семеен бюджет

Привет!
Надявам се темата да не ви се стори прекалено лична, в сми-задълбаваща в личия ви живот.
Чудя се от доста време значи - как, при положеие, че сега сме само двама и едва устискваме от заплата до заплата, ще се оправяме след време с едно, Дай Боже, две или три деца? Просто не го измислям този вариант
Много се изненадвам, когато видя по улиците добре облечени майки и също толкова красиви деца. Да са живи и здрави всички, разбира се. Просто умът ми не го побира как се оправят тези хора.
Сигурна съм, че няма някаква неземна хитрост. Може би на първо място е генът на българина, който е свикнал да оцелява при всякаки екстремни условия... Но пак продължаам да се чудя....

Аз не разбрах - какво точно се чудиш и какво се опитваш да кажеш ?

[V] - Свобода за българските медици и Ашраф

Българите дават погрешни впечатления от една страна. А от друга - има доста семейства, на които парите им не са проблем - предимно тях виждаш по улиците. Другите или си седят в къщи или са пред блока с децата, а не по кафетата. Начи аз съм от Видин, беден край в общи линии. Когато свекъра и свекърва ми (датчани) посетиха града знаеш ли какво казаха? Че българите изобщо не били бедни, а били мързеливи. И останаха с това впечатление именно защото кафетата бяха пълни, много майки с деца облечени и те и децата по последна мода и със скъпи колички. Изобщо като видиш по центъра камара добре облечени хора киснещи по кафетата и наистина оставаш с впечатления, с каквито ти си останала. Но те са нереални. Хората пак може да са си бедни, и пак да са облечени добре - ако не богато, то с вкус - и пак да са с хубави колички. Ами защото душа радостта от раждане на дете е голяма. И бабите и дядовците си дават и последната стотинка за тях и да подпомогнат младото семейство, което обкновено е нуждаещо се. Може да гладуват, но пак ще заделят и ще купят най-хубавото на магазина. Българинът не е като циганина - иска да е хубав, да се покаже, че има, пък може и да няма всъщност и да е отгладувал всички неща, които е взел за детето и себе си. Бъди сигурна, че много майки едва свързват двата края и че много баби и дядовци също мизерстват за да има всичко за единственото им внуче. Това е душа - виждаш едно, но всъщност е друго

От къде имаш пари да си гледаш децата...струва ми се.


Simona-25.1.2006

Точно това е струва ти се .
Иначе ако това е въпроса - бачкам и ми плащат заплата. С нея си гледаме децата

[V] - Свобода за българските медици и Ашраф

Значи, във вашия случай или с мъжа ти печелите малко, или харчите много . Ти си прецени какъв е случаят и как да излезете от тази ситуация

ндааа,..и аз оставам с това впечатление..,но..ще споделя как е според мен и как е при мен..

Хората са различни.Образованието им е разлчино, професиите им са различни,заплатите им са разлчини, разходите им са разлчини..

В моето семейство например доходите са големи..а личните разходи са ни малки(като изключим разходите на децата).Не пием алкохол, не пушим цигари..и кафе аз лчино не пия, макар да имаме винаги в къщи..
Сега..в кръга на майтапа, но..след всички раждания дрехите от абитуренския бал продължават да ми стават..т.е..природа, но...разходите и тук са по-скоро за разнообразие
Виж за децата инвестирам предимно в образование..(големите) и..освен това държа да изглеждат спретнати и стилни..
А Александър ми е слабост в момента..така,че..гледам да изглежда като един бонбон, както и батко муи каките..
Обаче..всичко с честен труд съм си спечелила( и таткото също) и си го харчим с удоволствие

УСПЕХ в разгадаването на тази тайна..

Вие сте от късметлиите. Но за съжаление не всички имат вашия късмет и възможности. То верно, че човек как сам си го направи. Но понякога дори няма шанс да си го направи. Наистина има много съвсем нормални и образовани работещи хора, които едва свърват двата края и за тези, които не са минали по техния път е трудно да разберат как така. Но това са фактите - в БГ все още заплатите са смешни и много хора живеят на ръба и се чудят да имат ли дете или да нямат. Защото и 18 лв за памперси нямат възможност да отделят, да не говорим за по-крупните разходи. По-добре такива мислещи хора, отколкото като някои други, които знаят, че искат да имат деца и просто ги раждат и после понеже не могат да им осигурят нормално същесвувание, ангажират други хора, най-често баби и дядовци да им гледат децата и така за техния кеф плащат други, и то често това са и самите деца. За мен раждането на деца без да имаш ясна представа как ще ги гледаш е циганска работа.

