НЕЩО ИНТЕРЕСНО...

Бих искала да споделя с вас нещо интересно,поне за мен,което мн ме заинтригува.От 3 месеца съм в Пекин,Китай и тъй като тук всичко е различно от останалия свят,реших,че и конната база,в която бях днес,няма да е изключение.И се оказах права.Няма да ви разказвам за условията,за чистотата,за 7-те големи манежа + заккрит,за 60-те коня и т.н. Но ще ви разкажа за отношението,което намерих там на една нация без традиции в конния спорт,който прохожда от няколко си....6 години.
Отидох единственно с намерението да яздя,защото от три месеца не съм виждала кон и вече не се издържа.Е,не успях,тъй като се иска предварително записване,но това ,което ме впечатли,беше,че ти връчват една листовка,коята съдържа правилата в конната база.Тр да ги изчетеш и да се подпишеш,че си съгласен да ги изпълняваш.А те са: Да говориш тихо и ласкаво на конете,за да не им причиняваш стрес,да не шумиш в конюшната,да не ги храниш с нищо освен с моркови,ябълки и захар и още мн други,отнасящи се до чистотата,кучетата и всичко,което може да подплаши конете.
Освен езда,където никъде не видях джаскане,бой,викане и псуване,характерно за нашата родина,базата предлага Пони Клуб,за деца от 3 нагоре,като най-интересното е,че в този клуб се набляга най-вече на ОТНОШЕНИЕТО към коня,децата имат практика,която влкл.игри от гърба на коня за снемане на напрежението,както и теория относно психиката на коня и ОТНОШЕНИЕТО към него.Отделно за децата има и др. развлеченич като рисуване на коне и т.н.Организират се и мн други състезания,кото не са свързани с височина на паркура.Т.Е те се опитват да възпитат в децата добро отношение към конете,да ги научат да ги разбират и уважават.Еми,гледах ,как деца яздят на по 5 години,нямаше джаскане и блъскане,за бой да не говорим.Видях,как едно дете слезе от коя си и го хвана по-грубо за поводите и треньора веднага му се скара да не го дърпа така.
Да спомена ли за програмата им за пенсионирани състезателни коне,която цели успокояване на конете,превъзпитание и спокойна езда от хора с добро отношение към тях.
Честно да ви кажа,останах без думи.Не знаех да се радвам или да плача,знаейки при нас как е.И все пак се радвам като виждам,че в една далечна и мн непозната за повечето хора страна като Китай,се заражда нещо толкова хубаво и надявам се,трайно.Видях как бивши бегови коне живеят спокойно под грижите на добри хора яздени от бъдещи истински ездачи,без насилие и жестокост.Радвам се,че успях да видя и друга страна на конния спорт и то в една държава без никакви традиции в него.Дано ви е било интересно,защото за мен беше истинско изживяване.

Това е Страхотно.Но аз знам ,че в Китай гледат добре конете си преди 2 години имаше предаване на конна база в Китай името и непомня ,но наистина гледаха конете като царе точно така ми се иска и тук да е ,но ние сме много зле българите ние мога да кажа ,че сме наи лошите хора (с изключение на някой) .И в Америка някой са лоши ,но тях ги наказват а тук няма кой да наказва гаднярите за кучетата и котките неги е грижа пък камоли за конете.Направили снимки?? [izchervqvam se

Благодаря за разказа. Мн ме впечатли. Кога ли и ние ще ги стигнем...

Разказа ти сякаш беше като сън просто останах без думи и сега си мисля ,че при нас това няма да бъде и след 300 години което е толкова жалко и ощя по тъжно

Как ще ги стигнем...китайците?
Страхотно!Много ми хареса това с листовките!После някой да не казва,че не е знаел!
Абе...има на какво да се учим от света...Има!

Идеата с листовките е,че отивайки да яздиш,ти знаеш,че имаш определени задължения,като чистене,оседлаване,което влиза в часа,а това,че тр да им говориш ласкаво ме разби.В крайна сметка ако не ти изнася,не ходи да яздиш.

