Пътуване до Индия
41 отговора
0 прегледа
Пътуване до Индия
Да дам един цитат на Ошо, който намирам за много удачен (от книгата "Индия, моя любов"):
"Ако дойдеш тук с ум, който да е поне малко медитативен, ще влезеш в контакт с това. Ако дойдеш като турист, ще го пропуснеш. Ще видите руините, дворците, Тадж Махал, храмовете, Кхаджурахо, но няма да видиш Индия - ще си минал през Индия, без да си я срещнал. Тя е била навсякъде, но ти не си бил чувствителен, не си бил възприемчив. Дошъл си да видиш само нещо, което не е истинската Индия, а само нейния скелет - не и душата Ще имаш снимки на този скелет и ще си ги подреждаш в албуми, и ще си мислиш, че си бил в Индия и си я опознал, но просто ще се самозалъгваш.
Има една духовна част. Вашите фотоапарати не могат да я фотографират - вашето обучение, вашето образование не може да я схване."
Споделям напълно разбирането на Ошо.
"Ако дойдеш тук с ум, който да е поне малко медитативен, ще влезеш в контакт с това. Ако дойдеш като турист, ще го пропуснеш. Ще видите руините, дворците, Тадж Махал, храмовете, Кхаджурахо, но няма да видиш Индия - ще си минал през Индия, без да си я срещнал. Тя е била навсякъде, но ти не си бил чувствителен, не си бил възприемчив. Дошъл си да видиш само нещо, което не е истинската Индия, а само нейния скелет - не и душата Ще имаш снимки на този скелет и ще си ги подреждаш в албуми, и ще си мислиш, че си бил в Индия и си я опознал, но просто ще се самозалъгваш.
Има една духовна част. Вашите фотоапарати не могат да я фотографират - вашето обучение, вашето образование не може да я схване."
Споделям напълно разбирането на Ошо.
Re: Пътуване до Индия
За мен Индия е инструмент, чрез който да намериш собствената си духовност. Защото като отидеш там и видиш цялата бездуховност, която цари, за сметка на религиозност и суеверие, и видиш цялата търговия с псевдо-духовност и разбираш, че ако ще намериш дух тук, то ще да е само вътре в теб.На мен поне така ми повлия и съм много доволна. Защото духовното така или иначе е вътре в нас и това е единственото, което можем да ползваме.
Редактирано от ease на
Re: Пътуване до Индия
Не е Раджниш човека, който ще преценява кой какво може да види! Типично изказване за мазен циганьорски гуру...
Всеки непредубеден човек, който отиде в Индия, ще види това, което всеки човек може да види навсякъде по света - една страна като всички други. С хора като всички други... Е, наистина повечеко на брой и по-мизерно изглеждащи, но има и по-зле от тях.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Всеки непредубеден човек, който отиде в Индия, ще види това, което всеки човек може да види навсякъде по света - една страна като всички други. С хора като всички други... Е, наистина повечеко на брой и по-мизерно изглеждащи, но има и по-зле от тях.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Re: Пътуване до Индия
Ти определно ще видиш "страна като всички други".
Аз съм сигурен, че ще видя "страна, различна от всяка друга страна"... защото всяка страна в която съм бил досега е бил доста различна ....
Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.
Аз съм сигурен, че ще видя "страна, различна от всяка друга страна"... защото всяка страна в която съм бил досега е бил доста различна ....
Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.
не е любезно да се изказваш така за нечий гуру
Вместо отговор: защо споделям разбирането на Ошо
Вярно е, че в Индия, особено и разбира се най-вече в населените места, цари адска мизерия, мръсотия, гадни миризми, по улицата, ако не внимаваш, можеш да настъпиш всякакви изпражнения - не само човешки, но също и кучешки, свински, кравешки, кози, маймунски и какви ли не - защото градовете им също представляват едни мини-джунгли, с разнообразна фауна... Е, елитните квартали в по-големите и богати градове и местности правят изключение - но в Индия има всичко "от до"...
