Настоявам за..

Банална история, драги ми съфорумници, но около нея се развихри грандиозен спор на вечеря.
Той и тя заедно 2 години, почти живеят заедно, тя обаче се влюбва в друг. Приключва по доста чист начин, "не те обичам вече, има друг". И изчезва.
Той, разбира се, вертерови страдания оттогава насам. Дошъл още веднъж да пита има ли шанс и получил категорично не.

Сега "настоява" за обяснение. С един агресивно-изискващ тон.
Едната страна защитаваше, че след като си бил толкова време с някого, обяснение все пак дължиш.
Аз мисля, че никой не може да..изисква...такива неща, не и по този начин.
И не виждам какво едно обяснение може да промени ситуацията.."Ми да, Гошо е по-готин от теб"

Нарекоха ме безсърдечна и сигурно има нещо вярно,но чак пък толкова..?
Сверявам си моралния часовник с тази тема..ако ви се приказва...

За съжаление и аз мисля като теб.

Никого не можеш да задължиш да е с теб насила. Така е решил, така е направил, една връзка се прави от двама, и ако единия се отдръпне, вече няма връзка, дори ако го вържеш за парното с белезници.

Физическото пристствие в една "връзка" изобщо не е показател дали наистина участваш в тая връзка.

Затова винаги съм казвала, и така и си останах неразбрана в тоя клуб, че за мен любовта е съединение на душите, а не на телата. Не би, нема толкова възвишени души да схванат логиката в тея думи, всички се хващат за физическата изневяра, в която тялото се гърчи в обятията на друг/а!

Баси, на никой не му пука къде се гърчи душата...явно някои хора душа не носят, носят само путки и ааа....абе такива увиснали работи.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Рокси, приеми, че на някои хора путките (например) не са на разделно хранене с душата.

wika, извинявай за спама

amor selvagem

След две годишна връзка, би трябвало да има И обяснения при една раздяла. Не става въпрос за настояване и агресии, а най-малкото го дължиш на човека, който е бил до теб толкова време, с който си имал добри и лоши спомени, в който си бил влюбен.
Този, с който си бил, заслужава да знае причините, поради които го изоставяш и защо отиваш при другия. Не че ще му стане по-леко, но щом иска да знае, би трябвало да му се кажат.
Според мен пубертетите не дават обяснения, като зарязват гаджето си. "Спря да ми харесва парфюма ти..." и точка... е присъщо по-скоро за малките любовчии.

Какво разделно хранене те пати!

Какво, искаш да изнасилваш душата на човек, който не те желае, само и само тялото му да е при теб ли?

Наистина, ще го завържеш за себе си и ще си въобразяваш, че това е истинската любов, защото той/тя е при теб?

Нощем ще му вдигаш пишката с порно, нищо че от теб не му става, нищо че не те желае теб?

Абсолютно не разбирам и продължавам да не разбирам как може да си въобразяваш, че имаш връзка, ако единия стои насила във връзката! Това вече не е връзка, това е съжителство на две тела, ако и двамата доброволно не са в тая връзка с чувствата и желанията и душите си!

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Ти пак ли си пуснала прахосмукачката?

amor selvagem

Нямаш нищо за казване, отново ли?

Ясно, освен чувство за собственост няма как да коментираш ситуация, в която искаш някой да е с теб въпреки неговото нежелание, просто защото не ти харесва да го пуснеш да си живее живота, без да ти души пръднята под юргана, тоест да го пратиш под другия по-желан юрган с по-миризлива пръдня.

Хващам се на бас, че моята мисъл пак остана недостъпна интелектуално за теб и невроните ти






Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Напомняш ми на един клиент когато работех в сладкарницата при баща ми докато учех, който идваше почти всеки следобед, а в сряда с внучето си. Казвахме му радиоточката, но без лоши чувства, напротив. Поръчваше лимонада или боровинка, на внучето паста и макар че водихме съвсем смислен разговор относно поръчката, в паузите или докато аз говорех, той непрекъснато движеше разговор, а често и дори спорове с въображаем събеседник. А понякога му разказваше вицове или се смееше на неговите. Никога, ама никога не спираше. Дори когато се поздравявахме на улицата
Дано е жив и здрав човекът, мило ми стана като си припомних.

Повече не възнамерявам да говоря извън темата на вика, в нея. По темата - може.

amor selvagem

... ситуация си объркан и правиш глупости. всички участници в ситуацията (може би с изключение на гошо). каквото и да кажеш или да не кажеш, все някой ще ближе рани.

заеби кучето ... зъл стопанин!

Знаеш ли... когато аз изоставям /отвратителна дума/ човека до себе си, колкото по-дълго съм била с него и колкото повече отвратително много съм го обичала, толкова повече избягвам и баш се изпарявам от отговорността да се обясня по-подробно. Много ми е тегаво като приключвам историята....Абсолютна мишка съм хаха Засяда ми една буца в гърлото и тва е...Кратко, ясно, точно и изчезвам.
Нещата обаче стоят по друг начин, когато зарязват мен - изяждам се и трябва обстойно да си знам колко вече не ме обичат и т.н. Опа, обърках се- това е всъщност само в сексуалните ми връзки май! Там разделите са ми доста особени..../ако не се подписвам аз накрая, де/.

