Шетав из Мелник
11 отговора
0 прегледа
Шетав из Мелник
С група колеги в събота и неделя бяхме в Мелник. Тръгнахме колкото да не опропастим хубавото време, а изкарахме чудесно. Ако някой има път натам или просто 2 дни дни за убиване - препоръчвам му да не се колебае 
Аз досега не бях ходил в този лют край затова бях приятно изненадан от гостоприемството на хората и от невероятната природа. За тези, които не са били там ще опиша накратко на какво се дължи терасовидния ландшафт. В цялата околност чак до Сандански има някакви много меки, варовити скали, които ако се намокрят могат да се вдлъбнат от натиск с палец. Основната част от самия град се намира във вътрешността на хълм, издълбан от една река, голяма колкото вада. Заради меките скали, които лесно ерозират, от двете му страни има отвесни скатове, а също и зъбери, които отдалеч приличат на изправени ножове.
В най-горния край на града е Кордопуловата къща, от която се вижда цялата околност. Над нея е само Литовата къща, но тя в сегашната си версия е 100% цимент и ИТОНГ, освен това остава скрита, така че няма какво да й се коментира. Точно до Кордопуловата къща се намират развалините на нещо, което аз оприличих на параклис или малка църква. Предположих, че може да е било гръцка църква, защото около нея си личаха и развалините на други къщи, дали фира през 1913. Отдругата й страна пък се намира избата на Митко Шестака, от която гледката е най-хубава и повечето панорамни снимки на Мелник са правени точно от там.
Ще кажа няколко думи за този известен мелнишки герой. На входа на избата му (издълбана във варовика точно както Кордопуловите изби) пише, че той работи всеки ден от 9 до тъмно, и с което много се гордее. Прякорът му идва от това, че на едната си ръка има шест пръста (?!?) и аз спомен се щракнах с него, за да показвам на невярващите. Митко е голям майстор и разбирач на вино, търговец и лют националист. Спомних си после, че бях чел едно интервю с него, където каза, че избата му била по-стара от Съединените Щати, така че няма от какво да се срамува.
Голям късмет извадихме, че същата вечер той реши да дръпне една от своите прочути речи, за които бях чувал легенди. Около 10 минути "нареждаше" на мелнишки диалект чалъми за правене на виното, оплакваше се от акциза и злобееше, че гумите на Аудито на конкуренцията били толкова стари, че "щели да проговорят". Абсолютно свеж образ е Шестака, ако имах диктофон да го запиша, сега щяхте да се търкаляте по земята от смях, като мене там.
Продължавам по същество: за такава любезност и гостоприемство, с каквато ни посрещнаха, не бях подготвен. В избите и в механите, където ходихме, собствениците сядаха на масата с нас и си правехме компания. Ей такива гледки изобщо не са необичайни - на улицата е сложена кана с вино и чаша да опитват минаващите. Ако им хареса - да заповядат в избата да пийнат повече. За улеснение до каната са сложени и пълни бутилки с вино, така че услужливи минувачи да доливат ако каната се изпразни.
И виното и ракията са много добри и се леят в мерки според чашата. Между другото Шестака в речта си призна, че хубавото мелнишко вино и ракия са само по един вид, но за да не се разочароват туристите допълвали разнобразието къде с недовряло вино, къде само с етикети. В края на краищата клиента винаги има право!
Сега малко и за Кордопуловата къща, също така наречена за краткост "К.Къща", както се вижда от този надпис. По отношение на дискусията гърци ли са били Кордопулови или гъркомани прилагам снимка на плочата, която стои на входа:
В трапезарията на къщата има някакви нотариални актове от началото на 20ти век, удостоверяващи кои са наследниците на къщата. Имената им бяха български, но не знам дали това означава, че и те самите са били българи. Три четвърти от прочутите подземия (изби) сега са затворени за сигурност заради меките скали. Оставени са само 2-3 коридора и една стена, в която туристите лепят монети.
