как да постъпя

Здравейте,накратко ситуацията с бащата на детето не живеем заедно,по ред причини.Първата е че не желая да се изнесе от тях и да заживеем като нормално семейство,без родителите му. Второ откакто се роди синът ни,не е положил кой знае какви грижи,но да се сърди и блъска в гърдити колко е нещастен може. Аз и детето живеем при моите родите,тъй като те ми помагат при отглеждането. Само след няколко месеца,аз и мъничето оставаме сами в апартамента,родителите ми отиват да живеят на село.Но господинът заяви че му е далече от работата и нямало да живее с нас. Сега не си вдига телефона,но вчера е посетил детето в дома народителите ми. Как да постъпя?

Как да постъпиш с кое?

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Само не разбрах какво точно искаш?

Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.

Дали да осъдя бащата за издръжка или да се опитам да му дам още един шанс да живее с нас?

Лично аз не бих си правила илюзии по отношение на този човек.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Този е явно някакъв инфантилен.
За какво ти е още едно дете, вместо равностоен партньор?

Напълно си права,една част от мен-разума у на същото мнение,а другата сърдечната е все още влюбена в него,но по-скоро в някакъв иделизиран образ.По принцип,ако в едно стадо има мърша то непременно ще я намеря и ще я прибера.

Така е, при все това ми се иска да е маж на място,но не се получава. Той дори сега се държи отвратително,продължава да не си вдига телефона.

Пред дилема съм дали да продължавам отношения с този човек или да го осъдя за издръжка.

Дори темата ти не е поредната виртуална симулация, бих те посъветвала сериозно само едно: престани да му звъниш!

Аз не виждам от написаното до тук бащата да иска да живее с вас и да има отношения, най-вече с теб. Съжалявам, ако звучи неприятно, но ти реално не си пред дилема. Може би не е коректно да продължаваме този разговор, ако не дадеш поне малко повече информация. Все пак е хубаво Той да е лошият, но за съжаление не винаги всичко е черно или бяло и зад всеки човек стоят чувства, мисли, ти не казваш нищо за неговите.

Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.

А защо не иска да се изнесе при теб? Има ли някаква съществена причина? Той въобще иска ли те? Съдейки по себе си не го разбирам ако те иска. Когато аз исках моята кандидат бивша сам тръгнах без да ме вика - в друг град, в много по-лоши битови условия и т.н. Живеехме в квартира по-малка от таванската ми стая, но какво от това. Дори и сега бих се изнесъл, за да пробваме да спасим връзката си въпреки, че ме лъгаха, крадоха и т.н.
Ако не и вдигам телефона понякога то е защото вика и говори глупости, а и обижда. Така че ако няма някаква видима причина значи просто не те иска.

Благодаря,за съвета.

Здравей,незнам не мога да виразбера вас мъжете. Докато се грижех за него три години и напълня почти 20 кг,защото му готвех,но се тъпчеха и цялата фамилия.След като дори останах,когато майка му си позволи да ме удари. Родих му едно прекрасно дете,въпреки че претърпях една тежка операция,при извънматочна бременост,ми отстраниха дясната тръба.Сега съм лоша,защото отидох на спокойстви при родителите ми и на топло. Вече две години водя детнце събота и неделя при него. Пари не дава,изцяло се грижи моето семейство. Родителите ми си купиха къща в едно село и ще пътуват всике ден зада ходят на работа,за да мога аз и детенце да имаме покрив на главата. И той пак не желае да е с мен. А, иначе на приказки е страшен,сега пък не бил решил кога ще ми проговори. Иначе ходил да види дребен в нас,но на мен не се обажда.

Виж, това му е толкова изгодно на НЕГО! Направи това, което да е изгодно за теб. Дали ще искаш или не издръжка е твое решение, дай му само това, което той заслужава - любезност и пълно безразличие...

Благодаря,аз съм толкова идиотоустойчева,че направо ми идва да се гръмна! Ще пробвам твоята рецепта-любезност и безразличие.

Има една приказка:
Който иска – търси начин!
Който не иска – търси причина!

Та и твоя възлюбен явно просто не иска да живеете заедно щом използва такива тъпи оправдания че му било далече от работата.

А пък и що за мъж е щом живее с родителите си?!

Да знаеш, Дафне, заради ето това: "Родих МУ едно ПРЕКРАСНО дете", се отказвам да излагам мнението и съветите си за теб, каквото и да си преживяла и на каквото и да се надяваш за напред....

Така е,той си е мамино детенце.

Всеки е свободен да изрази мнението си,аз не смятам че съм извършила престъпление с това,че съм родила дете.