развод

Искам да Ви разкажа накратко 20 годишният си живот бившият съпруг.
Моля, дайте ми съвет как да постъпя с детето си, което благодарение на баща си ме отхвърля.
Приятели сме от 1986 г. След четири години през 1990 г. сключваме брак.
Живеем през всички тези 16 години при неговите родители.
Уважавала съм родителите му, съобразявала съм се с всичко.
Още от самото начало на нашия брак, съпругът ми започна да закъснява вечер.
Оправдаваше се с работата си. Аз в началото му вярвах.
През 1990 год. се ражда синът ми, който е кръстен на майката на моят съпруг.
След раждането на детето неговите родители се пенсионират.
Аз нямах друг избор освен да започна работа, невъзможно беше за мен да живея денонощно с неговите родители и да се примирявам с всичко. Чувствах се 16 години като гостенка.
Майка му ми помагаше в отглеждането на детето и така постепенно, постепенно ме отчуждаваха от детето. Тя се изживяваше като негова майка. Аз за тях бях единствено само за разплод.
От 2001 година до преди да бъда изгонена, аз нямам спомен да се е прибрал навреме от работа и да си споделяме всичко, което се е случило през деня, да сме едно нормално семейство. Събота и неделя също излизаше.
Започна да ми дава знаци, както казва той да напусна семейното жилище. С мен никъде не искал да ходи. Години наред отивахме на почивка сами с детето. Денонощният тормоз беше от всякакъв вид, емоционален, физически, икономически и изцяло психически. Дните ми минаваха – безбройни, тъжни, ужасни, отвратителни дни, бях наранявана и отхвърляна, наскърбявана и опозорявана. Не се интересуваше за мен. Моето мнение нямаше значение. Безгласна буква. Изпитваше удоволствие, аз да страдам непрекъснато, раздаваше възмездие за своето минало, опитвайки се от мен да направи нещо, което не мога да бъда. Съпругът ми беше вечно неблагодарен, объркан, учеше ме да нося вината. Съзнателно ми се пречеше с отглеждането и възпитанието на детето. Опитах се да говоря и с родителите му, но тяхното бездействие и мълчание изразяваха одобрение към постъпките на сина им. Тяхната взаимна подкрепа пък му помагаше да пренебрегва моя глас, в истинския смисъл на думата нещастието никога не идва само. Непрекъснато ми напомняха да не се самозабравям в живота си, сипеха лъжи и клевети по мой адрес, презираха ме, караха ме да чувствам срам и неудобство и ме обвиняваха за всичко случило се. Изключено бе да очаквам помощ от тези хора.
Аз бях наранена, използвана, малтретирана и излагана хиляди пъти, затова се опитах да направя всичко възможно да запазя поне детето си. Длъжна бях. Основният човешки инстинкт за самосъхранение се превърна в доминираща сила за оцеляване. Многократно бях в отчаяни положения, не виждах изхода, на няколко пъти бях на ръба на нервна криза, разбих си здравето. Започнах да колабирам по улиците.
Аз давах всичко от себе си, а “той” ме ограбваше безпощадно. Аз и това, което виждаше детето ми се научихме да приемаме нередното за редно и внушенията за истина, започнах често да се замислям дали не съм луда. Трябваше да се преструвам твърде дълго, че всъщност нищо не се случва, да се преструвам, че нищо не виждам, заради детото си.
Изпадах в депресия, дори си мислех, че сред цялото безумие на съпругът ми и безсилието от хората от които трябваше да получа помощ са изгубили вярната преценка за правилно и грешно, за добро и лошо. На моменти си мислех, че културата ни е толкова пропаднала, че злото се възприема като нещо нормално. 16 години тъпчех на едно и също място.
Непрекъснато съм оскърбявана. Мъжът ми казва неща, които са жестоки и болезнени и има за цел да ме унижи. Той казва, че съм глупава и не мога да се справя сама.
Обиждана съм, близките и приятелите ми също.
Често съм обвинявана за всичко, което върви наопаки.
Мъжът ми ме принуждаваше да работя на няколко места, отпускаше ми ограничена сума пари, за която впоследствие искаше подробен отчет.

Лишена бях от свободен достъп до парите и информация за финансите. Още от самото начало на нашият брак всички финанси ги управлява той. Аз не знам колко пари има и къде са те. Доходите са му високи. Аз не съм получила една стотинка.
Поставял ме е в принизена позиция, правил ме е зависима и слаба като ме ругае и унижава.

