Жълти страници

Кой смени Ви дограмата,
дограмата още теракота,
кой Ви, лельо, поцинкова,
Кой Ви, лельо, изтакова.
Кой Ви блажно боядиса,
Кой замазки две Ви тури,
Кой Ви окачи тавана?

Кой Ви китно тъй закичи
С тез рисунки, с тези щори
кой Ви трайно с толку плочки
В банята Ви нафърфори?

Жива да не бех, но ето
Искам да съм аз, и също
като вас да мъ набримчат
майсторе у мойта къща.

Език кости няма - кости троши!

Този постинг е побликуван безотговорно. Прочетох какви по- глобални теми се третират в този клуб и се почувствах леко засрамена, т.е. шегувам се.
Еми, ти си идиотка, мойто момиче.

Език кости няма - кости троши!

Това на codeine ли бе посветено

Не си се променила много
Така те искам

Let the good times roll!!!

У лирическия герой се забелязва едновременно неистово желание да бъде отремонтиран апартамента му (а може би и той самия) от шайка майстори от типа "викам-ти-майстор-щот-не-ти-знам-името", които в същия момент да го набримчат (героя), да му го нафърфорят, да му турят нещо. Така изказани, личи че тези две желания се борят вътре в душата на лирическия герой за надмощие и до известна степен се сливат в едно цяло. Разбираме явно че лирическия герой изразява на 100 % народопсихологията на заключената в къщи българка-домакиня, която хем иска да и е по-хубав апартамента, хем няма нищо против, покрай това да получи това-онова

Всяка прилика с лица и събития е случайна!

Let the good times roll!!!

Първият пост е посветен на всички клабъри, които си търсят хилти и канго в клуб бургас, а вторията - на мен и на Еми. Тая , възмутената.

Език кости няма - кости троши!

да добави, че ако може бригадата да се състои от онези момчета - 12 - те воини от "Тринайстия воин". Антонио не го желаеме, че нещо се изтърка като модел на мажка убост.
Иначе си на много прав път, критико.

Език кости няма - кости троши!

Де ги зехти тез тантели,
тъз дамаска!, тези кожи!
пък фурнирите у хола
кой пикасу ви ги сложи ?

угледалуту ф антрето
за пирфектен стил говори
много ясно съ разбира
кой отдолу, кой отгори

в куфнята ви лельо може
фъф уют и фъф конфорт
рота да се разположи
ейнц цу цвай, цу драй зофорт

Евалла на тази фирмъ
кърти, чисти и изнася!
по разценки поносими
въ фалирва и разкрася
дайте бързо телефонъ
че не мога да търпя
да ми посменът фасонъ
дай насам, че да звъня....

Език кости няма - кости троши!

че ти с тия юнаци от филма целия блок ще събориш та и камънака около вас ще изорат, та идеята да е "мощна" групата или да се доближава до футболен отбор?

Идеята е да има специалисти от всички области. А не некви льохмани - всичколози.

Език кости няма - кости троши!

разбрах те, мускули да има друго не ти требе...

Тва ся некъф намек ли йе. Ми нека има, кво ..кът ритнеш да не трябва да повтаряш начи. ефективност се нарича

Език кости няма - кости троши!

ти го подкара много праволинейно, к'ат ритнеш па смени крака, а може и дупето!

Да неъм 6 крака и 4 дупита бре!

Език кости няма - кости троши!

Нещо ми се чини, че за мезе ме зехте.... Тва, че моят ремонт е исторически е едно на ръка...ма що пък да ми се подигравате така открито

да споделиш преживяванията си в рими. Аз ще играя гръцки хор.

Език кости няма - кости троши!

що бе ще прайш стойка "стоножка"....

Ми да споделя, щом рече...
в рими - почвам отдалече:
две лета откак се почна,
с ипотека страшна и порочна,
от гърба която можи
да свали до десет кожи,
ремонт ми висна на главата
и разплака ми душата....
Туй що майстори извиках,
па ги псувах, па ги ритах,
три бригади калпазани
ги отстрелях кат фазани..
И ето рекох си: ебахти!
ще давам вече нощни вахти...
тъй след работа в сумрака
вар, цимент в голяма бака
ще забъркам и ще мина
да иззидам ...квото има.
Купих си мистрия, вар
станах истински зидар!
После лепах гипскартон,
после гнайс - четвърт тон
и ето за половин година
станах майстор и половина...

А иначе фугирате ли, фугирате ли?
едно време така, мотах се в един офис, в който две фирми поделяха общ телефон и момчетата викат "стой тук, чети си, само вдигай телефона и казвай на хората цените, че сме пуснали обяви". Убо, казвам, и забивам нос там в лекции-мекции. По едно време звънят. Тъй и тъй колко зимате за плочки. Гледам в списъка - пищше 15 лева. "15" - казвам по телефона. "На квадрат ли?" - питат оттам. "Ми знам ли, мое и на метър да е. Не работя тук, само телефона вдигам" Та оттам ме напсуваха и не дадоха поръчка. След малко пак се звъни. "Остъклявате ли?" "Остъкляваме" - казвам отстъпчиво. А колко взимате. Аз - хоп - поглеждам списъчето и там лесно - 100 кинта за нормален балкон, демек, от малките. Казвам им. "А винкелът от вас ли е?" "Какво имате предвид" - опитвам се да схвана по заобиколному. "Дали работите с ваш". "Ще ви кажа, но вие ми кажете какво е винкел" - отвръщам. Прас, телефона и пак нема поръчка. Трети път звънят и питат пак за некви плочки "15" - изстрелвам веднага без да гледам в списъка, защото помня първата поръчка. "А фугирате ли" - питат ...Много ме е яд като почнат така на дребно. "Да викам, много фугираме да" . А онази отсреща не миряса "Фугирането в цената ли е?" Да, госпожо, в цената е и свирка правим , бонус. Пак не ни дадоха поръчка, но поне после, като се прибраха момчетата, се оказа , че за фугирането в цената съм била права. Само свирки не правели, ама как да е.

Език кости няма - кости троши!

бе той фаянса още е на прах у фабриката...ако и там е стигнал.... а иначе за цената - средно гледах е 10-13 кинти с фугирането, така че за 15 трябва и свирка верно...