Страшна ли е срещата с мечка?

Тази есен на Папратливата поляна с жена ми попаднахме на плодно лайно с костилки и се досетихме, че е мечешко. Малко по-надолу по пътя към сечищата ни замириса силно на мечка, а след километър срещнахме дървосекачи с няколко катъра, които ни казаха, че не са идвали тук от няколко дена защото тогава през нощта мечка (или мечки) са им разтурили самарите и катърите са изпаднали в паника и са се опъвали да идват насам. В резултат на всичко това жена ми, която е голяма паника, не ще да се качи до Амбарица и изобщо в тази част на планината. Наистина ли срещата с мечка в Централния Балкан е толкова страшна? Знам приказката, че който го е страх не ходи, но ми се иска да я убедя да продължаваме да ходим. Там е раят на земята.

Преди десетина дена ходихме из района на Амбарица и поне на 4 места, дори на 400м. от къщите в Нешковци видяхме мечи дири.
Навсякъде в литературата пише, че точно в района на резервата Стенето е една от най-големите популации на кафявата мечка в България и изобщо на Балканите. Аз лично не я видях, но човекът , с когото бях , е виждал десетки пъти мечки из района , повечето пъти е бил даже сам, още е жив и здрав, и преди да тръгнете към Амбарица, ако желаете, ще ви свържа с него, да направи една психоподготовка на жена Ви.

Тръгвал съм от Нешковци нагоре към хижа Амбарица, но пътеката е съвсем мижава и дива, отказах се. Нищо чудно, че тук се е събрала цялата популация на кафяви мечки :)

Срещал съм и мога да ти кажа, че наистина е страшно. По-добре е човек да не среща.
Късмет!

Този Кайо за когото си мисля ли си,или просто съвпадение?
За мечката.Последно имахме косвена среща миналата седмица,южно от Купена,вече в гористия пояс.По време на целия преход се разнасяше силна миризма от животинката.Явно й бяхме любопитни и се въртеше около нас.Миналата година,пак в района по време на нощен преход застана на пътеката срещу нас,след което спокойно си продължи в нашата посока и се изгуби в тъмнината.А преди много години,първата ми мечка просто дойде през нощта пред палатката ми/тогава Хималайка/Между тези срещи,имам още няколко.
Като извод,поведението им е относително противоречиво.Общо взето са срамежливи животинки и се стараят да не се натрапват.Съдя за присъствието им по пресните изпражнения.На два пъти са ми изревавали в тъмното близо до лагера,без да проявят друг опит за контакт.Явно им беше интересно как ще реагирамеА тази първата,разбрах от местните,че идвала с две мечета да яде вишни и не се плашела от хората.Но възможно е,тъй като са силни,самоуверени и без естествени врагове животни,а и достатъчно умни,нарочно,по някакви си мечешки причини да демонстрират присъствие.
При подозрения за мечка в района където се намирам,карам групата да започне да вдига по-голям шум,за да може мечката да регистрира присъствието на хора от далече и да може да се отстрани от пътя ни.Ако не е изненадана,сигурно трябва да е с психически малформаций,за да реагира агресивно.Така,че споко!Ама не се завирай с жени край мечките,защото не знаеш те как ще реагират

от предложената технология за предпазване чрез гюрултия как юнашки съм пял песни с фалшивия си глас на слизане по пътеката от Велчевото мостче към Боровец. Снегът току-що бе спрял да вали, а по него имаше пресни мечи следи, оставени преди не повече от час време. Звярът бе следвал пътеката чак до кукорта почти без отклонение. Бе маркирал територия с отриване в дървета, по кората на някои имаше вълма кафявочервеникава козина. Досега не съм виждал мечка и, направо казано, не държа да срещам.

Мисля, че не се познаваме. Южно от Купена не съм бил никога, ние ходим само от север. Виж, качвал съм Купена от южния скат, т.е. откъм Локвата. А за информацията - много е интересна. Колкото за жените - има ли жени, не ме е страх от мечки :)

В зоопарка не е!!!!!

..срещал съм над х. Левски, в гората. Беше януари 95-та, доста бяхме изненадани че не спи....като ни видя и си счупи краката да бяга, беше голяма колкото едър дог, почти черна на цвят и много страхлива. После разпитахме Велко хижаря на х.Левски и каза че тва са карпатски мечки, внесени от румъния, зимата не спят и са бая плашливи, ако са здрави де... Колкото до тва дали е страшна срещата-поне наща не беше, надали е и по принцип така...мечката е доста дивосъщество и ако не пази котило или не е ранена, надали ще скочи да напада..то тва важи и за повечето животни, впрочем....

По по-ниските планини, където ходя аз е почти невероятно да срещна мечка, но срещата с вълци или с глигани е съвсем реална. Какво мога да очаквам при такава?