През 2005 година преди нова година по най-жестокият начин ме гони от семейното жилище. Нова година прекарваме двамата със сина ми. Той не искал да бъде с мен.
Много мои близки са го виждали с жена. Не ми костваше много усилия да разбера, че има интимна приятелка негова колежка от доста дълго време, може би от 8-9 години.
Ше цитирам негови думи и Господин съдия направете си изводите.
„Ти се изнасяш, аз се изнасям и майка ми ще гледа детето”
Аз онемявам при тези думи. При двама живи родители и двамата да напуснем детето си и една възрастна жена на 72 години да се грижи за него.
Веднага след Нова година ме изгони от семейното жилище, зимата на студа. Аз отивам да живея при моята майка, в село Мрамор близо до София.
През това време по всякакъв начин, детето е настроено срещу мен. С подаръци и пари баща му го купи. Аз нямам тези възможности които ги има той.
Това е накратко.

1. Защо не си взе детето с теб? Ако е по негово желание, няма много какво да направиш.
2. Ти хленчиш, а никой не обича хленчещите хора. Ако искаш детето ти да те уважава, трябва да му покажеш качества, заради които да те уважава, а не само да се оплакваш колко си била онеправдана.
3. Вярвам, че има хора, които обичат да тъпчат, но също така вярвам, че ще те стъпчат, ако им позволиш. Така че, според мен, първо трябва ти самата да се промениш и да станеш силен човек и после нещата ще си дойдат на мястото. С пари деца не се купуват, ако насреща има нещо повече от парите.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

Детето е на 15 години и казва, че няма да живее с мен в мизерията.
Според Вас как насила мога да го накарам да дойде да живее с мен и то
отдалечено от училището.
НАСИЛА КАК МОГА ДА НАКАРАМ ЕДИН ТИНЕЙДЖЪР, КАТО ЕДИНСТВЕНО В
МОМЕНТА ГО ИНТЕРЕСУВА МАТЕРИАЛНАТА СТРАНА.
НЕЗНАМ ДАЛИ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ.

възрастта му е трудна
това те натоварва допълнително предполагам
знам че е лесно да даваш съвет отсрани
но опитай първо материално да си стъпиш на краката
това ще ти даде самочувствие и сили за много други неща
повярвай ми парите те правят свободен а когато си свободен вземаш по добри решения
просто живота е такъв МАТЕРИАЛЕН което не значи че ни харева ама по добре е да се приспособим вместо да се самосъжаляваме
пожелавам ти сили и успех

Значи трябва да намериш начин да изкарваш повече пари, за да наемеш квартира близо до училището му. Това се опитвам да ти обясня, че децата харесват и уважават успяващите, а не точно парите. Трябва да му покажеш, че си успяваща, а за целта трябва да станеш такава, но това означава да си промениш тотално нагласата. Не трябва да търсиш оправдания, а начини. Защото ако беше направила това по-рано, можеше и мъжът ти да не си е намерил друга, и много неща да са различни. Не ти казвам това, за да те обиждам или щото ми прави кеф да се правя на велика, а защото е факт. Бори се да постигнеш повече. Голям човек си. Защо се връщаш при майка си на село? Търсиш опора, а трябва да се научиш да се оправяш без чужда помощ. Тогава ще те уважават. И никога не е късно поне да опиташ да го направиш.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

Излишно е да ти казвам, че е трябвало да появиш повече самочувствие и себеуважение и инициативата за изнасяне да е твоя. За прахосаното време съвсем няма да говоря, но хората сме склонни да се замозаблуждаваме. Каквото било-било!
Сега спри да мрънкаш. Мрънкането разтоварва тебе, товари околните и в края на краищата полза никаква. Няма лошо, че си се върнала при майка си, стига да не е за постоянно. Сега имаш нужда от опора, но ако останеш по-дълго ще потънеш в друг тип проблеми. Майките обичат да натякват "Аз нали ти казах..."
Село Мрамор е доста близо до София. Не е на края на света. Имам колеги, които всеки ден пътуват оттам. Оставам с впечатление, че се срамуваш от факта, че майка ти живее на село и в желанието си да избягаш отам си направила куп глупости и компромиси със себе си. Моля ти се! Всички сме от някъде. Я се поизправи, разкърши рамене. Това е комплекс, с което трябва сама да се пребориш, и който постоянно ще те спъва.
Не знам дали работиш. Не знам и какво можеш, за да ти дам съвет. Миналата седмица гледах обявите в zaplata.bg и установих, че е трябвало да стана фризьорка. Надниквай в този сайт и в jobs.bg, но не искам да слушам как в Бг нямало работа.
Крайно време е да се научиш да казваш ясно и недвусмислено "да' и "не" и да отстояваш себе си и своите си интереси. Ако си добре мотивирана да се справиш, няма начин да не успееш.