Отново нищо не казваш, за пореден път

Жалко....явно е, че нямаш нищо логично за казване по темата.

Свободата е непознато понятие за теб. Не можеш да схванеш как някой може да си я вземе отново, ако изобщо някога я е подарявал


И обясненията не помагат много. Какво има да обясняваш? Достатъчно е нежеланието да си с другия. Очевидно е. Или все пак настояваш да преживееш унижението да чуеш в ушите си колко си нежелан/а, ако изобщо някога си бил желан/а?


Аз съм на мнение, че няма нужда да стискаш връвчицата и да я подръпваш, за да усещаш как птичката се дави в ръцете ти. Ако ще умира, поне да умре свободна, птичка=любов=връзка...или каквото е там.....



Поне да запазиш достойнството на онова, което някога е било важно. Поне това.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

А, именно
Много хубаво изрази другата позиция по спора, точно това чух 1/1
Как според теб се обясняват причините, поради които спираш да обичаш някого?
Освен очевидната - срещнах друг - какво друго можеш да кажеш?
И точно въпроса с "дължиш" не ми харесва...не е банкова сметка или кредитна карта...започнем ли да се задължаваме...да смятаме това за онова...

... пО същиъ начин изведнъж реши да ми сервиръ, чи била флюбенъ в друг и пОвече с мене не иСкалъ да се виждъ ... катъ ми гО каза и се прОзях ... пОсле научих, чи се вайкалъ пред аверките си как мОжело така да ми кажела чи късаме и азъ дъ се прОзявам без дъ квичъ и да искам е задържам и пенкиле-менкиле ... пОсле катъ мъ видя с нОватъ ми лъвица пО убава ут нея и се поболя ут ревност ... чак забегнъ у Германиъ

... просто лъвиците сте ми ясни отвсегде и мъ отегчавате чак вече

Две една след друга..да ти имам късмета, като знам какво чудо съм
Ама и аз някакси така виждам нещата...
А не...дай ми обяснение...дължиш ми го...и така три месеца мрънкане

... не сте били наяснО с връзкатъ си ... ти си търсила тръпкатъ, кОято с времето е изчезналъ ъ тОй е тръгнал дъ издига планирани илюзиОрни кули ... па затва е искал обяснение защО си му ги срутиклъ

... явнО ви е липсвал нещО синхрОнъ

не аз бе пиле...аз само коментирах по време на вечеря и ме набедиха за безсърдечна...
малко ли жени са ми наоколо да няма такива истории

Ами за длъжното, всеки който живее с някой, мисля че е задължен по някакъв начин към него. Аз поне така го чувствам. "Задължаването" е някакъв вид уважение към човека до теб. Като например, да му кажеш, че тази нощ ще закъснееш, че ще говориш по телефона по-дълго и да не разчита на него, като че връзката с него започва да я отегчава и да даде повече от себе си в нея..., ако може... и т.н. От дребни до по-мащабни неща.

За обичането... Как става ей така да зарежеш някой, с когото си бил две години? Все нещо би трябвало да подскаже на човека отсреща за това... Отчуждение ли ще е било, отегчение ли... не знам, но ако срещнеш този човек, заради който зарязваш сегашния, в разгара на връзката ви, няма да му обърнеш никакво внимание. Обикновено се появява отегчението и после срещаш "бляскавия ТОЙ-овец". Раздяла, заради подобна причина (ако във връзката не е имало проблеми), за мен е много глупава, защото срещнатия Ганьо, след 2 години ще го сполети същата съдба..., когато обаянието му ще е изчезнало безвъзвратно и ще бъде един красив спомен.
Ами да - "срещнах друг, защото ти......и защото той " и т.н.

Спокоооо, не си безсърдечна. Причината е изказана и обяснена от ясно по-ясно. Има друг. Знам, че е кофти за потърпевшата страна, но това е положението.



Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Точно тук е разликата. Не е задължение, а уважение по-скоро. Не си задължен да се обадиш, правиш го, защото обичаш човека и не искаш да се притеснява, различно е.


Ако видя, че той...Впрочем, заедно сме от 5 години...се влюби...няма дори да ми хрумне да питам "защо". Първо, хората се влюбват и това не е свързано със състоянието на предишната им връзка - случва се и в най-добрите, и в най-лошите моменти. Всякакви други причини относно раздялата ще са дъвкани и предъвквани много преди това...още когато се появи проблемът.
Щото нали си представяш как две години нищо..и изведнъж "ами не ми харесва как правим любов И освен това срещнах друг"

Мисълта ми е, че той много добре разбира причините...Какво носи едно обяснение тогава?

Именно...какво повече има да се обяснява?
Толкова и трябваше на мацката да го зареже, така или иначе...И едни драми и страдания като на 15 годишна ученичка...
Много остро почнах да реагирам на тези неща..Не знам защо ама се дразня ужасно...
Ти дали помниш случайно кой беше постнал онова есе за една дето се затвори в една къща на село за 3 дни да се нареве....