Ходя много по родопите,където срещата и с трите вида не е рядкост.
От вълците,нищо.На последък популацията им се е увеличила и твърдят,че нанасят щети на селското стопанство.Не мога да взема отношение.На мен само веднаж един ми отнесе сапуна?!?
По отношение на дивата свиня,май са понамалели като популация.През деня са изключително предпазливи и е истинско чудо да видиш.Нощем по някога стават едва ли не нагли.Случвало ми се е нощно време да ни преравят останките от храна в оставените на страна болкуци на лагера.Нищо повече.

Радвам се, за вестта, че има вообще някакви диви животни останали по горите ни. :)
Лично не съм срещал друго освен диви прасета и сърни. За мечките разправяха по един научно популярен филм, че това е най- умното и непредсказуемото диво животно по нашите ширини.
Така че - избягвайте ! Ако не можете , както каза йари горе, гледайте да не я изненадате за да избегнете неприятни импулсивни реакции ( от страна на мечката :)

Можеш да очакваш прасето да се изнесе в свински тръс в храсталака.
Можеш да се надяваш да си много бърз с фотоапарата за да го снимаш преди да е офейкало.

Не веднъж съм чувал изстрели в планината и мисля, че опасността някой мачо да те засипе със съчми за глигани или за зайци е много по-реална и нелепа от тази да те погне изплашена за мечетата си мецана.

Също не бих поканил в групата въоръжен смелчага, ако не знам като му излезе мечка на среща (или шумне шумка) дали няма да застреля някого по невнимание!

По този повод, идеята да се пеят песни на висок глас е много уместна, когато се е чул гърмеж наблизо - да не те вземат за глиган случайно, че става опасно!

Темата ме вълнува, но не смятах да се обаждам.Засегнахте ловците и ме накарахте да споделя какво ни се случи на 2.01 2007год.Събрахме се групата да се видим веднага след празниците и тръгнахме по нашите маршрути из зимните и снежни Родопи.Времето добро,настроението също.Височината на която срещнахме първият с дълга цеф бе около 800 м н.в. малко над родният ми град.Питаме го къде с тая пушка,а той стрестнат от нас и въпроса ни отговаря че правят таксация на свине и птици.
Продължихме като срещата ни бе в район в който от няколко години сме заровили шише ракийка да отлежава.След като го открихме го изнесохме на по голяма висо-та пардон чина.
На Чишме баши срещнахме джиповете,нивите и др. превозни средства.Продължихме си и си стигнахме до крайната точка,където по стар табиет пекохме,ядохме и пихме от три годишната отлежала в земята и придобила невероятен аромат Пещерска домашна.По интерестното бе на връщане.Табелата на резерват Купена вече я няма защото е предадена за скрап.Закачихме група цигани които товареха каруците с дърва.,но това е стара тема.Слизайки по пътя обаче се появи един младеж с пушка в ръка който заплашително се опита да ни нареди да спрем.Циганите бяха спряни и мълчаха.Това разбира се ни изкара от релси и тръгнахме към него за да ни влезе в обсега при което си подви опашката и вече ни молеше да пазим тишина че чакали прасета и надолу пътя бил блокиран.Предупредихме го да не прави грешки друг път и да не ни бърка с циганите.Тоя кротна,но надоле бяха на 50-70 метра по човек с пушка в ръка.По възрастните си траят, но едно момченце пак ни каза че можело да ни гръмнат.Те това ни ядоса и без много чакане го приближихме при което страха в очите му показа че не знае какво да прави.Не смееше да вика за помощ той човека с пушката, а и не знаеше какво държим в ръцете си освен голямият кол в моите ръце който бях приготвил за прасето.Продължихме без да се съобразим с предупрежденията им, а на въпроса ми гълъби ли дебнатсамо един отговори че са подгонили от града три прасета и тези ги чакат сега тук.Продължихме с мисълта за горките вече европейски прасета които щяха да бъдат убити вече от европейски ловци-бракониери.Та това е първият ми поход като европеец. Приключи не по различно от друг път със среща с бракониери ловци и дървари
Просто човек не трябва да губи присъствие на духа и да не се плаши.И двуноги и четириноги преценяват и усещагт страха или решимоста отсреща.
А мечките и в Рила в Радовишкото дере и в Родопите в Г.С. Лисичево ни усещат и ни избягват.

народът е казал: "бай бабо, да те не стига мечка"

Обикновенно мечката и туриста се уморяват от бягане.

Старый медведь учит молодого:
- На человека надо нападать так, чтобы он успел тебя увидеть и среагировать.
- Зачем?
- Они потом вкуснее, в них уже говна нет.


Никога не е рано да стане късно...

В района на х. Левски съм срещала пресни изпражнения, усещала съм присъствие, а веднъж сякаш я видях от далече. Мисля си, че като всяко животно мечката би реагирала негативно ако усети страх или агресия, затова не бива да се допускат такива чувства, според мен.
Имаше една народна приказка: "Приятел в нужда се познава", в която човекът се направил на умрял, а мечката го подушила и отминала. Лично аз не познавам толкова хладнокръвен човек, който би опитал този начин
(Впрочем хижарят на х.Левски се казва Вълко, не Велко.)