объркващо?!

не знам дори как да ви опиша ситуацията ... не знам дори защо се чувствам толкова нещастна и объркана ....... не знам какво се случва даже .....

има един човек, който прави всичко това, за което една жена мечтае (да не изброявам клишетата ...) и най-интересното е, че обикновено подобно отношение ме отегчава с умопомрачителна скорост.

Не и този път!!!

Знам за него набор от отрицателни качества, които по принцип биха отблъснали всякакво желание у мен да се занимавам .... но не и в този случай. Той ме побърква и ме прави толкова несигурна, че не мога място да си намеря

толкова е несигурен или по-скоро ужасно изплашен от случващото се в душите ни, че няма смелостта да бъде естествен, когато сме на саме .... сякаш умира от страх да прекрачи границата .... но когато не сме лице в лице ... е готов да да обърне света за мен и да направи невъзможното, за да ме изненада и да ме кара да се чувствам неповторимо добре....
изпраща ми огромни букети с цветя .... е, да може би изтъркан номер, но действа по дяволите! Побърква ме ... но от дистанция .... а когато поискам да му се обадя или да поговоря с него дори пишейки му ... бяга с мръсна гас ?! И аз си казвам ... "е, вероятно човекът е просто мил и ме приема като приятел ..." да ама не! след като избяга от поредния ми опит за комуникация, звъни на нашата обща приятелка и започва да й обяснява колко е хлътнал и как едва издържа около мен ....
ох, какви са тея мъже бе хораааааааааа??? какво им става? защо така се научиха лошо ние жените да сме активната страна ... защо ни подлагат на този тежък емоционален труд да седим и да гадеам "а, той сега какво точно иска мен?"
нямам против еднократните връзки и ако ставаше дума да за едното ебане ... вече да е факт, ама тук говорим за чууууувстваааааааа!

какво да правя ??? да се отказвам ли ... да се опитам ли ....
моля хелп

ами ако имаш нещо към него-какъв е проблема-нали всички жени (или почти) са възхитени от еманципацията-има си и последствия обачезатова какъв е проблема ако имаш нещо към него да му го покажеш-или си мислиш ,че ще изглежда като проява на слабост,като коз в негови ръце"ама ти ме свали"примерно.....???споко-ако има чувства има-и е хубаво-ако няма-няма и квото и да се каже е тъпо-така ,че смело-стискам палци:)

а сега да видите кво ни е на нас все ние да ви гоним и сваляме

сериозно ... искаш ли да си с такъв мъж, който да е толкова плах .... то бива ,бива любов ама това неговото... нещо не е наред ... или използва някви тъпи заучени похвати ли ... непременно трябва да говориш с него ... да го сгащиш и да разбереш какво става подяволите

успех

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

Не го притискай. Сподели как ти се чустваш от отношението му, поведението му и случващото се в теб и тогава и той може би ще се отпусне.

Ами просто е несигурен човека, той Джак правилно ти каза ако и ти имаш нещо към него, защо да не си активната страна. Ако искаш нещо трябва да си го спечелиш. А не го слушай ученика, не съм съгласен с него по темата, човека може да е несигурен и плах само по отношение на теб или жените по принцип а във всяко друго отношение да си е нормален, разбира се ученика може и прав да се окаже.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Вероятно е получил подигравки или е бил отхвърлен след признания лице в лице , не го е преодолял и сега се страхува това да не се повтори.... по принцип това е един от големите страхове на мъж - да бъде отхвърлен, ако признае чувствата си пред жена.....


Тази игра на емоционална гоненица е наистина доста изтощаваща . . Намираш начин да го хванеш насаме очи в очи , тръшваш го / образно казано/ и му казваш ти какво чувстваш към него ...... а той как ще реагира - не мога да ти кажа - хора разни, реакции те им също различни. ..подготви се за всякаква реакция..... а може да не каже нищо в момента , а чак след дни.

Разстилам петата си същност.... плъзнал огън по гърба на вятъра

на мен ми хареса мнението на ай-хоп-соу...
иначе, и аз попаднах в такива отношения...но само ще поместя пак мнението на човека с този ник:
да го кажа преди да се е изгубила в нищото..
И не като съвет, предупреждение или каквото и да било...просто като апостроф или като удивителната по пътищата...
Тогава, когато живот, Господ, съдба или каквото и да било ви срещне с ....човека, който поздравява слънцето, че ви има...че не иска да ви променя, защото ви приема....че не ви обвинява, защото не ви счита за нищо повече или по-малко от себе си....че вижда , че сте слаб като всичко земно и не го използва като дивидент за собственото си превъзходство, ами ви закриля като нещо крехко и ранимо...че оценява това, което сте и израстването ви във времето и въпреки него...тогава........запазете го...и ако някога, някъде, някой е начертал пътечката ви без да ви пита...и е направил така че само да ви пресече....
Опитайте се да се радвате....
Запазете го....
Не позволявайте на времето да го патинира или да сложи ехидните си белези....
Не се страхувайте да го изкъпете в сълзите си...защото те, както и новороденото са родени от едно и също нещо....

