колко простичко?

харесвате ли хора, които гледат само в бъдещето?
на мен живот с миналото ми дойде малко в повече....
.... извадих някакви изводи, от които нямах полза, защото са субективни.
.... повтарях някакви/всякакви грешки, защото се надявах при всеки следващ случай земята някак си да се е завъртяла на обратно. обаче не, всеки път едно и също. хората са си същите, аз съм си стария инат и пак се гриза, че съм в поправителната паралелка.
да живеем простичко, защото имаме само това тук и сега, което имаме
.... и само това утре, което си направим сами.
... за всеки случай си сложих нова сигнатура.
.... все още се извинявам на познати и други- ми гадно копеле съм си.

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.

Както казва един мой познат...." бъдещето е съмнително, а сегашното- кратко!
...но живот с миналото?

по едно време имах следната сигнатура

Вчера е история , утре е мистерия, днес е подарък

защо живееш с миналото - нито можеш го върна, нито можеш го промени .....можеш само да го приемеш че е го има и толкова....

не прилагаш ли изводите от миналото в настоящето , какво като са субективни. хората рядко могат да погледнат себе си обективно / т.е. отстрани/ .....
правиш същите грешки понеже не си си научила 'урока' и ще бъдеш връщана към подобни ситуации докато го научиш.
утре да си направим сами...мдаааа...може би, ако се събудим утре ....
нова сигнатура - промените са хубаво нещо стига да вярваш че са за добро...

важните промени в живота на човек и в самия човек често да дълги и болезнени, понякога много болезнени ..... но ако онзи Горе ти е записал в програмата да се промениш, ще се промениш колкоот и да риташ . а колкото повече риташ толкова по-дълъг ще е периода на промяната .....

на мен ми праща сънища онзи Горе - рядко красиви, по-често кошмарни , които те събуждат с болезнена топка в стомаха ..... не мога да направя друго освен да ги изживявам ....кога насън , кога и наяве .

изоборът за бъдещето е твой ... когато твоят избор по някаква щастлива случайност е съвпаднал с изборът на онзи Горе за теб ..... мдааа... и все пак имаме избор- да вървим в пътя си или да поемаме по погрешни пътища ....което естествено се оказва след време грешка и ..... марш отново на старта да тръгнеш пак с вярата че този път вече няма да сгрешиш.

лафЪТ беше за
мъж с бъдеще
и
женa с минало =]

кажи го?
да не би по църковния канон да е забранено. хайде, хайде?

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.

"Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоят страх."
Милорад Павич

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.

Не знам в Уайлд да е имало каквото и да било канонично или религиозно
Женен, гей и с деца
След смъртта - съпругата без пукнат грош

Онзи ред ще да е от пиеса, за която не са му платили
Жена с бъдеще и мъж с минало - е тва е рецепта за коктейл ноктюрно

Manahmanah

уау, Павич... Хазарският речник ли е пред теб?

"Като дъх на бизон през зимата"

ето, това докзва че О.У. е изпреварил времето си поне с век

а онзи ред може изобщо да не е негов,
имайки предвид Making up Oscar Wilde quotes:

“The key to making up Oscar Wilde quotes is to add '~ Oscar Wilde' at the end.”

      ~ Oscar Wilde

със сигурност негови са редовете от произведенията му.
извадих някои, в които се споменават жените:

Many a woman has a past; but I am told she has at least a dozen, and that they all fit.

         - Lady Windermere's Fan (act I, A Woman with a Past)

Women are made to be loved, not understood.

Women love men for their defects; if men have enough of them, women will forgive them anything, even their gigantic intellects.

The soul is born old but grows young. That is the comedy of life. And the body is born young and grows old. That is life's tragedy.

There are only two kinds of women, the plain and the coloured.

         - Dorian Gray (ch. III)

All women become like their mothers. That is their tragedy. No man does. That is his.

         - Importance of Being Earnest (act I)

Twenty years of romance makes a woman look like a ruin; but twenty years of marriage make her something like a public building.

When a man has once loved a woman he will do anything for her except continue to love her.

Talk to every woman as if you loved her, and to every man as if he bored you, and at the end of your first season you will have the reputation of possessing the most perfect social tact.

The only way a woman can ever reform her husband is by boring him so completely that he loses all possible interest in life.

Marriage is the one subject on which all women agree and all men disagree.

A man can be happy with any woman as long as he does not love her.

A man who moralizes is usually a hypocrite, and a woman who moralizes is invariably plain.

A woman will flirt with anybody in the world as long as other people are looking on.

