Една молба!

Значи в събота се събраха за първи път близките на алкохолици от нашата група - нещо като вечер на опознаването. Целта обаче е тази група постепенно да прерастне в група на Ал-Анон. Материалите, които намерихме в сайта на АА са доста оскъдни, хората си копираха книгата на Войдилло "Да простиш", предоставих им "Никога вече съзависим", но проблемът е с конкретните указания. Така че ако някой от вас има наблюдения над софийската група или над група на Ал-Анон в чужбина, моля да направи някакво описание, да даде някакво указание, съвети или някакъв линк. Всичко може да бъде от полза и за всичко хората ще ви бъдат признателни.
Благодаря!

Софийската група на Ал-анон е. . . .не точно Ал-анон. Преди известно време един от основателите/независим и несъзависим/ ни помоли да отидеме да поговориме с тях. Общо взето, през цялото време близките се изживяваха като жертви, искащи да помогнат на алкохолика. Без да си дават сметка, че са там, за да помогнат на себе си.
Когато предложих на една дама да остави дъщеря си да се оправя, ме погледна сякаш съм й предложила да я обезглави, примерно.
Дадох им литература на аа, която в момента носех в мен, но нямаше видим интерес към работа.
Така и не отидох повече.
Ако искаш, мога да ти дам телефона на твой колега, който е един от основателите. Но той като че ли се чудеше, как точно да ги накара да проумеят, че самите те се нуждаят от помощ.
Дано е успял, защото аз просто неможах да се преборя.
Иначе и тук имаше идея да се направи Ал-анон на Веслец. Вече опарена веднъж, казах :Да си направят.
Мисля, че който ще се спасява, трябва да направи нещо сам, иначе наготово не е функционално.

Усмихни се, има изход!

ДВАНАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ и ТРАДИЦИИ на СЕМЕЙНИ ГРУПИ АЛ-АНОН

Семейните групи на Ал-Анон са сдружение от роднини и приятели на алкохолици, които споделят своя опит, сила и надежда, за да разрешават своите общи проблеми. Ние вярваме, че алкохолизмът е семейна болест и че промяната в отношението може да подпомогне трезвеенето.
Ал-Анон не е обвързано с нито една секта, религия, партия, организация или институция; Ал-Анон не се ангажира в никакви спорове, както и не подържа или не се противопоставя на каквито и да е каузи. При нас няма членски внос. Ал-Анон се самоиздържа чрез собствените си волни дарения .
Ал-Анон има само една цел: да помага на семействата на алкохолиците. Ние правим това, като прилагаме Дванадесетте стъпки, като посрещаме радушно и като осигуряваме комфорт на семействата на алкохолиците, както и като даваме разбиране и подкрепа за алкохолика.

ДВАНАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ

Тези стъпкии могат да бъдат начин на живот за семействата на алкохолиците, както и за членовете на АА:

1. Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-висша от нас самите би могла да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бога, както Го разбирахме.
4. Направихме дълбок и безстрашен морален анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на своите грешки.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани всички тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на всички хора, които бяхме наранили и станахме готови да ги възмездим.
9. Лично възмездихме тези хора, където бе възможно, с изключение на случаите, когато това би наранило тях или други хора.
10. Продължихме да се самоанализираме и когато допускахме грешки, веднага си ги признавахме.
11. Стараехме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, както Го разбирахме, като се молехме единствено да ни бъде разкрита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се стараехме да предаваме тяхното послание и на други хора и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.



ВЪВЕДЕНИЕ В ДВАНАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ

За какво мислиш, че трябва да се живее?

В Ал-Анон ние вярваме, че животът служи за духовно и умствено развитие. За повечето от нас, това развитие започна, когато приехме факта, че непреодолимото пиене не беше проява на слабост, а резултат от една болест. Ние започнахме да се развиваме, когато се взряхме в себе си и открихме там слабост – слабост в начина, по който отказвахме да посрещаме своите проблеми, в начина, по кoйто приписвахме всички провали на алкохолика, както и в продължителното самосъжаление.
Дванадесетте стъпки бяха за нас едно по-високо ниво на развитие. Те ни научиха, че ние не се усъвършенстваме и че вероятно това ще продължи да бъде така, докато не се научим да правим нещо по въпроса. Чрез следването на Стъпките ние можем да придобиваме смелост и смирение. Постепено, ние оставяме слабостта зад себе си и научаваме, че израстването чрез болка си заслужава страданието.