Та хората там са доста бедни, кастовото разделение и "духовния бизнес", т.е. това огромно разнообразие от всякакви религии, култове, учения и т.н. създават хем някакъв колорит, хем и са причина всъщност за духовната нищета и невежеството на средно статистическия циганин там.
Заедно с уникалните паметници на културата, храмове, крепости, музеи, празници и т.н.
Но всичко това е само на повърхността. Това, което има предвид Ошо и което и аз съм усетил, е някаква по-особена вибрация, някаква енергия, бих казал - някаква естествена и спонтанна "радост от живота", някаква сърдечност, която съществува в самото място, в самите хора, навсякъде, като някаква енергия и неуловимо за сетивата присъствие... Някакъв ентусиазъм, спонтанност, искреност, сърдечност. Това може и да не зависи от самото място и разбира се да не се среща само в Индия разбира се, но досега сред държавите, в които съм бил, там като че ли е най-силно изразено. При все че Индия е бедна страна, в богатите страни може би покрай обсебванията на егоистичния работохоличен материалистичен начин на живот са твърде твърде далеч от тази непринуденост.
Та тази естествена радост човек може и трябва да я носи разбира се в себе си навсякъде, където присъства. Тя разбира се не бива да е зависима толкова от външни фактори, колкото от вътрешни. Но в Индия специално, като че ли настроението е такова, като най-интересното е, че то изпълва въздуха и въобще го чувстваш като някакво живо присъствие, част от което си ти самият и то е част от тебе, при това на базата на цялата бедност, мизерия и глупост, с която се характеризира държавата Индия. А аз имам предвид духа на Индия, това, което е отвъд привидните повърхностни впечатления от глупостта и мизерията...
Не знам на какво се дължи това. Дали на мъдрите учители, населявали това място от древността до наши дни, както и на уникалното смирение и в същото време спонтанна радост от живота, характерна за хората там... Но това е Индия.
Та хората там са доста бедни, кастовото разделение и "духовния бизнес", т.е. това огромно разнообразие от всякакви религии, култове, учения и т.н. създават хем някакъв колорит, хем и са причина всъщност за духовната нищета и невежеството на средно статистическия циганин там.
Заедно с уникалните паметници на културата, храмове, крепости, музеи, празници и т.н.
Но всичко това е само на повърхността. Това, което има предвид Ошо и което и аз съм усетил, е някаква по-особена вибрация, някаква енергия, бих казал - някаква естествена и спонтанна "радост от живота", някаква сърдечност, която съществува в самото място, в самите хора, навсякъде, като някаква енергия и неуловимо за сетивата присъствие... Някакъв ентусиазъм, спонтанност, искреност, сърдечност. Това може и да не зависи от самото място и разбира се да не се среща само в Индия разбира се, но досега сред държавите, в които съм бил, там като че ли е най-силно изразено. При все че Индия е бедна страна, в богатите страни може би покрай обсебванията на егоистичния работохоличен материалистичен начин на живот са твърде твърде далеч от тази непринуденост.
Та тази естествена радост човек може и трябва да я носи разбира се в себе си навсякъде, където присъства. Тя разбира се не бива да е зависима толкова от външни фактори, колкото от вътрешни. Но в Индия специално, като че ли настроението е такова, като най-интересното е, че то изпълва въздуха и въобще го чувстваш като някакво живо присъствие, част от което си ти самият и то е част от тебе, при това на базата на цялата бедност, мизерия и глупост, с която се характеризира държавата Индия. А аз имам предвид духа на Индия, това, което е отвъд привидните повърхностни впечатления от глупостта и мизерията...
Не знам на какво се дължи това. Дали на мъдрите учители, населявали това място от древността до наши дни, както и на уникалното смирение и в същото време спонтанна радост от живота, характерна за хората там... Но това е Индия.
Редактирано от бeзпътeн на
Re: Вместо...
