НАЧАЛОТО

Хора, вчера за пореден път ме питаха как така съм решила да се занимавам с коне, защо, кога... И на мен ми хрумна да попитам тук:
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ВАС?
Че вече сте "болни" от любов към конете, е ясно, но кое ви "зарази", кое ви свърза с тези животни и всичко отнасящо се до тях?

Ми при мен започна още в ранното ми детство.От както съм станала човек живота ми е свързан с конете.И до сега това не се е променило.

Е че аз даже и не помня как съм тръгнала да се занимавам с всякакви гадини, само имам спомени, че в къщи имахме едновремено 30-тина хамстера, гарже, врабчета, риби, тритон, куче, сакато коте, гълъби на тавана и като домъкнах две водни змии и ги турих във ваната, майка ми изпадна в истеричен шок.... А с прилепите ........... На хиподрума винаги съм имала желание да отида, но нямаше кой да ме заведе и след като гледах един страхотен руски филм "Девушка и Гранд" тръгнах сама, през лозята, лутах се лутах пък го намерих и от там се тръгна........ Първо ми казаха, че съм много малка, бях на около 9-10 и не ми даваха да яздя, ама леля Младенка като видя колко тъпо и упорито се мъкна всеки ден на хиподрума и започна да ме учи на едно конче, полуарабче и ми поиска да занеса на родителите си една бележка да я подпишат, че са съгласни. Да ама аз като знам, че не са и нарисувах подписа на майка ми и така се почна конската сага, че и няма край! А иначе се научих да чета книги покрай Карл Май, Майн Рид и трилогията "Синавете на великата мечка".. нали са с индианци и коне!

аз почнах с магарето на прадядо още съвсем невръстен ,после с конете на комшиите и така но истината дойде като шамар - дълго време заради самия начин на живот който водя не съм имал достъп до коне. преди години един приятел си купи спортна кобила и я гледаше на Хан Аспарух та тогава ми просветна че дори и в големия град човек може да се отдаде на това хоби. пасле дойде и шамара за който говоря поканиха ме на тодоров ден да съм в една компания със стари приятели от детството ми и там видях Рамбо малеее беше конче на 2 години а беше огромен , мощен ,приличаше ми на танк и така след този ден винаги когато имах свободно време бях при него . стана така че имах възможност да купя майка му на Рамбо и ето ме на вече като собственик на мойта красавица кума лисана . ползвах гледач доста време ама на края ми писна от глупаци та сега всичко сам всеки ден .

[линк]

ОТ много малка си обичам животните ,но специално конете са ми страст и от малка сам яздила понита по зоопаркове и на морето на няколко годинки даже имам и снимка .И след това на село с кака яздехме та каквото сам си научила почти си е от мене си и каквото сам гледала от нея . Ето вече и тренирам .

Аз пък се запалих покрай дъщеричката ми. Много искаше да види и да се качи на кон и като се почна - хайде днес на Банкя, хайде утре на Банкя, та почти всеки ден . Иначе винаги съм харесвала конете, но си признавам, че не знаех много за тях. Сега обаче всеки ден научавам по-нещо и просто не ми се тръгва от конюшнята. Имам котки, имам кучета, а и какво ли не още съм гледала, обаче конете са май най-умни от всички.

а при мене е наследственно..... баща ми е бил състезател по конен спорт(даже е бил Прибалтийски шампион), сетне отива да работи в цирка само с коне и аз все покрай него от малка ме качиха на кон и все още съм с тях, гледам да не прекъсвам е освен ако нема съкатлък

Аз съм вманиачена от малка на тема "Животни", но за коне не смеех и да мечтая, толкова недостижими бяха за мен. Гледах ги само по телевизията, четях за тях по книгите. Мисълта за конете беше за мен като някакъв КОПНЕЖ. Вкъщи съм имала всякаква гад, но едва след като се престраших да вляза в този клуб и да попитам ей така между другото "Колко струва един кон?" в главата ми полека взе да се вмъква идеята за собствен кон. Иначе съм си мислела да отида и да пояздя на базата, но не знам защо толкова години не съм се решавала, докато не влязох в този клуб. Всъщност сега се сетих защо: защото знаех, че започна ли веднъж, няма да има спиране, а и много лесно се привързвам към животни. За щастие, постепенно, с доста нерви и усилия успях да постигна това, за което допреди няколко години не смеех и да мечтая. Вече си имам свое конче.