зачудих се аз къде се вписвам
определено съм в мига, днешния, целия
приключила съм с миналото , няма го в съзнанието ми и така повтарям стари грешки
само че, вече съм на етапа " приемай нещата философски", усмихвам се и продължавам

не мога да отговоря еднозначно, харесвам ли хора, които гледат само в бъдещето
май не познавам такива
иначе, ми звучи несериозно " аз ще ..., аз ще .... " - о, това съм го чувала

може би не се разбрахме в превода.
не, напротив - "аз ще...." ще чуеш само от хора, вкопчени в миналото, от където трябва да извлекат своята отправна точка за това "ще". мооже би не се изразих правилно, не говорех за хората, които гледат в бъдещето, а които живеят само с бъдещето. но... те не са златотърсачи, а просто крачат по пътеката и ...

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.

Думи нямам аз.
Аз не.
Не аз.
Срамота си е, нейсе ае,
дали да ВИ го ... ъ?
Кажи ми само, че не са маймуни тия
или ония които ти тук наричаш хора.

Ако не те разбрах ... вие:те:та си знаете.

Мерси

хора са, много повече хора от всички останали, които видях, срещнах и опознах тук.

маймуни е добре казано. точно това е - пробвам аудиторията колко е дорасла да го възприеме, не че аз съм - аз съм аматьорка, моля, аз мога само да се възхищавам и да свалям шапка, ех! нещата са наистина сложни. опитах се да ги обясня чрез "пътеката"......

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.

при мен линковете работят, но мерси за забележката, сега ще го оправя, по - точно ще препиша:

"Не зная къде отвеждам...
Но зная от къде започвам- баща ми е бил Път, а майка ми е солено езеро, образувано на мястото, където на двайсет и третия километър Пътят внезапно е свършил.
От там започвам аз. Избягах преди да бъда асфалтирана и павирана. Преди тази цивилизована, каменна обвивка да покрие сърцето ми и да усещам задушаващо само множеството препускащи по мен крака и грохота на тежки автомобили- създатели, вдъхновители и оцеляващи единствено на асфалтирани и павирани пътища.
Избягах и се промуших в пощадените от Времето Гори на Живота, където слънцето не просто се отразява в мен, но лъчите му потъват в първичната ми, животворна пръст. Където чистият въздух достига недрата ми; където чувам песента на птиците и звуците на живата природа.
Извивам се дива и тайнствена, прикрита от милостиви клони и пазена от бодливи храсти. Лъкатуша покрай дъхави поляни и от дланите ми поникват ароматни билки и диви плодове. Изкачвам се и се спускам, очертавам дълбоки пропасти и каньони, провирам се през проломи и рисувам веждите на ждрелата...
По мен не би могъл да върви дълго някой- или невнимателно се подхлъзва и пада в някоя пропаст, или уплашен и невиждащ края ми, отбива, за да потърси път към нещо познато, или се връща... А аз продължавам...
От известно време го усещам. Тих и внимателен, един човек бавно следва завоите ми. Стъпките му са леки и нежни- сякаш стъпва бос. Незная дали е турист, или някой, който се е изгубил... На няколко пъти се подхлъзва, но се изправя и продължава. Върви доста дълго и уверено- сякаш знае къде отива... Което е странно, тъй като аз самата не зная къде отвеждам... Достига места, до които никой не е стигал. Спокоен е, не се страхува- дори си пее... Пее толкова красиво, че усещам как изправям завоите и снижавам стръмнините си. Клоните на дърветата и шиповете на храстите се свиват, за да не издерат лицето му.
Когато за миг се изгубя, той ме открива и ме продължава- сякаш той самият ме създава... И вече не зная кой кого води... И къде? Към пропаст, към Мен, към Него, към Нас?... Незная... Знам само, че никоя пътека не спира посредата, а винаги отвежда някъде. А къде, знае само Времето. Но не казва, а само показва..."

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.

И аз така... уж съм си същата, ама не съм! Чувствам се така, все едно, че съм влязля в нечия чужда кожа или съм се събудила след тежка амнезия - не помня нищо, миналото някак не ме интересува, забързала съм се нанякъде , без да знам на къде, знам само, че няма връщане назад!
Това е нещо подсъзнателно, дори не съм се замисляла....Искам само да вървя, без да спирам. Да съм добра... да съм обичана... и да съумея да се изправя, ако нещо ме спъне.

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Понякога е много трудно да разбереш кое е минало


Човек прекарва година, търсейки източника на фон от Windows XP

Сляпа камера взима снимките на други хора