нда...съгласна съм,че има такива хора..За съжаление ще стават все повече..понеже поколението на младитем които сега им е ред да създават семейства и деца е супер зле образовано и мързеливо в болшинството си..
Не обвинявам само обстоятелствата..-просто родителите им са се втурнали да оцеляват след промените и..са ги зарязали на училището, което пък се срина пак поради ниските заплати..и..в крайна сметка поколението е много ощетено..
Е..има и читави деца де..Не слагам всички под общ знаменател..
Но..не е само до късмет

Ха ха затова М.Тачър беше казала, че бълкарите са феномени "Харчат повече, отколкото получават!!!" Това в рамките на шегата естествено.
Сега на въпроса всеки разполага според чергата си, това което виждаш по улиците не е нужно да се купува с много пари, може да имаш 5 дрешки, но да са стилни, а може да имаш и 100 и пак да не приличаш на нищо. При нас докато не бяхме женени парите се харчеха по дрехи, признавам си без бой, докато бях бременна си накупихме повечко дрешки естествено по-скъпи, за да не ми се протрият и скъсат на 3-то пране, като се роди Ния всичките пари отиваха по нея, ние си носим оттогава накупените "парцалки" да не говорим и колко добре ми идват дрешки от разни приятелки с по-големи деца. Верно всичко е фирмено, но дебна като лисица намаленията и си заслужават цените за това качество което купувам. Спестихме доста и от бебешките аксесоари като столчета за коли, за хранене и т.н. Да са живи и здрави приятелките и роднините.

Да бе, точно това исках да питам - От къде имаш пари да си гледаш децата Не мислите ли, че ако това исках, щях да задам въпроса си точно по този начин?
Идеята ми беше как успяват родителите да гледат добре децата си със сума от 500, при положение,че имат разходи 700 да речем. Това е съвсем образно казано, разбира се. Искрените ми уважения към такива хора. И ето някои от тях ми дадоха насоки-дрехи от приятелки, помощ от баба и дядо. Както бях написала не очаквам някоя супер хитрост в отговор.
Надявам се, този път да съм разбрана....

Проблемът е не само в образованието, а в ширещата се поквара, която лъха от всякъде и младите я попиват, за тях става нещо нормално, ценностната им система отива на кино, като и тази на родителите вече е заминала и така лека полека затъваме. Един мой приятел навремето ни казваше, че ако можем да си караме без деца ще е най-добре изобщо да не раждаме щото децата днешно време са обречени и много ще ревем по тях. Самият той водеше жестока борба да запази децата си нормални хора и пак не успя, въпреки че децата си бяха и са си все още най-свестните деца които познавам, просто не са това, което той искаше да бъдат. Говоря в минало време защото той почина.
Наистина не е само късмет. Но определено няма как човек да си избере примерно дали да се роди в Америка или в Зимбабве

Наистина е много типично за нашата нация да не си правим сметка и да харчим като бесни и съответно все да не ни стигат парите. Не ценим парите, но не знам каква е причината за това - генетична или наследство от комунизма. Но видях и хората по света как живеят. Верно - дразнех се първоначално, че са сметкаджии. Ама разбрах колко е хубаво да си такъв. Защото в крайна сметка имаш много и не се тревожиш за бъдещето. Тук за никой не представлява проблем да живее от разпродажби и да се храни в къщи. На много малко ученици им дават джобни пари - практиката е да си носят храна от вкъщи. И изобщо много такива дребни нещица, с които човек свиква и му стават нормални, а не бреме. Но в замяна пък си осигурява спокоен живот и не препере, че детето му може да се разболее и да няма пари да му плати операцията примерно. Е - не всички са така, но по правило парите се ценят тук и хората си правят сметка за всичко. А българите не обичат да си използват много главите и ядат и пият докато има. Разбира се не са чак толкова крайни де, изкарах ги малко като циганите. Но определено има крещяща разлика между западноевропеец и българин в отношението им към парите.
А специално за бебешки принадлежности, дрешки, колички, столчета за храна, легла и т.н. най-разумното е хората да си помагат с на кой какво му е останало или дори втора употреба да се купува - в крайна сметка това не са неща, които ще се ползват цял живот, а само за много кратък период. Пък и хубавото е, че бебетата нямат никакви претенции да носят нови и скъпи дрешки и да спят в нов креват или количка. Така че бебе с малко по-тъкни сметки и не дотам богат човек ще може да отгледа и то съвсем прилично

Не е нужно да видиш свят широк, за да се сетиш именно за тези дребни неща - т.е. да си правиш сметката.

