За и против

Когато се говори за млади, пък и за не толкова млади музиканти, все се посочва кой какви награди взел от чужди и наши конкурси. За някои това да грабнат наградите е един вид гаранция за кариера и известност. НО! Като погледне човек биографиите на световните имена - било то певци, инструменталисти или диригенти, разбира (или пък не разбира, ако толкова му е акъла), че всъщност наградите са нещо второстепенно. Аз знам кое е по-важното, а вие?

Щука май?

доколкото ми е известно Елен Гримо никога не се е явявала на конкурс. А познавам няколко души, които не спират радиото, когато я чуят

пък познавам няколко души ,които са взели награда понеже - на едната вокалният и педагог е председател на журито ,а на другата баща и е спонсор на конкурса ...на третата пък баща и беше министър на културата по онова време ,а тя милата е всеизвестна с неможенето си да пее

е, ако продължим в този дух, ще изпаднем в опростенчески обобщения като за бавноразвиващи се. Хора има всякакви - някои могат и без конкурс, други могат и печелят конкурси, както и всички останали варианти. Предполагам, че конкурсите са фактор при първоначално запознаване с един изпълнител и за създаване на предварителна представа за него. Т.е. част от помощната информация. А има и хора, които превръщат конкурсите в самоцел. Сигурно си имат причини за това, но за мен е неразбираемо. Във всеки случай уважавам и този избор, стига да е личен, а не натрапен от амбициозното обкръжение

Всъщност един от главните проблеми на музиканта (добър, лош, всякакъв) е как да постигне на дело така модерната думичка маркетинг, който пък е само средство за да може изкуството да стане достояние на тези, за които е предназначено. Естествено е да не ни е приятно когато открием, че на пазара има повече кухи кратуни отколкото сме предполагали, но нека не се сърдим, че някой е овладял добре стратегията на маркетинга. Повече има файда ако се поинтересуваме как го прави... и го приложим там, където кратуните ни се струват пълни...А нали на всички е ясно, че не може да има абсолютни ценности в толкова субективно изкуство, май затова и процъвтява изпитаната практика по конкурсите да печелят средните музиканти, които обаче добре се справят със спортната част.

изкуството не е състезание ....... така че никога не са ме кефели конкурсите ,защото не са обективни иза всеки има място под слънцето

Da ne zabravqme,4e Verdi e bil skasan na priemniq si izpit v Milanskata konservatoriq.
Berlioz pak ne mojel da sviri na piano-vladeel samo kitara :)
Maler svirel samo na fleita,no kakto toi kazva-ne mnogo dobre:)

Евала, Хари! (казано на "чист" български) Винаги ми допадат коментарите ти. А сега по темата. Преди няколко месеца ми се наложи да се представя пред един човек (името няма да спомена, само ще отбележа ,че е исвестно и не е в България). Той просто ми каза: "Сядай на рояла, за да чуя какво можеш." Въобще не му дойде на ум да ми поиска дипломи от конкурси или изрезки от вестници...

Недей, че днес съм малко на цинична вълна и ще изтърся нещо смутително
Помниш ли лятото, като си нямах работа и съставих една анкета.
[линк]
Та ето отгожорите на 23ма музиканти от БГ:

17. За успешна музикална кариера, най-важно е наличието на:
Музикантски качества - 24.07%
Пари - 5.56%
Контакти - 12.96%
Работоспособност - 16.67%
Късмет - 12.96%
Което и да е от изброените по-горе, но в голям размер. - 20.37%
Друго - 7.41%

Я кажи да чуем каква е истината

Ето какво мислят и меломаните в същата анкета (70+ гласували)

17. Най-важно в биографията на артиста е:
награди от конкурси и отличия. - 7.77%
степени на образование. - 4.85%
местата където е получил образованието си. - 7.28%
преподавателите. - 15.53%
рецензии. - 2.91%
годините опит. - 11.17%
възраст. - 2.91%
други музиканти с които е работил. - 13.59%
местата, където концертира. - 9.22%
мястото където живее постоянно. - 2.43%
мястото където работи постоянно. - 5.34%
биографията не е от значение. - 10.19%
Друго. - 6.8%

...маркетинг.., който в БГ става по закона на джунглата, защото тук професията "импресарио", "агент" просто липсва! А е нужна, и то много! Не всеки изпълнител притежава умението "да се продава", образно казано. Пък и не би следвало въобще да го прави. Да си урежда сам ангажиментите, да контролира как са направени афиши, програми - олеле, какви глупости пише понякога....и още, и още... публикации, интервюта...
Но у нас, наред с качества, трябват и лакти...
Хайде, умни, интелигентни, инициативни, с добър музикален вкус, информирани, владеещи езици и РС - правете импресарски агенции и продавайте българските таланти - по света и у нас!
Може би тогава, когато изпълнителят не се договаря лично,а чрез агента си, най-после ще престанат да предлагат унизителни хонорари....
Или? Утопия?

