Честит Св. Валентин
9 отговора
0 прегледа
Re: Честит Св. Валентин
Честит и от мен, много влюбени дни и истински мигове желая на всички 
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
Re: Честит Св. Валентин
Ами честит празник на влюбените и от мен. Току що се прибрах от работа и дъщеря ми ме зарадва с картичка - с топло пожелание, и шоколадови сърчица надписани - с обич за най-добрата майка на света...
Как да не ми се стопли сърцето?!
Колко е хубаво да си трезвен, да можеш да забелязваш дребните неща и да им се радваш от сърце
Поздрави на всички и хубава вечер!
Как да не ми се стопли сърцето?!
Поздрави на всички и хубава вечер!
Re: Честит Св. Валентин
Ето нещо от любимите ми, подходящо за случая - и за тия, за които е Зарезан, и за тия, за които е Валентин. :-)
[линк]
[линк]
Re: Честит Св. Валентин
Искарах си една приятна вечер със семейството и приатели.Другите пийнаха по малко аз хапнах порядачно.Само дето ми е неприятно да целувам жена си като е пила алкохол..
Приятни и трезви празници на всички.
Re: Честит Св. Валентин
Браво, Новагодин!
Чудесен е поздрава ти.По звучене ми напомня на "Stair away to heaven".
, не мислиш ли?
Продължавай все така! Ще се справиш.
Чудесен е поздрава ти.По звучене ми напомня на "Stair away to heaven".
Продължавай все така! Ще се справиш.
Re: Честит Св. Валентин
Само дето ми е неприятно да целувам жена си като е пила алкохол..
Пувпав, а жена ти знае ли го?
Ние разбира се не можем и нямаме право да изискваме от околните да се променят заради нас и нашето непиене. Но това, което можем, е да ги информираме за чувствата си във връзката с техните поведения. Те да решат дали и доколко искат да се съобразяват. Но за да могат те да направят този съзнателен избор, е необходимо да знаят...
Пувпав, а жена ти знае ли го?
Ние разбира се не можем и нямаме право да изискваме от околните да се променят заради нас и нашето непиене. Но това, което можем, е да ги информираме за чувствата си във връзката с техните поведения. Те да решат дали и доколко искат да се съобразяват. Но за да могат те да направят този съзнателен избор, е необходимо да знаят...
Re: Честит Св. Валентин
Аня естествено ,че знае.Ама проблеми с алкохола си имам само аз.Така ,че е съвсем нормално другите около мене да си живеят нормално.Аз трябва да се науча и да свикна с новия начин на живот.Малко по малко всичко си идва на мястото. Само малко търпение трябва.
Re: Честит Св. Валентин
Разбира се, че ние, не другите, имаме проблем. И че другите около нас е нормално да живеят нормално. А ние да свикваме с новия начин на живот - малко по малко и търпеливо. Аз свикнах отдавна. Но за мен именно новия ми начин на живот означава да не помирисвам алкохол (най-вече защото не ми е приятно - както и не стоя в пушещата компания, не защото ми се пуши, а защото ми смърди!). Или поне да правя всичко възможно (тоест това, което зависи от мен) да не го правя. Значи, ако някой мирише на алкохол, не го целувам. А ако някой иска да го целувам, идва да ме целува когато не е пил (абе знам, зе сигурно на мен ми е по-лесно - със съпруга трезвен алкохолик!...
) . И всичките ми близки и приятели го знаят.
Друг е въпросът за ”нормалното”. Спомних си как преди 11 години баща ми по собствена воля и инициатива е заявил на цялата рода, дошла на именния му ден, че няма да ги черпи с алкохол! Защото аз първата година отказвах да участвам във всякакви алкохолни мероприятия и предупредих всички да не ме канят на такива, защото няма да дойда. Тогава, след първоначалния шаш, се оказа, че събирането беше много приятно и весело, въпреки липсата на алкохола - и оттам нататък стана НОРМА, че при нас се празнува без алкохол. Подчертавам: аз никога не съм искала нито от татко, нито от никой друг да решат такова нещо. Те просто си направиха сметка какво за тях е по-важно: бутилка на масата или моето присъствие. Никой никога преди нито след това не ми е показал по-ярко любовта си към мен... (това към Светивалентинската тема...
) Но това също не означава, че те не употребяваха алкохол - при други случаи, с другите си познати, без мен.
Друг е въпросът за ”нормалното”. Спомних си как преди 11 години баща ми по собствена воля и инициатива е заявил на цялата рода, дошла на именния му ден, че няма да ги черпи с алкохол! Защото аз първата година отказвах да участвам във всякакви алкохолни мероприятия и предупредих всички да не ме канят на такива, защото няма да дойда. Тогава, след първоначалния шаш, се оказа, че събирането беше много приятно и весело, въпреки липсата на алкохола - и оттам нататък стана НОРМА, че при нас се празнува без алкохол. Подчертавам: аз никога не съм искала нито от татко, нито от никой друг да решат такова нещо. Те просто си направиха сметка какво за тях е по-важно: бутилка на масата или моето присъствие. Никой никога преди нито след това не ми е показал по-ярко любовта си към мен... (това към Светивалентинската тема...