Тревожност

Малко не знам и аз защо го пиша това, знам, че няма да получа специализирана помощ по интернет, но поне искам да знам, че не съм съвсем сама...

Преди около 4 месеца започнах да получавам силни пристъпи на тревожност - сутрин се събуждах със силно, но неясно притеснение и свит стомах, не можех да стана от леглото и така - през целия ден. От нервите ми се гадеше и понякога имах чувство, че се задушавам. Освен този необясним страх се чувствах и самотна, тъжна и плачех непрекъснато и без причина. Паметта ми много отслабна, започнах да не мога да мисля ефективно (за пример ще кажа, че преди умножавах наум 4-цифрени числа, а сега се затрудних да сметна 7*14). Губеха ми се имена на книги, филми, какво трябва да свърша. Стана ми много трудно да ставам сутрин, да се насилвам да ходя на работа и да върша нещо. Спрях уроците по пеене, на които ходех, престанах и да рисувам - две неща, които ми носеха радост и удоволствие.

След като мина месец и видях, че няма да се оправя сама, вече си мислех, че полудявам и отидох при личната ми лекарка. Тя ми изписа Deanxit. В началото се почувствах по-добре, започна да преминава това състояние и тя ми каза да го пия месец, след това още един да ги спирам постепенно. Да, обаче след като започнах да ги намалявам, страховете и депресията се завърнаха. Сега съм си пак в същото (ако не и по-тежко) състояние.

Вчера бях на консултация с психотерапевт - тя ми препоръча да се консултирам и с психиатър преди да започна терапия. Малко се разочаровах, признавам си, макар че знам, че нещата не могат да се оправят с магическа пръчица. Сега ще отида и на психиатър... Не искам да се отказвам, живее ми се много, просто ми е толкова тежко, особено сутрин, когато се събудя и съм сама.

В заключение ще кажа, че не съм изживявала някакви стресове или травми в живота си, поне не по-големи от тези на повечето хора. Майка ми и дядо ми по майчина линия също са имали проблеми от подобно естество (за които аз чак сега разбирам), явно по наследство сме с много чувствителни нерви или нещо такова...

Преди бях много усмихнат, слънчев и весел човек, с розови очила, а сега съм една нещастна развалина... Имам приятел, когото много обичам и ми е голяма опора, но се притеснявам, че с тези състояния ще го отблъсна от себе си. Той се държи много мило, успокоява ме, но все пак - аз не съм същия човек.

Една възможност е да намериш книгата "Депресията" на MAYO clinic-тя е може би най-добрата научно-популярна книга на пазара!От нея ще получиш и добра представа за лекарства, за други неща.Принципно възможност е да станеш и доброкачествено религиозна;"с розови очила"- не може цял живот с "розови очила".......

Аз ще ти кажа, пък ако го знаеш ще ме изтърпиш мъничко, но поне можеш да си сигурна, че съм добронамерен. Много често психиатрите са с вързани ръце понеже не са в състояние да решават социални проблеми. Тогава най-често идват на ход хапчетата. Аз лично съм голям противник на всякакви хапчета освен ако не е някаква отрова специално за тъщи, но с моята вече приключих. Мисля, че има други начини за връщане към вътрешната хармония.

Е, върви при психиатър щом така те е посъветвал психотерапевта, но винаги си имай поне едно на ум за лекарствата. Ако можеш се ориентирай колкото е възможно повече към хумора. Няма да ти навреди едноседмична почивка на тихо и приятно място. Не зная до къде ще стигнат психиатрите и психотерапевтите с тебе но знай, че човек подложил се веднъж на хипноза после става много податлив на това нещо.

Късмет и много щастие!

===

/Един познат преди време за подобни неща винаги препоръчваше секстерапия. Минаха годинки и той поостаря. Тогава пак препоръчваше секс с терапевтична цел за всичко. Даже и болен зъб да имаше човек терапията беше все една и съща. Кой знае..., може пък да е прав...? Аз не ги разбирам много тия неща със секса... Зная само, че жена му го изхвърли като мокро коте след като той се терапеше със съседката си. От тогава аз не пия кафе при съседката./

Добре дошла в клуба! (и в двата смисъла)

Не се плаши! Далеч не си единствена (дано това не те обижда) и за твой късмет проблемът ти е в сравнително слаба форма по това, което разказваш.

Ако отидеш при психиатър, непременно ще ти изпише лекарства. Така правят психиатрите. Ако прочетеш противопоказанията на предписаните лекарства (не е нужно да ги купуваш, просто написваш името на лекарството в Google търсачката) ще изпаднеш в паника е ще решиш, че е по добре да умреш от тази болест, но да не рискуваш с тези лекарства (повечето от нас са реагирали точно така). Не се страхувай.

