Дете в съда

Току-що се връщам от съда..първо дело за развод..и господин съдията реши,че иска да чуе детето..при условие,че е развод по ноти..с предварително споразумение за всичко,без адвокати...от 4 години сме разделени с бившето съкровище...бясна съм..защо трябва да си травмирам детето с присъствие в съда..има ли начин да го избегна..и въпроса на съдията "Детето знае ли,че се развеждате?"..или трябваше да се появим в съда с по трима адвокати,да се гледаме на кръв,да се оплюем и така щяха да ни разведат по-бързо..недоумявам..вервайте

на 11 години е..знам,че може да го призоват в съда..но кому е нужно това..на съдията да си прави гъдел на величието ли...и таткото, и аз протестирахме, но съдията категоричен..синът ми веднъж преживя раздялата преди 4 години..защо сега отново трябва да се травмира

Здравей, ние преживяхме наскоро такова нещо. Брат ми съдеше снаха ми за отнемане на родителските права. Снаха ми не си е търсила децата вече 10 години. Големият ми племенник е на 13, а малкият на 10.
Преди това имахме домашно посещение от психолозите. Разгледаха обстановката и поговориха с децата. След това пак ни извикаха на разговор. Въпреки, че беше плачевно и докладът се забави, все пак беше написан в наша полза.
Децата се държаха добре в съда. Питаха ги откога не са виждали майка си, къде и как живеят, колко често са с баща си, с кого искат да останат и т.н. Съдът отсъди в полза на брат ми, но в ретроспективен план децата споделят, че това е било най-лошия ден в живота им.
Хубавото все пак е, че се запознаха с майка си, защото при идентификацията бяха сбъркали, та посочили дрга жена за своя майка.

Много странно ми се струва да ти кажа. Излишно усложняват нещата .

Много си е прав съдията, решението му трябва да е повлияно само и единственно от интереса на детето.Как да стане това без да го е изслушал лично.Щото знае, че децата не са така коварни, както мама и тати могат да бъдат, нали!
Предполагам, че вече се чака и социалния доклад.Той + мнението на детето ще реши кой ще вземе родителските права и евентуално семейното жилище - ако резултата не те устройва - обжалвай.
Личен опит.

"Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друга епоха..."

И ние преживяхме същото съвсем скоро. Аз също като теб много се притеснявах. Но поне за детето се оказа, че не беше толкова страшно. Детето е на 10 години и аз изобщо не бях убедена, че мястото му е в съда. Но моята адвокатка реши, че щом така иска съдията, така трябва. С бащата сме фактически разделени от 8 години. Първо имахме среща с представителка на отдела за закрила на детето. Беше изключително мила и разбрана жена. Срещата със съдията също мина добре за детето, въпреки че ми беше много притеснено, тъй като самата съдийка си беше отврат. Тя провежда разговора насаме с детето и представителката на отдела за закрила на детето. Иначе, когато разпитват свидетелите, детето спокойно може да те изчака отвън с някой, за да не се притеснява. Питаха го дали ще познае баща си, ако го види. Добре ли се чувства с мама. Иска ли да живее с татко. Въпроси от този сорт. И между другото не го мъчиха дълго време. Надявам се и при вас да мине така. Стискам палци, желая ви успех! Не се притеснявай. След като детето живее с теб, то знае, че държиш на него и че двамата сте едно цяло. Така че то ще те подкрепи. Не се безпокой, ще мине!

ами тя ситуацията е малко странна може би..разделени сме от 4 години ,таткото си има ново семейство, но вижда всеки ден детето,никога не съм го спряла..всяка седмица си го взима за уикенда...и нали правих всичко това за доброто на детето..нямаме спор за родителски права,той ги отстъпи на мен в споразумението..нямаме спор за имущество..не искам нищо..само да се разведа и да си взема детето..за издръжка също сме се разбрали..изобщо..не разбирам и това е..още съм объркана

