Отговори

Открих за себе си доста интересни нещица в продължението на темата на Еми(ако мога да го нарека продължение).
Разбрах, че егоцентризма е основен мой проблем. Не че е запазена марка на алкохолиците, но със сигурност ние робуваме на егото си повече отколкото останалите, "нормални" хора. Не ми е лесно да се боря с него, още повече, че то с времето стана "по-изтънчено", и придобива интересни нюанси.
Когато се излежавам сутрин в леглото, и се надявам мъжът ми да направи кафе, аз вече съм дала на егоцентризма власт над себе си. Оправдавам се, че аз пък ще направя обяда, ама. . .вече знам, че ще загубя част от възстановяването си. Затова ставам по-рано, и правя закуската. В трамвая не обичам да ставам, когато се качи възрастен човек.
Но когато стана с мисълта че така "нокаутирам" егоцентризма си, ми става дори приятно.
Още много неща имам да уча, но разбрах, че ако мисля първо за ближния, а после за себе си, денят ми минава приятно. Това парадокс ли е?
Би ми било интересно да разбера, как другите се борите с този проблем.


Усмихни се, има изход!

Сетих се за още нещо, което ми се случи днес. Реших, че искам да чуя "Роден в Африка", и започнах да търся.
Няма и няма. Никъде. Навсякъде е платено, не можах да изтегля албума.
Когато проверявах последния сайт, осъзнах, че точно в този момент робувам на егото си. Казах си "Стига, ще го чуеш друг път". Но това мое нетърпение, нежелание да изчакам, да попитам някого, да приема съвет. . . Точно това е. Тъпото ми его, без значение какъв грим носи днес.
Няма да го галя, а ще му пусна класика, да се научи къде му е мястото.

Усмихни се, има изход!

Ами да егоцентризмът и смирението са и за мен основните проблеми.
Това за кафето и за прахосмукачката - то е ясно, то е на повърхността. Но наистина има и едни по-изтънчени проявления на егоцентризма.
По-неуловими, по-скрити зад най-различни оправдания и маски.
И нали идва и въпросът: Докъде да го мачкам егото? Не е ли възможно да прекаля и да отида в крайност?
Като те чета, например си казвам какво толкова лошо, че си търсила упорито албума из сайтовете. Въпросът е да не направиш драма от това, че не си го намерила. И да не ти се развали настроението.

Скъпа girasole,

не само при теб егоцентризмът е основен проблем.Той засяга както нас така и всички останала хора.
Ето какво ми се случи наскоро.Един мой познат потърси съвет от мен(знаейки,че посещавам клуб на АА)за свой роднина прекаляващ с алкохола.Дълго говорихме на тази тема.Аз бях силно вдъхновен,обяснявах,разяснявах за болестта алкохолизъм, за необходимостта да се посещават сбирките на АА,а човекът отсреща кимаше и си твърдеше все едно и също:
-Алкохолизмът не е болест.Моят роднина няма воля.Той вреди на всички.Той е егоист-и все в тоя дух.
По едно време спрях да говоря и се зачудих:
-Ама аз какво правя?-На кого обяснявам?-Ехо, чува ли ме някой???
-Нали търсиш съвет,помощ??
Тогава помолих да ме срещне със своя роднина.Получих отказ.Сам щял да му говори.Дадох му телефон за връзка с клуба и разговорът се прекрати.
Усетих в себе си страшно негодувание и гняв.Егото ми бе засегнато.
Дълго премислях разговорът ни,чудех се,защо се получи така.Аз исках да помогна,а тя каква стана....
Успях да укротя егото си,да се преборя с гнева си( не беше много лесно)
Ще се постарая разговорът ни да има продължение....

Нека никой не мисли,че светът го очаква като спасител.

