самотата

Здравейте!
Посмях се четейки темите. Харесва ми това, че сте искрени и почти всичко тук е житейски изстрадано, а не някакви си поучителни и надути фрази. Видях се в много от разказите тук. Радвам се, че много от нещата съм ги преодоляла. От 6 години съм разведена, но още не мога да срещна човека до себе си. Понякога ми е много самотно. Сигурна съм, че знаете за какво говоря. Помагайте! Как се справяте с това.

Явно не си ме разбрала. Аз също обичам такива мигове, още повече, че все по-малко имам време за тях. Говоря за желанието да има някой до теб.

10 годинки по тоя начин и после - "Как стават убийствата?"

C'mon, meat!

Zdravei i az se chuvstvam taka.Ponjakoga izpitvam nujda da ima njakoi do men.Njakoi koito da me pregarne za mig.

Ами то, какво значи да се справяш. Просто живееш с това и гледаш по-философски на нещата. Приемаш факта, че не на всеки е предупределено, да намери човек за/до себе си за втори път, и толкова.
Ние живем с това, други живеят пък с някой, който нямат смелост да напуснат, трети живеят с неизличими болести....представяш ли си.....

Carpe diem! Volente deo!

И аз, и аз, и аз....всеки има своите слаби моменти....

А представяш ли си колко хора, са развили алергични реакции, към прегръдките на някой, но са принудени да ги търпят

Carpe diem! Volente deo!

Ако си свикнала да раздаваш обичта си, да твориш за някого, да бъдеш част от някого, наистина си е гадно. Гадното може да бъде и още по...в случай, че си убедена в това, че си останала неразбрана. Разводът е тежко решение, тежък финал, поне за мен беше така. Всички ония глупости за съвместно съжителство и за евентуално продължение на отношенията с които се разделят двама души, уж тихо и мирно, са просто агония. Аз лично, се преборвам много трудно със самотата, няма какво да си кривя душата. Не мога да си помисля за друга прегръдка, за нищо...не зная дали е любов след всичко което си причинихме, не бих го нарекла и навик, вероятно идва от прекалено високите ми мечти, които вложих в бившия си мъж.
Би трябвало самотата да е ново начало на собствената ти преценка за нещата и за това, какво искаш от живота. Е, да, ама и това ми омръзна. Да се самоанализирам и да търся пътечките към новите си мирогледи. Когато прекалено много се разлагам във философия, просто губя почва под реалността си, ако пък оставя на времето само, също не се чувствам земна. Самотата е част от мен всеки ден, дори когато съм сред хора, сред приятели...все се отнасям към спомените си...може би не съм преодоляла достачно болката, не зная...може би просто съм прекалено принципна... И все пак самотата е някакво начало, и като такова го приемам и не спирам да търся своя миг.

знам как се чувстваш и аз съм в същото положение, понякога се чувствам толкова самотна и отчаяна , разбира се излизам с приятелки , имам обожатели но не е това което искам

Разведена съм от 8 г. Преди 3 г. намерих човек, който ми допадаше във всичко.Не съм скучала нито минутка. Толкова еднакви интереси! Да не кажа, че с този човек опознах и България. Не знам дали сте изпитвали това през живота си, но сякаш 2-ма души - гледат с едни очи. Но съдбата е коварна. Коварна болест...и кончина...Не е било писано.. Реално хубавите години бяха тези-внимание, обожание, взаимопомощ, обич, разбирателство. Самотата пак е гостенка!!!

Съжалявам ужасно за загубата ти.
Дано животът те срещне с нещо толкова хубаво пак!
това се отнася и за всички вас!

*вероятно идва от прекалено високите ми мечти, които вложих в бившия си мъж.*Ами ето как ще си научиш урока, не влагай своите мечти в друг човек, освен себе си, защото само ти можеш да отговаряш за собствените си мечти, нямаш право да натоварваш други хора с изпълнението им.още повече, че те си имат свои мечти и не винаги партньорът присъства в тях
Отърси се от спомените, намери начин, защото другите прегръдки не са отровни, може да са по-искрени от предишните, за които толкова жалиш, трудно е да си самотен, но истината е че обикновено ние сами избираме самотата, като отказваме да се примирим с провала на връзката си в миналото

