Диването му с диване!

Винаги се притеснявам дали са наред гадинките, като ме няма толкова време вкъщи. Онзи ден се прибирам от работа (по тъмно както винаги) и минавайки покрай двора повиках малкото кученце с надежда да се обади. От няколко дни вече го оставям на двора вързано и се страхувам да не го открадне някой или да не се е овъртяло някъде със синджира и да не може да се помръдне. Кученцето не се обади, но за мой ужас видях огромен тъмен силует, който се приближи в двора към мен. Кобилата беше излязла! Уплаших се, че може да е наритала или прегазила кученцето и хукнах през глава към вратата. Тя моментално дойде там, с надеждата, че ще се разхождаме навън. Първата ми мисъл беше да я махна от двора и да видя дали кученцето е живо. Замислих се за оглавник, но бързо отхвърлих тази мисъл, защото нямаше време за това. Е, можеше после да я гоня из селото, но каквото такова, в момента животът на кученцето беше на първо място. Отворих вратата и кобилата се изстреля навън. Аз влязох и затворих след себе си, за да не се мъкне след мен. За щастие чух гласа на кученцето и си отдъхнах. Ооох! Мъникът беше жив! Явно съобразително се е свил в някое ъгълче докато кобилата е дивяла наоколо. А че е дивяла си личеше по следите оставени в двора: счупена саксия, разпилени предмети из целия двор, дупки навсякъде по тревата... Явно сутринта съм забравила да преметна синджира през вратата на бокса й или пък тя се е научила да го издърпва. Взех мерки това да не се случва повече. Заекът, който живее при кобилата също беше избягал, но като ме видя да се приближавам в тъмното, бързо, бързо, на подскоци се прибра в бокса. От многото дивеене, кобилата доста беше ожадняла и видях, че е изпила водата и на двете кучета. Добре, че те са се свили по дупките си и не са се опитвали да й се завират в краката. Нямах проблеми с хващането този път, макар че беше без оглавник. Потича малко напред, назад по улицата и се спря да чака отпред пред къщи. Има си хас - цял ден е тичала като щурава! Сипах й овес, нахлузих й оглавника що годе и си я прибрах. Ей такива ми ти работи с моето диване!

Мале, наистина кой знае колко си се изплашила за малкото кученце!Искрено се радвам, че е нямало пострадали.

Добре,че мъникът е бил съобразителен.А Соколе явно е царувала цял ден в двора
Хубавото е ,че и зайчо се е върнал ,а не е драснал на някъде.
А ти защо не и направиш един малък падок в двора?

Явно кобилката ти цял ден се е радвала и е пращяла от енергия и добре, че е имало и хепи едн за кученцето.Весела историйка според мен, щом няма пострадали.Но така е с младите кончета - постоянно правят пакости и все им се търчи и играе, а и са доста невнимателни...

Деца, деца... Пощуряла е, хубаво е това, но добре че е завършило без "жертви" като изключим потрушената саксия и дупките по ливадата. Всеки случай едно е ясно: животните ти много си те обичат!

Може и да измисля нещо по въпроса с падока. Засега ме е жал за тревичката - ще я разпердушини съвсем, а отдолу е само пясък. Освен това досега се страхувах да я оставя навън, за да не я откраднат или да не се нарани докато ме няма толкова дълго време. Но така или иначе от февруари Соколе вече ще е навън по цял ден, ако времето позволява, а и аз ще съм си вече вкъщи да ги наглеждам "дечицата".

Такива са те - младите кончета - диванета. Хубаво си е поиграла и подивяла на воля. Радваме се, че кученцето е наред и всичко е приключило щастливо.
Представяме си колко е забавно да живееш с толкова много животни наоколо! Това е една голяма наша мечта. Животните са най-хубавото нещо на този свят!

Наистина е забавно, нямам време да скучая, но освен това е и голяма отговорност да се грижиш за толкова живи същества. Пожелавам ви някой ден да осъществите тази ваша мечта, както и аз направих.

Както казваме ние - поне не ти е скучно !
Соколе не обича ли кучета ?Голди по принцип не харесва котки, гледа ги накриво, ако му ги покажеш отблизо, им пръхти силно, все едно го е страх, ама просто са му неприятни всъщност...На кучетата не реагира - ако е в падока и големите го подгонят, а на него му се бяга, хуква, иначе не реагира...А когато малките му се врат в краката, гледа да не ги настъпи...Нищо, че иначе не е от тези коне, дето пазят особено...
А Мери пък гледаше да настъпи или ритне всичко по пътя си, било куче или котка...

Ами какво да ти кажа... Когато беше още на 3 месеца, не реагираше изобщо на кучета, дори да лаят след нея. Но после явно заради това, че доберманката й се хвърляше непрекъснато и дори се опитваше да я хапе по задните крака, май не си пада по кучета. Всъщност се сещам, че веднъж ритна без никаква причина другия ми доберман, който беше абсолютно кротък и си вървеше вързан между мен и кобилата. След това ритна и Страж - по-дребното ми куче, също без причина. Затова бях толкова уплашена като я видях да тича на двора. Добре, че кученцето има добър инстинкт за самосъхранение и се е свило настрани от нея. Котката пък не я дразни, когато се мотае около нея, може би й прилича на заека, с когото живее - не знам.
Иначе определено не ми е скучно, даже напротив! В неделя Соколе ми избяга на 2 пъти (май се е разпасала), вторият път просто прескочи мрежата на двора, където я бях оставила да пасе. Побърках се от тичане, докато обиколя махалата и я намеря. Пасеше си най-скокойно в един разграден двор, където обикновено връзват един цигански жребец. Добре, че носех ябълки, иначе сигурно нямаше да ми позволи да й сложа оглавника.

Е, ако кучката я е шашкала, вероятно има причина да се държи така и да не обича кучета...За да го е страх един кон от нещо или за да не обича нещо, обикновено има някаква причина в миналото - какво е преживял...
А, виж, за проблема с разпасването не се бях замислялра ! Ние нали сме с жребец, при него това не е на дата - подуши ли разпасана кобила, и се сеща, че е мъж...Докато Мери и да е разпасана - нищо - тя не обичаше коне ! Отдалеч им виваше уши и им квичеше, въобще не даваше да я доближат...Може би дса я били и тормозили коне като малка, знам ли...

Така е-отговорно е, но ти със сигурност се справяш чудесно!
Благодарим ти!

Ти сериозно си тичаш по доста пъти на ден. Така е с младите кончета или май с всички кончета. Винаги си има тичане след тях.:))))