Какви са ...

очите, които харесвате ?

Зад очите на една хулиганка
(... мисли за очите...)

Очи – прозорец към света, в който живеем, но и прозорец към нашата душа, за тези, които ни заобикалят или ни докосват. Без думи разказват за съществуващия свят в нас. Можеш да познаеш тайните на някой и да ги четеш в очите му всеки път, когато се опитва да ги премълчи. Израз на самите нас, през които преминава собствения ни чар. Очи покрити със станиоли. Ако погледнеш в тях, ще видиш отражението на това, което носиш в себе си. Каквото и да е то. Отразяват и връщат. Ние не познаваме своите, само другите, тези, които обичат да гледат в очите ни ...

Колко са различни по цвят, форма и големина, като хората. 99% възприемаме всичко чрез тях, ако няма какво да усетим с друго. Те виждат късогледо понякога, друг път – далекогледо. Срещат се и кривогледи очи, в които всичко е някак си особено изкривено. Има живи очи, дълбоки очи, изгарящи, вярващи, умни, безизразни или открити, хищни, лукави, пресметливи, предизвикателни, похотливи и перверзни, както тихи и тъжни очи ... Добрите очи по даденост се срещат рядко, те се придобиват с времето, те са очите на мъдростта. Много страшни са задънените очи - в празните им ириси отекват закъснели разкаяния и минали присъствия. Има и очи с единствена функция да разграничават тъмнината от светлината, те са най-просто устроените очи. Тези умения на очите се командват от мозъка ни, от нашата същност. В тях може да видиш всичко за притежателя им, ако имаш сетивата затова.

Попита ме какви очи имаш. Любопитно ти е, защото гледайки се в огледалото можеш да видиш само очите си, но не и да знаеш какво и как говорят за теб на останалите. Никой не може да види израза на собствените си очи, както и да чуе тембъра на гласа си – това остава за другите. Затова очите не могат да лъжат, дори когато плачат или се усмихват през сълзи. Оттам идва и фразиологизмът „очи в очи” или „да погледнем истината в очите”. Обичам да гледам хората в очите, да ги разгадавам, ненавиждам бягащите погледи в страни, но и си падам адски много по пълзящите погледи ... по тялото ми.

Гледам очите ти и се опитвам се да си отговоря защо привличаш жените и защо искаш очите ти да изглеждат „добри”. Но преди това си мисля какво искат и търсят жените днес в мъжете: повечето искат да бъдат уж, харесвани, но търсят само емоцията от мъжете, искат и предизвикателство, желаят да бъдат дива плячка, укротявана, подчинявана ... те търсят инстинктивно ловеца в мъжа и избират този, който може да извади животинското в тях, което някои го назовават като „курвенско поведение” и то винаги стои в същността на всяка жена, без него тя не е жена.

Жената, иска да бъде обичана, да има добър мъж до себе си, изпълнен с качества и отговорност, но всъщност еманципацията я кара да търси мъжа, който може да я обуздае и не толкова да я люби, колкото да я чука, защото всичко останало е в ръцете й. И настръхва само от представата за самото предизвикателство, въпреки, че това не я прави щастлива, но я зарежда с жадувана емоция ...

Твоите очи са такива, които я карат да те желае по този начин, като опитвайки се да избере да те обича, доксвайки се до теб, бързо разбира, че не може да те задържи, защото мисълта на повечето е свързана само затова, което се намира между палците на краката й или това, което носиш между и в джобовете на панталоните си. Ти разбираш и това те отблъсква, бягаш, отново търсиш и оттам идва мисълта ти, че си труден за връзка. Твоите очи са палави, похотливи, разсъбличащи, донякъде и хищни, бягащи, но и търсещи, очи на ловец, дяволски хънтър. И те не са добри за повечето, които привличаш с тях така лесно. Тези, които ти го казват - лъжат, за да бъдат харесани или много им се иска да е така.