Твоята психотерапевтка те е посъветвала правилно, защото тези състояния обикновено се третират с лекарства за няколко месеца до година, докато отшумят кризите, след което е добре да се направи курс на психотерапия, според мен най-добре когнитивно-поведенческа, който да те научи да бъдеш по-неподатлива на психически атаки и да се справяш с евентуални бъдещи атаки без лекарства.

Пак ти казвам не се плаши. В днешно време това е повече от често срещано явление, но вземи мерки преди да се е задълбочило.

Ако имаш желание и търпение, можеш да прочетеш два разговора на тази тема тук:

[линк]

и тук

[линк]

Аз съм си малко религиозна, но не смятам да чакам Светия Дух да ме измъква от състоянието ми, ако мога така да се изразя...

Иначе си много прав за това с розовите очила - не може. Вероятно ми е изиграло много лоша шега всичко това - розовите очила са се пропукали и реалността ме е хлопнала по главата...

Благодаря за съвета за книгата, ще я потърся.

Благодаря за съвета. И аз съм негативно настроена към хапчетата, почти никога не пия, а и не ми се е налагало, защото почти не боледувам. Затова и отидох при психотерапевт, защото не исках терапия с хапчета. По моите разсъждения те могат да потиснат причината за проблема, но не и да я отстранят. Но щом са рекли... така да е.

Благодаря за успокоението :)

Еми тогава въобще да не чета противопоказанията? След като спрях Deanxit-а започнах да имам през 1-2 дни някакви пристъпи, тип мигрена - главобол и повръщане, от които се измъквам само с лежане в тиха и тъмна стая. Предполагам, че е от него, защото не виждам друга причина.

Направо не знам... Ще трябва да изтърпя. Благодаря и за препоръката за това какъв тип психиатър да потърся - тук съм напълно незапозната, но като го казваш така, мисля, че си прав. Явно матрицата ми на поведение е доста крехка.

Пропуснах да ти кажа за деанксита.

Това е един от най-слабите антидепресанти. Не предизвиква пристрастяване, освен ако не се тъпчеш дълго време (години) в големи дози (от 3 хапчета дневно нагоре).

Аз съм го пил епизодично при депресия или лека нервност, притеснение и т.н.. Когато нещата са в лека форма помага, но при по-силните проблеми е слаб. Това не е само мое мнение.

Абсолютно съм убеден, че главобола и повръщането не са ти от деанксита, нито пряко следствие от спирането му (организмът си го иска и т.н.) Твърде слаб е за да предизвика такива проблеми.

Решенията са си твои, но съм длъжен да те предупредя, че търпенето не е най-добрия вариант. Нещата ще се задълбочат.

Без да ставам досаден, бих те посъветвал да попрегледаш двата линка, които ти дадох. Доста неща ще ти се изяснят.

Дяволът не е толкова черен, но не бива да го дърпаш за опашката

Аз имах предвид, че ще изтърпя хапчета и терапия и каквото трябва, само да се оправя. Самото положение каквото е сега не мога да го търпя...

Хм, значи не е от Deanxit-а... Е тогава не знам от какво е.

Темите ги попрочетох доколкото мога (на работа съм все пак), но ще ги изчета докрай :)

Деанксит е комбинация от невролептик(антипсихотик)-разчита се явно, че в по-малки дози има антидепресивен ефект, и антидепресант.

Точно ако започнеш лечение, няма да ти се налага да търпиш. Хапчета ще стопират кризите, а терапията трябва да те научи как да ги избягваш или да се справяш с тях, ако не можеш да ги избегнеш. Само не гледай на терапията като на физиотерапия, където масажистът върши цялата работа. При психотерапията работата трябва да я вършиш ТИ. Терапевтът само ти показва пътя.

Deanxit-ът твърдо не е. Посъветвай се с колкото искаш психиатри и пациенти - ще ти го потвърдят. Просто кризите не винаги имат абсолютно еднакви симптоми. Всъщност симптомите са едни и същи - около 15-тина, но при различните хора и в различни моменти се проявяват само някои от тях. Още повече, че някои от тях са взаимно изключващи се, като клаустрофобията и агорафобията, които почти винаги придружават ПР, но доколкото са противоположни, не се проявяват при един и същи случай.

Успех!

не очакваш ли твърде много от психиатрите?
социалните проблеми се решават от социално приспособим индивид,тяхната задача е да ти помогнат да станеш такъв когато нещо се е,,объркало,,

Днес бях на психиатър. Изписа ми Пароксат за тревожността и Флуанксол за проблемите със съня.

Обаче, когато я попитах за консултация с психотерапевт, психиатърката ми каза, че не вижда причина засега да посещавам такъв и че хапчетата ще са ми достатъчни, за да се оправя. Мислите ли, че това може да е някакъв вид ревност между двете професии? Все пак проблемите не идват ли от психиката, която има нужда от терапия?

(Обясних ли се като хората...?)