Темата наистина е много интересна, но най ми харесва какво е отношението към конете и как се учат хората да ги уважават и да се грижат за тях. В България конният спорт е на светлинни години от този модел. Направо някой път ми е ставало много отвратително, когато съм виждала 12-13 - годишни деца да си бият конете със злоба Все пак на тези години се развиват като личности. Какво остава после, като пораснат - бий коня да слуша. Защо да се помъчат да поработят усърдно с него, нали е по-лесно да удрят с нагайката и да се чувстват велики. Много е тъжно това, наистина

Във листовката,за която писах,пишеше,че децата тр да се научат да мотивират коня чрез отношение,да създадат връзка с него,т.е. не може от колата на седлото-никой няма да търпи това.

Вобще тези 12-13 год деца са ме изумили вчера научих за едно момченце,че след като е закарано на праомивки в спешното в кръвта му са открити твърди наркотици и алкохол
p.s. Извинете това не беше по темата ама като стана на ? за деца и не се стърпях да кажа аз се изумявам с всеки изминал ден

Ами Жана, Хонконгския хиподрум има най дабрата база в света за преобучение на бегови коне в целя свят, така че няма на какво да се чудиш.

Да, обаче като се съпостави с тукашната реалност и наистина човек започва да се чуди накъде отива коният спорт и изобщо всичко тук

Абе времето е пред нас.Сега има такива средства за комуникация...Много възможности за младите да излизат навън и да видят как е,да се учат...Не става за един ден ,не става за една две години...И при нас ще се реализира.Хубавите неща стават бавно!

Аз четох някъде за това,но не ставаше ясно какво в отношението,но като го видиш на живо е поразително.На манежа имаше два бивши бегови,няма да кажеш,че това животно накога е бягало.Бяха толкова спокойни и вървяха мн добре.

Искрено се надявам това да стане Важното е човек да има желание и най-вече воля. Тогава може да постигне много

Ами Жанче, нашия Зент е такъв.Въпреки, че бяга два сезона се подчинява като кон за любителска езда.А и никой не го е преубочавал.А за Хонконгския хиподрум имаше цял филм по някоя от телевизиите и даваха и конюшните /те не бяха на острова/ в които ги преобучават за туристическа езда.В този филм видях и прословутите конюшни на хонконгския хиподрум които са на 3 етажа поради липсата на пространство.Приличаха на луксозен хотел

Може условията в България да не са толкова добри и луксозни, но пък има и добри хора нали? Познавам доста такива, които със скромните си средства отглеждат коне спасени я от брак или от кладницата например само заради лйбовта си към тях. А за отношение да не говорим, тези животни колко мъки са видели докато не изгря и тяхната звезда, и са благодарни , чете в погледите им И да ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВИЛА ПРИ ОБЩУВАНЕТО И РАБОТАТА С КОНЕ

Здр!!! Аз преди 2 години се върнах от Пекин. Там живях близо 5 години с наще. В тези години в който бях там съм посещавала доста конни бази , но странното е че въобще не бяха такива каквито ти ги описваш. Най често се намираха на 1,2 часа път с кола от Пекин а и бяха в много лошо състояние. Имаше 2,3 падока, 1 манеж и външни боксове. Седлата и въобще амуницията им беше много стара. А и конете не бяха в много добра форма. Хранеха ги добре, но непрекъснато им се пиеше вода, караха ги да работят в възможно най горещите дни ( 39-40 градуса )... Но очевидно всичко това се е променило.. те нали сега се стягат за олимпйиските игри . Желая ти да си прекараш страхотно там и после да разказваш :) А и между другото сега кой язди и гледа Рени?

Аха и аз сам гледала за кониюшните им там.Много добре гледат конете .

Това, което описваш, е наистина прекрасно! Толкова щеше да е хубаво, ако беше така навсякъде по света. Надяваме се един ден хората и в България да проумеят какво всъщност означава коннтият спорт и че конят е одушевено, живо същество! Браво на хората в Китай - те са истински пример за това, как трябва да се отнасяме към конете и как трябва да подхождаме към живота като цяло.

Наистина интересно!
Дали не можеш да пуснеш някои снимки да видим и ние. Много ми се ходи в Китай, но ...