Защо?

Защо животът ми се провали?
Защо, след като 20 г. се раздавах, обичах, грижех, даравях оргазми, бях всеотдаен, сега, на 51 г., трябва да започвам всичко от начало, като през далечната 1982 г., но тогава бяхме двама и се обичахме.
Сега съм сам, с деца в чужбина, с бивша съпруга, която дори не ме поздрави за рожденият ми ден, а аз все още я сънувам почти всяка нощ, на квартира, със задача да завърша новозакупеното жилище и да започна всичко от начало?.
Нямам сили да живея!
Защо?
Сълзите текат, а отговор НЯМА!
Защо?

я стига! Май доста хора са в сатурнова дупка напоследък!
А това, "дарявах оргазми" звучи много странно...все едно си давал на някого милостиня, а не някакво взаимно приятно и взаимно желано...усещане...може и така пък да е било, кава ли ти някой
Животът е непрестанна въртележкаи винаги е пълен с изненади. Не всички са добри.
Ако това ще те успокои, не са твоите изненади най - лоите, има и по - лоши. Поне децата ти и ти сте живи и здрави, а това не е малко!
и аз си задавам въпроса "защо" напоследък...ама колкото повече си го задаванм, толкова повече побеснявам, така че мисля да се отдам на нещо по - конструктивно

Я стига се самосъжалява! Излез и се радвай на живота - докато го има Не съжалявай за хората, с които животът те е разделил, защото никой не е по - мъдър от него - често му се налага да поправя грешките ни!

"...и аз си задавам въпроса "защо" напоследък...ама колкото повече си го задаванм, толкова повече побеснявам, ..."

Какво имаш предвид?

Защо ли? Само Този горе, може да ти каже със сигурност, но за себе си аз намерих някакъв отговор, защо ми се случи така.
Винаги ме е било страх, да не остана сама. Е...даде ми се да разбера, че живота продължава и след това. Сега вече нямам страхове за себе си.
Ние сме тук да преодоляваме точно тях.
Затова казвам на всеки, да не се страхува от нищо. Човек е така устроен, че издържа на всякакви житейски бедствия.
Имаш сили....незнаеш, още колко сили има в теб. Изправи се!

Carpe diem! Volente deo!

Тя казваше, че до толкова е свикнала да разчита на мен, че на моменти губи своята самостоятелност.
А, какво се получи накрая-предаде ме, за пари.

Децата ти пораснали и поели техния си път (успешен при това). Купуваш си ново жилище. Бизнеса ти върви - доколкото разбирам. Как пък реши, че живота ти се е провалил??? Много хора никога няма да постигнат това, което си постигнал ти.
Вземи я забрави твоята бивша и си намери някоя нова да и се радваш. И стига си се оплаквал - гордей се със себе си.

Не съжалявай за хората, с които животът те е разделил, защото никой не е по - мъдър от него - често му се налага да поправя грешките ни!
Тази мисъл, ще си я запиша в лексикона

Имам някакви подозрония, какво се случва при теб, макар че се надявам да не се окажат истина. Не знам, дали трябва да побесняваш, но трябва яко да се нахъсаш и да си сигурна в положителния изход. Успех!

Carpe diem! Volente deo!

Котарак е в мъжки род

Е...при нас беше пък обратното, макар че имахме доста голяма разлика. На моменти се чудех, дали просто не си го отглеждам.

И друго:
Не съм правила нищо целенасочено, но се получаваше така, че той избледняваше, когато аз се появях с него някъде. Това го подтискаше. Никога не сме говорили за това, но дълбоко в себе си съм сигурна, че това е главната причина, да поиска да се изявява другаде.

Пари казваш....ами то това си е стръвта на Лукавия Колко души е спечелил така

Carpe diem! Volente deo!

Ей, изплакни си очите.
Това беше за Маркизата

Carpe diem! Volente deo!

Нещо като равносметка около рожденния ден? (Честито на патерица, btw )

Човек не може да има всичко, знаеш го. Получаваш нещо, отнема ти се друго... Рядко замените са равностойни. Децата нали са добре? Живи, здрави, относително доволни в чужбината? И собствено жилище вече имаш. Ми 2 от 3 са ти на 6, платил си само с любовта, защо да нямаш сили да живееш?

