Смъртта на бивш
26 отговора
0 прегледа
Смъртта на бивш
Не, не става дума за голяма любов. Няма драма.
Било е просто авантюра - нищо по-сериозно.
Било е хубаво, но нищо повече.
После си останахме с хубавия спомен и всеки по пътя си.
Днес научавам, че е умрял.
Разбирам чак сега, почти месец по-късно.
Станало е внезапно, сравнително млад човек все пак.
И съм толкова разтърсена, че дори не знам защо изобщо ви го разправям това, просто трябва да говоря, иначе ще се пръсна!
Все съм си мислила, че знам много за смъртта, дори я приемам доста спокойно в сравнение с мнозинството хора. Губила съм близки и не чак толкова близки, знам какво е усещането, знам какво се случва, знам, че….абе всичко знам - на теория.
Обаче „бившите” са по-особен случай, повярвайте ми! Те имат специален статут. Дано не ви се налага да го разбирате скоро, но е различно, наистина. Те не са просто хора, които са минали през живота ви, оставяйки трайна или не чак толкова трайна следа. Сексът е нещо специално, дори еднократният. Няма нищо по-живо на света – сексът е абсолютното отрицание на смъртта, той поражда живота, той е самият Живот! И сега си давам сметка, че всеки мъж, който някога е прониквал в тялото ми, аз го възприемам като белязан с някакъв невидим Печат на Безсмъртието. Това, че поне веднъж съм го видяла горещ, задъхан, потен – толкова жив – това сякаш автоматично го изключва от групата на смъртните. Хората, с които сме правили любов, нямат право да умират – точка.
И затова сега съм потресена, смразена съм. Като лична обида го приемам, не мога да го смеля – как така същото това живо тяло вече не е живо? Не диша, няма пулс, няма мозъчна дейност, не усеща, няма го. Разлага се. Не ми го побира умът просто, не може да сме толкова крехки, не може да е толкова лесно умирането!
Да, ама не, явно може. Както казваше Стефан Цанев – „падаме, както ходим, умираме, както спим”… И просто днес сме с един по-малко, това е положението.
Съжалявам, знам, че е гадна тема, но пък може би е едно добро напомняне, че не сме безсмъртни, колкото и да не ми се иска да го повярвам. И трябва да си носим новите дрехи днес, щото за утре не се знае…
[линк]
Било е просто авантюра - нищо по-сериозно.
Било е хубаво, но нищо повече.
После си останахме с хубавия спомен и всеки по пътя си.
Днес научавам, че е умрял.
Разбирам чак сега, почти месец по-късно.
Станало е внезапно, сравнително млад човек все пак.
И съм толкова разтърсена, че дори не знам защо изобщо ви го разправям това, просто трябва да говоря, иначе ще се пръсна!
Все съм си мислила, че знам много за смъртта, дори я приемам доста спокойно в сравнение с мнозинството хора. Губила съм близки и не чак толкова близки, знам какво е усещането, знам какво се случва, знам, че….абе всичко знам - на теория.
Обаче „бившите” са по-особен случай, повярвайте ми! Те имат специален статут. Дано не ви се налага да го разбирате скоро, но е различно, наистина. Те не са просто хора, които са минали през живота ви, оставяйки трайна или не чак толкова трайна следа. Сексът е нещо специално, дори еднократният. Няма нищо по-живо на света – сексът е абсолютното отрицание на смъртта, той поражда живота, той е самият Живот! И сега си давам сметка, че всеки мъж, който някога е прониквал в тялото ми, аз го възприемам като белязан с някакъв невидим Печат на Безсмъртието. Това, че поне веднъж съм го видяла горещ, задъхан, потен – толкова жив – това сякаш автоматично го изключва от групата на смъртните. Хората, с които сме правили любов, нямат право да умират – точка.
И затова сега съм потресена, смразена съм. Като лична обида го приемам, не мога да го смеля – как така същото това живо тяло вече не е живо? Не диша, няма пулс, няма мозъчна дейност, не усеща, няма го. Разлага се. Не ми го побира умът просто, не може да сме толкова крехки, не може да е толкова лесно умирането!
Да, ама не, явно може. Както казваше Стефан Цанев – „падаме, както ходим, умираме, както спим”… И просто днес сме с един по-малко, това е положението.