ПЪРВА СТЪПКА

Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.

Много от нас си затваряха преднамерено очите пред прекомерното пиене, заблуждавайки себе си с мисли като: “Когато той има свой собствен дом, той ще спре” или “Тя ще спре, защото ме обича.” Много бяха опиите, които правехме, но всичко, което постигнахме беше да прибавим хаос към объркването. Нищо повече не беше нужно, за да се доведе алкохолика до още по-дълбоко пиене, освен добронамерените и неблагоразумни опити да го спрем. Крайният резултат беше поражение за всички. Животът наистина стана неуправляем за цялото семейство.
Първата стъпка е здравата основата под нашите крака. От нея, ние можем да продължим напред към мира, удобството и духовното развитие, които продобиваме чрез останалата част от програмата. Чрез пълното приемане на това, че ние сме безсилни пред болестта на алкохолизма, ние придобиваме чувство на облекчение и възвръщане на надеждата. Ние можем да върнем цялото си внимание към управляването на своя собствен живот и да го приведем в някакъв ред. Когато един от членовете мисли здравомислещо, ситуацията в цялото семейство се подобрява.

ВТОРА СТЪПКА

Повярвахме, че Сила по-висша от нас самите би могла да ни върне здравия разум.

Преди да получим помощ от Ал-Анон ние достигнахме една точка, от която вече не можехме да реагираме нормално. След като ни стана ясно, че не можем повече да разчитаме на собствената си спокойна, трезва и мъдра преценка, ние обърнахме поглед към другите, за да видим как тези, които имаха сходни затруднения бяха придобили своето смирение.
И в този момент Силата по-висша от нас самите ни дойде на помощ: ако ние не сме способни да открием помощта вътре в себе си, то естествено е да насочим вниманието си навън. Ако тези около нас бяха достигнали до приемане на някаква Висша Сила, ако тези, които бяха живели същия объркан живот като нас, сега бяха смирени, то тогава и ние също бихме могли да опитаме да се възползваме от същия източник и да постигнем същите резултати.
Ние прекалено дълго живяхме в безумен страх и налудничаво безпокойство от това да не изгубим контрола; паниката управляваше нашия живот. И тъй като ние повече не сме способни да се доверяваме на самите себе си, ние трябва се обърнем към една Висша Сила, ако искаме да придобием емоционална стабилност.


ТРЕТА СТЪПКА

Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бога, както Го разбирахме.

Едно е да повярваме, че Висшата Сила е създала Вселената и съвсем друго е да предоставим живота си на грижата на тази Сила. Ал-Анон ни дава възможност да направим това. Тази Сила винаги е съществувала, но докато ние продължаваме да се осланяме на собствената си воля, ние не можем да я видим. Това ни водеше до несигурност и ние се чувствахме изгубени.
Да следваме Boлята на Бог не означава да се носим по течението – това означава съзнателно, от цялото си сърце да се подчиним и да слеем цялата си енергия с Неговата Воля. Това означава да поставяме всичко, което правим в едно структурирано придвижване напред, вместо в хаотично объркване.
Би било лесно ако можехме да вземем това решение веднъж завинаги, но нещата не стоят по този начин. Предаването на нашата воля трябва да бъде постоянно потвърждавано и подновявано, докато не стане в такава степен част от нашата природа, че нашето изкушение да действаме импулсивно постепенно изчезне.

Понякога, преди да започне да помага на себе си, се налага човек да премине през различни, често пъти противоречиви изживявания - от самосъжалението до омразата. Може би са се изживявали точно както се чувстват - като жертви. Или пък не са успявали да преминат отвъд моралните клишета (ах, нещастния, ах горкият друг, трябва да мислим първо на него да помогнем!). Често пъти са необходими много време и усилия, за да разбереш истинските си чувства и истинските си потребности. Първо е катарзисът, после надграждането. В противен случай каквато и да е програмата, тя ще се усвои само външно, на интелектуално равнище, и няма да достигне до емоциите и чувствата, ако те са заети с нещо друго.

Ами ще съм ти благодарен за телефона. Макар че още не се знае как ще потръгнат нещата, засега това е само идея. :-)

Ами нали точно това имах предвид, когато казах "Да си направят".
Защото смятам, че докато не се разбере от когото и да е, че се нуждае от помощ, и не направи самият той нещо, за да получи помощ, трудно става. Да си признаеш безсилието и да си готов да попиташ КАК, това май е Стъпка Първа. Без нея нищо не става.
Оставих ти бележка с телефона, и наистина ти пожелавам успех.