но това е по-скоро комплимент към твойта личност и начина ти на мислене/ако ти е добър психиатъра/
Имам въпрос,какво е обкръжението ти?
Можеш ли да говориш с хора около теб за тези неразположения?

Да, нямам проблеми с хората около мен - майка ми и баща ми знаят всичко, както и приятелят ми (то няма и как да не се забележи). Също съм казала и на няколко от по-близките ми приятели, защото все ме разпитваха какво ми има и се притесняваха.

В работата още не съм казала на никого. Не знам какво да правя, защото все ме питат какво ми има, зле ли ми е и т.н., а аз само казвам нещо от сорта на "боли ме глава, нищо ми няма"...

И аз чакам ангелите

Личното ми мнение е ,че не е лошо да отидеш на психотерапевт-няма да мирясаш докато не го направиш,но ако е добър терапевта ще те подложи на първоначален тест и ако моментното ти състояние не отговаря на състояние пригодно за терапиране ще ти откаже терапия.Това донякъде е имал и в предвид психиатъра.Просто се опитва да те предпази от ,,измамници,,
Можеш да направиш и следното нещо да пускаш теми които те притесняват от ежадневието и да ги обсъждаме тук.За Съжаление активността в клуба в момента е много ниска а ти се нуждаеш от много мнения за да отсееш каквото ти е необходимо.
Така,че решението е твое.
Желая ти успех



Във всяка десятка има нула

Valenty е прав.

Да, нещата се основават на психиката, но не непременно "идват" от нея. Ако беше само психиката, мен ПР-то трябваше да ме удари много по-рано, когато имах по-малко жизнен опит и психически сили, а не като наближих 50 и хормоналният ми баланс се е променил. Не могат да се разделят или дори пропорционират факторите предизвикващи психическия дискомфорт (депресия, ПР и т.н.). Психика, микрохимия, биология на ниво гени, хормони, ензими и т.н., обкръжение (семейно, приятелско и служебно), социален и финансов статус, и бог знае какво още, се събират заедно и при определени обстоятелства, бушонът ти изгаря.

За психотерапевт никога не е късно. Психотерапията не е хирургия. Тя нито е спешна, нито е бърза, нито решава проблемите сама по себе си. Тя е патерица, която помага само на тези, които биха могли да се справят и без нея, но много по-бавно и по-трудно. Ако си достатъчно "компетентна" (това е процес, а не състояние), може и въобще да минеш без психотерапевт.

Колкото до "ревността" психотерапевт - психиатър и обратно, "аз те предупредих" - психиатрите ИЗПИСВАТ ХАПЧЕТА. Не е точно ревност, просто въпрос на схващане. Не е рядкост професионален психиатър да работи и като психотерапевт (дано не е само заради по високите приходи).

НА КОЛЕГИТЕ не бързай да споделяш, 25-годишния ми опит в "колегиална среда" показва, че всяка споделена с колегите слабост, рано или късно бива използвана срещу теб. Нямам предвид приятелите, които по съвместителство са ти и колеги, макар че и с тях трябва да си внимателна, защото много лесно "изтича информация"

Скромният ми опит из форумите показва, че хора, които не са преживели психически проблеми, смятат че тези проблеми нападат само психически "дефектните" и, че те лично са имунизирани. Дори повечето от страдащите имат в началото същото отношение към себе си. Как можеш да очекваш "здрав" човек да те разбере, ако дори ти самата си мислиш, че това ти се случва, защото ТИ (психиката ти) не си наред. Представи си, че си малък (или голям) шеф. Какво ще се случи, ако плъзне слух, че си "пернала". Не бих се учудил, ако прекият ти шеф се замисли дали си подходяща да работиш с хора "в това състояние". Оттам пързалката надолу е доста бърза. Така че не бързай със споделянето. Винаги можеш да го направиш, а и след някой месец, най-вероятно няма да имаш нужда да споделяш, дай боже!

Може би ще отида наистина... Ще помисля върху това.

Иначе какво имаш предвид да обсъждаме теми, които ме притесняват?

И аз чакам ангелите

Разбирам...

Май наистина си прав за колегите. То и аз затова още не съм казала - не искам да ме гледат като "луда". Или другата крайност - като някоя лигла, която си няма работа и си чуди какво да си измисли.

А какво ще кажете за когнитивно-поведенческата терапия? Чувала съм, че е полезна дори и да нямаш проблеми като тези.

И аз чакам ангелите

Потърси книгата ,за която ти казах.Тя излезе преди 4-5 години, струваше 10лв.,предполагам,че при антикварите в големия безистен на "Славейков", ако си от София, ще я намериш или ще ти дадът указания.Има и една книга "Православна психиатрия", евентуално ,ако имаш интерес, може и нея да си вземеш.Тя се продава в "Св.Седмочисленици".