депресия

Аз не съм разведена.
Аз имам семейство - мъж и 2 прекрасни деца.
Аз имам престижна професия, интересна и високо платена.
Аз нямам желание да правя нищо - аз изпитвам апатия ...аз не обичам вече мъжа си !!!!
СТрах ме е - помогнете

Ако нямаше деца, щях да ти кажа, че е нормално да изпитваш апатия, защото най-хубавите неща най-бързо омръзват...поне докато не ги загубиш и не успееш да ги оцениш. Но тъй като имаш, ще ти кажа само: внимавай какво си пожелаваш, особено любов и емоции...че може да се сбъдне, а не знаеш каква ще е цената

Не се коси
и аз бях така, ама 18 годин, и пак с две деца
просто се разведи и нещата ще си дойдат на мястото

Защо да се развежда ? Чувството, че не обича съпругът си може да в резултат от депресията и по-вероятно е така.
Далеч по-разумно е да се потърси подходяща терапия. Причините за депресиите могат да бъдат свързани със социалното ни обкръжение, но не рядко са и в резултат на нарушен биохимичен баланс в организма.
Така, че най добре е Сия освен помощ и съвети в клуба да се насочи и към консултиране по проблема и терапията за отстраняването му.

а може и депресията да е от това, че вече не обича съпруга си


чак като се разведох разбрах, че не съм обичал вече бившата си жена
ама пусти навици и прочие


Щастието, искам да кажа, е особена птица

ама аре да не давам акъл за развод
кофти е за хлапетата
те плащат

Потърси съвет при специалист.
Ако си в депресия, всяка промяна в статуквото само ще ти усложни положението. Някои тук съветват да се разведеш. Според мен това е пресилено - имаш проблем, разбери първо какъв е той, тогава търси решение. Бракът не е гардероб, а децата ти и мъжът ти не са дрехи, които можеш да изхвърлиш, защото са ти омръзнали.
Успех!

Ако не отговарям, може би причината е тук

Това е така, особено ако говорим за реален медицински проблем...Ако е просто усещане и депресията е следствие от неудовлетворението в брака и/или липсата на чувство за влюбеност, което според мен често се бърка с любов - то тогава по-добре просто да се направи усилие да се поговори с партньора и да се разберат...Не е невъзможно и там да има подобен проблем, а тогава вече не си сам Също така не вярвам, че любовта умира ей така, от само себе си, ако не се е случило нещо фатално или твърде брутално. Понякога заспива и е въпрос на усилие (от страна и на двамата обаче) да се събуди. А казвам това, защото авторката е описала картинка, в която като че ли единственият проблем се явява тя самата и липсата й на "любов/влюбеност" към мъжа й. Сия, ако не изпитваш обич, тогава какво изпитваш към мъжа си, безразличие?Питам, после ще обясня защо

Здравей sia,
Както вече са ти писали в съответните мнения по-горе, би било добре, да рабереш какво по-точно чувстваш и да решиш за себе си, какво искаш да правиш оттук нататък.
Аз само ще ти обърна внимание на "технически" детайл, който ми се струва важен. Преди да се обърнеш към себе си и да обмислиш бъдещето осигури си 2-3 дни самота и спокойствие - без мъжа ти, без децата и ако евентуално е възможно - и без работа. Не е лесно, но ако мъжът ти е разбран, ще ти помогне (в идеалния случай без да задава въпроси).

--
При редактирането поправих дребни правописни грешки.

Да й имам проблемите на таз жена, насмогнала си на всичко и сега умира.... от скука...
Ми намери си някакво хоби, бе душко..

"Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друга епоха..."

При толкова оскъдна информация от твоя страна почти всеки съвет би бил погрешен, затова подкрепям мнението да си дадеш малко отдих, от мъж, от деца, направи си една самотна почивка на спокойно място обърни внимание на себе си, не е лошо да се посъветваш и с психотерапевт за някой лек антидепресант.Може просто да си попаднала в тъй наречената черна дупка-има такива периоди от живота ни, в които нищо не върви.
Това, че не обичаш вече мъжа си не е болка за умиране, понякога навика и рутината убиват чувствата, а понякога само ни се струва, че е така.Ако има друг мъж-проблемът ти е различен.Ако си разочарована или обидена от съпруга си, нещата също са различни.
Едно не ми е ясно, защо се страхуваш и от кого-от него , от себе си, за децата си или от промените, които могат да се случат.
Така или иначе както казват*На страха очите са големи*-най-страшен е самият страх, затова опитай да се отърсиш от него.