Тези т. нар. "виблации", настроения и прочие тинтири-минтири можеш да ги почувстваш и в България. На много места.
Всичко почива на представите ви, че това е страна с някаква особена духовност, където има някакви особени учители и пр. и пр. Въображението е голяма работа!
Знаеш отношението ми към тази "духовност" и особено към т. нар. "учители". Така че...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Всичко почива на представите ви, че това е страна с някаква особена духовност, където има някакви особени учители и пр. и пр. Въображението е голяма работа!
Знаеш отношението ми към тази "духовност" и особено към т. нар. "учители".
Така че...Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Re: Вместо...
Тия неща човек може да ги носи в себе си и със себе си навсякъде и разбира се да не зависят от конкретната територия. В Индия обаче са концентрирани по някакъв стране начин и са пропити в самото място и в духа на хората там.
Това, което пиша, е точно така и не се основава на предварително заложени в мене очаквания или представи относно тази част от Земята. Напротив - бяха се опитвали да втълпят какви ли не фобии от болести, какви ли не представи за ужасната мизерия и т.н. А аз отидох там чист откъм всякакви очаквания. И се очаровах спонтанно и естествено. Индия наистина е страна с особена мъдрост и жизненост, въпреки цялата мизерия, която се вижда на повърхността.
Това, което пиша, е точно така и не се основава на предварително заложени в мене очаквания или представи относно тази част от Земята. Напротив - бяха се опитвали да втълпят какви ли не фобии от болести, какви ли не представи за ужасната мизерия и т.н. А аз отидох там чист откъм всякакви очаквания. И се очаровах спонтанно и естествено. Индия наистина е страна с особена мъдрост и жизненост, въпреки цялата мизерия, която се вижда на повърхността.
Re: Вместо...
Вероятно в много места по света и със сигурност на много места в България "тези неща" са концентрирани и пропити в мястото.
Предполагам, по-силно отколкото в Индия. Вероятно е просто въпрос на настройка...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Предполагам, по-силно отколкото в Индия. Вероятно е просто въпрос на настройка...Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Re: Вместо...
Вероятно или невероятно... какво значение има. Важното е, че човека се кефи на Индия, и колкото и да се опитваш да принизиш усещанията му, нокой тук не е съгласен с тебе... Защо ли? :)
Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.
Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.
Re: 12 години по три пъти в годината за по 1 месец
Основно в Делхи, Агра, Варанаси/Бадои/, иначе цяла Индия.За това време се убедих, че туристите виждат в Индия това което са се настроили да видят
Не напразно индийците използват думата "турист" с пренебрежение и гидовете си правят всячески гаргара с туристите
Не напразно индийците използват думата "турист" с пренебрежение и гидовете си правят всячески гаргара с туристите
Re: Пътуване до Индия
Може ли някой да ми каже как е курсът на долара и лева спрямо индийската рупия и какви горе долу са цените за храна и хотели там??/ незнам с колко пари да тръгна
Все пак трябва да имам джобни, не мога да разчитам само на познатите, които ще ме приемат там.
Ще съм благодарна, ако някой ми отговори. Виждам, че модераторката явно е ходила и има представа
:)
Все пак трябва да имам джобни, не мога да разчитам само на познатите, които ще ме приемат там.
Ще съм благодарна, ако някой ми отговори. Виждам, че модераторката явно е ходила и има представа
:)
в отговор на ChervenPiper
#15
Re: Пътуване до Индия
потърси в нета курса на рупията
хотелите са различни цени....30-50-60 долара на вечер....някакви такива спомени имам
ако ще стоиш на едно място по-дълго е изгодно да си наемеш стая, вместо да плащаш хотел
примерно може да наемеш стая за 200-250 долара на месец, докато това са ти 5 дни хотел
хотелите са различни цени....30-50-60 долара на вечер....някакви такива спомени имам
ако ще стоиш на едно място по-дълго е изгодно да си наемеш стая, вместо да плащаш хотел
примерно може да наемеш стая за 200-250 долара на месец, докато това са ти 5 дни хотел
в отговор на ChervenPiper
#16
Re: Пътуване до Индия
Последният път като бях (октомври, миналата година) еврото беше 57-58 рупии май.