Здравей girasole,

Много хубава тема. Гледам я откак се появи и си мисля върху нея. Но ми звучи малко прекалено това с егото, честно казано. Открай време си мисля, че мързелът и егоизмът движат света :) Не, не са положителни качества, но как бихме оцелели без тях? Само със смирение и себеотдаване? Да, хубаво би било, но в днешния свят, оправдано и възможно ли е изобщо?
Честно казано, изпитвам леко съмнение, че алкохолиците са по-себични от хората с други пороци. Според мен е въпрос на среда и характер доколко егоизмът е развит у даден човек. Недостатъците и болестите му може би влияят в даден(и) момент(и), но не вярвам, че са определящи за по-силно подчертания егоизъм у някои хора.
Та това, което всъщност ме провокира да пиша по темата, беше:

В отговор на:

---

Когато проверявах последния сайт, осъзнах, че точно в този момент робувам на егото си. Казах си "Стига, ще го чуеш друг път". Но това мое нетърпение, нежелание да изчакам, да попитам някого, да приема съвет. . . Точно това е. Тъпото ми его...

---

Ами ако всеки път, когато искаме да постигнем нещо и се стремим към него, решаваме че това е проява на егоизъм? И се отказваме, за да не робуваме на егото си?? Не, не трябва да ставаме егоцентрици, но можем ли да усетим къде точно е тънката разлика между стремежа ни да се развиваме и безполезното служене на егото?

Мисълта ми беше, че за мен няма нищо лошо в това да се стремим, да се борим, да се развиваме, да опитваме винаги да се движим напред и нагоре /не на всяка цена и не потъпквайки, разбира се/. Нима това е признак на егоцентризъм? И дори да се възприеме като такъв, трябва ли да зарежем всеки стремеж и всяко желание, за да не служим на егото си? Ако поглднем на нещата от тази страна, изглежда, че всяко нещо, което правим с цел да постигнем някакъв резултат, е робуване на егото. И коя тогава е разграничителната линия между това и безкористното, некасаещо егото ни ДОБРО? Има ли такова въобще?

Здравей Моан!
Разбира се, че човек трябва да се развива и да върви напред и нагоре. Нали всичко в този свят расте. Онова, което не расте нагоре, то е болно, сбъркано и лудо, така мисля аз. Но като зависима, аз просто нямам спирачки! В нищо. Затова когато действам като обсебена, когато правя всичко, само и само да стане на моето, и то сега, тук и веднага, както снощи, ми светва лампичката, че съм в опасност. И трябва да спра.
Знам също така, че човек небива да се отказва от мечтите си. Никога не трябва да заменя своята мечта за нещо по-малко, или чуждо. Но и тук трябва да си налагам ограничения. Поне аз.
Като безнадеждна мечтателка, мога да седя с часове и да виждам идеален световен ред(моят, разбира се). Виждам нахранена Индия и Камбоджа, Африка и Филипините. Няма война, има достатъчно храна, хората си отглеждат зеленчуци, деца, цветя и кучета и . . супата ми изкипява или си пропускам спирката. След такъв "тур" се чувствам изчерпана, защото много ясно, че не мога да нахраня нито един африканец, и се депресирам. Затова мечтите ми се свеждат до там, да купя сандвич за някое хлапе от Лъвов мост. И го правя на другия ден.
Май малко объркано звуча, но всъщност исках да кажа, че трябва да имам мярка въвъ всичко, защото преди я нямах в нищо. То се видя, когато се опитвах да изпия всичкото пиене наведнъж.. . .
Все още се уча как се живее в трезвост, така че не ме вземайте много насериозно.

Усмихни се, има изход!

Имаше преди време една хубава тема в клуба за егоизма и егоцентризма. Проблемът на един алкохолик е егоцентризма, а не егоизма. Егоистът не би станал алкохолик, защото знае да пази себе. Докато човек с егоцентрична настройка винаги е "над" правилата, тъй като счита себе си за център на вселената. Затова между другото е необхходима и идеята за Бог - да премести центъра на света извън собствения АЗ, дори ако може малко над него.

И на мен ми се е случвало да говоря, да говоря и да говоря. И да не ме чуват или разбират. И то при положение, че говоря само ако ми поискат съвет.
След такива "разговори" се чувствам изтощена, изнервена, изцедена. Питам се какъв е смисълът, и не го виждам.
С времето се понаучих на "здрав егоизъм". Когато някой ме попита"Какво се е случило с теб?", " Как спря?" или дори "Изглеждаш различно", просто казвам какво се е случило с мен. Че спрях да пия и да вземам разни други вещества благодарение на програмата на 12 стъпки. И точка. Просто го казвам като факт, а не като съвет.
Случи ми се една позната миналата година да ми каже направо "Искам и аз като тебе!", но когато разбра, че трябва не само да спре да пие, но и да работи върху себе си ,да седне и да пише, т.е. тя самата да вземе в ръцете си своето възстановяване, се отказа. По-лесно е да чакаш някой друг да ти свърши работата - лекар, психолог, свещеник. . .При мен не помогна.
Може би програмата е прекалено простичка, не се заплаща нищо, и затова няма голям интерес към нея?
Друго си е да си купиш скъпо хапче, което "завинаги" да те отърве от алкохола!
Ама няма такова, то се видя.