Съжалявам, знам, че е гадна тема, но пък може би е едно добро напомняне, че не сме безсмъртни, колкото и да не ми се иска да го повярвам. И трябва да си носим новите дрехи днес, щото за утре не се знае…
[линк]
Редактирано от Лилит на
Re: Смъртта на бившия
Два пъти съм го преживявала. Една много кратка, но много силна връзка на която нелепа смърт и сложи край, и първата ми голяма любов - след раздялата и сътресенията времето позаглади нещата, ...... трансформира се в едно приятелство....там рака си каза думата.
Всъщносъ и двата случая не съм "преживяла" още..или....де да знам, приела съм ги , но спомена май не спира да боли. и въпросите..
Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!
Всъщносъ и двата случая не съм "преживяла" още..или....де да знам, приела съм ги , но спомена май не спира да боли. и въпросите..
Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!
Re: Смъртта на бившия
Съжалявам, знам, че е гадна тема, но пък може би е едно добро напомняне, че не сме безсмъртни, колкото и да не ми се иска да го повярвам Безсмъртни сме, бе. Не слушай абсолютно невярващите. И даже мъртвите ревнуват, ама това е друга тема.Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...
Re: Смъртта на бившия
Лека му пръст...
Бвишите, са със специален статут за мен защото ти си им дал част от себе си. Те са оставили в теб също част от себе си. Умирайки умира и част от теб. Тази която е от тях в теб кърви ... Идеята за взаимствеността, чувството за слабост и страха от смърта те връхлитат едновременно.
Бъдете живи и здрави!
Хей Ти! Рошко иска да ти каже нещо
Бвишите, са със специален статут за мен защото ти си им дал част от себе си. Те са оставили в теб също част от себе си. Умирайки умира и част от теб. Тази която е от тях в теб кърви ... Идеята за взаимствеността, чувството за слабост и страха от смърта те връхлитат едновременно.
Бъдете живи и здрави!
Хей Ти! Рошко иска да ти каже нещо
Re: Смъртта на бившия
Все пак да не забравяме, че има голяма вероятност "отвъд" да е някакво далеч по-приятно място от тук.
Иначе загубите, смъртите и разделите с близки и любими винаги ме изпълват с горест и ме маркират завинаги като по-малко и по-малко весел човек.
Но пък от друга страна, когато се разделям с някого, аз в голяма степен още в момента на раздялата вътрешно го приемам за "умрял", щом е излязъл от сърцето ми.
... не знам... сигурно защото съм по-студена и егоистична.
Или може би просто безразличието и забравата са "малка смърт".
Така че всеки е жив, докато е още в сърцето и мислите ни.
Иначе загубите, смъртите и разделите с близки и любими винаги ме изпълват с горест и ме маркират завинаги като по-малко и по-малко весел човек.
Но пък от друга страна, когато се разделям с някого, аз в голяма степен още в момента на раздялата вътрешно го приемам за "умрял", щом е излязъл от сърцето ми.
... не знам... сигурно защото съм по-студена и егоистична.
Или може би просто безразличието и забравата са "малка смърт".
Така че всеки е жив, докато е още в сърцето и мислите ни.
Темата съвсем не е гадна.
Напротив.Интересна е.
И аз скоро се замислих точно върху това....и стигнах до извода, че ще го преживея много тежко.Няма начин просто.Сексът е нещо много интимно.Още повече, ако има и чувства.
Но...опитай се да се вземеш в ръце, защото живота продължава ...ЗА ТЕБ.
И аз скоро се замислих точно върху това....и стигнах до извода, че ще го преживея много тежко.Няма начин просто.Сексът е нещо много интимно.Още повече, ако има и чувства.
Но...опитай се да се вземеш в ръце, защото живота продължава ...ЗА ТЕБ.
един по един ще изчезват...
ТРАУРНО
web
Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.
Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.
Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.
Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
Уистън Хю Одън
web
Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.
Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.
Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.
Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
Уистън Хю Одън
Смъртта на бивШ
ако позволиш, мисля, че това е по-точното заглавие на темата ти - изключва драматизма на единствеността.
