Намерих коте в Студентски град!
7 отговора
0 прегледа
Намерих коте в Студентски град!
Намерих котенце зад 59ти блок в Студентси град!Личи,че е домашно-има зелена каишка и е много чистичко и гальовно.Мъжко е,на раета в сиво-кафеви тонове.Изглежда ми на около 1 годинка.Ако някой си го познае нека ми звънне на GSM 0889 337 815 или на домашен 9627340. Аз имам мъжки котарак и не мога да задържа още един.Няма да го оставя на улицата,но ще гледам да му намеря стопаните,или поне някой,който ще се грижи добре за него.Котето е невероятен красавец!
Re: Намерих коте в Студентски град!
Разлепи обяви със снимката му около блока, може и в съседните блокове. Аз така намерих стопаните на един котак, пак в Студентски 
[линк]
[линк]
Re: Намерих коте в Студентски град!
И аз съм съгласна с това за разлепянето на обявите, защото собствениците и те вероятно скърбят за котето си и го търсят.
Дано се открият
Природата, изглежда, понякога е голям шегобиец
Дано се открият
Природата, изглежда, понякога е голям шегобиец
Re: Намерих коте в Студентски град!
Точно в студентски - гледай да не ги види домакинката, защото котето със все стопаните си заминават.
Re: Намерих коте в Студентски град!
Не бързай да го даваш на първия, който го поиска. изчакай да се намерят стопаните, че много боли, когато си загубиш животинчето.
Като малка (от 5-ти до 7-ми клас) имах хинче, по тия времена трудно се намираха такива кучета. На мен ми беше подарък. Много го обичах, и той мен. Бяхме като едно цяло. Един пазарен ден малкия изчезна безследно (беше пуснат да се разхожда в двора), неминуемо откраднат. Той никога не се отдалечаваше за дълго от мен и винаги ме търсеше. Много време не можах да преживея загубата му. Мъката е огромна. След време пак си взех хинче, но... не е същото. Цвят и окраска можеш да замениш, но не и характер. Това второто, даже съжалявам, че си го взех, защото се оказа, че нямам възможност да го гледам, не бях преценила достатъчно добре, единствено водена от носталгията. И в последствие се наложи да го подаря, за да е на по-добро място, обгърнат от повече грижи. Макар че и за него ме боли и ми е мъчно, знам поне къде е и че е добре.
Но да ти изчезне безследно животинчето и ти нищо да не знаеш е ужасно, затова не бързай - моля те.
Като малка (от 5-ти до 7-ми клас) имах хинче, по тия времена трудно се намираха такива кучета. На мен ми беше подарък. Много го обичах, и той мен. Бяхме като едно цяло. Един пазарен ден малкия изчезна безследно (беше пуснат да се разхожда в двора), неминуемо откраднат. Той никога не се отдалечаваше за дълго от мен и винаги ме търсеше. Много време не можах да преживея загубата му. Мъката е огромна. След време пак си взех хинче, но... не е същото. Цвят и окраска можеш да замениш, но не и характер. Това второто, даже съжалявам, че си го взех, защото се оказа, че нямам възможност да го гледам, не бях преценила достатъчно добре, единствено водена от носталгията. И в последствие се наложи да го подаря, за да е на по-добро място, обгърнат от повече грижи. Макар че и за него ме боли и ми е мъчно, знам поне къде е и че е добре.
Но да ти изчезне безследно животинчето и ти нищо да не знаеш е ужасно, затова не бързай - моля те.
Re: Намерих коте в Студентски град!
Знаеш ли, само да вметна-скоро имаше случай, на една приятелка й изчезна кучето. Чудеше се как така, като той винаги е плътно до нея при разходка. Оказа се, че са го откраднали. Поискаха пари, за да го върнат
Естествено, че плати...
Бах тая сигнатура!
Бах тая сигнатура!
Re: Намерих коте в Студентски град!
Кой не би платил...
За съжаление обаче, рядко се получава подобна оферта, тъй като е по-безопасно за 'препродавачите' да си намерят нов купувач, отколкото да рискуват със собственика...
Иначе за наглостта.. спор няма, ужасно е
За съжаление обаче, рядко се получава подобна оферта, тъй като е по-безопасно за 'препродавачите' да си намерят нов купувач, отколкото да рискуват със собственика...
Иначе за наглостта.. спор няма, ужасно е
Всичко е наред!
Много му се радвахме една седмица,ама не можеше да съжителства с нашия котарак-ходеше да го бие и тормози,така че бяха разделени!Та,както и да е.Направихме му снимки за обявите,разпечатахме много листи и вчера тръгнахме най-накрая да ги разлепяме.Първото място,на което да залепим обява решихме да бъде обществената пералня.Влязохме вътре да поискаме разрешение и момичето като погледна снимката каза "Няма нуvда да разлепяте,това коте се казва Жоро и е на човека до нас,който държи заведението" каза също и цвета на каишката му,която не се виждаше на снимката.И така... котето си намери дома.Ние се чудехме защо не можем да му насмогваме с храната,а то било ресторантско коте 