Празници

Dnes bilo i Sweti Walentin
Някои показали Ви , че е и такъв празник . Не съм разведена , но явно натам съм тръгнала .
Но да живе любовта !!
Наздраве !!!

Пожелавам ти скоро да се присъединиш към клуба.

C'mon, meat!

Е, хайде сега...
Преживяхме Коледа, Нова година, та един Св. Валентин ли няма ...
Важното е да не пропуснем Трифон Зарезан, а той може да се празнува и в усамотение
Я се засмей!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не се заяждам, но ти какво направи по този повод?
Все пак не е 8-ми Март.

Наздраве и от мен!

Не ми връзва!.....Понякога

Получих едно съобщение и една валентинка, но не зная какво да мисля за едното от двете.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!

Като пропуснахме редовния сутрешен секс по едни причини, които не ми се разказват. Не е чудно, щото досега май почти не си спомням неразвален празник с Идиота. Ние така си ги отбелязваме. Та, кво викаш? Ще се развеждаш? Не се хаби, няма смисъл. А наздраве!

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

и празниците и делниците сами си ги правим, и никой не е отговорен нито за настроенията ни, нито за това как ги прекарваме, пък било то и съпруг/а

ако той /тя не е в настроение, или не се сеща , че е празник или по някакви/несрсериозни - мързел, стиснатост, темерутщина/ причини не му/и се празнува...ми ДГД

на теб кой и какво ти пречи да празнуваш Любовта или Трифон Зарезан/по избор/?

Черпихме се в единия офисв другия приятелка ми подари сърчице на щипка за яката, аз го подарих на едно момченце, в центъра раздаваха червени балони сърца и презервативи, на работното ми място спря тока и си тръгнах по-рано
Дъщеря ми защити магистърската си дипломна работа с отличен 6
За мен е празник!!!Наздраве на всички!!!

Празници... Не ме кефят, защото няма места по редовните ми кръчми Куцо, кьораво и сакато тръгнало да се черпи, а аз това го правя ежедневно.
Всеки ден ми е празник. Отидох на работа в добро настроение, а там вече бяха получили кошница с вино и бонбони от един общински съветник. Опустошихме ги още преди обяд. Работих през цялото време, защото бързах за свърша по-рано. Канена бях да изнасям лекция за любовта на студенти. Стана по-скоро разговор.
После заведох детенце на тренировка по кикбокс. Пих една ракия с приятелка. ....
Просто един обикновен ден.
Любимият, който е на около 500 км, се обади три пъти. Както обикновено.
Оооохххх, хубав живот не омръзва.

Та по този повод утре ще съм на очен лекар :))

1. Сутринта таксиджията не само не се нацупи, че не му давам бакшиш (така де, включваме се в разни протести и ние ), но ми закръгли сумата надолу. Празник било... не разбрах какво точно ще празнува - Трифон или Валентин, ама му се ухилих и аз и му честитих.
Само дето докато излизах от колата си бръкнах в окото с проклетия чадър...

2. На пук на цял месец безплодно преглеждане на CV-та и срещи с особи, които идея нямат какво точно се очаква от тях, всичките ми кандидати, които дойдоха днес на интервю ставаха за работата и не искаха много пари :) Отделих двамата най-подходящи - младеж и девойка и понеже като едно истинско Буриданово магаре се чудех коя купа сено да избера, поисках мнението на останалите в офиса. Колегите от мъжки пол единодушно избраха девойката. Аз, щото винаги съм контра и единствените ми 2 колежки (от солидарност или със задни мисли), застанахме зад кандидатурата на младежа. Отстъпиха ни... било празник

3. Обадих се на шефа, който не съм виждала от петък, за да му съобщя, че се чупя по средата на най-натоварената седмица, щото ме боли окото (представи си колко абсурдно звучи историята с чадъра, разказана по телефона) и той вместо да ми връчи трудовата книжка благо и успокоително ме отряза: "Ама добре, разбира се, то е и празник на всичкото отгоре..." (това май го дължа на жена му)

4. Всички клиенти, които прецаквам с утрешната си липса ми се хилят на извинително-трагичния глас по телефона: "Пращай каквото си направила и бягай да празнуваш!"

5. Любимият беше много готин, мил и реагиращ напълно според очакванията ми, но това не прави този ден по-малко кошмарен

Наздраве! :)
Вино или нещо обезболяващо... това е въпросът!


"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Моят подарък бяха думите-съжалявам, че не се разведох с теб...с подтекст-кучко, ще се разведа аз, пък каквото ще да става....Иначе-аз съм си все сама и в брак.Но не съвсем, остават ми децата.Пък той ще е сам...може би?

пожелай му щастие и гледай напред :)

Само така ще се отървеш от призраците.
И не си пожелавай да е сам - нищо добро няма да ти донесе това. Само си представи да срещнеш някой след развода, да си щастлива, а бившия ти, останал сам, да ти трови нервите периодично. Брррр.

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."