а иначе, когато си познавал някого много отблизо, ако сте сливали душите, мислите, дните и времето си, независмо със или без секс, смъртта е еднакво неподлежаща на приемане.
разбирам, но не приемам разделението ти. моят "невидим Печат на безсмъртието" го носят и мъже, които не съм виждала "горещи, задъхани, потни", да са ми живи и здрави.
съжалявам за загубата ти, Лилит
nothing's impossible
а иначе, когато си познавал някого много отблизо, ако сте сливали душите, мислите, дните и времето си, независмо със или без секс, смъртта е еднакво неподлежаща на приемане.
разбирам, но не приемам разделението ти. моят "невидим Печат на безсмъртието" го носят и мъже, които не съм виждала "горещи, задъхани, потни", да са ми живи и здрави.
съжалявам за загубата ти, Лилит
nothing's impossible
Re: когато се разделям с някого
а аз...
когато срещна някой бивш, с когото не поддържам връзка от години, не се виждаме/ чуваме, съвсем сериозно и спонтанно съм си мислила,
че човекът тук-и-сега НЕ Е ОНЗИ, когото съм обичала някога.
и какво излиза? че Онзи, от миналото, вече го няма, форма на смърт.
и мене ме няма такава, каквато бях на 25, или преди 2 години. дори физически малко са клетките, които са останали от тогава.
но независимо кой как мисли и чувства, с едно съм съгласна - живее се за момента и най-безусловният измерител на любовта е ...времето, което си с някого.
nothing's impossible
когато срещна някой бивш, с когото не поддържам връзка от години, не се виждаме/ чуваме, съвсем сериозно и спонтанно съм си мислила,
че човекът тук-и-сега НЕ Е ОНЗИ, когото съм обичала някога.
и какво излиза? че Онзи, от миналото, вече го няма, форма на смърт.
и мене ме няма такава, каквато бях на 25, или преди 2 години. дори физически малко са клетките, които са останали от тогава.
но независимо кой как мисли и чувства, с едно съм съгласна - живее се за момента и най-безусловният измерител на любовта е ...времето, което си с някого.
nothing's impossible
Re: Смъртта на бившия
стига си мислила за това! аз разбрах близо 2 години по-късно, че са застреляли първото ми гадже
беше на 22 години.
по-лошото е, че няколко месеца преди това го бях сънувала в ковчег до отворен гроб
не го мисли, приеми го и карай нататък
хич не се опитвай да му придадеш някакви други измерения, освен на факт от вечно течащия живот...
Нищо не е такова, каквото изглежда, че е.
беше на 22 години.
по-лошото е, че няколко месеца преди това го бях сънувала в ковчег до отворен гроб
не го мисли, приеми го и карай нататък
хич не се опитвай да му придадеш някакви други измерения, освен на факт от вечно течащия живот...
Нищо не е такова, каквото изглежда, че е.
Re: Смъртта на бившия
Сексът е нещо специално, дори еднократният. Няма нищо по-живо на света – сексът е абсолютното отрицание на смъртта, той поражда живота, той е самият Живот! И сега си давам сметка, че всеки мъж, който някога е прониквал в тялото ми, аз го възприемам като белязан с някакъв невидим Печат на Безсмъртието. Това, че поне веднъж съм го видяла горещ, задъхан, потен – толкова жив – това сякаш автоматично го изключва от групата на смъртните. Хората, с които сме правили любов, нямат право да умират – точка
това беше много хубаво написано....и честно казано,когато някой ми липсва и когато си представям секса,който сме правили с него....
не си представям размазана сперма,голи дупета и зачервени главички...
представям си всеки път този.....живот...как всичко трепери около нас,както горещия въздух,когато се докосва с асфалта в летен ден...как си е поемал дълбоко въздух върху мен,как кръвта е биела до пръсване не само в члена му,а и в слепоочията,мозъка....как всичките му мускули са изтръпвали от напрежение...как не е имало и стотна неподвижност....
и всичко това аз съм го прегръщала....и е било в мен....
лилит,не се спичай много....кофти е,ама и такива неща се случват....
това беше много хубаво написано....и честно казано,когато някой ми липсва и когато си представям секса,който сме правили с него....
не си представям размазана сперма,голи дупета и зачервени главички...
