До единствения мъж

Ти казваше, че развода ни бил необходим, за да преосмислим ... какво ли? Аз отдавна го бях преосмислила. Не те разбрах, както ти не разбра вечната ми работа и доказване. Сега гледам промениха се при теб нещата, и ти започна да се доказваш, успешно, не отричам, супер се справяш. Че по въпроса за офертата ти да се върна, аз вече съм добре тук, защо не дойдеш ти, че ми омръзна да си пия сама водката, то и за нея нямам време от работа, какво остава за готвене и другите там неща. Каквото си причинихме - причинихме, взаимно беше, да не спорим, но май смисъл нямаше. В брака тръгнахме с моя любов, в развода - с твоя. Да се разберем някак си, и така и така, и да върнем покоя на детето, защото май нашите пари не струват това.
П.С. Той едва ли ще го прочете, някой дали може да разбере какво исках да му кажа и да му го кажа ли. Чувам отскоро страшни неща, живота е толкова кратък. И се замислям има ли смисъл или ... да си носим новите дрехи. И ако нараняваме най-близките си, само от гордост, или ако те ни нараняват, може би можем да им простим. Може би трябва, дори да е компромис със самите нас.
П.С.С. После пак същото. Подаваш ръка, връщаш се, заминаваш, пак се връщаш. А трябва ли? Отговорът е "да", по една причина, написах я някъде по-горе.
П.С.С. С. Моля да не ми отговаря никой, който не ме разбира. Т. е. не очаквам отговори. Доколкото съм ви чела, може би Ассассин. Ако някой друг посмее, ще се радвам.

Е ,как да не те разбираме? С какво си мислиш ,че сме различни!? Пол ? Или положение? Е , ясно ,аз не съм "единствения" или поне не твоя "единствен". Ама и ти не си "оная" /вече/. Не , не си! За нея /за "оная"/ отдавна не съм и "единствен".
П.П. Те не са тук! А и да са , не са "те". Вече.
Наздрве. Не го мисли.
П.П.С. Щото на него така или иначе му е гот... Колкото и да ти е неприятно.

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.

Каквото и да искаш да му кажеш, кажи му го. Рискувай и се поддай на порива. Не е хубаво нещата да се оставят недоизказани. Тежат....

Мисля, че ще успееш!

Carpe diem! Volente deo!

Aма ти ме разсмя, благодаря ти, наистина, вече се замислям за написаното

Аз думи за него нямам. Нямам какво да рискувам. Само сентименти. Ако иска- идва той

А ти искаш ли го???
Ако -да...кажи му го,не чакай сам да се сети.А иначе живота наистина е много кратък и си заслужава да се изживее по най-добрият начин,стига да можеш,да знаеш как и да имаш сили за това.Ако компромиса със себе си за който пишеш е твоят начин да изживееш живота си...какво повече мислиш - прави го.Нямаш време за губене според мен.
Успех и бъди спокойна!

му кажа"???

Разбрах те много добре. Иска ми се да си поговорим искрено и лично, но ме е страх, че няма да имам какво да ти кажа.

понякога докато си задаваме въпроси нещата просто се случват, а ние стоим отстрани и си задаваме въпроси.
Един ден когато се чувстваме по мъдри от преживяното питам се защо като сме мъдри не можем да се направим щастливи.
Отговора е защото знаем.
Тези които не знаят не се страхуват те се впускат в живота си в чувствата си и се наслаждават на мига.
После мига изчезва и е заменен от друг също хубав миг и така цял един живот.
Ако имаме смелостта да срещнем всеки миг който искаме, без да се страхуваме от това че той ще свърши, накрая на пътя си няма да си задаваме въпроси, защото ще сме получили отговорите.
Това което сме оставили вътре в себе си за да го запазим от болка как ще разберем дали не сме го опазили и от щастието

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Е, какво толкова. Просто се страхувам да не загубя свободата си

Аз дали го искам, може би, понякога. Но има други неща, които са по-важни от това.

Не мисля, че стоейки отстрани ще изпусна така нареченото щастие. Аз знам къде съм била и къде вероятно мога да се върна. Не страдам за голямата си любов, дори май ми харесва свободата. Ако често хората тук питат "дали да се разведа", а се питам "за какво ми беше тоя развод". Просто се разминаха интересите ни. Дълго търпях да трябва нещо да правя, бях толкова заета, че в крайна сметка постъпих егоистично, т.е. нямаше ме. И се питам сега, тогава, когато аз нищо не исках от никого, само времето за мен и за работата ми, трябваше ли някой на всяка цена да иска аз да правя нещо за него. Сега имам всичко това. И знам, че така е трябвало. Нищо не съм загубила и за нищо не съжалявам. Поне засега.

значи си посрещнала всеки миг който си искала
преследвала си мечтите си няма значение че те не съвпадат с клишираната представа
разбирам те

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Някога харесвах сложните ситуации - опияняваха ме. Сега част от натрупаната ми мъдрост е фактът, че ме отблъскват. Пожелавам ти в живота ти всичко да стане кристално ясно и просто като бистър ручей! Тогава ще четеш това "писмо" и ще изпитваш облекчение, че всичко това е в миналото ти! Бъди щастлива!

Когато Господ затваря врати, отваря порти!