И аз си задавам въпроса защо в събота вечер, с грип, температура и зъбобол трябва да чертая едни дворци, в които никога няма да живея, заради доброто име на някой друг, докато плащам наем за някаква дупка... и това, че знам отговора не ме прави по-щастлива :)

Защото няма ненаказано добро

Погледни го от хубавата страна - децата ни са свестни и са добре, имаме покрив над главата, добро образование, електричество, компютри и интернет. Това, че на теб ти липсва любовта, а на мен четвърт милион е дребната цена, която плащаме .

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

Ако материалният проблем може да се реши по един или друг начин, то трудно се намира ПОДХОДЯЩ партньор на тази възраст.
А, що се отнася до жилището-то е закупено в по-голямата си част с ипотека, която трябва да изплащам доста дълго, до като съм жив, май.
И, какво се получава, както й казвах преди, вместо да се наслаждаваме на постигнатите успехи и да остаряваме бавно и достойно, ръка за ръка, да се радваме на тези златни години и възраст, сега трябва да започвам всичко от начало.

Това, че имаме електричество, е особено радостен факт! Слава Богу, че вече елекрификацията не върви в комплект с комунизма.

Когато си млад и влюбен, всичко е по-лесно.
По едно време живеехме под наем на квартира на стотина метра от сегашната ми квартира, в "Красна поляна".
Връщал съм бутилки, за да събера 32 ст. за да си купим рибена консерва, за да вечеряме. Тогава й обещах, че ще живеем много по-добре. Една неделя, апрлил, 1987 г., тя ми предложи да си направим второ дете. Отново син!
И, когато заживяхме много по-добре, ме предаде за още повече пари и длъжност.

каво имам пред вид...ам чеее. да не мислиш, че само ти имаш проблеми и си задаваш въпроси?
ама моите не ги мисли - всъщност, открила съм, че хората малко фетишизираме значениет на въпроса "защо" - какво значение има "защо?", след като налице са фактите и действията, които сами говорят за себе си...Оплитайки се в "защо" можем единствено да превърнем нашето "вчера" в наше "днес" и "утре"...а в това няма особено смисъл, не мислиш ли?...

Пални свещичка, че не си в региона на онези, дето им гърмят електроуредите и плащат сметки за ток като за сградата на народното събрание

Не знам за теб, ама аз си спомням режима 3 към 1, 3 към 2 и т.н. Идеята да си уча уроците на свещи и да ям манджа, готвена на газов котлон ми се струваше доста романтична на времето... просто ако ми го сервират това в момента ще се наложи да си вържа компа към велосипеда, за да изкарам кинти за наема

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

Докато живееш с миналото, не можеш да живееш в настоящето,а камо ли да мислиш за бъдеще.

Надеждата умира последна,за да ни се изсмее в лицето.

Каквото и да ти кажа в тази ситуация, надали би било кой знае колко нечувано, кой знае колко мъдро и кой знае колко полезно. Не зная дали някой тук от нас е в състояние да напише някакво изречение, което изведнъж да отключи нещо ново в съзнанието ти и да си кажеш:" Брей как не съм се сетил по-рано! Това е идея!"
Ти страдаш, блъскайки се между обожанието към твоята бивша и пълното и демонизиране( не го казвам с упрек към теб). Добрият знак според мен е, че поне все по- рядко споменаваш как никоя друга не прилича на нея и как изобщо тя няма равна на света. Най- добрият знак обаче ще дойде, когато тя престане да предизвиква у теб толкова силни емоции.
Трудно ми е да те утеша, Алби. Представям си колко ужасно може да се чувства човек, когато не само е изоставен по такъв начин, но когато се пита " А бе аз, аджеба, не го ли познавах този човек, с когото делих( според клишето) хляб и постеля толкова години? Това същият човек ли е- този, с когото съм споделял най- съкровените си мисли и най- интимната си нежност?!" Гадно е да се чувстваш предаден, спор няма. И все си мисля, че не си я познавал съвсем добре твоята бивша- или може би прекалено си я бил "осиновил", поради което тя някак си е плувала по течението, удобно забравяйки коя е и защо е.
Много ми е трудно да ти напиша нещо мъдро и утешително, а искам.
Знам само, че нямаш шанс да срещнеш друга жена, докато не се справиш със страданието си и не преболедуваш някак цялата тази ситуация. Не знам от колко години си така, ала където и да си сгрешил, каквото и да си направил, с което да си я отчуждил, знам ли, със сигурност тази твоя бивша не заслужава толкова тръшкане- най- малкото, защото, доколкото разбирам, и липсва елеменарна човещина, възпитание и етичност.

Не можеш да зачеркнеш 20 г. семеен живот и 5 г. страдание, нали.