представям си всеки път този.....живот...как всичко трепери около нас,както горещия въздух,когато се докосва с асфалта в летен ден...как си е поемал дълбоко въздух върху мен,как кръвта е биела до пръсване не само в члена му,а и в слепоочията,мозъка....как всичките му мускули са изтръпвали от напрежение...как не е имало и стотна неподвижност....
и всичко това аз съм го прегръщала....и е било в мен....
лилит,не се спичай много....кофти е,ама и такива неща се случват....
в отговор на angela_hell
#14
Re: Смъртта на бивШ
Права си, напълно уместна ти е забележката, защото тук наистина няма драматизъм и единственост. Ако не е минал срокът за редактиране, ще го поправя. Просто написах темата много импулсивно в момент на силен афект, понеже адски се потресох - всичко ми се разлюля и не мислех особено трезво, както обичайно правя.
И за останалото си права всъщност - сега се сещам как ме е разтърсвала новината за смъртта на мои бивши съученици, с които също не съм била особено близка. Изглежда човеците сме така устроени, че за да се защитим от непоносимата мисъл, че може да умрем всеки момент, вярваме, че ще склопим очи тихо и кротко в люлещ се стол на 95 най-рано - от старост, разбира се. И дори и това не го вярваме напълно, като се замисля.
[линк]
И за останалото си права всъщност - сега се сещам как ме е разтърсвала новината за смъртта на мои бивши съученици, с които също не съм била особено близка. Изглежда човеците сме така устроени, че за да се защитим от непоносимата мисъл, че може да умрем всеки момент, вярваме, че ще склопим очи тихо и кротко в люлещ се стол на 95 най-рано - от старост, разбира се. И дори и това не го вярваме напълно, като се замисля.
[линк]
Re: Смъртта на бивШ
О, себично същество!
Та ти , поради еб, отрече на човека и изконното право да умре и да се оттърве от всички , включително и от теб и кошмарните спомени за общото ви минало!....
извинявай , че се смея, сигурно смяташ реакцията ми за неадекватна, но навън хората наистина умират, предателите му....
И да , умирайки , все едно смигват и към нас, а после към часовниките по стената.Моля те , нека не се превръщаме в кукувици-и да не ровим на господ в тефтерите....
е, у смихни се-така си даже поносима, целувам те чисто по телешки
Като се оттърве светът и от нас-народът може и на "бис" да изкара гробарите-знаем ли?!
ела ти сипя нещо
Та ти , поради еб, отрече на човека и изконното право да умре и да се оттърве от всички , включително и от теб и кошмарните спомени за общото ви минало!....
извинявай , че се смея, сигурно смяташ реакцията ми за неадекватна, но навън хората наистина умират, предателите му....
И да , умирайки , все едно смигват и към нас, а после към часовниките по стената.Моля те , нека не се превръщаме в кукувици-и да не ровим на господ в тефтерите....
е, у смихни се-така си даже поносима, целувам те чисто по телешки
Като се оттърве светът и от нас-народът може и на "бис" да изкара гробарите-знаем ли?!
ела ти сипя нещо
Re: Смъртта на бившия
Говорили сме си, а и ти сама знаеш, че смъртта и сексът всъщност имат твърде много общо, за да бъдат отрицание едно на друго... помисли за Плутон (плюс Венера)... и може би тази прилика е причината, поради която се покъртваме, а не другата... може би затова смъртта на човек, с когото сме правили секс, е нещо различно... Ъм, теория, разбира се, просто приемам това, което казваш за вярно, защото не ми се е случвало и дай Боже скоро да не ми се случи...
Eternal Sunshine of the Spotless Mind.
Eternal Sunshine of the Spotless Mind.
Re: Смъртта на бившия
Темата ти...
разговорът с колежка тази вечер...
разговорът наскоро с теб...
Оттогава са минали 12 години, 5 месеца и 13 дни. Не броя всеки ден - сега ги преброих. Знам само, че са минали 12 години оттогава.
Може би никога не съм била по-луда и по-отчаяна, както в онзи ден. Но имаше драма и имаше любов. И в един миг нямах нищо - само една любов, която не може да докосне това, което обича. Но имаше драма и имаше любов.
