помогнете ми

Здравейте! Аз сам нова в клуба, от доста време чета, но никога не съм писала. Е сега много ми се иска да разбера какво мислите за моята история и за това се престраших да пиша с риск да ви досадя. Но ще се надявам да ме посъветвате и дано се почувствам по-добре. Историята може и да ви се стори банална, но е това което е.
Преди 5 години започна моята любов с мъж по-малък от мен, но това нямаше значение поне за него. направо беше убийствено силно всичко което преживявахме заедно, бяхме неразделни, прекрасно се разбирахме, винаги имаше какво да си кажем и секса-беше любов. Даже почнахме да работим заедно. Аз се разделих със съпруга си с който и без това от години не се разбирахме, детето реши да остане с него. Мислех си че най-после съм намерила "моя човек", е аз малко се притеснявах за това че съм по-голяма, но той с нищо, никога не ми е показвал че това има значение. Той-любимият ми има своите недостатъци разбира се но кой ги няма, а и аз си го обичах такъв, какъвто е. Тази приказка продължи 3 години и почнаха проблемите, изведнъж видях че е много мързелив, че все чака аз да реша или свърша това което трябва да се решава или върши, почна да се запива с приятели, дори имаше 1-2 пъти когато не се прибра, почнахме да се караме, той не обича да го критикуват и е- такива идиотщини, не искам много да ви отекчавам с повече подробности за които се сещате. Реших да го стресна и да проверя дали не е престанал да ме обича, като поискам да се разделим. От начало той не искаше, но после аз казах че ще се изнеса и при това положение, той си събра багажа и си тръгна. А аз просто щях да умра. и така по цели нощи плачех и се побърквах, чудех се какво да направя за да си го върна, направо не приличах на човек от мъка. Всичките ми приятели които виждаха какво става с мен пробваха най-различни варианти за да ми помогнат. Напивах се, срещах се с много хора за да не мисля и така мина година и половина. Някакви мъже ме ухажваха междувременно, но аз все не ги харесвах, абе тегава работа. От време на време се срещахме или случайно, или защото някой се е сетил и е звъннал на другия и отново си прекарвахме страхотно, но до момента в който той си тръгва и после минава неопределено дълго време до другата среща или позвъняване. Аз хем искам да се излекувам от чувствата си към него, хем някъде дълбоко в себе си се надявам нещата да се оправят и пак да сме заедно. През това време не съм била с никой друг мъж, не можех, исках си моя. Не че не съм правила опити. До колкото ми е известно и той също, но до миналия месец. Разбрах че излиза с някакво момиче, /по-близко до възрастта му/ но и той не е сигурен в това което прави. Разбрах го от него, видяхме се пак и отново прекарахме ден и половина заедно и много хубаво, та той ми разказа че не е наясно какво точно се случва между него и момичето, нищо сериозно както той се изрази, само илизат от време на време, чуват се, няколко целувки и това е. Но хора, на мен ми идва да умра, така ме боли че ще се пръсна. А си мислех, че съм почнала да оздравявам...
Кажете какво да правя, помогнете ми да се справя със ситуацията!
Леле много дълго стана, съжалявам, ама исках да сте колкото се може по-информирани и за това.

често ли сте правили секс след като сте се разделили... т.е. може да те има само за ебането ;)

Детето е искало да остане при него, рядко се случва и ти не си направила нищо... как може заради едим мъж да го оставиш не знам.
А относно това нормално е, всичко си има край както и за това, той ако е искал да сте заедно е щял да се върне
А и при голяма разлика особено както вашата, ти спрямо него, почти винаги се полуачва така, има по-млади, които все пак си оказват голямо влияние върху мъжете. Всеки иска нещо засукано, а по-възрастните дами са предпочитани единствено заради секса :)
Ей дано и аз някога имам млад любовник като остарея (това в кръга на шегата). Горе главата и само напред, съветвам ти да си вземеш детот, но като гледам май нямаш желание ей така между другото го спомена и без никакви чувства.

не можеш да се справиш със ситуацията, само времето ще те излекува от нея
била съм в подоно състояние на твоето, даже може би и в по - лошо, пиех и успокоителни, това продължи 2г. и половина след 3 годишна връзка, ад, някакъв ад от който нямаше излизане.
е, излязох, и ми е добре и не искам вече да го виждам
научих се да харесвам мъже, които ми свалят звезди и за които съм принцеса и станах своенравна и съм добре.
но ми трябваше много време....................

Докато не спреш със срещите, колкото и редки да са те, няма да престанеш да мислиш за него. За да се излекуваш, трябва да го игнорираш изцяло от живота си.
Минало е много време, година и половина не е никак малко, ако той е имал някакви, макар и минимални намерения към теб, е щял да го направи хиляда пъти.
Няма смисъл да се заблуждаваш и да се надяваш, че инцидентните срещи са плод на по-дълбоки чувства, когато може да се дължи на добър секс в името на добрите стари времена. Това, че ти не знаеш, че в неговия живот след теб е имало други жени, не означава, че е точно така.
Тази връзка е минала точката, от която няма връщане назад, по-добре не залагай повече излишни надежди там, където няма шанс.