не е само една, и не е толкова елементарна. Хари много простичко го е обяснил, а аз само ще добавя, че световни стават музикантите, които излъчват флуиди докато правят музика, приковават публиката и докато музицират, никой в залата не кашля, киха, мърда, чеше се, приказва със съседа и прочее странични дейности. Световни са музикантите с каризма, имали късмета да попаднат на меценати - импресарии, а не на сметкаджии-импресарии или още по-лошо - лаици импресарии. Е те това е.

Та, затова, резултатите от първата ти анкета ми изглеждат по-достоверни някак.

Щука май?

Пропусна да кажеш, че освен спорта е важно и кой оценява. То, от субективизъм няма как да се избяга, но ми се струва, че колкото по-"флуиден" е някой конкурент, пък ако ще да е перфектен "спортист", толкова повече страх всява в журитата и бива отсвирен на достатъчно ранен етап, че да не застраши заклетите "спортисти", обучени от членовете на журито или от приближени на журито. А пък ролята на даскала в случая на много талантлив ученик, е да го научи на занаят. Щото другото вероятно му е спуснато директно "отгоре", и никой даскал не може да го научи на усет, вкус и каризма. Та затова, като се зададе на хоризонта някой хем добре обучен в занаята, хем зареден с онова "отгоре", обаче чужд ученик, тутаксически го елиминират. Та така.

Щука май?

И аз това се питам ? ...........няма кво да се лъжем за конкурсите ...голяма част от тях са решени предварително .......най- добрите се елиминират още на първи тур ,за да не пречат на тези ,които са нарочени за лауреати

Добре е младите да ходят по конкурси - укрепва психиката и дава представа за света
А иначе кой ги е спечелил няма никакво значение за мене.

se1024

Мда.... процента на Късмета рулира Което ми напомня - свалих си филмите за Шарп (едно време ги дава по телевизията - бягах от последните часове да ги гледам). Та в една серия един френсни генерал питаше какъв е тоя Шарп. Отговарят му леко пренебрежително "Няма умения, просто има късмет", на което генерала отвръща: "- Когато Наполеон прави някого генерал не го хита дали има умения, а го пита дали има късмет".
Излиза, че действително хората го смятат за нещо важно

se1024

И аз така мисля. Младите се нуждаят от подобни стимули, за да преодолеят естественото си нежелание да се занимават с толкова изтощаващ труд като упражняването. Обществеността е тази, която би трябвало да преразгледа отзвука от такъв род изяви. От друга страна на подобни "състезания" са се родили творби например на Бетовен... Не е хубаво да сме фанатици нито за, нито против конкурсите. Може би има и обективни трудности в това да оценяваш другите.

Туй дет го каза е резултати , а не качества.
КОлкото до флуидите, аз още не съм ги срещал и не съм събрал нито един в кутийка, че да го разгледам, изследвам и т.н.

На твоя син на уроците му ако му говорят за флуди и каризма, оплескахме я :)

Иначе ако говорим по-сериозно аз съм привърженик на друго. ТОва което става на един хубав концерт е че не изпълнителя е предавател а слушателя приемник. Както това е с радио предаването. По скоро е като с копютрите. Изпълнителя задава някакъв малък сигнал (също като MIDI, ако си запозната) а слушателя, въз основа на големината и информацията в твърдия си диск, бързината на процесора си, звуковата си карта и т.н. пресъздава и осмисля подадения от изпълнителя сигнал. Като също така по свой избор може да промени, игнорира, или преувеличи отделни части от получената информация.

Изпънителя е длъжен да осигури (хаха, като другата ти тема) "вярна"
информация и сигнал без прекъсвания. Оттам нататък проблема е в нашия телевизор.

И къде се оказва, че сме се озовали - на концерт на един от най-новите и мощни компютри...
В знак на протест отивам веднага на следната страница:
[линк] за да се посмея и порадвам на прекрасен тандем творец - изпълнител, като от мен (слушателя) не се изисква нищо, даже и да разбирам...
Познавате ли тази творба на Alan Ridout " Бикът Фердинанд"?