Усмихни се, има изход!

Значи това, което си направил, не е било малко.
1/ смутил си представите на твоя познат, убеждавайки го, че алкохолизмът е болест. Бъди сигурен, че той вече - дори отначало да не си го признава - ще го има предвид. И че като погледа още малко агонията на своя роднина, ще се сети за разговора ви.

2/ Приел е телефона за връзка, не го е отказал. Т.е. е направил е крачка напред да признае възможността за друг тип помощ.

Според мен си постигнал успех и няма смисъл да се упрекваш или гневиш. Дал си информация, която все пак са изслушали, приели са телефоните, които си предложил. На хората обикновено им е нужно време, за да променят представите си за нещата. Усещанието ми е, че ще те потърсят - може би не веднага, но ще го направят.

"Мисълта ми беше, че за мен няма нищо лошо в това да се стремим, да се борим, да се развиваме, да опитваме винаги да се движим напред и нагоре /не на всяка цена и не потъпквайки, разбира се/. Нима това е признак на егоцентризъм?"

Според мен, не е. Има разлика между егоизъм и егоцентризъм.
Егоизмът характеризира връзката ни със себе си. "Себе"-то не е центърът, около който се въртят останалите, т.е. "егоизъм" е равно на "себеуважение" и засяга лично нас.

С други думи - не се стремим да сме Слънцето, около което всичко се върти, а сме доволни да бъдем звезди, светещи със собствена светлина.

Никой не може да бъде пълноценен пренебрегвайки собствената си личност.

Егоцентризмът се появява, когато липсва достатъчно себеуважение. Егоцентриците са ангажирани или концентрирани само върху свойте си работи, те са центъра, около който се движи всичко останало, и не ги интересува нищо друго. Донякъде граничи с фанатизъм...

Няма спор - пияч, алкохолика е 100% егойст. Ами че той, освен да мисли за следващата ботилка за друго не мисли. Не всеки го вижда, камо да го признае. Как бихте нарекли човек, който краде последните пари от пуртофела на жена си? В къщи има един куп не платени сметки, децата плачат гладни, ...... а нашия пиян налян, кът се пребере, вместо да се извини за глупавато си поведение, той почва да се оправдава, да се бие жената, и на децата да крещи. Ето ти наказанието на всеки алкохолик, за своето егоистично поведение!

Какво прави алкохолик след като е разбрал и осъзнал грешката си? За да оцелее в новия свобеден от алкохол живот, той знае нуждата от пълна промяна. Разумния алкохолик работи и практикува програмата на АА във всичките си дела. Почва да спортува. Храни се добре. Редовно ходи на сбирки на АА. Нашия знае да не е прилично своя гняв и недоволство да изсипе върху любимите си, за туй се решава да иде на сбирка, кадето се зарежда с нужната духовна сила, толерантност и покой. Трудно му е да чувства болеста, която е всял в семейството си. Мда, както преди пак мисли за себе си. Но всъщност така ли е? Егоист ли е?
Аз не мисля така. Всъщност, той предпазва семеиството си от себе, защото е упознал и разбрал за разрушаващата сила на недостатъците си, и знае колко лесно може да бъде провокиран за да се хване за първата чаша!
Той знае, че трябва да постави възстановяването си преди всичко на първо място. Без сбирките, приятелите и програмата на АА, рано или късно той пак ще намери причина да влезне в запой. Кой може сам шапка му свалям, но след толкоз години в АА и свидетел на много бройни пробиви, аз лично стигнах до извода, че е трудно на човек да преудоле алкохолизмът докът не постави себе и възстановяване то си на пъро място.