В Индия си е евтинийка по принцип, можеш да намериш много евтини хотели с мизерно качество, можеш да намериш и скъпи хотели на високи цени.
Първият път като ходих в Индия например изкарах във Варанаси 7 нощувки за цена 8 евро на човек в стая за двама, но качеството беше страхотно - климатик, всяка сутрин чистят и сменят чаршафите, хубава баня с тоалетна (със седалка разбира се), телевизор с над 200 канала. Въобще с този хотел бяхме ударили джакпота и добре, че беше предварително резервиран, защото следващата година не можахме да го наемем и се наложи да спя сам в стая за двама за 3 лева на денонощие (т.е. 80 рупии) в един що годе мизерничък хотел. Вярно, имаше вентилатор, който духаше постоянно, имаше и баня и тоалетна без топла вода (то в тая жега хич не ти е до топла вода), имаше и гущерчета по стените, а последната вечер си бях взел един чипс и не го бях изял, та явно на една мишка и беше замирисало, та постоянно влизаше и излизаше изпод вратата на стаята завалийката.
Та така - вторият път изкарах на евтинийка 16 дена за около 400 евро. Но това е изключение - ако ще пътуваш до Индия, по-добре за да си осигуриш добри условия, си вземи примерно 1000-1500 евро (без самолетния билет) за 20 дена. Зависи какво искаш и колко време ще оставаш.
Кога смяташ да пътуваш? Имаш ли вече установена програма? Ако искаш, пиши на бележки, мога и да ти помогна с нещо.
В Индия си е евтинийка по принцип, можеш да намериш много евтини хотели с мизерно качество, можеш да намериш и скъпи хотели на високи цени.
Първият път като ходих в Индия например изкарах във Варанаси 7 нощувки за цена 8 евро на човек в стая за двама, но качеството беше страхотно - климатик, всяка сутрин чистят и сменят чаршафите, хубава баня с тоалетна (със седалка разбира се), телевизор с над 200 канала. Въобще с този хотел бяхме ударили джакпота и добре, че беше предварително резервиран, защото следващата година не можахме да го наемем и се наложи да спя сам в стая за двама за 3 лева на денонощие (т.е. 80 рупии) в един що годе мизерничък хотел. Вярно, имаше вентилатор, който духаше постоянно, имаше и баня и тоалетна без топла вода (то в тая жега хич не ти е до топла вода), имаше и гущерчета по стените, а последната вечер си бях взел един чипс и не го бях изял, та явно на една мишка и беше замирисало, та постоянно влизаше и излизаше изпод вратата на стаята завалийката.
Та така - вторият път изкарах на евтинийка 16 дена за около 400 евро. Но това е изключение - ако ще пътуваш до Индия, по-добре за да си осигуриш добри условия, си вземи примерно 1000-1500 евро (без самолетния билет) за 20 дена. Зависи какво искаш и колко време ще оставаш.
Кога смяташ да пътуваш? Имаш ли вече установена програма? Ако искаш, пиши на бележки, мога и да ти помогна с нещо.
Re: Пътуване до Индия
Тази тема трябва да се вдигне отново, тъй като бях помолен да разкажа пътуванията си до Индия.
Но за мен тези пътувания не бяха просто събиране на преживявания и възхищаване на забележителности (от които Индия изобилства във всяко отношение).
Успях да се потопя в самия дух на Индия, отвъд това, което сетивата могат да уловят. Усетих странната енергия и жизненост на това място, проникнало във всичко там, въпреки привидната мизерия и глупости, господстващи навсякъде.
Това няма как да се опише или пресъздаде с думи, снимките не могат да го уловят, но все пак може да се назове като естествена радост и жизненост.