напълно съм съгласна с такова отношение към живота и връзките ни с хората и нещата...

много ме бива да анализирам чуждите проблеми и хората, с които не съм емоционално обвързана, защото има съвсем ясен и обективен поглед над нещата. но ако аз се намирам в опредлена ситуация и всичко това се завърта около мен ... опредлено не ми е никак лесно да преценя какво се случва.

разбирам, че за да се държи някой така, то нещо е преживял вече и е предпазлив .... и ако умее да контролира поведението си пред мен, то после изпуска сдържаното в огромни количества пред общите ни приятели ... чак ми е неудобно, че по неволя приятелите ни се превърнаха в кошче за сърдечните ни словоизлияния и на двамата :)

да ви кажа, не се и страхувам да съм активна, но това би било възможно ако той ми даваше дори и минимален шанс да се докосна до него :)) за съжаление за сега сме на етап - аз гоня ... той бяга .... странна конфигурация :))

както ти казах, и аз бях и ми се иска все още да съм в подоба ситуация - той бяга, аз гоня... и на мен също не ми е проблем да съм активната страна, но той бяга, дори и да съм активната ...странно, много странно... и при мен нещата се изясняват пред общите ни познати...а на мен това не ми е кой знае колко приятно и удобно. Много общи неща имаме в ситуациите ти и аз по отношение на въпросните мъже...и аз се чувствах по същия начин като теб - объркана в тази ситуация...питам се аз ли съм причината нещо в държанието ми да го предизвиква така да се държи...писала съм по тази тема и можеш ако решиш да прочетеш смоя ник....дори би било може би и добре и да си поговорим

Спри да гониш, той няма къде да отиде споко.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

благодаря ти за споделеното ... моля те прати ми линк към темата ти да я прочета - наистина ми е интересно ... искам да разбера, да опитам поне да намеря логика ... да видим има ли нещо общо в нас, в поведенеито ни, което да ги плаши и за това да е тази яка гонка ... или може би варианта е ТЕ да имат сходно минало, тежки раздели, разочарования ... кой знае какво се крие там някъде в техните души :)

много мъдра мисъл! Благодаря, наистина си прав

добре, изпращам ти нещо - бях го писала септември месец

изпитвах хубави чувства към един мъж - в един момент му казах, но той не ми отвърна с думи, а само с хубаво отношение и със загатване, че и на него му е хубаво в мое присъствие...
когато се опитвах да говоря за чувствата си, той ме спираше...
а аз не че съм чак толкова приритала за секс, имам с кого, но страшно ми се иска да съм с този мъж, правейки любов...
понеже той явно иска само "хубавото отношение" - дори грубо ми е забранявал да сме по-интимни - някак се опитвам да уталожа този копнеж, който изпитвам по него...в морето, в дълбокото го примамвах да остане, а аз да се върна на брега по-лека от перце...септемврийският полъх на крайбрежната нощ ме приласка и поуспокои, вечерната топлина на скалите също....
сега го обичам, пак натежала от обич и копнеж...но вече не питам, дори не очаквам да се случи онова, което преди мислех, че ни е писано...нямам тръпка в сърцето, когато ми се падне късметче "любов" с кафето в кафенето
...сещам се за заглавието на една от книгите на Милан Кундера "Непосилната лекота на битието" - и така се чувствам - лека като перце с нежността и липсата на агресия, с все по-дълбоките пластове на взаимоотношенията ми с този човек (като Хилядата врати - в Приказка безкрай), които са Хиляди възможности за избор на душата, и натежала от обич към него и близките ми, към мен самата и всеки миг от живота ми, и натежала от Избора на сърцето да се свива и да кърви (съвсем като в сапунен сериал), когато много ми домъчнее за него - ей така изведнъж и много силно ме обзема мъка - хем сладостна, хем пък ми се плаче, ама чак ми се крещи дори...

доста поетично си изразила емоцията си .... харесва ми

от това, което прочетох смятам, че нашите истории не са съвсем сходни, макар че откровено и двете страдаме от инфантилното мъжко поведение.

При мен нещата леко се разчупват ... нещо като - лека елиминация на спомагателните обекти в лицето на приятелите ни, които препредаваха информацията помежду ни ... сега вече с него се виждаме и си говорим ... е, все още не съвсем директно, но следвам съвета да спра да гоня ... за да спре човекът да бяга :)

явно понякога хората имат нужда от време да осмислят случващото се и не всеки е готов веднага, на мига да се впусне в една истинска авантюра ...
имах прекрасно качество - Търпението .... явно бях забравила за него :) сега се оповавам на търпеливото и спокойно изчакване на момента ... ако дойде разбира се ... аз просто ще съм наблизо, за да не го пропусна :)

на теб ти желая също много успех в твоята ситуация! сигурна съм, че развитието ще е положително :)