Нова съм в този чат, но съм една от вас - разведена по ирония на съдбата на Св.Валентин , преди почти три години.Не се ровя в чатове и съжалявам, че не съм открила това място по рано, защото всичко което прочетох ми е до болка познато и се почуствах по-добре сред сродни мен. За самотата: след като създадох хоби/шия покривки/, поднових контакти с всичките си приятели, записах се в библиотеката /много скъпи станаха тези книги/, готвя по най, най, сложни рецепти и редя маси все едно принц Чарлз е зарязъл Камила, катеря съботно/неделно баири(Витоша и т.н.т.....Самотата лекувам напоследък по начини за които се срамувам да говоря след това, тинейджърски, недодялани, безумни...последния път се прибрах с бармана от клуба в които прекарах вечерта с приятели - като зряла жена в средна възраст и прилична работа не искам самотата ми де е толкова безсилна,неконтролируема, че да ме кара да върша глупости от които да се срамувам след това..., но онова рамо в което искам истински да се притисна не знам къде да срещна, съученици, колеги, комшии..всички са оценени и отхвърлени, така е хем сърби, хем боли.., а и анализа доказа, че от всички разведени жени не познавам нито една, която да не е сама, явно това е несъзнателния избор, който сме направили...приятно ми е, че се запознахме, пак ще пиша....

Но спменът от миналото винаги те настига.

Хм, тогава как да си обясня, че моята бивша любима отнаво е влюбена

Ако отговора е за мен - не мисля, че те разбрах

катеря съботно/неделно баири(Витоша и т.н.т.....
тук бих дошъл с теб
последния път се прибрах с бармана от клуба в които прекарах вечерта с приятели

аха да ти се навия, ама тия бурни нощи

Сигурно си прав! Но за себе си...
Много си стеснил понятието за мечтите, рамкирал си го твърде непосилно за мен...не мога да не вложа и себе си...а когато става дума за такива чувства и преживявания, задължително сме двама! И ако започнем да пресмятаме кой колко се натоварва, кой какво очаква и получава...то си е аритметика, не взаимност. Тогава когато се почувствах "партньор", когато престанах да бъда част от Него, просто веднага си тръгнах. Не смятам че съм натоварила някого, освен себе си.
Да! Отказвам да приема провала. И да хукна пипнешком към новите емоции...повярвай, това не е лек за всеки. Естествено че няма да остана в това положение, но и не бих търсила крайности като решение.

Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му. Джон Баримор

Самотата е най-предателското изживяване, когато вече си разведен. Вече се научих перфектно да се справям с всичко, но точно с нея не мога. Тя нахлува винаги неочаквано. Застига ме точно, когато най-малко очаквам - докато съм със сина ми на разходка и изведнъж виждам другата, префектна конфигурация - татко, майка и дете... в такива моменти прехапвам устни само. Или вечер, когато най-накрая е тихо, уморила съм се да укротявам разярен тинейджър... а редовете от книгата ми бягат пред очите. Знам и, че самотата не може да се запълни със случайния мъж, който вярно, прави страхотен секс, но никога няма да те гушне на събуждане, а само гузно ще те погледне.. Просто консумация и нищо повече, а в менюто никой не е предложил нежност. Имам приятелки..или просто познати - от онези, ултраинтелектуалките или псевдофеминистки, които проповядват, че жената никога не може да е самотна. И не им вярвам. Защото колкото и да съм силна, понякога имам нужда някой да ме прегърне и докато се справям с поредната идиотска каша, да ми каже, че няма страшно, че вече не съм сама и ще оправи всичко вместо мен. Много рядко си позволявам да мисля за всичко това. Сигурно се страхувам да не хленча. На нас, разведените, често ни повтарят, че сме мъжки момичета. А аз искам просто да съм си жена. Понякога се радвам, че съм сама. И има моменти, когато очите ми сами се пълнят със сълзи. От празнотата, която никой не може да запълни. И когато срещна възрастни хора, хванати за ръце, си казвам, че сигурно съм пропуснала мига си. И никога няма да мога да остарея до някого. Знам, че и тези мисли също са самота. Червейчето, което пресича усмивката ми, буди ме нощем и не дава покой.

Чудесно написано!

Уви, според мен си абсолютно права