Страхотен ден!

Решена съм днес да ми е страхотен ден. Как така? ще попита някой, не е ли уж всичко в Божиите ръце? Не противоречи ли това решение на принципа на смирението и приемането?
И да и не. Вичко в живота ми е в Божиите ръце, но решенията са мои. Дали денят е "скапан" или "страхотен", това наистина го решавам аз. А ако не е чак толкова страхотен, тогава какво?
В началото на трезвеенето ми беше истинско предизвикателство да си прекарам деня добре. Но пък тогава спомените ми бяха по-живи и ми беше лесно да си припомням нещата които съм правила или пила, или абстинентна, или натъпкана с успокоителни. И които правех тогава - на трезво и на чисто.Усещането беше съвсем ново, като че ли правех всичко за пръв път! И ми беше страшно интересно. Поздравявах се за всяко направено нещо, наистина за всяко - заслужавах го!
Когато нещата не вървяха добре, когато имах съмнения, кризи или страхове, аз знаех, че каквото и да стане, вечерта съм на сбирка. Спазих едно от основните правила - 90 дни - 90 сбирки. Това не само ми спаси живота, но го направи по-лесен. Във всяко едно отношение.
Пожелавам на всички един страхотен ден днес!

Усмихни се, има изход!

Радвам се, че се чувстваш добре и си стабилна.

Ето ти един поздрав по тоя случай.

[линк]

ХА така! Крайно време беше да се появи противоположната тема на моя "Скапан Ден" . Лесно е да се оплакваш (аз съм направо професор в тази област), а е трудно да спреш да се самосъжаляваш при каквито и да е обстоятелства и настроения. Само така!

Да, наистина понякога е трудничко да спра да се оплаквам или самосъжалявам. Но разбрах, че ако не спра, по-натам става по-трудно.
Ако чак пък толкова нямам на какво да се зарадвам(което се случва много рядко), се сещам къде бях преди две години на тази дата - приблизително. А понеже тогава си бях направо в Ада, всяко състояние днес е по-добро.
Радвам се, че си тук и си добре Вал.

Усмихни се, има изход!

Привет и от мен!
Труден ден имах, угрижен... но няма да се оплаквам.
За капак отказах на бившия да отидеме на ресторант с детето за вечеря.
Коментарът от негова страна беше, че съм затъпяла! Не му се вързах.

Мотивът ми за отказа обаче не беше, че ме е страх да не пия, а просто тази вечер нямам желание да излизам никъде. Предпочитам да се наспя и да си почина. След един час кандардисване, той престана да ме навива и излязоха двамата с дъщеря ми да вечерят.
Та така. Дали постъпих твърде егоистично?

Поздрави от мен и хубав трезв уикенд!

И аз имах прекрасен ден

Имах тежък, но добър ден днес. Последва страхотна и весела вечер.... не ми се ще да описвам всичко. Последният път го сторих тук и то по друга тема... Тогава Еми беше в дълбок размисъл и само това и липсваше. Не знаех, че и предстои такава важна стъпка. Та, Еми, извинявай!

Страхотните дни и вечери наистина си ги прави всеки от нас. Знам, че сме се научили да ВИЖДАМЕ малките, ежедневни радости. Така и по-лесно забравяме скапаните дни. По-ясно усещаме радостта, че живеем свободни от алкохол, без него. През последните месеци се чувствам отлично. Постигам онова вътрешно душевно равновесие, за което винаги съм мечтал. Може би е от годините ми, може би от обрата в живота ми след като спрях да пия... Не искам да мисля от какво е. Радвам се на мига. И от все сърце Ви желая да постигнете и усетите вашият си вътрешен конфорт. Такъв, какъвто Вие сте си го харесали и мечтали. Усещането е като да имаш страхотен ден всеки ден. Напук на ежедневните проблеми и простотии.
Днес е Задушница и ще посветя деня на мъртвите. Много от тях си отидоха без да им е време. Нека ги споменем.
А Вие бъдете живи, здрави и трезви!

А пък аз излязох днес да се разходя - в полите на Витоша: цяла есен, цяла зима - все бързам... и бързам...
Беше облачно, но светло - небето беше поръбено в бяло. Дърветата не изглеждат вече заплашително - клоните им са напъпили с нов живот и сякаш греят. А храстите - едни такива, накокържени, и целите - в очакване на пролет :)
Две птици правеха гнездо.
Щастлива съм, че имам очи - да го видя :)

"Тогава Еми беше в дълбок размисъл и само това и липсваше. Не знаех, че и предстои такава важна стъпка. Та, Еми, извинявай!"