изкривени представи за обкръжаващия свят май!
Софиянци вече се изнасят да живеят по околните села, защото градът е гнусен. В Мрамор имотите са безумно скъпи. За 20 хил. евро там можеш да си купиш само дървена тоалетна с няколко квадрата земя около нея. Затова имаш десетки варианти да се устроиш, ако желаеш. Търпението не винаги е добродетел.
Чудя се защо някои хора правят житейския избор да са нещастни и да хленчат. Вземи се в ръце и мисли за възможните изходи. Но не задълбавай е прекалено.
Идеята, която се опитвах да ти подскажа е, че ако продадеш къщата на майка си, вероятно ще можеш да си купиш 2-3 - стаен апартамент в София и да живееш с нея и сина си.

Приеми всичко това като предизвикателство, силата е на страната на смелите.Не търси съчувствие и съжаление, отърси се от тяхното влияние което ти оказват психически. Застани смело на пътя им и покажи сила и увереност, това ще ги обърка.Не се страхувай да направиш голяма крачка, не можеш да прескочиш пропаст на два малки скока.Относно за детето, спокойно остави така нещата, то само ще се върне при теб, връзката майка – син е много силна! И другите ти казаха: Първо уважавай себе си, за да те уважават и другите...Успех!

Като за начало, никой уважаващ себе си човек няма да позволи да му налагат тормоз под каквато и да било форма в продължение на 20г. Ок, сигурно си обичала мъжа си, но предполагам и това се е изпарило след някоя и друга година при поведението за което говориш.
Но тъй като това вече е минало и няма как да се поправи, то трябва да си помислиш много внимателно как да продължиш живота си от тук нататък.
Стъпваш си на краката емоционално и от там нататък продължаваш и с останалото.
Можеш да подадеш молба за развод, за да приключите окончателно и без това свършилият ви брак. В повечето случаи детето се присъжда на майката, макар и твоето да е голямо.
Това, че живееш при майка си на село изобщо не е повод за жалване или оплакване. В днешно време всеки достатъчно умен човек гледа да се разкара от София и да си купи местенце с къщичка някъде в близките села. Поне въздухът е чист, а пътят до местоработата с нищо не става по-продължителен.
А ако толкова много не ти се живее на село, а в мръсотия и шум, можеш да продадеш къщата, за която със сигурност ще вземеш доста пари и да си потърсиш нещо подходящо в София.

Много съжалявам за чувството в което си изпаднала! Но според мен си пропиляла много време в самооплаквания. Вероятно това, което казвам няма да ти хареса, а и не е това целта. Щом искаш мнения и съвети, би трябвало да си готова наистина да ги чуеш. Аз лично не бих търпяла толкова време нещата както ги описваш, това е във вреда и на детето ми. Ако за себе си не мисля, то поне за него би трябвало. Това са цели 20 години в които ти си научила хората около себе си да имат мнение за теб, отношение...твоето мълчание и примирение са за мен най-голямата ти грешка, другото е просто последствие от ограничеността на мъжа ти и всички други фактори. Аз на твое място бих търсила и започнала от промяната в себе си. Имам чувството, че ти е станало навик да очакваш доброто да ти се заплати по някакъв начин. Няма да решиш нито един свой проблем с бездействие и изразяване на мъка! Вярно е, че не ти е леко, но я си помисли, колко по-тежко можеше да бъде. Винаги има по - трудно и ужасно, докато дишаме. На твое място веднага бих започнала работа, наистина има много такава там където си, около теб. Бих си започнала живота от самото начало по отношение на характера си и всичко което имам като светоглед. Бих се стремила да решавам проблемите си един по един, не може всички наведнъж, когато си ги трупала така с години. Ще видиш, че всяко изкачено стъпало в тази посока, ще те прави по-уверена и ще виждаш все по-ясно сама решенията на проблемите си.
Желая ти успех!

Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му. Джон Баримор

Присъединявам се към казаното от другите. Положи усилия да си стъпиш на краката. Не зная дали и какво работиш, но от "Мъжът ми ме принуждаваше да работя на няколко места" оставам с впечатлението, че намирането на работа и работенето на няколко места не са ти проблем и можеш да се справяш. Ако е така, просто започни да работиш за себе си. И наистина, това че имаш имот в покрайнините на София, е плюс.

Не зная какво да ти кажа за детето. Съдът ще реши при кого ще е. И ако реши, че ще го гледаш ти, а бъде оставено на баба му, предполагам, че има законови начини да възроптаеш. Но...не това е най-важното. Вие детето сте го отгледали. Почти му е време да започне само да се гледа в тоя живот. Дори и известно време да го гледа някой друг (т.е. не ти), това надали е толкова страшно, ако е добре за детето.

Успех!

