За добрите ездачи

Здравейте,

От доста време чета в клуба, но избягвах да пиша. Занимавам се с коне от много години, но не редовно.Реших да ви попитам нещо във връзка с поста за скандалите в клуба. Ами как очаквате да няма скандали тук, като целия спорт ни е такъв?

Ето, аз решавам да си купя кон, който искам да се състезава в конкур ипик-а и този кон искам да бъде тренирам близо до мен, демек в София и така?Какво да правя?

Разпитвах и всеки казва различни имена?!Вие какво бихте казали?Оглеждах се в Банкя и на Хан Аспарух, и всеки който попитах ми предлага §Най-добрия треньор с най-добрия ездач и най-добрата система§. Е? Вие какво бихте казали? Кой е най-добрия избор?

П.П. Няма да казвам предложините ми ездачи, за да избегна засегнати фенове!

В такава ситуация май е логично всеки да предложи...себе си - като най - добър - и да оплюе колегите колкото може, в стил "тоя ли, мани го ..."...
Много е важно точно каква ти е целта и какво искаш да постигнеш. Ако е до мен, т.е. ако аз търся ездач за свой кон, ще ги гледам по тренировки - и някой, дето ще ми размазва коня от бой, само защото нещо не прави както трябва, точно няма да има шанс да язди мой кон !

Точно така, пообиколи тук таме, проведи разузнавателни беседи , води наблюдение без да издаваш целтта си Има състезание на Хан Аспарух утре 11.02 идеална възможност да се поогледаш.

Поздравявам те за това, че си се замислил над този въпрос и не си избързал с решението. През годините на демокрацията много хора с финансови възможности и любов kъм конете закупиха коне било за спорт, било за любителска езда. За голямо съжаление и за срам на съсловието, тези хора май останаха повече разочаровани, отколкото удовлетворени от тази си дейност. На тях им пробутваха неподходящи коне и неподходящи, но удобни „специалисти”. Всъщност схемата е много елементарна - с хвалби и препоръки набутваме „нашия човек” (понякога в комплект състезател и треньор), а той от благодарност ще избере от конете които ние му предоставим и ще съдейства за неща, които са ни изгодни. Само, че обучението и тренирането на спортни коне не е проста работа и естествено, резултаите няма как да бъдат добри.
Ако пък се случи професионалистът да си гледа добре и съвестно работа , все ще се намерят „доброжелатели”, които да обяснят на собственика, че този или онзи кон се тренира неправилно, че това или онова не се прави така и т.н. Много хора се придържат към мотото „Оплюй другия , за да се издигнеш ти”. И повярвайте ми, това го правят безочливо и със замах. Бях потресен ,когато разбрах, че отричат и омаловажават такъв голям ездач като Борис Павлов, та какво остава за другите...
Собствениците на коне (изключвам професионалистите ) са склонни да вярват повече на тези, които им дават прости и категорични отговори и обещания от рода на „Няма проблем, за три месеца ще го направя коня и т.н.”, а гледат с недоверие, когато им обясняваш, че не може да се каже предварително дали от даден кон ще излезе добър спортист и за колко време това може да стане. Сериозните специалисти знаят, че преди да започнеш работа с коня, няма как да знаеш с какви проблеми ще се сблъскаш в тренировачния процес. Конят може да има много добър произход и екстериор, които да са предпоставка за добра спортна кариера, но ако той има т.нар. скрити дефекти, ако е прекалено страхлив, впечатлителен или, например, е убеден, че водното препятствие трябва да се прегази, а не да се прескочи, тогава....?
Истинската класа на конете и ездачите си личи на високите паркури, а в БГ такива сега не се скачат. На ниските паркури грешките в ездата и подготовката на коня често се компенсират от неговите качества, но когато трябва да се скача високо, нещата се променят. Тогава пък спасителният вариант е: „Конят не го бива” и никой не може да докаже, че това е следствие от неграмотна работа с него. Разбира се , най-добрата комбинация е добър кон с добър ездач и добър треньор.
Но как да се ориентираш наистина кой е добър професионалист? Тук нещата опират до критерии и достоверна информация. Показател за качествата на ездача са неговите резултати и то с различни коне (ако от десет коня е „подкарал” само един, то едва ли е толкова добър). Опитът, рутината, са по-важни от дълголетието. Сещам се за един треньор ( сега работи в една от новите частни бази), който е в конният спорт от 30 години, но още незнае как се разчитат дистанциите между препятствията. Най-лощото е, когато попаднете на някой, който мисли само как да спечели от вас и коня пари, който преследва и работи за личните си интереси и му е все едно какво ще стане с вашия кон. Тези са най-страшните „професионалисти”! Те са готови да форсират подготовката на коня, да го яздят и скачат с него дори когато не е в добро здравословно състояние, да го инжектират с различни медикаменти, защото целта им е да изстискат всичко, което могат от него и от вас на момента, пък после.... каквото стане.
Професионално ли е да изкараш коня при 40 C и след като си го карал да скача, да го захвърлиш набързо в конюшната без дори да го изкъпеш? Или пък да свалиш коня на три крака от камиона, защото се е контузил сериозно при транспортирането и да го накараш да скача два паркура?
По стечение на обстоятелсвата се запознах със счетоводителката на един бизнесмен, който имал кон в „Хан Аспарух” и след като 2-3 години плащал добри пари за това, бил много щастлив когато се отървал от него, защото „специалистите” му обяснявали колко е туден и за това време не могъл да бъде обязден??? Изумително!!! Тя сподели, че човекът бил толкова разочарован, че изобщо не ходел в базата. Тя само превеждала парите и била впечатлена, че има такива „опърничави” коне.
Значи, не са достатъчни знанията и уменията, трябва да попаднеш на човек, който освен това е честен и коректен.
Проблемът има и друга страна- как собствениците пречат на професионалистите да си вършат добре работата, а после ги обвиняват в некадърност, но за това друг път, ако ви е интересно.