Казвала съм, че мъжете са ловци и допълвам - на местен и прелетен дивеч. Но ловец на неуловими и незапомнени няма, има на хлъзгави, гъвкави и хитри, понякога се срещат и умни, не лесни, възбуждащи апетита за по-дълго време, плячки. Изключвам лова на глупави такива, които пъплят като хлебарки и няма какво друго да покажат, освен пичката си и искат да се впият като кърлеж в плътта ти, да вегетират и да смучат на аванта. Какво представлява истинският хънтър: обича да сменя внезапно маршрута си, рефлексите, обстановката, действията. Предпазлив е към общите вървища. Изплъзва се. Навярно никога не ще убият хънтъра, ако е животно. Хънтърът е затулен в мълчание. Ловът на хора има сурови правила, както и ловът на дивеч. Хънтърът е рисков човек, много пъти гърмян и много пъти убиван. Няма как да го пипнат страхливци, жадни за кръв. Нека първо намерят, а сетне извървят нечовешкия му път. Нека тогава го стигнат, а най-подир да го улучат с далекобойната си оптика. Един наистина жив сред обречени. Такива екземпляри са трофейни, ако можеш да ги задържиш и да им се порадваш. Обичам ги! Но това не е хапка за всеки и ти го знаеш много добре, затова търсиш, но и бягаш, защото повече от дивеча е лесен за опитомяване и ти става безинтересно, а и той самият иска само едно – да те употреби, а не да застане до теб и да те приеме, такъв какъвто си, и да те хъска да „ловуваш” ... Затова и ти обръщаш погледа си върху следващата от стадото ... това не ти носи удоволствие и вече те уморява.

А погледът ти може да бъде и добър, но това е много рядко явление, защото предизвикващят трябва да е „магьосница”.

Такива ми ти работи и вагабонтщини ... за очите, нали това питаше ?

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

можеш да ме накараш да го прочета само,ако ми сложиш клечки на очите и ме вържеш на стол.Поради дължината му де)))
Ама за очите мога да кажа.Харесва ги Живи.Ж И В И!!!Любопитни,подвижни,с малки играещи топчици вътре.В очите де.
Бих искала да кажа и тъмни,обаче все сините ме придърпват безжалостно нахални))

Прочети го и няма да искаш да заспиваш. Или ще заспиш сънувайки очите

Хей Ти! Рошко иска да ти каже нещо

... обобщение в пет изречения макс, за по-прозаичните.

харесвам собствените си очи. харесвам гарвановочерния пронизващ поглед на азиатките. горе-долу толкова.

заеби кучето ... зъл стопанин!

харесвам по момчешки дръзките кафяви очи

харесвам бездънния синьо-зелен поглед

харесвам влюбените очи, най-вече

потъвах в тези очи:
Те бяха нежни като очите на жена, чисти като водата на планинско езеро, по детски невинни и все пак с блясъка на непоправим похотливец.
И дори понякога образът му да избледняваше в съзнанието ми, тези сини очи продължаваха да ме гледат дръзки и предизвикателни.

а тези ме караха да се чувствам щастлива:
Хей, обърни се!
Да, да - Ти!
Ти, момчето с хубавите очи
и дългите мигли.
Искам пак да погледна в очите ти.
Да се огледам отново в тях.
Знаеш ли какво виждам?!
Виждам едно малко момиченце,
едно такова, рошаво и босо.
Виждам го да тича през житата,
да маха с ръце на птиците,
да докосва небето,
да се усмихва на слънцето,
да прегръща вятъра,
да се надвиква в тишината.

от такива се страхувам и бягам - в тях ме няма:
Ти, който отглеждаш отегчението
в стъклените оранжерии на своя поглед
и си забравил тръпчивия мирис
на окосени целувки,
не си мисли, че те познавам и обичам.
Може би си поредното мъртво вълнение,
след което ще оживея още по-мъртва
и още по-ничия...


"...но нека знам - в тъмното кой отвърза луната?" - Мирела Иванова

Какви харесвам? Добри. И весели. И ядосани. И помътнели от възбуда. А иначе- големи, черни, с паднали ъгълчета.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

Харесвам чисти, добри, смели и топли очи.

Съгласна ли си напълно с тези мисли? Одобряваш ли всичко в тях? Очакваш ли да ги коментираме без задръжки? Да кажем какво приемаме и какво отхвърляме в тях? Какво смятаме, че е пропуснато. И ако очакваш това от нас готова ли си в отговор да направиш и ти същото?

Това е клуб Говорим си за секс в Дирника.