Друго, което ми направи впечатление е ето тази картина на стената, на която в дясно от главата на мъжа е написано 1210. Тук не се вижда добре заради слабия контраст. В момента не можах да се сетя кой може да почита така Борил, но после си спомних, че Щърка разправи за гърците, преселени тук от Калоян.
Дори Кордопулови да са били големи богаташи техните сегашни наследници не разбират много от търговия. Оставиха ни да щракаме с фотоапаратите колкото си щем и ни черпиха с вино в избата, колкото ни се пие. За лош късмет на мен пък ми свършиха батериите на фотоапарата точно тук и нямаше време да отида да купя нови. Част от хубавините вътре си останаха само за устно описание. Всичко това струваше 2 лева, написани с фулмастер върху акцизен билет от 1 лев. Абе нали ви разправям, че сегашните не стават за търговци!
Накрая специално за ботушето приготвих 2 снимки. Първата е на една 12-крака sвезда и множество различно-краки sвезди около нея - със сигурност символизира Александар Големиот и неговите интимни приятели. Намира се на тавана в гостната стая. Другата пък недвусмислено доказва, че местното население е поробено от бугарскиот окупатор и води борба с него, като упорито го негира постоеньето на темниот вокал:
Между другото на видно място в Кордопуловата къща стои голям портрет на Царот на Пирин, а още по-голям негов паметник посреща още от автобусната спирка всеки окупатор, дръзнал да стъпи в Мелник. Абе работата си намирисва на вооружена борба отсекаде.
Понеже видахме, че в Сандански всеки трети надпис е на гръцки попитах в една механа идват ли чужди туристи тук. Собственичката каза, че някога идвали гърци, но вече не (явно още им държи страх от това място). Иначе други чужденци също идвали, но рядко. Аз собствено видях две англичанки (или американки) които бяха като капка красиви, а обикаляха съвсем сами без страх. Донякъде ги разбирам, защото то на такова място човек освен за ядене и пиене за друго не се сеща.
На прибиране към София обиколяхме из Сандански, докато си чакахме автобуса. Който разправя, че македонките не били красиви е в голяма грешка. След Казанлък, където според мен живеят най-хубавите жени, най-много ми допаднаха девойките в Сандански. А най-много ми харесаха палавите им погледи. Видно е, че си падат по мъже с изразени татарски черти като мен.
За накрая оставям един линк към всички снимки от там, които станаха сполучливи и на които моя скромност отсъства. Съжалявам, но съм абсолютно калпав фотограф и не знам нито как да снимам нито какво да снимам. Пейзажи и къщи не сложих в албума, защото други ще са ги направили много по-сполучливо от мен. Постарах се да покажа само по-нетрадиционните за такова място неща.
А към македончиньа имам една препоръка: вместо да се правите на фраери и да пълните багажниците с капалъчаршийска стока, купена от "Витошка" или да пиете чайче за 3 лева в Банско отидете и си починете за 2-3 дни в Мелник. По "Витошка" никой няма да впечатлите с простащината си, а вместо това можете да съпортнете вашите поробени братя в Пиринско. Да знаете как само се мъчат горките! От 9 часа сутринта се мъчат в механите и са принудени от окупаторот да продават виното по-евтино от лимонадата! Митко Шестака говори добре английски и руски, ако трябва ще го научи и "маjчиниот си jазик", за да ви вземе паричките. Хайде со здраве!
Аз досега не бях ходил в този лют край затова бях приятно изненадан от гостоприемството на хората и от невероятната природа. За тези, които не са били там ще опиша накратко на какво се дължи терасовидния ландшафт. В цялата околност чак до Сандански има някакви много меки, варовити скали, които ако се намокрят могат да се вдлъбнат от натиск с палец. Основната част от самия град се намира във вътрешността на хълм, издълбан от една река, голяма колкото вада. Заради меките скали, които лесно ерозират, от двете му страни има отвесни скатове, а също и зъбери, които отдалеч приличат на изправени ножове.