Напълно е нормално да си объркана. Когато човек се жени, никога не си мисли, че един ден ще стигне до това чудо. Но щом се разбирате с таткото, още повече недей да се притесняваш. Още повече, че той сам се е отказал от детето, и явно осъзнава, че е в интерес на това дете да остане с майка си. Колкото до детето, това ще му помогне да узрее, да те разбира по-добре. Аз не мисля, че трябва да опазваме чак толкова децата от това, което става с нас. Мен винаги са ме пазили - като малка - родителите ми, после - мъжът ми, и аз и до ден днешен съм си такава неориентирана и трудно взимам решения. Дори когато преди година взех решение за развод, споделих го със сина ми (10 години) и той ми каза - "Е, най-накрая! Отдавна трябваше да вземеш това решение". Нали ти писах, че сме разделени с баща му фактически от доста години - а аз чак кога се леших да поставя фактическа точка на нещата! Така че не подценявай детето, днешните деца са по-разсъдливи и се ориентират в обстановката, доста трезво мислещи. Гледай на него като на другар. Довери му се и не се притеснявай, той ще преживее тези неща. И е много хубаво, че му даваш да се среща с баща си (нашият изобщо не се сеща за нас - така се стекоха нещата в живота), защото ти, от собствен опит знам, колкото и да се мъчиш, не можеш да бъдеш и баща и майка. Просто щом е необходимо, обясни му спокойно как стоят нещата, сигурно не е зле и баща му да говори с него. И напред!

Hi,
не зная в коя част на България се развеждаш, но те уверявам, че изобщо не е задължително да бъде разпитвано / в съда/ детето.Има служба за закрила на детето, тя изготвя социален доклад, чрез които се преценява на кого от родителите да бъдат предоставени родителските права...
Защо не се консултираш с адвокат?

съдията. Унижили сте съдебната система. Засегнали сте самоолюбието му на юрист.

Луд скандал вдигнах, когато деловодителката в съда не искаше са ми вземе молбата за развод, под предлог, че съм нямал адвокат. Корава ми е тиквата, обаче. Все пак успях.

Те пък да не се унижават толкова лесно..искам да се разведа мирно,тихо и цивилизовано..не искам да давам излишни пари на адвокати и няма да ги дам..но хлапето е категорично,че не иска в съда

Супер точно те разбирам, ама вече хич нямам понятие какво става със Семейния кодекс. Мога да намеря последния му вариант и да го прочета, но какво от това???

По дяволите! Какво иска тоя съдия?

Абе, аз знам какво иска! Той е някакъв комплексиран недоказал се юрист. Прави се на интересен. По-скоро, прави се на велик! "Вижте ме кой съм и вижте как ВСИЧКО зависи от мен!"

Аууу! Даже съм вкиснат повече, отколкото навремето при конфликтите ми с "бракорадводната" съдебна система. Лелиии, щях да й завъртя главата на адвокатката след развода ми, когато исках по най-бързия начин да оформим собствеността на общото ни жилище. Баси! Аз й приказвам, че нищо не искам, само да се оформят юридически нещата, оная взе да шикалкави, че трябвало дело да се заведе, заседания на съда трябвало... Дрън-дрън. Отидох при една печена адвокатка, платих 10 лева за устна консултация (преди доста години беше, цената едва ли е актуална), тя ме "подкова".

Охооо! Дела ли ще водим, ааа? Я, да се разкара тая мошеничка, дето иска да ни влачи по разни дела! Заявих й, че до вечерта трябва да направи необходимие документи, да запази час при нотариуса и да ни се обади! Иначе - да си гледа работата и че няма да й дам и стотинка.

---------------

Все пак, потърсете адвокат! Не ми вярвай на мен, много си измислям, много съчинявам. Но, все пак ето какво има в моя вариант на СК. Казваш, че детето е на 11 години. Хм! Изрично ти повтарям, че не съм никакъв юрист и че има голяма опасност да те объркам. Но!

Местоживеене на децата

Чл.71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред.

Чл.106. (1) При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.
(3) Съдът изслушва родителите и децата,ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството.

СК от 2003.

Изразът "десет години" в СК се среща само на подчертаните от мен три места.

Повече нямам право да се правя на всезнайко. Намерете си приличен адвокат! Успех!

дия, бе, да му го... Абе, какво ще пита детето, бе? Какво? Непонятно ми е?! Да не би нещо такова:

- Тати и мама защо се караха?

или

- При мама ли искаш да живееш или при тате?

-------------

Бах мааму! И това при положение, че сте се разбрали за всичко!!! Ай, сиктир! Що не вземеш да ми се обадиш преди делото??? Нали ми виждаш ник-а?

същия дет не си знае пола ве. дет дава акъл за работи които са му преразказвали трети лица. бтв мнението на детето го искат когато им пасва на ае по - меко пикливите схеми дет си измислят. щото са в детската градина по отношение на чувството си за равновесие. без параванче щеше да са адекватни само че от нема и къде.

аз съм вкисната от 25-ти насам..как пък точно на мен такъв обзет от див ентусиазъм съдия ми се падна..да си таковам късмета..мда..

Fazla merak basha bela olur

(все още) да го чука или е садист или е мазохист или иска пари. А, може би - всичко заедно!

Аман от педали в Република България!

и ти ли кандидатстваш за патент.