Усмихни се, има изход!

Това е също проблем на самата съзависимост! Тя нали се управлява и поддържа от същите механизми, както и зависимостта - с механизма на илюзии и отричане на първо място. Както алкохоликът, преди да е направил Първа стъпка, отрича проблема си и не е в състояние реално да оглежда живота си - така и един съзависим казва: АЗ нали нямам проблем, ТОЙ има проблем и на него, не на мен трябва да се помага... Доста често разбиването на това убеждение е по-трудно отколкото при зависимите...
Мислълта ми беше че не е толкова лесно ДА СИ НАПРАВЯТ. Макар че точно това трябва, както каза Джирасол; не може АА да организира Ал-Анон и даже е доста трудно да съ-участва по какъвто и да било начин, защото в емоционалния смисъл тези две групи хора са на противоположни страни на барикада (нали това са хора, които взаимно са се наранявали...), поне докато не се направят всичките 12 стъпки и от едните, и от другите...
Била съм свидетел, как от сбирка на Ал-анон са гонили (с най-груби ругатнии) един алкохолик, който е бил същевременно съзависим и като такъв е дошъл на тази сбирка, за да види може ли да си помогне и в този аспект... Само че по навик се представил “Казвам се едикакси и съм алкохолик...” Оттам нататък събитията последвали със скоростта на вихъра, преди горкият да е успял да добави: “...и съзависим”
Оттогава не е стъпил в Ал-анон... Впрочем, аз също

Както алкохоликът, преди да е направил Първа стъпка, отрича проблема си и не е в състояние реално да оглежда живота си - така и един съзависим казва: АЗ нали нямам проблем, ТОЙ има проблем и на него, не на мен трябва да се помага... Доста често разбиването на това убеждение е по-трудно отколкото при зависимите...

Вероятно е така, съзависимостта също съдържа в себе си вторична печалба, тук повече има какво да се губи - в буквалния смисъл. Но това е типично изобщо за всички патологични ситуации в семействата. Има едно понятие "релационен терен" - почвата в която съзрява и се развива проблемът, теренът на семейните отношения. При една булимичка е още по-трудно да скъса с отрицанието и интелектуализациите от алкохолика. И тъй като там в групата излизат не по-малко объркани гещалти и двойни връзки, оздравяването в един момент става опасно за семейната хомеостаза. Оказва се, че всеки има полза от заболяването, то дава на всеки в мини-групичката определен статут, власт и сфера на влияние. И често резултатът е парадоксален - майката и бащата си прибират болната от терапията, за да спасят статуквото, на което се крепят отношенията. Щото в противен случай има риск семейството да се разпадне. Вероятно и в ал-анон съществува риск от нещо подобно.
Да, няма да им е лесно да си я направят, щото не знаят какво точно да правят, липсва им модел.

Да, красиво, интелигентно,дълбоко, психотерапевтско, въобще психо

Не си падам по вдигане на стари теми, но реших, че тая се налага да я вдигна....
Та вместо да обяснявам отново, след което отново естествено пак ще ме питат, по-малко време ми отнема да го припомня по тоя начин. Ако не е достатъчен, ще вдигна и други теми, където съм го доизяснявал...

Замислих се, какво друго можеш да вдигнеш?? Освен анти, анти и анти... Можеш ли да вдигнеш и нещо по конструктивно?? Аз ли4но съм попропуснала времето на онзи Новагодин, но като гледам май нищо не съм загубила Ама ми стана лЮбопитно та еи така наслука погледнах назад. Да... то вси4ко си идва на мястото...С какви цели си попаднал във форума, психо......терапевте. Какво ли е станало с групата на АлзАнон???
Благодарна съм, 4е съм само зависима, 4е имам само тази болест,от която има на4ин да се възстановя, щото като те 4ета си спомням, 4е бая по неизле4ими неща бродят по хората Много то4ен съвет ти даде Карата, то май винаги ти е протягал ръка, като гледам и в тази тема..
Какво друго се каниш да вдигаш?? Спести си този труд, 4е времето също е пари, нали???

Мда! Уш не си пада по вдигането, но пациенки у дира се оплакват да им е свалял гащите. А и бая обичал да се хвали с топките си!