Българите са мързеливи. И все парите не им стигат. И все мрънкат. Все друг им е виновен. Бачкаш и си правиш сметката. Това е истината. Може млади хора да имат апартамент, 2 коли, дете, детегледачка и да свързват двата края без заеми и кредити. Става бе. Стига да искаш.

"Парите са за това-да се печелят, а не да се пестят", казва един мой познат. И печели добре. Много е важно човек да се оцени правилно професионално, да върши това, което може с удоволствие и да печели от това. Много е трудно и малцина са късметлиите. Но едно е сигурно-единствено човек е виновен или заслужил. Не е виновна държавата му, или родителите, или шефа... Човек може и с 2 и с 200. Важното е да намери щастието в състоянието си. Сигурно всички имате познати, които са богати и се оплакват и бедни-а са щастливи. Стилът на обличане не се купува, то си е вътре в човека, независимо колко е беден или богат.
Джая, погледни се в огледалото, погледни мъжа си, представи си как се разхождате тримата с бебето така красиви, както ти се виждат по улиците майките с децата и ще видиш, че един ден това ще стане:) Това няма да е магия или вълшебство, просто го искате и се стремите с мъжа ти към това, нали? И въпроси от рода "как ще стане това?" не помагат в случая, просто ще стане.

Всеки според чергата си. Човек харчи толкова колкото има. Разбира се има си един минимум при които положението е критично и парите наистина не стигат.
На въпроса ти - всеки намира някакъв изход - на някой родителите помагат - дали с пари или с храна собствено произведена от село няма значение, въпросът е че ти спестяват достатъчно разходи по закупуването и от магазина.
На други родителите не могат да помагат - тогава търсят други варианти - по добре платена работа, работа на 2 или 3 места (имат такива познати) или емиграция в чужбина.
Та това е.
Аз лично се оправям с моята заплата, разбира се тя е над 500 лв. Живял съм и с подобна сума и пак имах деца но беше преди 3 години. Трудно беше но се оправяхме някак.

[V] - Свобода за българските медици и Ашраф

Когато имаш дете приоритетите се променят. Освен, това на практика почти всичко можеш да вzемеш "втора ръка". Въпреки че не съм БГ мама мога да споделя моя опит, който (предполагам) се покрива до голяма степен с тоzи на мамите в страната. Значииии
1) Голямата количка(със чанта zа бебето, чанта zа повиване, чадър, дъждобран), столчето zа кола(Макси Коси), шеzлонга(Чико) ги вzехме от поzнати. И трите неща се иzполzват между е 8/12 месеца, перфектно състояние на невероятна цена_zа трите платихме €200, в магаzина само количката беz "екстрите" е почти 2 пъти по_скъпа.
2) За дрешките внимавам да са от естествени материи, не робувам на марките...е имам няколко по_шик парцалки, но като цяло не виждам смисъл да купувам яке от Бенетон или Еспри, като си zнам бърzорастящото прасе.
3) Не полzвам мокри кърпи, освен ако сме на път.
4) Запаzените дрешки и играчки, които ги е "иzраснала" давам в магаzините "втора ръка" zа продажба...раzните бебешки коритца, стойки и т.н._също.
5) следя всички промоции zа манджите
6) кърмя(млякото е голяяяямо перо в бЮджета)

май на първо четерне това се сещам


Simona-25.1.2006

Моят баща казва така:Ако желаеш да направиш нещо-намираш начин,ако не-намираш причина...
Това е било винаги водещо правило в живота ми.Понякога и аз съм си намирала оправдание...,но при добро желание винаги се намира начин да постигнеш желаното.
Е,за да караш Майбах трябва да се потрудиш доста

