Как

а има ли лъжа, която да е била заслужена. ако човек заслужава нещо то е истината .


скоро писах следната фраза ' истината боли един миг, лъжата много повече


не я преживявам, остава си в мен като дупка в душата ми и си ме боли, боли . винаги ми е било най-трудно да простя на себе си че съм се оставила да ме излъжат .

имам доверие, определено ще остана много разочарована...бих искала обяснение

Super sum zaIbne!

Понякога да те излъжат е по-добре.Истината не винаги е за предпочитане...
Това,което не знаеш,не може да те нарани.

я разказвай историята!! не увъртай, че така адекватен разговор по-темата няма да получиш скоро





Tonight, Jesus loves you!

нали ако не знаеш нещо то не е нито истина, нито лъжа за теб.

лъжа има когато си научил нещо, което не отговаря на другото което са ти казали като истина .

няма заслужени лъжи...започнеш ли да ги преживяваш или да свикваш...погледни се в огледалото

Трудно,много трудно..понякога отнема доста дълъг период време,превръща се в депресия,изисква нерви....Но в крайна сметка,затваряш тази страница и отваряш нова с надеждата,че там може би няма да срещнеш същото...Уви,за жалост се случва така,че пак ти се изпречва пред носа и ти пречи да дишаш...

на моменти се чудя обаче какво е по-добре...дългосрочната лъжа или болезнената но директна и навременна истина....

все още се чудиш?...евала...ммда..понякога забравям, че кутията на пандора все пак още си е отворена

Лесно. Лъжата е проблем на лъжещия.

си я заслужила-оставила си се да те излъжат.

Как-слагаш лъжеца в графа лъжци и не го мислиш повече.

Тежко ... после забравям за въпросния човек и не го търся повече. Ама това за всяка лъжа ...

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

а ти???

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

То предполагам всеки би искал, но ако не му го дадат е проблемът...

Всички лъжат! В реалния живот, Лъжата е много абстрактно понятие. Очертанията и се размиват между крайноста истина, и крайноста 100%-това лъжа. Тя може да бъде навсякъде от 0 до 100-те %. И съответно я наричаме.. "полуистина" или пък "полулъжа". Пък и понякога лъжата, може да е по полезна от истината. Смятам, че не е проблема дали лъжеш изобщо, А с какъв умисъл я използваш.
Така че: - Всички лъжат! (малко или много)
(КОпирах си старо мнение )



Истината е някъде посредата!

Понякога щом са ме излъгали, съм я заслужила, тогава си вадя необходимите поуки и внимавам следващия път. Но не от всички лъжи можеш да се предпазиш, колото и да внимаваш, т.е. не винаги щом са ме излъгали значи съм я заслужила. Понякога лъжеца си е лъжец и лъже всички наред без значение и няма какво да си прощавам на себе си ( това за което говори Барбарела ).

Пак ти се изпречва пред носа кое? спомена за лъжата или ?

Аз лично бих предпочела болезнената, но директна и навременна истина.

То всеки път е малко или много различно, всяка лъжа си е индивидуална. Но като цяло търся някакво обясненеие от човека, който ме е излъгал - ако не ми даде или не ме удовлетворява и не намеря някаква вина в себе си рано или късно забравям и както каза Master and servant затварям тази страница с надеждата, че няма да срещна същото.

Едва ли бих могла да разкажа историята, но накратко става на въпрос за това, че някой те лъже или заблуждава, че иска сериозна връзка, когато е съвсем на ясно, че не може да предложи такава.