Може би не всеки може да улови това. Ако човек остане в повърхностните впечатления (на "харесване" и "нехаресване", "привличане" и "отблъскване" и т.н. що се отнася до сетивните обекти), ще изпусне този дух, за който става дума.
Нужна е поне малко сетивност. Но ако човек я има - Индия е мястото, което си струва да посети.
Но за мен тези пътувания не бяха просто събиране на преживявания и възхищаване на забележителности (от които Индия изобилства във всяко отношение).
Успях да се потопя в самия дух на Индия, отвъд това, което сетивата могат да уловят. Усетих странната енергия и жизненост на това място, проникнало във всичко там, въпреки привидната мизерия и глупости, господстващи навсякъде.
Това няма как да се опише или пресъздаде с думи, снимките не могат да го уловят, но все пак може да се назове като естествена радост и жизненост.
Може би не всеки може да улови това. Ако човек остане в повърхностните впечатления (на "харесване" и "нехаресване", "привличане" и "отблъскване" и т.н. що се отнася до сетивните обекти), ще изпусне този дух, за който става дума.
Нужна е поне малко сетивност. Но ако човек я има - Индия е мястото, което си струва да посети.
Опит за описание
Има хем много за разправяне, хем и почти нищо не съм видял от Индия (тази година пак ще ходя, в т.ч. и до южните щати, до по-северни части на Хималаите също, ще видя храмовете Каджурахо, които пропуснах да посетя първия път и т.н.).
Двата пъти, когато ходих до Индия, маршрутът се повтаряше, основната и най-важна за мен и групата част, беше Варанаси и Раникет, едно градче в Хималаите. Това беше така, защото всъщност основната причина за пътуването до Индия беше йога, а не туристически забавления (които не ги подценявам, но не са основното вдъхновение при мен).
Първият път беше по-дълго, туристическата част по-съществена, минахме първоначално през Вриндаван и престояхме за три нощувки в един кришнарски храм, щото екскурзоводката ни беше една кришнарка (която здраво ни оръси с парите, но както и да е). Във Вриндаван посещавахме храмове, ходихме също до Матура, където е роден според легендите Кришна (а във Вриндаван е израснал, затова е и свещен град). Да не пропусна да спомена, че хората във Вриндаван са страхотни, навсякъде дечицата ти се усмихват съвсем истински, приветствайки те с "Харе Кришна". Едно от най-незабравимите преживявания беше пътуване с лодка по Ямуна, ето и снимка от онзи момент:
[линк] Снимките не са нещо кой знае какво, някакви запечатани спомени-преживявания, но все пак, ако на някой му се щрака насам-натам, може да види нещо... А тук е и втората част от снимките от първото ми пътуване - [линк]. Не са правени от мен.
После същата кришнарка ни заведе в Джайпур, там също посещавахме разни храмове, музеи и т.н. В един ден отидохме и до резервата Ратамбор, в търсене на тигри. В същия резерват се снимат и предавания на Animal Planet. Тигри за около час и половина обикаляне с автомобил не видяхме, само тук там следи. Но си струваше преживяването въпреки всичко.
Посетихме също и Тадж Махал разбира се в един от промеждутъчните дни. Ето една моя снимка пред Тадж Махал:
[линк]
След това следваше и същинската част - отиването до Варанаси. Основната цел на пътуването, както писах по-горе, беше йога, затова и посещението на този древен и в същото време най-свещен град за Индия, беше кулминацията на пътуването. Бяхме настанени в хотел с много добри условия (климатик, всяка сутрин сменят чаршафите, телевизор с над 200 канала и много добри баня и тоалетна) за много изгодни цени - 8 евро на човек в стая за двама. Още пазя визитките на този хотел. А храната в ресторант в хотела беше страхотна, като в същото време човек можеше да се нахрани спокойно за 2-3 евро, максимум 4 евро. Но дори и не се налагаше да ползвам ресторанта, щото в храма на Шибенду, намиращ се съвсем близо до Ганг (където престоявахме през голяма част от времето), храната беше страхотна и в същото време - безплатна!
