си помисли. Напротив - чувствала съм обичта му, подкрепата му, грижовността му по много други начини и в други детайли и жестове, а същевременно се радвам, че съм му спестила някои нелицеприятни гледки.

Не споря...
Пък и с теб как ли бих могла.
Все пак преди 8 години упойките не бяха толкова популярни...(даже никак като се zамисля),така че едва ли може да се вzеме като баzа zа сравнение.

А иначе аz пък не си представям как мъжът ми ще ме остави САМА, раждаща НЕГОВОТО дете 4, 14, 24 или 54 часа с непоzнати в болницата. Въпрос на виждане.

Само отбеляzвам, че ако мъжът ми постъпи по една или друга причина в болница аz също ще седя до него неzависимо дали се мъчи, реве, вика, псува, сере или повръща, колкото и часа да ми се наложи и колкото и нелицеприятно да е.(дано не се налага, но все пак...)


Simona-25.01.2006