Няма за какво да ми се извиняваш
Напротив, благодаря ти, че ми помогна да се замисля.
Това беше една решителна крачка за мен в преудоляването ми на страховата бариера, която си бях наложила.

Приемането и овладяването на страха от контакти с хора в пиеща компания, ми даде възможност да стана още по-уверена, а не да продължавам да си живея като под стъклен похлупак, което ме изолираше и спъваше в много отношения. И след като преминах успешно през това изпитание на себе си, изведнъж ми се откриха нови възможности в живота, които в момента ми ангажират мислите за реализацията им. Май навлизам в нов етап от промяната...

Това, което мислим влияе върху онова, което ни се случва.

И аз вярвам, че това което мислим, влияе върху това, което ни се случва.
Лошо няма да се концентрираш върху новите възможности за реализация.
Само че никога не забравяй откъде тръгна промяната при теб.
Впрочем не вярвам, че може да го забравиш

Извинението е израз на съпричастност. Аз самият помня добре излизането ми из под моя стъклен похлупак. Не знаех какво ще се случи и дали ще имам своите страхотни дни. Но се почуствах стабилен и поех напред. Имам нужда да виждам как и други крачат по този път. И се тревожа когато им предстои поредното изпитание. Радвам се когато го преодолеят и не искам да съпреживявам нечий провал. Това е разумна предпазливост, а не страх.
А иначе и днес за мен е страхотен ден.

Желая Ви и вашият да е СТРАХОТЕН!

Хайде да погледнем така на въпроса за "страхотния ден".
Днес се наспах добре, поработих, поиграх си с детето, отидох на сбирка на АА, видях се там с приятни хора, послушах какво казват те, казах и аз какво мисля, не се ядосах за нищо и на никого, надявам се, че и аз не съм ядосал никой с нищо, а и да не пропусна - хапнах вкусно

На пръв поглед нищо особено не ми се случи, нищо запомнящо се, нищо кой знае колко радостно.
Тогава това страхотен ден ли или не е?
За мен е страхотен.
Има доста подобни дни и те са страхотни, стига да го разберем и да не допуснем някоя глупава дреболия да превърне страхотния ден в скапан ден.

Не съм забелязал да се оплакваш. Доколкото съм в час, ти споделяше другаде, че си имал трудни моменти, а това е различно от самосъжаление. :-))

Чета и благородно ви завиждам.За мен дните са монотонни и еднообразни.
Докторката ми ме посъветва да я карам спокойно ако искам да ме бъде.Спрях всякакви повдигащи адреналина спортове и дейности.И аз така я карам.Не че нямам проблеми в работата си или в живота но гледам да ги преживявам по спокойно и да не се пъна много в рисковете.Но не мога да се зарадвам нещо , монотонноста ме убива, липсва ми напрежението.
Само вечерите с приятели /не тези с които се наливах/ ме радват до някаде.Може би въпрос на характер.
Желая на всички всеки ден да Ви е страхотен.

не мога да се зарадвам нещо , монотонноста ме убива, липсва ми напрежението... Може би въпрос на характер.

По-скоро въпрос на време.
Добре е първите месеци, година да го караме по-спокойно. Да избягваме напрежението и рисковите ситуации (доколкото зависи от нас). При мен това беше ЗАКОН през първите 6 месеца. После постепенно разсейвах монотонността на ежедневието си. Започнах езиков курс, направих промени в професионален план и лека полека разнообразявам ЖЕЛЕЗНИЯ спокоен еднообразен режим.

Това за спортуването не го разбирам. На мен ми действаше страхотно. Цяло лято карах колело всеки ден след работа, 2 пъти седмично ходех на каланетика, 2 пъти на сбирка. Така 3-4 месеца плътно. И се чувствах здрава, в отлична физическа и психическа форма.

puvpav, монотонността на ежедневието НИЕ сами си я правиме, значи САМИ може да я променим, ако поискаме, нали?
Но винаги има едно условие - ПЪРВО най-важното! А то е да сме трезви ДНЕС.