Още от малка бях в детската градина когато майка ми ме заведе в да видя кончетата ама понеже винаги съм била покрай баба и дядо на село и животните са ми страст започнах да упорито да нахалствам да ме запишат да яздя естествено не стана хиляди тъпи причини се измислиха ,ноо минало забравено после по едно време на село имахме Дунавка/много лоша беше никой не можеше да я доближи/,но след време я продадохме.През годините от продажбата и бях се кротнла,но не и забравила за конете много рядко ходях да да гледам състезания /все пак е нещо/,ноо пак не се записах на езда,чак от няма година конете са моето ежедневие и не искам да си представя живота без тях!

Ми от много малка.Не помня...Ама първите ми рисунки бяха все коне.Почнах с рисуването на коне,после яздихме селските кончета през лятото-без седла,понякога и без юздечки-с два сезала за оглавник ,колкото да ги направляваме.Яздихме и една "каруцарка" Бабата-най-благородната кобила,която съм срещала през живота си.Не претендирам да е имала арабска,дунавска,английска и каквато и да е кръв,само защото я харесвах и наистина беше необикновена кобила(казвам го по повод темата за каруцарските коне).После ми подариха първото конче,ама го продадохме,защото нямаше възможност,после купихме второто,ама и него го продадохме-пак заради финансите и заради липсата на място.После Петя взе Ел Грант и се започна крастата...После взех Звездин,Елито дойде след година,сега Зенон и така...племето се множи ,да са живи и здрави!

Майка ми е тренирала конен спорт и аз от как се помня слушам нейните разкази и си мечтая да яздя,само че до 2005 всички казваха,че в Разград просто няма къде.Аз обаче януари,февруари 2005 гледах тук таме една сапунка- "Трима братя,три сестри" и не знам дали от нея или просто ми е било крайно време да открия магията на близостта с коня,си наумих ,че ще намеря място ,където да яздя,каквото ще да става.Нали съм си овен ии се започна великото издирване,питах познати, приятели, търсих по вестници , в интернет ,къде ли не ,докато един ден една приятелка не ми каза,че треньорът й по танци е яздил.Това беше още в селекционния център,та отивам аз,те ми казват,че в момента, много рядко ходи някой,който може да се занимава с мен и да отида към края на май,началото на юни.
И един ден ,на 24-ти април 2005 отиваме със класа на разходка,до една местност близо до града и какво стана дума за коне,всъщност то аз откак бях разбрала,че мога да яздя само за това говорех ии понеже всичко беше толкова свежо красиво,природата ,абе всичко ,което характеризира пролетта и аз точно на тази разходка си навих, че на другия ден отивам пак и имах късмет ,тогава се запознах с г-н Димитров.Само ,че тогава се качих само 1 път,после цяло лято пак нямаше кой да се занимава с мен и през септември 2005 се започна малко по-сериозно ,а от април 2006 вече -най-най.Даже аз мога да кажа ,че от тогава съм започнала истински да яздя,корда,ездда без стремена-всичко от начало.И от там вече всеки ден или през ден най-малко.И не мога и не мога да се отделя от конченцата.НАдявам се и да не се налага

Ние почнахме почти като КАТЛА. Първо - рисунките с кончета, после яздихме конете на съседите в Копривщица. Там нали всеки е с кон и на нас ни бяха добре дошли околните. Спомняме си Боян, Арап и Глория, на които честичко се покатервахме и то не сами, а по двама-трима с братовчедите. После се случи така, че Миряна спечели билет за безплатна езда (20 мин.) в конна база Хан Аспарух. Наградата беше за отговор на един въпрос в предаването "Обичам те, животно" по радиото. Отидохме цялото семейство. Миряна язди за кратко, а останалите гледахме и аз (Русана) се размечтах как трябва да събираме пари от стипендията, за да ходим на езда. Постепенно и това се осъществи, но установихме, че парите няма да стигнат и за двете ни за езда в София, където е доста скъпо. И тогава случайно открихме новичката база в Копривщица, където прекавраме лятото. Там всичко беше прекрасно и цените бяха нормални. Оттогава до днес (вече близо 5 години) всяко лято сме там и не можем без конете! Остава единствено да изпълним мечтата си за собствени коне, но се надяваме, че и на това ще му дойде времето. Все пак мечтите са за това, да се сбъдват!