Лично на мен 12-та Стъпка ми казва, че се "постарахме" да предадем посланието на АА. Не мисля да казва, че треба да носим алкохоликът на гръб!
Ами че дори на сирките на АА ние подхранваме егото си. Когато някой говори за 10м, той споделя за себе си. Ако прекалим егото взима дума!

Има една книга "Когато тялото казва не".Идеята в нея е за връзката между болестите и психиката.Или когато човек не може да казва не в живота то психикато му се зотормозва и като следствие идват болестите.
Докато пиех правех жестове на пияна глава ,след това почнах да правя заради това ,че да бъда човек да направиш на някого добро.Следствието беше че имах заради това много ядове които без малко да растроят и без друго лабилната ми психика а от там до чашата пътя е кратък.
Не отричам доброто но човек трябва да бъде малко егоист ако иска да де самосъхрани и ако прави добро то трябва да е много внимателно да прецени към кого, за какво и на каква цена.

"...когато човек не може да казва не в живота то психиката му се затормозва и като следствие идват болестите."

Така е, нещата са свързани. В балансирането между активност и пасивност е ключът. Както писа Аня преди време за асертивността - умението да отстояваш правата си без да нарушаваш чуждите. Или с други думи: "Живей, но остави и другите да живеят!

Неспособността да кажем "не" означава, че не знаем какво искаме /не искаме. Ако винаги се съгласяваме, почваме да се ядосваме, да се чувстваме използвани и объркани. И това се получава, когато не се доверяваме на себе си, поради страха да се утвърждаваме и да отстояваме правата си. Изглежда по-лесно да се съгласим, да подтиснем и пренебрегнем чувствата си, отколкото да рискуваме да бъдем отхвърлени. Но в крайна сметка, неотстояването на себе си води до гняв, негодувание, емоционална нестабилност, и както казваш - от там до чашата пътя е кратък.

Докато пиех, (понякота и сега) нямах здрави личностни граници. Правех нещо за някого, само защото съм го обещала на "пияна глава", или подтиквана от чувство за вина, или за да изглеждам добре. Естествено, че ще се чувствам зле от това насилие над мен самата. И се мисля, че точно тогава съм задоволявала егото си.
Докато сега, не обещавам нещо, което знам, че неискам да правя. Но като че ли се разбирам по-добре с околните. Мисля, че това е "здравият егоизъм". И видях, че малко хора се сърдят, когато кажа "не".)Поне много по-малко, отколкото си въобразявах) Разбрах и още, че когато се уважавам, без да се възнасям, получавам уважение и от хората около мен. Дали защото спонтанно се научих да ги уважавам и тях?


Усмихни се, има изход!

В реда на мисли за здравия егоизъм/не го слагам в кавички нарочно/ искам да споделя нещо, което ми се случи преди два дни. Бях поканен и отидох на събиране със стари приятели и познати. Имаше хора, които не бях виждал години. Замислено като купон, това събиране се превърна в един много приятен и откровен разговор. Спомени, смях... Аз бях единствения на минерална вода. Нищо ново за приятелите ми. Те са ме приели с тази напитка. Времето минаваше неусетно и така посрещнахме утрото. Малко преди да се разотидем един познат се надвеси и ми каза на ухо "Шапка ти свалям" Помислих, че е за нещо от разговора ни, погледнах го, а той сочеше чашата ми с вода и продължи "Да, да, за това става дума. Отдавна исках да ти го кажа ". Не можах да кажа нищо. Мисля, че дори се изчервих. Не се бях и замислял дали ще чуя подобно нещо. Не го бях и търсил. Сигурно дълбоко в себе си бях много по-подготвен да откажа предложение за питие например.
Навън ме "посрещна" едно хубаво, слънчево утро и се чувствах отлично. Тези няколко думички ме бяха заредили с такова желание за живот, че забравих и недоспиването и дребните си ежедневни тревоги. Егото ми беше доволно, сито, та чак преяло...

човек с егоцентрична настройка винаги е "над" правилата, тъй като счита себе си за център на вселената

точно такива бяха думите на бившето ми гадже. казваше ми,че се е изморил да "обслужва центъра на вселената".

и това за обсебването от идеята за нещо,което желаем.способна съм да обърна света с главата надолу,но да е на моето.

близките ми лека полека се измориха от егоцентризма ми.превръщах ги в жертви на моите настроения и желания.