Другите, не знам как ще се чувствам ако днес разбера, че Той, когото не съм виждала/чувала отдавна е умрял. Не знам какво ще чувствам, но знам че няма да е същото. Защото знам, че рано или късно умираме.
Любовта и смъртта не питат, когато идват.
Тогава проклинях Господа, търсех грешки у хората, обвинявах съдбата и себе си. Знаех, че го няма, че утре няма да мога да докосна, да целуна, че утре дори няма да видя онези очи, които ме гледат по толкова различни начини.
А мозъкът все не проумяваше "Как така не може?!" След това проумях.
Сега знам, че мъжете, които чукам ще умрат някой ден и толкова. И все пак още ми е трудно да приема, че някой, когото обичам ще умре преди мен.
Живея както мога. Не мисля нито за новите дрехи, нито за смъртта (не и съзнателно).
Сексът и смъртта са ми еднакви. И двети ги приемам по различен начин в зависимост от чувствата ми към човека. Колкото повече обичам, толкова по-хубав е секса и все толкова силна ще е болката ми при смъртта.
Хареса ми "точка"-та ти.
Някога попитах "Дали няма магия, с която да го върна?!" Нямаше.
Раждаме се от секс, живеем, любим (жените дори раждаме от това) и накрая умираме. Някои дори умират от/по време на секс. Умират телата ни, но те почти умират и по време на оргазъм.
Умовете ни не побират много неща поне докато не направим мъничко местенце.
Не знам защо ти пиша всичко това тук. Първо ми стана криво, нещо ме стисна за гърлото и някакъв дъжд заваля. Сега се усмихвам.
Сексът няма нищо общо с чувствата ми при смъртта - точка!
"...но нека знам - в тъмното кой отвърза луната?" - Мирела Иванова
разговорът с колежка тази вечер...
разговорът наскоро с теб...
Оттогава са минали 12 години, 5 месеца и 13 дни. Не броя всеки ден - сега ги преброих. Знам само, че са минали 12 години оттогава.
Може би никога не съм била по-луда и по-отчаяна, както в онзи ден. Но имаше драма и имаше любов. И в един миг нямах нищо - само една любов, която не може да докосне това, което обича. Но имаше драма и имаше любов.
Другите, не знам как ще се чувствам ако днес разбера, че Той, когото не съм виждала/чувала отдавна е умрял. Не знам какво ще чувствам, но знам че няма да е същото. Защото знам, че рано или късно умираме.
Любовта и смъртта не питат, когато идват.
Тогава проклинях Господа, търсех грешки у хората, обвинявах съдбата и себе си. Знаех, че го няма, че утре няма да мога да докосна, да целуна, че утре дори няма да видя онези очи, които ме гледат по толкова различни начини.
А мозъкът все не проумяваше "Как така не може?!" След това проумях.
Сега знам, че мъжете, които чукам ще умрат някой ден и толкова. И все пак още ми е трудно да приема, че някой, когото обичам ще умре преди мен.
Живея както мога. Не мисля нито за новите дрехи, нито за смъртта (не и съзнателно).
Сексът и смъртта са ми еднакви. И двети ги приемам по различен начин в зависимост от чувствата ми към човека. Колкото повече обичам, толкова по-хубав е секса и все толкова силна ще е болката ми при смъртта.
Хареса ми "точка"-та ти.
Някога попитах "Дали няма магия, с която да го върна?!"
Нямаше.
Раждаме се от секс, живеем, любим (жените дори раждаме от това) и накрая умираме.
Някои дори умират от/по време на секс. Умират телата ни, но те почти умират и по време на оргазъм.
Умовете ни не побират много неща поне докато не направим мъничко местенце.
Не знам защо ти пиша всичко това тук. Първо ми стана криво, нещо ме стисна за гърлото и някакъв дъжд заваля. Сега се усмихвам.
Сексът няма нищо общо с чувствата ми при смъртта - точка!
"...но нека знам - в тъмното кой отвърза луната?" - Мирела Иванова
Re: Смъртта на бивш
Все съм си мислила, че знам много за смъртта, дори я приемам доста спокойно в сравнение с мнозинството хора. Губила съм близки и не чак толкова близки, знам какво е усещането, знам какво се случва, знам, че….абе всичко знам - на теория.