описаното оставам с впечатление че те бива.
Не става ясно защо се върна в село ? Защо за тия 20 години мъжа ти е с добри доходи а ти - не ? Защо очакваш той да ти дава пари ?

И все пак - с 15-годишно дете къде е проблема в тази раздяла ?

ПП: Глупостите как ще продадеш къщурка в Мрамор и ще купиш 3-стаен в София може да си ги пропуснеш покрай ушите отсега.

Предложих й го, защото мрънкаше, че не иска да живее на село
Аз лично не бих си продала къщата в Мрамор. Напротив сигурно ще ми се наложи да живея в друго близко село. Все пак е за предпочитане пред гнуснато София.

Ако цялата тази история е истинска, а аз не съм убедена заради това-*господин съдия* дето си го изтървал(а) накрая, не ми е ясно едно, защо толкова държиш детето да е с теб-ами то какво дете , направо си е голям човек, сигурно върти гаджета вече, какъв ти е проблема, да си остава където иска.
Щом е съгласен да е при баба си, а не при някой от вас двамата, сигурно му е писнало да слуша разправии и оплакванияняма защо да се натягаш, ако му харесва, да остава там, а ти се стегни и си подреждай живота сама, дали на село или в града не е важно, важното е да имаш работа, доходи и спокойствие.То и без това, след две три години пак ще си е самостоятелен, няма да му светиш до 30-40 години я!
Е, ще трябва и ти да му даваш по-някой лев за издръжка, ама ще ти е по-евтино, отколксто като живее при теб!
Ако беше по-малък, съветът ми щеше да е друг, но един момък на 15-16 години много добре знае какво иска, щом иска пари, а не да е при теб, добре
Ако му дойде друг акъл, а това няма да е изключение, пак ще доприпка при теб, имам една позната, дето синът и тръгна да живее с баща си , издържа цял месец и като се прибра при нея, спря да и прави сценки и да мрънка, разбра кой край на филията му е намазан с масло!
При теб обаче едва ли ще стане това, защото щом остава при баба си, дето го е гледала от малък, няма да има проблеми с нея, най- много тя да има проблем с контрола му
Отпусни се, порадвай се на свободата, намери си работа, която да ти носи не само пари, но и удовлетворение и започни да живееш твоя си живот, току виж ти хареса повече от досегашното ти живуркане

Благодаря за съветите.

Правилен съвет XXL, поне при мене така се стекоха нещата. Синът ми пожела да остане при баща си /защото баща му присвои семейния бизнес/ Аз обаче бързо се окопитих, намерих си работа и не само оставих сина си при него, ами и дадох родителски права /жена съм/. След развода обаче младежа сам се върна при мен и то забележи не просто се върна, а започна да се чувства мъж и да ме подкрепя, въпреки че изкарвах тогава толкова пари колкото да не почнем да просим. Сега ми е весело като си спомня как сме вървели пеша, за да спестим от автобус
После и сина ми почна работа наред с ходенето на училище /бе на 16/, преподредихме си жилището, донакупувахме туй-онуй като техника и всичко се нареди. Така че наистина покажи на сина си че го обичаш, като уважиш мнението му са самостоятелни решения. На 15-16 те не искат много, просто да ги подкрепя някой и да ги разбира. Така постъпих аз. Трънлив беше пътя, но сега съм си много добре. А е минала само година и половина.

Здравей, стана ми много тъжно от твоята история.
Бих искала да те подкрепя и да ти дам сила. Моят мъж е подобен манипулатор и направо си се представих в същата ситуация след 18 години, ако не действам сега.
Смятам поради глупст, безсилие, страх или навик си направила доста грешки. или по скоро сама една - не си направила нищо за да се защитиш. Както и да е миналото минало. Започни нов живот, никога не не късно
Бъди силна и смела и ще видиш че малко по малко нещата ще се подредят.
Но друго искам да ти кажа. За нищо на света не се отказвай от детето си. Той е всичко което имаш, най-скъпото и най-ценото. А освен това и той ще има нужда от теб. Бори се за него, спечели го. Може да ти отнеме време, години дори. Бавно и системно работи в тази насока. Не си казвай "не неиска" и защото е най-лесно да оставиш така нещата. Дори да е така не се отказвай. Той е твое дете и ти си отговорна за него и за възпитанието му. Дори да не живее с теб. Говори с него. Говори с него като с приятел. Не прекъсвай връзка а ако нямате такава силна се постарай да я създадеш. Иначе никога, ама никога няма да си намериш място. Това е според мен. Недей да бъдеш слаба този път.

Много благодаря за съветите.

триша що го оставяш тоз твоя да те маниулира така. еи голям манипулатор - бре. бягаи бързо надалече, щото времето почна да подсказва