И в крайна сметка - познаваш ли има ли честни и коректни хора в този спорт?
Чакам продължението!

Виж сега , Джингълбелс....
Принципно , аз се изявявам като философ във форума и коректив на гузната съвест на клубарите , но по-добре не бих могъл да го кажа хе хе хе ...
Това за треньора и разчета поразително ми приличана моя треньор, а за трудния кон и счетоводителката на един друг бизнесмен, дето си гасял телевизора като дадат нещо с коне ...само че там конете бяха 6-7 , ако не се лъжа.
На колегата - ентусиаст и непрофесионалист като мен , искам да кажа , че пътят по който е тръгнал е трънлив , но когато човек е решил да си забоде парите някъде , все ще намери къде .. кой по коли , кой по жени , кой по коне , спасение няма.... всеки го хапе щуреца някъде :)

SI VIS PACEM PARA BELLUM

Има и такива коректни хора, които ще ти кажат става или не, обаче тези хора никой не ги обича защото говорят истината и не търпят заблуда. За жалост избягаха в чужбина!

а и в БГ все още се намират ама предпочитат да си седят кротко и да наблюдават ........не им се занимава вече или са отвратени от всичко

Ама на тренировки има повече бой и подбиване, все пак !

Между другото, снимката е на съпруга ми и е от награждаването...Ама не всички коне стоят да бъдат наградени !Е, не е станала много добра поради ниската скорост, но с тая мъгла тогава беше толкова сумрачно, че нямаше как...
Да допълня само още нещо - за мен не е професионално и да си прибереш коня с калта, без да го измиеш - вярно, че сме в Българния, и понякога условията са мизерни, но...И още нещо - да не му вдигнеш крпаката и да му изчистиш копитата след тренировка - това важи особено за местата, дето няма закрити манежи - и не знаеш конят ти през какво е минал...Вадили сме и тапицерски скоби, и клинци - даже и болтове !

И като кажат истината, се оказва, че или не разбират, или лъжат...Мда...Истините никой не ги обича ! Аз затова ще си навия на пръста да снимам някой път нещо наистина гадно - виждала съм няколко потресаващи прояви на насилие - и поне една ще покажа на клип - ей така, да се види ское как е !

Разбира се, че има честни и коректни хора.Вярвам, че те са по-голямата част от работещите в конния спорт. Впрочем, аз гледам да се пазя от тези ,за които знам, че не са за доверие.При това, гледам да не взимам под внимание клюки и слухове, а да се опирам на фактите.Но честността е абстрактно понятие.Честен ли е човек, който ти е продал един хубав, добре скачащ и относително евтин кон, но кон с който ти не можеш да се оправиш по никакъв начин(и той го знае) и на практика за теб е неизползваем?
Фактите също могат да бъдат подвеждащи.Има много добри състезатели, които са способни да класират коне на състезания, но в същото време не са добри ездачи и обратно- добри ездачи, но слаби състезатели. Въпросът е доста комплициран и няма еднозначен отговор.Ако нещата при нас бяха толкова ясни и прости, нямаше добрите специалисти да са на средна възраст и да се въртят толкова пари за коне, ездчи, треньори и консултанти. Какво имам впредвид, като казвам, че понякога собствениците на коне пречат на специалистите да си вършат добре работата. Ами получава се така, че скоро след като започнат да се занимават с коне, част от тях решават, че вече им е ясно за какво става дума и взимат нещата в свои ръце.... Намесват се в тренировъчния процес, храненето и възстановяването.Взимат неадекватни решения по въпроси от които няма как да разбират и т.н. Един колега беше принуден от шефовете си да скача с коня всеки ден, а понякога като дойдат гости му се налагаше да изкарва отново и да повтаря скачането заради тях.Този кон беше едва 3-годишен и на първите състезания демонстрираше много добри качества, но при тази работа с него резултатите му бързо се влошиха.Колегата напусна, защото не изкаше да изглежда като опълченец без да е виновен за това. Друг собственик, който добре познавам, по неведоми за мен причини направи кръстоски между плевенски и дунавски кон въпреки всевъзможните примери и обяснения. А след като пораснаха двете кончета обвини треньора си, че не може да ги направи добри спортисти въпреки, че имаха сериозни екстериорни недостатъци и едното от тях дори беше с болни копита. Ежедневието непрекъснато ни поднася такива примери. Древните гърци са казали: "Невежеството ражда самочувствие!"

"Невежеството ражда самочувствие!"

Това много ми хареса и важи с пълна сила в кония спорт! Но все пак има и светсни хора, може да са единици, но се намират! Съвсем скоро ми се доказа, че все още има и хора, които не мислят само за себе си.