Началото - на кое ? Първия допир до кон или първата езда ? Първия допир - наедна алпиниада на Мальовица / баща ми и майка ми са бивши алпинисти /, влюбих се в едно черно конче - абе голямо ми се виждаше за моите 3 години, ама сигурно каракачанче е било, черничко такова...носеше с дисаги храна до хижата...А нашите само се питаха къде изчезват бучките захар за чая...Кой какво прави - аз първа кипра до коня - само да дойдеше до лагера ни - и аз при него залепена...И през ум не ми е минавало, че може да ме ухапе, да ме ритне...
А за първата езда, писала съм в статичната тема, там бях на 6...
Иначе почнах да яздя есента на 84 -а, но не от любов към спорта, а от любов към цирка - по - истиски ми се виждаха отношенията там...И сега не съм се излекувала от тази си страст - да поискаш от коня да направи нещо за той, защото и той го иска, а не защото ще го смажеш от бой, ако твоето не стане...
Много колеги са били настроени скептично, да не кажа негативно, заради фаекта, че рецептата "удари му една нагайка " не ми харесва, но...аз съм си такава...
А първоизвора...Може би има някакво значение, че наполовина съм от Шумен, и дните, прекарани на лозето, втренчена в пътя, където минаваха впрягове с красиви коне...Вероятно и араби, ако ще и Шагия - защото имаше доста сиви и бели - та може би оттам тръгна - от времето, когато бях на 3 години и мечтаех за сив арабски жребец...

Аааа, за цирка не го знаех - завиждам ти благородно !

А, ти си го гледала филма ?Аз само съм чела статии за него...
Преди бая години го видях на кинолента, сещате се сигурно, ивмаше такива прожекционни апарати с филмчета, ама бяха без звук...и така и не го взех, пък и нямаше къде да си го пусна де, но ме е яд, беше почти без пари...

Аз този филм ако мога да го намеря!Гледахме го няколко пъти с Петя.То и името на Ел Грант дойде от там ,макар че коня във филма беше Гранд.

Началото.... Ах... Винаги съм харесвала конете... Първият ми допир с кон, за който се сещам, дори и снимка имам, е с един каруцарски кон в Боровец. Била съм на 4 годинки. Разхождаме се по улицата с магазините и имаше една каруца с два коня. Аз много държах да погаля кончо, а малко след това бях и на гърба на единия...



Следващата случка пак мога да кажа, че е от началото... Първи клас, след училище в градинка да си играем. Майка ми идва да ме вземе, но не може изобщо да ме намери... Представете си каква паника й е било. Пък аз, срамежливата, съм била помолила някакъв полицай на кон да ме качи на коня му!!! И той човека тръгнал и ме разхожда... А аз се кефя от гърба на кончо!

И още едно начало си имам... По-късно, 1996, започнах една година уроци на Хан Аспарух. Кобилата се казваше Астра...

Шест години прекъсване... Имах чувството, че е многооооо повече... И ново начало: полска езда на Симеоново, две години...



Последвало от ново начало на спортна езда на Банкя... Обездка... после и мънинко, мънинко скачане... нещо, което никога не съм си мислела, че ще правя... Е, треньорът ми от детството на Хан Аспарух, Пецев, ми беше пожелал веднъж: да стане състезателка и първа по обездка... Май това го изпълних...





И всеки един от тях беше толкова различен....

И после дойдох тук... И пак от начало... Хънтър си е съвсем различно от това, което досега бях правила... Но поне е интересно! И го приех с хъс....



Та така май си имам шест начала... Ще видим бъдещете какво ще покаже. Искам една начало във всестранната езда и това да е последната дисциплина, която пробвам...

Тази Астра как изглежда?Аа кой Пецев?

Ахах, Астра... Ей сега ще изнамеря снимка и ще покажа...

Иначе стария Пецев, за когото преди няколко години научих, че е починал, но не знам доколко е било вярно.

Ето я кестенявата ми сладка дебеланка с четирите бели крачета!!!! И тя стана един от конете умрели в мизерия, но поне хубавите спомени остават...
Лошо е качеството, но е правена отпреди 10 години, снимана с обикновен апарат, пък и е преснимана с телефон... Едвам я изрових... Но си личи как изглежда...