Вече споменах храма на Шибенду Лахири, индийския учител по Крия Йога, заради която беше организирано всъщност цялото пътуване. За Крия Йога се е писало много в клуб "Йога", сега предстои посещение на Шибенду в България и лекция на 20-ти юни в София, в зала 4 на НТС на "Раковски" 108 от 18.30 ч. Та да се върна на семейния храм на Шибенду - бях посетил десетки храмове преди това, но точно там усетих най-силно и изявено присъствието на Живота, на Енергията. Този храм не е просто куха, лишена от жизненост постройка, защото там духът на Индия се чувства истински, очистен от всякакви суеверия, сляпо следване на ритуали и глупави религиозни предразсъдъци.
Ето и няколко снимки от там:
[линк] - мраморни статуи на предците от рода Лахири, продължили традицията на Крия Йога. В параклисчето на храма, в което могат да се открият също снимки или рисунки на много големи учители от древността до наши дни, в т.ч. и на Буда, Кришна, Исус, Раман Махариши, Джиду Кришнамурти, Йогананда, Шри Юктешвар и т.н.
[линк] - мраморна статуя на Бабаджи (легендарен учител по Крия Йога), инстралирана по време на второто ми пътуване до там.
[линк] - снимка на част от българската група по време на второто ми пътуване до Индия.
Тук ще пусна и една снимка на река Ганг по изгрев слънце - [линк]
Варанаси е наистина страхотен град и наистина свещен. Усетих това въпреки жегата, праха, мръсотиите и миризмите по улиците. Има някаква страшна, дори ужасна жизненост в този град. Което не е случайно, като се има предвид колко големи учители от древността до наши дни са живяли или са минавали от там. Дори Буда е дал първото си учение в Сарнат, едно градче на десетина километра от Варанаси, в което сега има десетки будистски храмове и което посетих по време на второто си пътуване до Индия и Варанаси. Видях едно много интересно изображение на медитиращия Буда в основния будистски храм там, което ще обясня отделно, в отделна тема или постинг.
Следваше пътуване до Раникет, едно градче на около 1800 метра (ако не се лъжа, поправете ме, ако греша) надморска височина в Хималаите. Целта на пътуването до там беше ритритът по Крия Йога с Шибенду Лахири. А мястото не беше избрано случайно. Много близо до Раникет е пещерата, в която Бабаджи е дал посвещение в Крия Йога на Лахири Махасая, прадядото на Шибенду.
Ето една снимка на заснежените хималайски върхове, направени от мен от мястото на ритрита:
[линк]
Ритритът беше страхотен. Но понеже този постинг е посветен на преживяванията, нека разкажа и за посещението си до пещерата на Бабаджи (всъщност посетил съм я два пъти, по веднъж и през двете години). Енергията в Хималаите е невероятна, както във всяка планина, навсякъде, където човек е по-близо до природата и чувства истински покой. Но в самата пещера умът сякаш спира автоматично от само себе си. Странно как сигурно 150 години след онова знаменито събитие на посвещението на Лахири в Крия Йога, се чувства тази енергия там, на която умът не може да устои и спира автоматично. Не може да се опише.
Ето една моя снимка пред малката пещера там (от второто ми пътуване, до мен е един приятел) - [линк]
Понеже споменах няколко пъти и второто пътуване, има снимки и от там и те са доста добри. На този сайт могат да се видят - [линк]
Второто пътуване беше малко по-кратко от първото, по същия маршрут, като този път пропуснахме Вриндаван, Джайпур и т.н. Посетих все пак някои нови места, като например Сарнат, за което споменах, както и някои места в Делхи, като например Лотосния храм на бахаите, една много религия, която ми направи силно впечатление с напредничавите си и непривични за никоя друга религия принципи.