В най-горния край на града е Кордопуловата къща, от която се вижда цялата околност. Над нея е само Литовата къща, но тя в сегашната си версия е 100% цимент и ИТОНГ, освен това остава скрита, така че няма какво да й се коментира. Точно до Кордопуловата къща се намират развалините на нещо, което аз оприличих на параклис или малка църква. Предположих, че може да е било гръцка църква, защото около нея си личаха и развалините на други къщи, дали фира през 1913. Отдругата й страна пък се намира избата на Митко Шестака, от която гледката е най-хубава и повечето панорамни снимки на Мелник са правени точно от там.
Ще кажа няколко думи за този известен мелнишки герой. На входа на избата му (издълбана във варовика точно както Кордопуловите изби) пише, че той работи всеки ден от 9 до тъмно, и с което много се гордее. Прякорът му идва от това, че на едната си ръка има шест пръста (?!?) и аз спомен се щракнах с него, за да показвам на невярващите. Митко е голям майстор и разбирач на вино, търговец и лют националист. Спомних си после, че бях чел едно интервю с него, където каза, че избата му била по-стара от Съединените Щати, така че няма от какво да се срамува.
Голям късмет извадихме, че същата вечер той реши да дръпне една от своите прочути речи, за които бях чувал легенди. Около 10 минути "нареждаше" на мелнишки диалект чалъми за правене на виното, оплакваше се от акциза и злобееше, че гумите на Аудито на конкуренцията били толкова стари, че "щели да проговорят". Абсолютно свеж образ е Шестака, ако имах диктофон да го запиша, сега щяхте да се търкаляте по земята от смях, като мене там.
Продължавам по същество: за такава любезност и гостоприемство, с каквато ни посрещнаха, не бях подготвен. В избите и в механите, където ходихме, собствениците сядаха на масата с нас и си правехме компания. Ей такива гледки изобщо не са необичайни - на улицата е сложена кана с вино и чаша да опитват минаващите. Ако им хареса - да заповядат в избата да пийнат повече. За улеснение до каната са сложени и пълни бутилки с вино, така че услужливи минувачи да доливат ако каната се изпразни.
И виното и ракията са много добри и се леят в мерки според чашата. Между другото Шестака в речта си призна, че хубавото мелнишко вино и ракия са само по един вид, но за да не се разочароват туристите допълвали разнобразието къде с недовряло вино, къде само с етикети. В края на краищата клиента винаги има право!
Сега малко и за Кордопуловата къща, също така наречена за краткост "К.Къща", както се вижда от този надпис. По отношение на дискусията гърци ли са били Кордопулови или гъркомани прилагам снимка на плочата, която стои на входа:
В трапезарията на къщата има някакви нотариални актове от началото на 20ти век, удостоверяващи кои са наследниците на къщата. Имената им бяха български, но не знам дали това означава, че и те самите са били българи. Три четвърти от прочутите подземия (изби) сега са затворени за сигурност заради меките скали. Оставени са само 2-3 коридора и една стена, в която туристите лепят монети.
Друго, което ми направи впечатление е ето тази картина на стената, на която в дясно от главата на мъжа е написано 1210. Тук не се вижда добре заради слабия контраст. В момента не можах да се сетя кой може да почита така Борил, но после си спомних, че Щърка разправи за гърците, преселени тук от Калоян.
Дори Кордопулови да са били големи богаташи техните сегашни наследници не разбират много от търговия. Оставиха ни да щракаме с фотоапаратите колкото си щем и ни черпиха с вино в избата, колкото ни се пие. За лош късмет на мен пък ми свършиха батериите на фотоапарата точно тук и нямаше време да отида да купя нови. Част от хубавините вътре си останаха само за устно описание. Всичко това струваше 2 лева, написани с фулмастер върху акцизен билет от 1 лев. Абе нали ви разправям, че сегашните не стават за търговци!