Аз за себе си не правя разлика между смъртта на бивш, смъртта на приятел или смъртта на родител... Самият факт, че този човек съм го прегръщала, че съм усещала топлината му и че помня как мирише - а от един момент нататък дезертира от мен, ми е напълно достатъчен. За мен всяка смърт на близък човек е лична обида. Дотам, че и до ден-днешен не мога да им простя изчезването от живота ми.
На теория и аз знам, че има смърт и че се случва постоянно. На практика... все още ми липсва практиката, за да успея да го разбера какво е.
Аз за себе си не правя разлика между смъртта на бивш, смъртта на приятел или смъртта на родител... Самият факт, че този човек съм го прегръщала, че съм усещала топлината му и че помня как мирише - а от един момент нататък дезертира от мен, ми е напълно достатъчен. За мен всяка смърт на близък човек е лична обида. Дотам, че и до ден-днешен не мога да им простя изчезването от живота ми.
На теория и аз знам, че има смърт и че се случва постоянно. На практика... все още ми липсва практиката, за да успея да го разбера какво е.
Може би
ще ти се стори неоправдано като реакция, но... Пргръщам те. Мълчаливо. Защото знам какво е...
Нямам как да пусна тук песента.
Я прощаюсь с тобой
За окном шум машин то ли дождь то ли снег
Непогоде конца нет и края
Я прощаюсь с тобой милый мой человек
И печали своей потакаю.
Я не помню уже как тебя потерял
Мне казалось любовь будет вечной
Я не помнил тебя я тебя не узнал
Не узнал твоей тайны сердечной.
Я прощаюсь с тобой
И пускай ты не слышишь меня
Впереди ничего, впереди начинать все с нуля.
Будет лето и будет зима
Будут праздники, будут дела
Будет все как всегда,
Только рядом не будет тебя.
За окном шум машин то ли дождь то ли снег
Непогоде конца нет и края
Я прощаюсь с тобой милый мой человек
И печали своей потакаю.
Я прощаюсь с тобой
И пускай ты не слышишь меня
Впереди ничего, впереди начинать все с нуля.
Будет лето и будет зима
Будут праздники, будут дела
Будет все как всегда,
Только рядом не будет тебя.
Я не помню уже как тебя потерял
Мне казалось любовь будет вечной
Я не помнил тебя я тебя не узнал
Не узнал твоей тайны сердечной.
Я прощаюсь с тобой
И пускай ты не слышишь меня
Впереди ничего, впереди начинать все с нуля.
Будет лето и будет зима
Будут праздники, будут дела
Будет все как всегда,
Только рядом не будет тебя.
- Как долго я тебя искала.
- 8 дней.
- ...Как долго я тебя искала.
Нямам как да пусна тук песента.
Я прощаюсь с тобой
За окном шум машин то ли дождь то ли снег
Непогоде конца нет и края
Я прощаюсь с тобой милый мой человек
И печали своей потакаю.
Я не помню уже как тебя потерял
Мне казалось любовь будет вечной
Я не помнил тебя я тебя не узнал
Не узнал твоей тайны сердечной.
Я прощаюсь с тобой
И пускай ты не слышишь меня
Впереди ничего, впереди начинать все с нуля.
Будет лето и будет зима
Будут праздники, будут дела
Будет все как всегда,
Только рядом не будет тебя.
За окном шум машин то ли дождь то ли снег
Непогоде конца нет и края
Я прощаюсь с тобой милый мой человек
И печали своей потакаю.
Я прощаюсь с тобой
И пускай ты не слышишь меня
Впереди ничего, впереди начинать все с нуля.
Будет лето и будет зима
Будут праздники, будут дела
Будет все как всегда,
Только рядом не будет тебя.
Я не помню уже как тебя потерял
Мне казалось любовь будет вечной
Я не помнил тебя я тебя не узнал
Не узнал твоей тайны сердечной.
Я прощаюсь с тобой
И пускай ты не слышишь меня
Впереди ничего, впереди начинать все с нуля.
Будет лето и будет зима
Будут праздники, будут дела
Будет все как всегда,
Только рядом не будет тебя.
- Как долго я тебя искала.
- 8 дней.
- ...Как долго я тебя искала.