Не е нужно да видиш свят широк, за да се сетиш именно за тези дребни неща - т.е. да си правиш сметката.
Така е. Но човек свиква на едно в БГ и после като види друго и го впечатлява. Аз специално нямам проблем с тукашния (западноевропейски) начин на живот. Но мои роднити, които ми гостуват и доста се дразнят. Имам и приятели българи тук, които просто не искат да се научат да си правят сметката и все не им стигат парите. Но продължават тъпо и упорито да отказват да почнат да си ползват главите - по-лесно било да се не мисли щото им действало изнервящо да си правят дребни сметки. Аз пък не си правя дребни сметки, купувам си каквото ми харесва и пак не харча колкото тях. Причината е, не че аз много сметам, а че те разхищават буквално. Но всеки си прави избора - в крайна сметка аз нямам нужда от нищо и никакви финансови проблеми, а те нон стоп остават на червено.

Баба знае 2 и 200!

Не знам как ние ще се оправяме, живот и здраве, дано всичко е наред и си имаме едно слънчице у дома!

Но по принцип си мисля, че това, което се вижда по улиците в голяма степен е измамно, не е реалността.

Значи първо, София е едно, а малките градове в страната-друго. А пък селата-съвсем бам башка.

В София по центъра пият кафе и бутат колички майки, чиите семейства имат добри възможности. И по принцип в София възможностите са по-добри.

Но в малките градчета например (аз съм от град с 80 000 души) майките пият само едно кафе или само една кола. Кафето е 30-40 стотинки, колата-70. Бакшиш не се оставя в малкия град. Ако някой остави, той е от София или от Пловдив, Варна, или е живял в чужбина.

Дрешките за излизане са едни и същи. Ние им викаме "дрехи за излизане". У дома се ходи с нещо вехто, домашно. А тези за излизане са вдигнати на закачалка, далеч от изпаренията на кухнята.

Струва ми се, че в малките градове, единственото, което имат бебнцета като по-едра покъщнина са количката и кошарката. Столче за хранене? На дивана, подпряно с 3 възглавници или бабата го държи, а майката храни. Активна гимнастика за 100 и кусур лева? Дундулка се бебенцето, разнася се, играе се с него, дава му се залъгалка. Люлеещо столче? Няма такава работа. Наземна оградка да играе вътре детето, да не пипа из къщата-няма такова нещо. Уолки-толки-какво е това? И това е съвсем нормално. Нас как са ни гледали без всички тези екстри?

Разбира се, по-заможните хора купуват всичко, но аз говоря за обикновените хора, които са на 300-400 лева доход, барабар с майчинството.

После в малките градчета се правят все още зимнини. Чушки, домати, лютеница, сладко, компоти-всичко е домашно производство. Чували с картофи, ябълки, моркови-всичко идва от някоя баба на село. Дори свинско, заешко, пилешко-на много млади хора им помагат. А храната все пак е едно голямо перо. Да, разбира се, докато детенцето е малко, няма да яде такива неща, но след това-пюренца, сокчета, всичко е от градината на баба.

В малките градчета почти не се кара кола. Много малко са хората (обикновено мъжете), които ползват постоянно кола. Градът като е малък, лесно се бута количката до центъра и се пие едно кафе.

После в малките градчета много хора се топлят по-икономичничко. По-малко стаи се отопляват, много често хората имат парно или печка на дърва...

В малките градове лекарите масово изписват старомодни лекарства, но евтини. Това го знам от директен източник. Просто хората не могат да си позволят скъп антибиотик за детето, примерно, и карат още на пеницилин и гентамицин, колкото и да не им се иска.

И после много хора помагат на близките си, приятелите си. Който е приключил с раджането на малки дечица-дава на следващия дрешки, количка, кошарка.

И накрая да кажа-българките са добри домакини. Шетат, готвят, перат, държат си къщите в изрядно положение. Ползват се икономично препарати, български прах за пране, но е чистичко, подреденичко.

И разбира се, остават 2-3 свободни часа, в които се ходи на разходка с приятелка и се пие по едно кафенце с кола за левче!

Е, вече ако имаш 200-всеки знае! Джиджи-биджи, луксозни стоки... Но кой не би ги похарчил тези пари, ако ги има, след като е за детенцето му...