Накрая специално за ботушето приготвих 2 снимки. Първата е на една 12-крака sвезда и множество различно-краки sвезди около нея - със сигурност символизира Александар Големиот и неговите интимни приятели. Намира се на тавана в гостната стая. Другата пък недвусмислено доказва, че местното население е поробено от бугарскиот окупатор и води борба с него, като упорито го негира постоеньето на темниот вокал:
Между другото на видно място в Кордопуловата къща стои голям портрет на Царот на Пирин, а още по-голям негов паметник посреща още от автобусната спирка всеки окупатор, дръзнал да стъпи в Мелник. Абе работата си намирисва на вооружена борба отсекаде.
Понеже видахме, че в Сандански всеки трети надпис е на гръцки попитах в една механа идват ли чужди туристи тук. Собственичката каза, че някога идвали гърци, но вече не (явно още им държи страх от това място). Иначе други чужденци също идвали, но рядко. Аз собствено видях две англичанки (или американки) които бяха като капка красиви, а обикаляха съвсем сами без страх. Донякъде ги разбирам, защото то на такова място човек освен за ядене и пиене за друго не се сеща.
На прибиране към София обиколяхме из Сандански, докато си чакахме автобуса. Който разправя, че македонките не били красиви е в голяма грешка. След Казанлък, където според мен живеят най-хубавите жени, най-много ми допаднаха девойките в Сандански. А най-много ми харесаха палавите им погледи. Видно е, че си падат по мъже с изразени татарски черти като мен.
За накрая оставям един линк към всички снимки от там, които станаха сполучливи и на които моя скромност отсъства. Съжалявам, но съм абсолютно калпав фотограф и не знам нито как да снимам нито какво да снимам. Пейзажи и къщи не сложих в албума, защото други ще са ги направили много по-сполучливо от мен. Постарах се да покажа само по-нетрадиционните за такова място неща.
А към македончиньа имам една препоръка: вместо да се правите на фраери и да пълните багажниците с капалъчаршийска стока, купена от "Витошка" или да пиете чайче за 3 лева в Банско отидете и си починете за 2-3 дни в Мелник. По "Витошка" никой няма да впечатлите с простащината си, а вместо това можете да съпортнете вашите поробени братя в Пиринско. Да знаете как само се мъчат горките! От 9 часа сутринта се мъчат в механите и са принудени от окупаторот да продават виното по-евтино от лимонадата! Митко Шестака говори добре английски и руски, ако трябва ще го научи и "маjчиниот си jазик", за да ви вземе паричките. Хайде со здраве!
Re: Шетав из Мелник
С интерес прочетох разказа и разгледах снимките. Аз скоро не съм изскачал никъде и много ми се ще да идем со другарите да разлаем кучетата някъде. Сандански иначе как ти се стори? Никога не съм бил там, а все ми го хвалят и ми препоръчват да го посетя през пролетта или лятото...
в отговор на бaш бyrapaш
#8
Re: Шетав из Мелник
Така е, Шестака за Мелник е почти като Папата за Рим.
Off topic - за акциза
"Около 10 минути "нареждаше" на мелнишки диалект чалъми за правене на виното, оплакваше се от акциза и злобееше"
Някакъв чичка преди време, когато бяха "бунтовете" за акциза в Пиринско и другаде, каза пред телевизията:
- Моят дедо е варил ракия, моят татко е варил, и аз ке варим.
Ако разтурат казана - тенджера под налягане ке тура, кафеварка ке тура и пак ке варим.
Някакъв чичка преди време, когато бяха "бунтовете" за акциза в Пиринско и другаде, каза пред телевизията:
- Моят дедо е варил ракия, моят татко е варил, и аз ке варим.
Ако разтурат казана - тенджера под налягане ке тура, кафеварка ке тура и пак ке варим.