Давайте акъл!

Та така.
Изловиха ни, по-точно само единия от нас, а другия сам си призна.
То в последно време въобще не се криехме и знаехме и двамата, че е въпрос на време да ни види някой из центъра.
Кажете как да си взема сина при нас, той го иска и вижда, че ще му е по-добре при нас двамата. Привързан е много. Майка му няма възможност да го гледа, ама каза, че няма да ми го даде.
Ако някой може да даде някакъв смислен съвет, ще съм много благодарен.

Аз нямам съвет точно по този въпрос, защото такъв проблем не е седял пред мен. Ще се изявя по-нататък, ако имате нужда
Просто влязох да ви пожелая успешен изход за всички и добре дошли!


Carpe diem! Volente deo!

Честито ви приключване с конспирацията!
На чисто всичко ще е по-хубаво!

Единственото смислено нещо, което мога да ти кажа, е да се откажеш доброволно да водиш война.

Човек казва какво ли не, когато е емоционално настъпен. Спреш ли натиска, спира и съпротивата... е, не очаквай чудеса. Малкото понякога е много :)

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

Какво означава, че майка му няма възможност да го гледа?

Няма възможност нито финансово, нито с времето може да се оправи.
Аз мога да я притисна и с апартамента, но не го искам. Въпреки това, тя се държи доста нагло и безцеремонно.

така са устроени жените- като чели господ са оная му работа са хванали

А каква е историята ти всъщност?
И какъв акъл искаш точно?

Четох, четох и не разбрах, за това, че ти си мъж ясно, ама другия с теб мъж ли е или жена, семеен(семейна, с деца, без деца) нали си наясно, че има значениеза да получиш адекватен съвет.

Акъл как да си взема детето при мен.
Щото майка му нито много се интересува, нито пък го е загледала, но за да ми направи "напук" сега се прави на загрижена.

Абе да ти кажа честно, и още 20 пъти да ти отговарям, пак няма да разбереш, така, че май няма смисъл

Мислех още в началото да те помоля точно ти да не се намесваш, но не исках да ти галя егото.
Предпочитам да четеш ако ти е интересно, но не и да ми даваш съвети точно ти.
Предварително ти благодаря за разбирането!

Ако не се разбереш с нея и тя не ти го даде, няма как да стане. Малък е за да вземат предвид мнението му. Консултирай се с адвокат ако искаш, но според мен няма смисъл.

Степенувай нещата и не бързай да искаш да получиш всичко веднага.
Дай и време на жената да я отпусне мъртвата хватка на амбицията.
Ситуацията ще се промени, когато види, че нещата с вас са неотменяеми и категорични, също и когато самата тя си намери някой друг, който да и заема акъла, сърцето и нощите.
И недей с всяко изказване да излъчваш негативизъм към нея. С това вероятно пълниш душицата и на детето и то няма как да не го излъчва пред нея. Какво в крайна сметка искаш? Всичко ли да и бъде отнето? Мъжа, детето и достойноството, че и да признае накрая, че нито я бива да бъде обичана, нито да бъде майка... понеже нямала финансовите възможности.
Не знам, ама щастливите хора са някак по-великодушни...

Тя иска "само" детето и апартамента. Аз ли искам всичко според теб? Не съм казал лоша дума за майката пред детето, напротив тя бълва какво ли не, без да се съобразява с детската му психика и кое как ще приеме. Финансовата страна е неин приоритет, който желае да постигне чрез детето - на всяка цена и въпреки всичко.

Консултирай се с адвокат. Намери хора от адвокатската колегия в твоя град, които да ти посочат НАЙ-добрите в тези дела. Ако започнеш да мислиш за пари, ще се объркаш - или детето ти е важно или парите.

Не става ясно какъв е случаят ти, но имай предвид, че въпреки, че формално вината за разтрогване на брака да не е от значение за присъждането на попечителството над детето, обща практика на съда е да не присъжда детето лесно на виновната страна, особено ако това е бащата.

Апартаментът не ти е никакъв коз, защото дори и да е собственост на родителите ти и не е обща семейна собственост, той може (и обикновено се случва това) да бъде предоставен за ползване от родителя с попечителството. Така че, натиск в тази посока ще ти е само от вреда.

В твоя полза не е и лошо финансово състояние на съпругата ти - това което можеш да си докараш е да те осъдят да плащаш по-голяма издръжка (дори е възможно "в интерес на детето" издръжката да бъде в пъти по-голяма от уж максималната)

Това, което можеш да използваш в твоя полза е времето, което ти или тя може да отделя на детето, средата в която ще расте - морал, семейни ценности и т.н....

И за финал - НЕ ПРИЕМАЙ ВСИЧКО КОЕТО СЪМ НАПИСАЛ ЗА ЧИСТА МОНЕТА - бракоразводните дела не са точна наука - ОБЪРНИ СЕ КЪМ СВЯСТЕН (НЕ! КЪМ НАЙ-ДОБРИЯ АДВОКАТ), който можеш да си позволиш.

А извън това - помисли хубаво отново за детето - КОЕ наистина ще е най-добре за него!!! Извън егоизма ти, извън емоциите!!!
Обмисли го добре, аргументирай се добре за пред теб и се опитай да се аргументираш и пред жена ти. Няма да е лесно и е почти обречено на провал, но все пак ако тя самата се убеди, че детето ще е по-добре при теб и че тя ще участва пълноценно във възпитанието му, може и да имаш успех.
Вероятно е, но не много, в момента в който подадеш документи за развод и опишеш переспективите пред съпругата ти - че има варианта да вземеш не само попечителство върху детето, но и семейното жилище, че ще се наложи да плаща издръжка и т.н., тя сама да се съгласи да се споразумеете. Това е най-добрия вариант и за теб и за нея и за детето.

И ПАК - АДВОКАТ!!! Колкото и да е кофти - без тях не може.

Значи ти искаш любовта, детето и апартамента.
А тя е лоша майка, която иска детето заради апартамента?
... Трябва да имаш аргументи, че тя не е годна да отглежда детето си.
В смисъл - да я изкараш луда курва с клошарски наклонности и пристрастеност към наркотици/алкохол, която го малтретира.
Иначе законът предвижда, че детето се нуждае преди всичко от майчина грижа, поне до определена възраст.

Не си разбрала нещо!
Аз искам да живея с детето си в спокойствие.
Тя иска да си харчи заплатата на воля, някой да и гледа детето, пак някой да и плаща сметките, и между другото някой да пазарува.
Като обеща тя да пере, глади и чисти, когато може. Ама мен нещо не ме устройват условията.