Ето снимка пред Лотосния храм - [линк]
Накрая да пусна и някоя снимка на българската група от второто пътуване, направена след ритрита в Раникет (тъкмо като си отиваме от там) - [линк] - аз съм ухиленият идиот със синята фланелка.
Ето и една снимка, на която се виждам аз, една българка и една много готина индийка (която е омъжена, но това за мен нищо не означава, хехехе), като между мен и нея имаше приятелство (дори може би и флирт, що не - харесахме се взаимно, а след това си писахме и мейли дълго време) - [линк] - леле, каква похотлива физиономия съм направил отзад.
Та има много още за разказване, много забавни случки, весели преживявания, незабравими моменти и неописуеми състояния на съзнанието. Не ме бива особено да разказвам, но направих, каквото можах.
Двата пъти, когато ходих до Индия, маршрутът се повтаряше, основната и най-важна за мен и групата част, беше Варанаси и Раникет, едно градче в Хималаите. Това беше така, защото всъщност основната причина за пътуването до Индия беше йога, а не туристически забавления (които не ги подценявам, но не са основното вдъхновение при мен).
Първият път беше по-дълго, туристическата част по-съществена, минахме първоначално през Вриндаван и престояхме за три нощувки в един кришнарски храм, щото екскурзоводката ни беше една кришнарка (която здраво ни оръси с парите, но както и да е). Във Вриндаван посещавахме храмове, ходихме също до Матура, където е роден според легендите Кришна (а във Вриндаван е израснал, затова е и свещен град). Да не пропусна да спомена, че хората във Вриндаван са страхотни, навсякъде дечицата ти се усмихват съвсем истински, приветствайки те с "Харе Кришна". Едно от най-незабравимите преживявания беше пътуване с лодка по Ямуна, ето и снимка от онзи момент:
[линк] Снимките не са нещо кой знае какво, някакви запечатани спомени-преживявания, но все пак, ако на някой му се щрака насам-натам, може да види нещо... А тук е и втората част от снимките от първото ми пътуване - [линк]. Не са правени от мен.
После същата кришнарка ни заведе в Джайпур, там също посещавахме разни храмове, музеи и т.н. В един ден отидохме и до резервата Ратамбор, в търсене на тигри. В същия резерват се снимат и предавания на Animal Planet. Тигри за около час и половина обикаляне с автомобил не видяхме, само тук там следи. Но си струваше преживяването въпреки всичко.
Посетихме също и Тадж Махал разбира се в един от промеждутъчните дни. Ето една моя снимка пред Тадж Махал:
[линк]
След това следваше и същинската част - отиването до Варанаси. Основната цел на пътуването, както писах по-горе, беше йога, затова и посещението на този древен и в същото време най-свещен град за Индия, беше кулминацията на пътуването. Бяхме настанени в хотел с много добри условия (климатик, всяка сутрин сменят чаршафите, телевизор с над 200 канала и много добри баня и тоалетна) за много изгодни цени - 8 евро на човек в стая за двама. Още пазя визитките на този хотел. А храната в ресторант в хотела беше страхотна, като в същото време човек можеше да се нахрани спокойно за 2-3 евро, максимум 4 евро. Но дори и не се налагаше да ползвам ресторанта, щото в храма на Шибенду, намиращ се съвсем близо до Ганг (където престоявахме през голяма част от времето), храната беше страхотна и в същото време - безплатна!
Вече споменах храма на Шибенду Лахири, индийския учител по Крия Йога, заради която беше организирано всъщност цялото пътуване. За Крия Йога се е писало много в клуб "Йога", сега предстои посещение на Шибенду в България и лекция на 20-ти юни в София, в зала 4 на НТС на "Раковски" 108 от 18.30 ч. Та да се върна на семейния храм на Шибенду - бях посетил десетки храмове преди това, но точно там усетих най-силно и изявено присъствието на Живота, на Енергията. Този храм не е просто куха, лишена от жизненост постройка, защото там духът на Индия се чувства истински, очистен от всякакви суеверия, сляпо следване на ритуали и глупави религиозни предразсъдъци.