La donna e mobile

Реших да го стресна и да проверя дали не е престанал да ме обича, като поискам да се разделим. От начало той не искаше, но после аз казах че ще се изнеса и при това положение, той си събра багажа и си тръгна

1-во ти режеш-> той естествено се изнася

От време на време се срещахме или случайно, или защото някой се е сетил и е звъннал на другия и отново си прекарвахме страхотно, но до момента в който той си тръгва и после минава неопределено дълго време до другата среща или позвъняване

2-ро какъв опит направи да го задържиш, когато пак се виждахте, защото ясно, че нямаше да се среща с теб, ако не иска, ти чакаш той да те потърси, защо ти не го потърси поне веднъж, вместо година и половина да си доказвате очеизважддащият факт, че заедно се чувствате добре, а разделени-не-ти тръгваш да правиш опити-какво очакваш насреща-естествено, че и той ще направи същото;


Разбрах че излиза с някакво момиче, /по-близко до възрастта му/ но и той не е сигурен в това което прави. Разбрах го от него, видяхме се пак и отново прекарахме ден и половина заедно и много хубаво, та той ми разказа че не е наясно какво точно се случва между него и момичето, нищо сериозно както той се изрази, само илизат от време на време, чуват се, няколко целувки и това е

3-Какво очакваш - да седи и да си ръси главата с пепел ли или да ти падне на колене да си с него? Още повече намеквайки, че нещата с нея не вървят ти дава да разбереш, че все още има има място за теб, ако го поискаш-просто трябва да го направиш достатъчно ясно.

Ти всъщност какво искаш се пита в задачата? И защо не правиш нищо да получиш това , което искаш?

старата ти сигнатура беше за предпочитане пред последните с които изригна !

Ако цениш себе си, има само един начин- болезнен, но кратък. Отрязваш! Край! Като в хирургията. Не се опитвай да лекуваш симптоматично нещо нелечимо.Безсмислено е. И не се самонаранявай. Колкото и странно да ти звучи в момента, ще откриеш, че животът не свършва с един мъж.

Е,белег определено ще ти остане...

БЕЗ ДА МИ СЕ ОБИЖДАШ...

... трябва да започнеш, като на първа среща на дружеството на анонимните алкохолици... да се изправиш и да кажеш ... аз съм тъпа ...

...тъпа съм, защото "изведнъж" забелязах , че е мързелив,
...тъпа съм, защото реших, че любовта се доказва един на друг, като си правим номера и сценки от сапунени сериали от сорта аз ще си тръгна, я да видим кво ще стане ...
...тъпа съм, защото пак искам човек, който не му дреме за мен

Казват ,че след това признание пътя наполовина е извървян ... е, успех ... започваш ли с признанията?

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

ами не мисля...
рядко се виждахме, но е имало случаи в които не сме правили секс, просто се прегръщахме и заспивахме.

за детето не си ме разбрала. то поиска да остане с баща си, защото аз се изнесох на квартира която е от една стая, а в семейния апартамет той си има стая с всички удобства. не съм си изоставила детето заради един мъж, винаги сме били заедно или той при мен или когато баща му го няма аз при него. може би се събират 2 или 3 нощи в седмицата, в които не сме заедно. а го "споменах само", защото това не ми е проблема, всичко с детето ми е наред, то е много обичано дете и го знае.

благодаря ти за "студения душ" с който ме поля, доста отрезвяващо звучи.

казвала съм си го, признавам си, но не ми помогна. явно съм много тъпа, щом подобна рецепта не подейства.

нямате представа, колко ми помагате, като ми казвате нещата които мислите /някои не са приятни/ за което много, ама много ви благодаря! и въпреки всичко болката е тук!

е товма няма да ти помогне ... то е половината път
въпроса е наистина да осъзнаваш защо си тъпа за тея работи ... аз добре разбирам за кои мои работи съм егаси тъпака и защо обаче , което ми помага да не бъда ... ЧАК толкова голям тъпчо

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

целта на занятието.

Изчетох всички мнения и смятам, че Feniks е казала каквото трябва исках само да добавя, че е добре първо да решиш, дали човека те устройва мързелив и с другите му там кусури, щото това за някои няма да е най-важното и пак може да си го върнеш

ей лелче, много си зян бе. Как ще си оставиш мъжа за някакър дрисльо дето ти е наприказвал няколко клишета бе? Семейството си си разбила, детето си си изоставила за едното нищо. Любов няма - има само обстоятелства. Всичко е временно и рано или късно свършва. Та така казват де - 3 години е "любовта", след това всеки си тръгва по пътя. Съвета ми е ходи да търсиш мъжа ти и се надявай да те приеме, че лошо....

мноо злоба бе, дека я дръшаш сичката