Колко големи са децата? Защото, според мен това е важен детайл, който насочва както към причините, довели до апатията, така и към евентуалното решение.

на 4 и на 2 години

В профила ми има поща. Ако желаете да "поговорим" пишете ми там.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!

Сори ама изказването ти определено е необмислено и небалансирано. Прочети още веднъж какво е написала авторката на темата.
пп. Не се заяждам - не ми се занимава със заяждания.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!

Ме е страх. От такива като теб. Горкия ти съпруг. Горките ти деца.
Твоето не е депресия ,а отрова. Не можеш да се радваш на това което имаш ?!? Заслужаваш ли да имаш всичко това?!? Пожелавам ти да го оцениш преди да го загубиш. Ако ма разбираш! А ,разбираш ли ма?!

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.

Може и така да е, аз затова си казвам, че при толкова малко информация съветът може да е погрешен
Аз също съм се чувствала така-но без страха в нея, на всеки може да се случи да изпадне в апатия и в лека депресия, ако е по-тежко си има лекари.
Ако те смущава израза черна дупка-нямам предвид някакво сложно тълкуване, а само такъв период, в който не ти върви и сякаш всичко е срещу теб, случва се и при най-силните и успели хора.

Не съди толкова строго...Всеки има моменти на слабост, ако случаят е такъв, разбира се. По-важното е да разберат за проблема само хората от клуба, а не тези у дома - ако може да се избегне второто, значи наистина сме помогнали. Нали това е идеята?
ПП На мен наистина много ми помогна четенето тук и няколкото съвета, които получих, когато се престраших да пиша преди месеци. И моят проблем ми изглеждаше страшен, макар и смешен в сравнение с повечето от тези, за които се пише в клуба. Успех на всички!

Е, много ясно тогава, какво изобщо се чудиш? Депресия е силна дума, просто си психически претоварена, децата са много малки и си искат твоите грижи и емоционална енергия 24 часа в денонощието. Защо не вземеш просто да отидеш на фризьор, да си купиш нова дреха и парфюмче, да смениш червилото. Ще се освежиш, ще се поразтовариш за кратко...Защото имаш важни неща пред себе си, с които няма кой по-добре да се справи! Въпросът за любовта към съпруга си го отложи засега, не е належащ.

Абе булка, я преброй колко пъти си написала думичката „аз” в постинга си. Преброих ги – точно 6 пъти в няколко реда.
Що не почнеш от там. Може точно това да е проблемът ти – прекалено много мислиш за себе си. И предполагам, че те е страх, защото в мислите ти се въртят едни неща за радикални промени. Че какво като те е обхванала апатия? Апатия като апатия, всеки минава през нея по няколко пъти в годината. И сега дай да променяме живота си и този на една камара хора около нас, щото изпитваме апатия. И като сме тръгнали да броим ... дай да преброим на колко хора около теб ще сговниш живота, ако тръгнеш да си „лекуваш” тая твоя апатия с радикални промени – на 2 деца, съпруг, две броя баби и дядовци – дотук ги докарах 7 човека (8 ще станат с теб, когато осъзнаеш грешката си). Сигурно ще има и други засегнати, ако решиш да „лекуваш” апатията си с нова любовна връзка ... недай си Боже с женен мъж или да избереш някакъв друг начин да съсипеш живота на семейството си.

Искаш ли да ти кажа кое е страшно – ако детето ти е болно от неизлечима болест, ако нямаш къде да живееш и с какво да нахраниш децата си. Тогава ще си толкова заета да мислиш за наистина важните неща, че няма да има време да те хване никаква апатия.

Гадна съм, ама това е нарочно, дано се замислиш за някои неща малко повече.

Вярно е т'ва дето бабите казват, че някои хора когато нямат проблеми сами си ги създават!