Ето и няколко снимки от там:
[линк] - мраморни статуи на предците от рода Лахири, продължили традицията на Крия Йога. В параклисчето на храма, в което могат да се открият също снимки или рисунки на много големи учители от древността до наши дни, в т.ч. и на Буда, Кришна, Исус, Раман Махариши, Джиду Кришнамурти, Йогананда, Шри Юктешвар и т.н.
[линк] - мраморна статуя на Бабаджи (легендарен учител по Крия Йога), инстралирана по време на второто ми пътуване до там.
[линк] - снимка на част от българската група по време на второто ми пътуване до Индия.
Тук ще пусна и една снимка на река Ганг по изгрев слънце - [линк]
Варанаси е наистина страхотен град и наистина свещен. Усетих това въпреки жегата, праха, мръсотиите и миризмите по улиците. Има някаква страшна, дори ужасна жизненост в този град. Което не е случайно, като се има предвид колко големи учители от древността до наши дни са живяли или са минавали от там. Дори Буда е дал първото си учение в Сарнат, едно градче на десетина километра от Варанаси, в което сега има десетки будистски храмове и което посетих по време на второто си пътуване до Индия и Варанаси. Видях едно много интересно изображение на медитиращия Буда в основния будистски храм там, което ще обясня отделно, в отделна тема или постинг.
Следваше пътуване до Раникет, едно градче на около 1800 метра (ако не се лъжа, поправете ме, ако греша) надморска височина в Хималаите. Целта на пътуването до там беше ритритът по Крия Йога с Шибенду Лахири. А мястото не беше избрано случайно. Много близо до Раникет е пещерата, в която Бабаджи е дал посвещение в Крия Йога на Лахири Махасая, прадядото на Шибенду.
Ето една снимка на заснежените хималайски върхове, направени от мен от мястото на ритрита:
[линк]
Ритритът беше страхотен. Но понеже този постинг е посветен на преживяванията, нека разкажа и за посещението си до пещерата на Бабаджи (всъщност посетил съм я два пъти, по веднъж и през двете години). Енергията в Хималаите е невероятна, както във всяка планина, навсякъде, където човек е по-близо до природата и чувства истински покой. Но в самата пещера умът сякаш спира автоматично от само себе си. Странно как сигурно 150 години след онова знаменито събитие на посвещението на Лахири в Крия Йога, се чувства тази енергия там, на която умът не може да устои и спира автоматично. Не може да се опише.
Ето една моя снимка пред малката пещера там (от второто ми пътуване, до мен е един приятел) - [линк]
Понеже споменах няколко пъти и второто пътуване, има снимки и от там и те са доста добри. На този сайт могат да се видят - [линк]
Второто пътуване беше малко по-кратко от първото, по същия маршрут, като този път пропуснахме Вриндаван, Джайпур и т.н. Посетих все пак някои нови места, като например Сарнат, за което споменах, както и някои места в Делхи, като например Лотосния храм на бахаите, една много религия, която ми направи силно впечатление с напредничавите си и непривични за никоя друга религия принципи.
Ето снимка пред Лотосния храм - [линк]
Накрая да пусна и някоя снимка на българската група от второто пътуване, направена след ритрита в Раникет (тъкмо като си отиваме от там) - [линк] - аз съм ухиленият идиот със синята фланелка.
Ето и една снимка, на която се виждам аз, една българка и една много готина индийка (която е омъжена, но това за мен нищо не означава, хехехе), като между мен и нея имаше приятелство (дори може би и флирт, що не - харесахме се взаимно, а след това си писахме и мейли дълго време) - [линк] - леле, каква похотлива физиономия съм направил отзад.
Та има много още за разказване, много забавни случки, весели преживявания, незабравими моменти и неописуеми състояния на съзнанието. Не ме бива особено да разказвам, но направих, каквото можах.